Ламята срещнала мечката:
– Бабо Мецо, ще те изям!
Оная зациврила:
– Ох, ламичке – позволи ми поне да се сбогувам с мечетата!
– Добре! Обаче утре те чакам на голямата поляна, за да те изям! Имаш ли въпроси?
– Нямам!
– Айде, чао!
После ламята срещнала вълка:
– Кумчо Вълчо, ще те изям!
Оня зациврил:
– Ох, ламичке, позволи ми поне да се сбогувам с вълчетата!
– Добре! Обаче утре те чакам на голямата поляна, за да те изям! Имаш ли въпроси?
– Нямам!
– Айде, чао!
Накрая ламята срещнала заека:
– Зайо Байо, ще те изям!
Оня зациврил:
– Ох, ламичке позволи ми поне да се сбогувам със зайчетата!
– Добре! Обаче утре те чакам на голямата поляна, за да те изям! Имаш ли въпроси?
– Да, имам един въпрос!
– Казвай!
– А може ли да не идвам?
– Може!
ИЗВОД: За всичко трябва да се пита!

Днес с тайбрек беше решен спорът за трофея между Нургюл Салимова и Александра Горячкина от Русия.
Нургюл Салимова остана втора на световната купа по шахмат. 20-годишната българка загуби с 1/2 на 1 1/2 точки в тайбрека на финала срещу рускинята Александра Горячкина. Вчера в класическите партии двете направиха две ремита и така световната номер 3 успя да грабне титлата за сметка на нашето момиче.
В Световната купа по шах на FIDE през 2023 г. в Азербайджан участват 206 играчи от цял свят и 103 в женския турнир.

Наградният фонд е 2,5 млн. долара – 1 834 000 за Световната купа при мъжете и 676,250 долара за купата при жените.
Тази година победителят при мъжете ще спечели награда от 110 000 долара. Класиралият се втори ще вземе 80 000 долара, а играчът на трето място – 60 хил. долара.
Победителката при жените ще получи 50 000 долара. За второ място наградата е 35 000 долара – това е и наградата на Нургюл Салимова, а за трето – 25 000 долара.
Световната купа на FIDE 2023 има най-големия награден фонд от всички шахматни турнири, а тази година той е рекордно висок.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Григор Димитров вече спечели милиони от Australian Open

САЩ и европейските им съюзници внасят огромни количества ядрено гориво и ядрени материали от Русия, осигурявайки на Москва нужните ѝ приходи от стотици милиони долари, които ѝ позволяват да продължава да води войната си срещу Украйна, пише в обобщение по темата Асошиейтед прес.
Продажбите, които не попадат под въведения санкционен режим, предизвикаха тревогата на експерти и политици, според които вносът на руско ядрено гориво помага да се финансира развитието на ядрения арсенал на Русия и усложнява усилията за ограничаване на военните способности на страната.
Зависимостта от руски ядрени продукти и в частност от гориво за атомни реактори, оставя САЩ и съюзниците им изложени на риск от недостиг, ако руският президент Владимир Путин реши да спре доставките.
Предизвикателството вероятно ще става по-осезаемо, тъй като много страни се стремят да увеличат производството на беземисионна енергия, като част от борба срещу изменението на климата.

След началото на войната Русия е продала ядрени продукти за около 1,7 млрд. долара на европейски и американски фирми, сочат търговски данни. Продажбите са реализирани, след като Западът наложи санкции на Москва заради войната в Украйна през 2022 г., като блокира вноса на основни руски стоки като петрол, газ, водка и хайвер.
Западът обаче не е склонен да ограничи и руския износ на ядрени продукти, тъй като играе ключова роля в поддържането на работата на много реактори. Русия е доставила на атомната индустрия на САЩ около 12% от нужните ѝ количества уран през 2022 г., по данни на американската агенция за енергийна информация (EIA).
През 2022 г. Европа е получила около 17% от урана за своите реактори от Русия
Очаква се зависимостта от ядрената енергия да нараства в бъдеще, тъй като много страни я приемат за алтернатива на изкопаемите горива. Въпреки че атомните електроцентрали не произвеждат вредни емисии, някои експерти предупреждават за наличието на рискове при работата на реакторите и за предизвикателството за безопасното съхраняване на ядрените отпадъци.
Към момента в процес на изграждане са около 60 реактора по света, а още 300 са в етап на планиране.

