Жена се оплаква на приятелка:
– Не случих на съпруг. Иска да му чета на глас вестника, докато пере, чисти и глади…

Правителството на британския премиер Риши Сунак заяви, че ще отдели близо 1 млн. паунда (1,3 млн. долара) за популяризирането на шаха и разпространението на играта в британските училища. Освен това ще бъдат поставени 100 шахматни дъски в обществените паркове, предава Bloomberg.
Мярката включва 500 000 паунда за Английската шахматна федерация в рамките на 2 години за „развитието на следващото поколение таланти от световна класа“, съобщават от министерството на културата, медиите и спорта.

Финансирането ще предостави средства за детски тренировъчни лагери, обучение и грантове за училища в изостанали райони. Финансирането е част от по-широките усилия на Сунак да стимулира образованието и математическите умения в страната. По-рано тази година премиерът заяви, че всички ученици в Англия ще изучават математика до 18-годишна възраст.
„Шахът е брилянтен начин младите хора да развиват умения като търпение и критично мислене. Той вдъхновява творческото мислене и разпалва конкуренцията“, заяви министърът на културата Луси Фрейзър.
Сунак заяви на посещение във Вашингтон през юни, че шахът е „страхотно умение и е наистина е добър в това да помага за мисленето“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рекорден награден фонд: Колко ще получат победителите на Световната купа по шах?

Златната шампионска купа, с която ще  бъде награден победителят на Европейското първенство по волейбол за мъже, пристига в София за официалното ѝ представяне. ОББ е национален спонсор на Евроволей 2023, като на 23-и и 24-и август трофеят ще бъде представен пред софийска публика в централата на KBC Груп в България в ОББ Милениум център. Любомир Ганев, президент на Българската федерация по волейбол и Десислава Симеонова, изпълнителен директор „МСП Банкиране“ на ОББ и лидер на програмата за Устойчиво финансиране на КВС Груп, ще дадат официален старт на събитието.

Златната купа пристига в България благодарение на ОББ в качеството ѝ на национален партньор на Българската федерация по волейбол и Европейското първенство за мъже.
ОББ представи трофея за пръв път на празника на морската столица Варна на 15-и август, като на събитието присъстваха Пламен Константинов, капитанът Цветан Соколов и част от звездния отбор на „лъвовете“. България е съдомакин на Европейското първенство по волейбол за мъже от 28 август до 16 септември. Мачовете на родна земя ще се играят в Двореца на културата и спорта във Варна. Откриващият мач във Варна е на 29 август от 20,30 часа – в него България посреща Испания.

До края на годината компенсации за деца, неприети в общински или държавни градини и детски ясли заради липса на свободни места, ще могат да се получават за 3459 деца месечно. Това става ясно от проекта на наредба, в който Министерството на здравеопазването публикува правилата, по които ще се раздават средствата тази година.
Мярката се прилага от 2022 г. и е насочена към деца, останали без място в ясла. Тогава обаче бяха заложени 600 000 лв., които се оказаха крайно недостатъчни, а сега предвиденият ресурс до края на декември е 10 млн. лв.
Право на помощта имат родители, чиито деца от тримесечна възраст до 1 септември в годината, в която навършват 3-годишна възраст, не са приети в ясли или в яслени групи в общински или държавни детски градини заради липса на свободни места, макар да са спазени всички изисквания. Право на помощта ще имат и родителите на деца, навършили 2 години, към началото на учебната година, когато в населеното място по настоящия им адрес не е разкрита детска ясла или яслена група в детска градина и децата не са приети в детска градина заради липса на свободни места. Подкрепата важи в случаите, в които общината не е предложила друго място и когато родителите не получават подпомагане от държавата, с изключение на детските добавки.

Индикативната стойност на максималния месечен размер на средствата за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането, възпитанието и обучението за едно дете е 413 лв. Тази сума е средният месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на едно дете в предучилищно образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година.
Компенсацията може да се ползва за разходи за заплащане на такси в частна детска ясла или в частна детска градина с яслена група. С нея може и да се покрият разходите за плащане на възнаграждения по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с физически лица. Те обаче трябва да отговарят на изискванията в Наредба за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях и да са с дипломи за „медицинска сестра“, „акушерка“, „лекарски асистент“ или „фелдшер“, или да са завършили „Предучилищна педагогика“.
Заявленията за компенсации трябва да се подават при срокове до: 5-и ноември за периода 1 септември – 31 октомври на тази година; 5-и януари за периода 1 ноември – 31 декември на предходната година; 5-и март за периода 1 януари – 28 февруари на текущата година; 5-и май за периода 1 март – 30 април на тази година; 5-и юли за периода 1 май – 30 юни на текущата година; 5-и септември за периода 1 юли – 31 август на тази година.
Общината извършва проверка на заявлението и в 14-дневен срок уведомява родителите, които имат право да получат компенсиране на разходите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Детето ви не е прието в общинска ясла или градина – какви варианти имате?
Държавата плаща на родители, ако не приеме децата им в ясла

