Предприятия в сектора за прерабаботка на слънчоглед, производство на олио и шрот, и производители на белен слънчоглед са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху цял един сектор, националната икономика и социалната политика. Това заяви Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в изявление до медиите.
Българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цени, определени от международния пазар в момента. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна като единствена възможност на този етап, отбелязват от Сдружението. По думите им Министерството на земеделието и храните отказва диалог за последиците от въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна и бъдещите мерки.
Липса на диалог

„В периода от 9 юни досега са изпратени три писма и молби за среща с новия екип на МЗХ, но до момента няма отговор на нито едно“, според Янев. В резултат на това сдружението е изпратило писмо до премиера акад. Николай Денков за разискване на проблема на най-високо ниво. Янев допълни, че преработвателите се надяват да се обсъди план с правителството и да бъдат набелязани мерки, подкрепящи българската маслопреработвателна индустрия в извънредно негативната ситуация с достъпа до суровина, в която се намира.
Сдружението предлага в срещата да се включат и представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на финансите, за да се обсъдят ефектите от въвеждането на ограничителните мерки за внос на селскостопанска продукция от Украйна досега и намеренията за продължаването им след 15 септември 2023 г. с цел формирането на национално отговорна позиция.
Досега не е изготвена и съответно не е предоставена за публично обсъждане оценка за въздействието на ограничителната мярка за внос на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната икономика, пропуснатите приходи в националния бюджет и ограничаването на експортния дял и потенциал на страната, като същевременно представители на МЗХ изразяват позиции за продължаването ѝ за неопределено време при разговори с ЕК, посочват от бранша.
Системен недостиг на маслодайни култури

Според сдружението при формиране на позицията на България и защитата ѝ на поредната среща с ЕК, от особена важност е да се отчитат някои съществени за националната икономика обстоятелства. Това, че България в последните години и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).
Освен това на страната е нужен внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част само от Украйна. По статистически данни за миналата кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, смята Янев.
Войната възпрепятства износа на растителни масла и шротове от Украйна, но заради наличие на свободен производствен капацитет в България това е шанс за страната ни да увеличи експорта на крайни продукти и да стъпи на нови пазари. Наблюдава се инициатива за пренасочване на украинските суровини за транзит по т.нар. коридори на солидарност към други страни от ЕС, което ще доведе до невъзможност тези количества да минат през България при съответна загуба на приходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на възможността за преработка и реекспорт на продукцията и реализиране на добавена стойност за преработвателите и допълнителни приходи за бюджета на страната.
Според позицията на сдружението увеличаващият се капацитет на преработка е довел до голямо увеличаване на дела на износ на крайни продукти от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрекъснато увеличаващи се приходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се увеличават страните, в които се реализира експортът на крайни продукти от преработката на слънчоглед, като последните големи, нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.
Липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикана от високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това комбинирано с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещо до ръст на цената на българския пазар, предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост заради липсата на суровина, гласи съобщението.
Реколта 2023

В края на август започнва прибирането и реализацията на произведения слънчоглед реколта 2023. По оперативни данни на МЗХ наличният слънчоглед от реколта 2022 г. към началото на август е около 600 000 тона. Сдружението подчертава, че неяснотата около окончателната позиция на страната ни по забраната за внос на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 г. води до ограничено предлагане на налична суровина и създава напрежение на вътрешния пазар за бъдещите изкупни цени от нова реколта. Предвид на спекулативните очаквания на производителите за ръст на цените, не се очаква бързо освобождаване на преходния запас и вероятно страната ще приключи и предстоящата кампания отново с висок такъв. Съответно производителите не могат да разчитат на него.
Ситуацията с невъзможността на производителите за адекватно планиране и подсигуряване на нужните количества слънчоглед необходим за преработка, поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските потребители, предупреждава Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
В края на юли министърът на земеделието и храните Кирил Вътев заяви пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, че се очаква сериозен ръст на украинския износ на слънчогледово семе, при невъзможност на мощностите в България и съседни страни да поемат преработката на сериозно увеличени количества. При визитата си в Брюксел Вътев се срещна с Микаел Хагер, началник на кабинета на вицепрезидента на ЕК и комисар по търговия Валдис Домбровскис, като целта бе да се обсъдят в детайли проблемите, свързани с капацитета за транзит на стоки от Украйна и да се минимизират вредите за земеделските производители от създадените дисбаланси на пазара.
Министър Вътев запозна Микаел Хагер със специфичните проблеми, които създава засиленият внос в резултат на войната в Украйна. Той обясни затрудненията и притесненията, свързани с прекомерния внос на нерафинираното слънчогледово олио, сухо мляко и пчелен мед, след въвеждане на ограничителните мерки за 4 продукта – пшеница, царевица, рапично и слънчогледово семе. Особен акцент министърът постави върху неблагоприятната перспектива, ако бъде освободен вносът на слънчогледово семе след 15 септември, когато изтича забраната на ЕС за четирите продукта. Вътев представи изчисления, които показва, че България ще има сериозен проблем след прибиране на реколтата от слънчоглед. Ситуацията се усложнява според информацията за силно засегнати мощности за преработка на слънчогледово семе в Украйна, беше посочено тогава.
Според министъра най-важните проблеми сега, по които следва да се търсят решения, са капацитетът за съхранение и възможностите за преработка и подкрепа за инфраструктура, която да поеме силно интензивния сухопътен трафик през страната с тежки камиони.
Същевременно индексът за цените на растителното масло на ФАО е нараснал с 12% през юли спрямо юни, прекъсвайки серия от 7 поредни месечни спада. Цената на слънчогледовото олио се възстанови с над 15% на месечна база, главно заради несигурността, създадена от решението на Русия да напусне Черноморската зърнена сделка, позволяваща доставки от Украйна, заяви ФАО.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?
ЕС може да наложи санкции на страна членка заради украинското зърно
ЕК предлага пакет от мерки заради вноса от Украйна за България и още 4 държави