Много от 32-те държави, използващи деленето на атома за мирни цели чрез своите около 440 реактора, внасят уран от руската държавна енергийна корпорация „Росатом“ и нейните филиали. Компанията е световен лидер по обогатяване на уран и е на 3-о място по производство на ядрено гориво, според годишния доклад на компанията за 2022 г.
„Росатом“, която строи 33 нови реактора в 10 страни по света, и неговите дъщерни дружества, са изнесли стоки и материали, свързани с ядрената енергетика, за около 2,2 млрд. долара през 2022 г., според търговски данни, анализирани от Кралския институт за изследвания в областта на сигурността и отбраната (Royal United Services Institute – RUSI), мозъчен тръст в Лондон.
Тази сума вероятно е много по-голяма, тъй като е трудно да се проследи целия руски износ на ядрени продукти, смятат експертите на института.
През февруари те оповестиха данни, според които продажбите в чужбина на руско ядрено гориво и технологии са нараснали с над 20% през 2022 г. на годишна база. Същевременно покупките от членове на ЕС са достигнали до най-високото си ниво от 3 години.

Главният изпълнителен директор на „Росатом“ Алексей Лихачов заяви пред руското издание „Известия“, че експортният бизнес на компанията трябва да достигне 200 милиарда долара през идното десетилетие. Този доходоносен цивилен бизнес осигурява критично важни средства за другата голяма отговорност на „Росатом“, а именно проектиране и производство на ядрения арсенал на Русия, предупреждават експерти.
„Украйна не разбира защо все още не са въведени санкции срещу „Росатом“ и нейното ръководство“, подчерта украинският президент Володимир Зеленски през май.
Защитниците на ядрената енергия смятат, че САЩ и някои европейски страни ще се сблъскат с трудности, ако решат да спрат вноса на руски ядрени продукти. Ядрената енергетика в САЩ, която до голяма степен възлага поръчките за своето гориво на външни изпълнители, е произвела близо 20 процента от електроенергията в страната през 2022 г.
Стойността на руското ядрено гориво и продукти, доставени за САЩ, е достигнала 871 млн. долара през 2022 г., спрямо 689 млн. долара през 2021 г. и 610 млн. долара през 2020 г., според Бюрото за преброяване на населението на САЩ (Census Bureau).
По отношение на количествата – вносът на уранови продукти от Русия в САЩ почти се е удвоил – от 6,3 тона през 2020 г. до 12,5 тона през 2022 г., според данни на аналитичната компания Import Genius.

Причините за зависимостта от руски ядрени доставки датират от десетилетия. Американската уранова промишленост претърпя поражение след Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1993 г., довело до вноса на евтин оръжеен уран от Русия, казват експерти.
Американските атомни електроцентрали са купили едва 5% от нужния им уран от местни доставчици през 2021 г., последната година, за която има официални данни за производството в страната, сочат данни на Агенцията за енергийна информация.
Най-големият източник на уран за американските централи е бил Казахстан, от които са дошли около 35% за доставките за САЩ през 2022 г. Казахстан е най-големият производител на уран в света.
Администрацията на Байдън обяви, че се опитва да съживи местния добив на уран и производството на ядрено гориво, а Конгресът въведе законодателство за ускоряване на този процес.
„Изключително важно е да спрем да финансираме руския държавен ядрен монополист „Росатом“. Ние също трябва да осигурим сигурност на пазара на доставчиците на ядрено гориво в Америка“, заяви сенатор Джон Барасо, републиканецът, представил законодателство за финансиране на американската верига за доставки на ядрено гориво по-рано през годината.

Европа е в затруднено положение, защото има 19 проектирани от Русия реактора, разположени в 5 страни, изцяло зависими от руското ядрено гориво.
Франция също разчита от дълги години на доставките на обогатен уран от Русия. В доклад, публикуван през март, екологичната организация Greenpeace, като се позовава на данни на ООН, обяви, че френският внос на руски обогатен уран се е увеличил от 110 тона през 2021 г. до 312 тона през 2022 г.
Европа е похарчила близо 828 млн. долара (около 750 млн. евро) през 2022 г. за продукти, произведени от руската ядрена промишленост, включително горивни елементи, ядрени реактори и съоръжения, според европейската статистическа служба Eurostat.
На този фон някои европейски държави предприемат стъпки, за да се откажат от руския уран. В началото на войната в Украйна Швеция отказа да купи руско ядрено гориво. Финландия, която разчита на руски доставки за 2 от 5-те си реактора, отмени сделка с „Росатом“ за изграждане на нова атомна електроцентрала.
Финландската енергийна компания Fortum също обяви, че е сключила сделка с американската Westinghouse Electric за доставки на гориво за два от реакторите ѝ, след като изтекат договорите, които е подписала с дъщерното дружество на „Росатом“ – ТВЕЛ, през следващите 7 години.