Мисията невъзможна? Над 20 000 лева за частна детска градина в София

Лукът може да поскъпне сериозно на световните пазари, след като Индия обяви, че налага 40% износна такса върху зеленчука заради повишаването на цената му на вътрешния пазар, предаде CNBC.
Новият данък беше обявен в събота с цел осигуряване на наличност на вътрешния пазар и охлаждане на инфлацията. Той влиза в сила незабавно и засега ще бъде в сила до 31 декември, според министерството на финансите.
Цените на дребно на лука в Индия са нараснали с около 20% на годишна база, достигайки средно около 30,72 индийски рупии (37 цента) за кг на 19 август, спрямо 20,44 рупии през същия период на 2022 г., сочат данни на индийското министерство по въпросите на потребителите.

„Големите валежи през юли в ключови производствени региони на щатите Махаращра и Карнатака навредиха на реколтата от лук“, заяви Пушан Шарма, директор изследвания в CRISIL Market Intelligence and Analytics. Според индийската метеорологична служба няколко региона в Индия са били тежко засегнати от валежи през юли.
Междувременно данните за инфлацията в Индия за юли достигнаха 15-месечен връх от 7,44% спрямо 2022 г., което до голяма степен се дължи на скока на храните. През април цените на лука са спаднали с 32,2% на годишна база заради свръхпредлагането в резултат на ранното узряване на реколтата, според доклад на Mintec, публикуван през април.
Но южноазиатската нация продължава да се бори с високите цени на зеленчуците, плодовете и зърнените храни. Преди това цените на доматите в Индия скочиха с над 300% заради лошото време. През юли правителството на Индия също забрани износа на бял ориз без басмати в опит да осигури достатъчни вътрешни доставки.
„Правителството би искало да овладее цените и да осигури достатъчна наличност на вътрешния пазар. Късното начало на мусоните също повлия на текущата реколта от лук“, заяви Самаренду Моханти, азиатски регионален директор на селскостопанската фирма International Potato Center.

По думите му Бангладеш, Малайзия, Шри Ланка и части от Близкия изток внасят лук от Индия и новата такса ще увеличи цените за тези страни.
Индия е най-големият износител на лук в света и допринася за над 12% от световната търговия с този зеленчук, сочат данните на КРИСИЛ.
Според Шарма обаче покачването на цените ще бъде краткотрайно – до октомври, когато се очаква повече лук да излезе на пазара.
Лукът е основна храна в Индия и се използва в много традиционни южноазиатски ястия. Заедно с доматите и картофите, трите зеленчука са основна част от потребителската кошница на страната. През 2019 г. Индия забрани износа на лук след намалена реколта поради прекомерни валежи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на ориза нараснаха до близо 12-годишен връх
Производител №1 ограничава основна храна за над 50% от населението в света
Поредна световна верига за бързо хранене премахва доматите от менюто си
Защо индийците се отказаха от доматите?

Страните от Скандинавския полуостров не са точно това, което познавачите биха определили като първокласна винена дестинация, а лозята с търговско предназначение все още са малки в сравнение с тези във Франция, Италия или Испания. Но с изменението на климата, което води до по-топли и по-дълги вегетационни сезони и нови сортове грозде, адаптирани към този пейзаж, букетът от шведски вина отлежава добре, пише „Асошиейтед прес“.
Тъй като сушата, нарастващите горещини и други екстремни метеорологични явления принуждават традиционните лозарски региони да преосмислят своите методи, шведското винопроизводство се пренасочва от предимно дребни аматьори към индустрия с нарастваща амбиция.
Пример е Винарна „Кулабергс“ , която се простира на 14 хектара и повечето от лозята ѝ са засадени преди по-малко от десетилетие. До 2022 г. винарната е достигнала годишно производство от над 30 хил. бутилки – предимно бели вина, които могат да бъдат намерени в ресторанти от висок клас от Европа през Япония до Хонконг и които са спечелили множество международни награди.
Още: Шведите започват да поглеждат към еврото
„Докато лозята в по-традиционните страни страдат, ние набираме скорост“, каза Феликс Орберг, 34-годишен енолог и винопроизводител, който се е завърнал в Швеция през 2017 г., за да ръководи Винарна „Кулабергс“, след като е работил в лозя по целия свят.

Лозята могат да понасят топлина и суша, а земеделието без напояване традиционно се практикува в някои части на Европа. Но последното десетилетие стана свидетел на най-горещите години в историята на планетата и се очаква затоплянето да продължи. Възможно е винопроизводството да бъде засегнато, тъй като дори незначителни промени във времето могат да се отразят върху съдържанието на захар, киселина и танин в гроздето.
Все по на север
Изменението на климата може да направи по-предизвикателни районите, които някога са били идеални за отглеждане на определено грозде. В екстремни горещини гроздето узрява по-бързо. Това води или до по-ранни реколти, което може да намали качеството, или до по-силни, по-малко балансирани вина, ако гроздето се остави да зрее твърде дълго.
Още: Световното винопроизводство на 20-годишно дъно заради климатичните промени
През последните години лозя се засаждат все по на север, като търговски лозя се появяват в Норвегия, Дания и други северни райони, включително в Американския запад, разпростирайки се в по-хладни зони. Великобритания, известна със своите ейлове и горчиви бири, очаква площите ѝ с лозя да се удвоят през следващите 10 години на фона на търсенето на пенливи вина.
Температурите в Южна Швеция са се повишили с около 2 градуса по Целзий през последните 30 години в сравнение с предходния 30-годишен период, според данни на Шведския метеорологичен и хидрологичен институт. А вегетационният период се е удължил с около 20 дни.

