Изкуственият интелект по-скоро ще увеличи работните места, отколкото да ги унищожи, се посочва в проучване на ООН, .
Стартирането през ноември на генеративната платформа за изкуствен интелект ChatGPT, която е способна да изпълнява сложни задачи по команда, се разглежда като технологична забележителност, предвещаваща потенциална драматична трансформация на работното място, предаде АФП.
Но ново проучване на Международната организация на труда (МОТ) към ООН, в което се разглежда потенциалното въздействие на тази и други платформи върху количеството и качеството на работните места, показва, че повечето работни места и отрасли са само частично изложени на автоматизация.
Още: Актуализираният тест на Тюринг: Може ли AI бот да намери собствен път към богатството?
Допълване, а не замяна
Повечето от тях е „по-вероятно да бъдат допълнени, а не заменени от най-новата вълна на генеративния изкуствен интелект, като ChatGPT“, заяви МОТ.
„Следователно най-голямото въздействие на тази технология вероятно няма да бъде унищожаването на работни места, а по-скоро потенциалните промени в качеството на работните места, а именно интензивността на труда и автономността.“
Междувременно в проучването се подчертава, че въздействието на технологиите ще варира значително в зависимост от професиите и регионите, като същевременно се предупреждава, че жените са по-склонни от мъжете да усетят, че работните им места са засегнати.
Установено е, че канцеларската работа е категорията професии с най-голямо технологично въздействие, като почти една четвърт от задачите се считат за силно изложени, а повече от половината от задачите са средно изложени.
Още: Изкуственият интелект ще засегне повече жените работници, отколкото мъжете
В други професионални групи, включително мениджъри и техници, само малка част от задачите са силно изложени на технологично въздействие, а около една четвърт са със средни нива на излагане, заяви МОТ.
Междувременно анализът показа, че страните с по-високи доходи ще изпитат най-големи последици от автоматизацията поради значителния дял на чиновническите и парапрофесионалните професии в разпределението на работните места там.
Той установи, че цели 5,5 % от общата заетост в страните с високи доходи е потенциално изложена на автоматизиращите ефекти на генеративния изкуствен интелект, докато в страните с ниски доходи това са само 0,4 % от заетостта.

В същото време проучването установи, че делът на заетостта, потенциално засегната от автоматизацията, е повече от два пъти по-висок за жените, отколкото за мъжете.Това се дължи на свръхпредставеността на жените в канцеларската работа, особено в страните с високи и средни доходи.
Макар че докладът показа значителни разлики в потенциалното въздействие върху загубата на работни места, предизвикана от ИИ, между богатите и по-бедните държави, той установи, че потенциалът за увеличаване на броя на работните места е почти еднакъв в различните държави.
Това предполага, че „при наличието на подходящи политики тази нова вълна на технологична трансформация може да предложи важни ползи за развиващите се страни“, заяви МОТ.
Тя обаче предупреди, че макар увеличаването да може да означава положително развитие, като например автоматизиране на рутинни задачи, за да се освободи време за по-ангажираща работа, „то може да се прилага и по начин, който ограничава представителството на работниците или ускорява интензивността на работата“.
Ето защо държавите следва да разработят политики в подкрепа на „организирано, справедливо и консултативно“ преминаване, заявиха авторите на доклада, като подчертаха, че „резултатите от технологичния преход не са предварително определени“.