Чехия също се опитва да се откаже от руските доставки и се обърна към Westinghouse Electric и френската компания Framatome за бъдещи доставки на горивни касети за единствената ѝ атомна електроцентрала, зареждана в момента от ТВЕЛ. Новите доставки се очаква да започнат през 2024 г.
Словакия и България, две други страни, разчитащи на ТВЕЛ за ядрено гориво, също са се обърнали към различни доставчици.
В края на 2022 г. АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и „Уестингхаус Електрик Швеция АВ“ подписаха договор за доставка на свежо ядрено гориво за 5 блок на атомната ни централа. В средата на 2024 г. се очаква да бъде заредено горивото на Westinghouse, като тази година трябва да бъде получен пълният лиценз на ядреното гориво.
На 2 август Агенцията за ядрено регулиране завърши прегледа за формална редовност на подаденото от АЕЦ „Козлодуй“ заявление за издаване на разрешение за извършване на поетапен преход на блок 5 на ядрената електроцентрала към експлоатация с нов тип ядрено гориво RWFA, произведено от Westinghouse.

„Договорът за доставка на гориво, сключен между българската държава и „Росатом“, изтича през 2025 г., обяви миналия месец енергийният министър Румен Радев.
„Въз основа на очевидните перспективи (за диверсификация на доставките на гориво) би било справедливо да се каже, че „Росатом“ е загубила европейския си пазар“, заяви Владимир Сливяк, съпредседател на руската екологична група Ecodefense.
Това, което остава неясно, според Сливяк, е как Унгария и Франция ще се справят с откъсването от руските доставки. Франция не е изразила подобно желание. Унгария, която поддържа тесни връзки с Русия, е напълно зависима от Москва, за да осигури гориво за своята атомна електроцентрала, разполагаща с 4 реактора. Будапеща планира да разшири централата с два реактора на „Росатом“ – проект, финансиран с кредитна линия от 10 млрд. евро от руска банка. Според експерти тези реактори ще разчитат изцяло на руско ядрено гориво в продължение на години, ако не и десетилетия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Ето къде в Европа Бил Гейтс ще строи десетки ядрени реактори
Ето кой ще оценява американското гориво за АЕЦ „Козлодуй“
Как превратът в Нигер може да остави Европа без уран?

Унгарската компания MVM сключи договор за покупка на природен газ с Botas, предава турската компания. Доставките ще започнат през 2024 г., като двете компании са се споразумяли за използването на съоръженията за втечнен газ в Турция и възможностите за съхранение на газ в Унгария и Турция.
Това е първият договор за доставка на газ за европейска държава, с която Турция няма граница. В съобщението няма подробности за обема на доставките и за срока на договора
В началото на годината Botas и „Булгаргаз“ сключиха договор, който позволява на българската страна достъп до терминалите на турската компания в Средиземно море. Годишно страната може да ползва до 1,5 млрд. куб. метра капацитет от мрежата за срок от 13 години. България се възползва от възможността да „разсрочи“ доставките и да сключва договори за по-големи танкери на доставчици.

В последните години Турция иска да се позиционира като основна транзитна страна в региона. Освен терминалите за втечнен газ, източник на доставки са още Русия през „Турски поток“ и Азербайджан през Южния газов коридор. Турция купува газ и от Иран. По закон газът, влязъл в Турция, се превръща в местен микс и затова много западни анализатори се опасяват, че Анкара ще стане проводник на завръщането на руски газ в Европа.
Турция и Русия официално обявиха намерението за създаването на газов хъб на територията на Турция, през който клиентите да купуват турския микс.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Николай Денков обясни защо договорът с „Боташ“ крие големи рискове
Пристигна първият танкер с втечнен газ на терминала в Турция
Денков обвини служебното правителство в щети за милиарди