Предприятия в сектора за прерабаботка на слънчоглед, производство на олио и шрот, и производители на белен слънчоглед са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху цял един сектор, националната икономика и социалната политика. Това заяви Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в изявление до медиите.
Българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цени, определени от международния пазар в момента. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна като единствена възможност на този етап, отбелязват от Сдружението. По думите им Министерството на земеделието и храните отказва диалог за последиците от въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна и бъдещите мерки.
Липса на диалог

„В периода от 9 юни досега са изпратени три писма и молби за среща с новия екип на МЗХ, но до момента няма отговор на нито едно“, според Янев. В резултат на това сдружението е изпратило писмо до премиера акад. Николай Денков за разискване на проблема на най-високо ниво. Янев допълни, че преработвателите се надяват да се обсъди план с правителството и да бъдат набелязани мерки, подкрепящи българската маслопреработвателна индустрия в извънредно негативната ситуация с достъпа до суровина, в която се намира.
Сдружението предлага в срещата да се включат и представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на финансите, за да се обсъдят ефектите от въвеждането на ограничителните мерки за внос на селскостопанска продукция от Украйна досега и намеренията за продължаването им след 15 септември 2023 г. с цел формирането на национално отговорна позиция.
Досега не е изготвена и съответно не е предоставена за публично обсъждане оценка за въздействието на ограничителната мярка за внос на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната икономика, пропуснатите приходи в националния бюджет и ограничаването на експортния дял и потенциал на страната, като същевременно представители на МЗХ изразяват позиции за продължаването ѝ за неопределено време при разговори с ЕК, посочват от бранша.
Системен недостиг на маслодайни култури

Според сдружението при формиране на позицията на България и защитата ѝ на поредната среща с ЕК, от особена важност е да се отчитат някои съществени за националната икономика обстоятелства. Това, че България в последните години и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).
Освен това на страната е нужен внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част само от Украйна. По статистически данни за миналата кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, смята Янев.
Войната възпрепятства износа на растителни масла и шротове от Украйна, но заради наличие на свободен производствен капацитет в България това е шанс за страната ни да увеличи експорта на крайни продукти и да стъпи на нови пазари. Наблюдава се инициатива за пренасочване на украинските суровини за транзит по т.нар. коридори на солидарност към други страни от ЕС, което ще доведе до невъзможност тези количества да минат през България при съответна загуба на приходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на възможността за преработка и реекспорт на продукцията и реализиране на добавена стойност за преработвателите и допълнителни приходи за бюджета на страната.
Според позицията на сдружението увеличаващият се капацитет на преработка е довел до голямо увеличаване на дела на износ на крайни продукти от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрекъснато увеличаващи се приходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се увеличават страните, в които се реализира експортът на крайни продукти от преработката на слънчоглед, като последните големи, нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.
Липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикана от високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това комбинирано с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещо до ръст на цената на българския пазар, предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост заради липсата на суровина, гласи съобщението.
Реколта 2023

В края на август започнва прибирането и реализацията на произведения слънчоглед реколта 2023. По оперативни данни на МЗХ наличният слънчоглед от реколта 2022 г. към началото на август е около 600 000 тона. Сдружението подчертава, че неяснотата около окончателната позиция на страната ни по забраната за внос на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 г. води до ограничено предлагане на налична суровина и създава напрежение на вътрешния пазар за бъдещите изкупни цени от нова реколта. Предвид на спекулативните очаквания на производителите за ръст на цените, не се очаква бързо освобождаване на преходния запас и вероятно страната ще приключи и предстоящата кампания отново с висок такъв. Съответно производителите не могат да разчитат на него.
Ситуацията с невъзможността на производителите за адекватно планиране и подсигуряване на нужните количества слънчоглед необходим за преработка, поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските потребители, предупреждава Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
В края на юли министърът на земеделието и храните Кирил Вътев заяви пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, че се очаква сериозен ръст на украинския износ на слънчогледово семе, при невъзможност на мощностите в България и съседни страни да поемат преработката на сериозно увеличени количества. При визитата си в Брюксел Вътев се срещна с Микаел Хагер, началник на кабинета на вицепрезидента на ЕК и комисар по търговия Валдис Домбровскис, като целта бе да се обсъдят в детайли проблемите, свързани с капацитета за транзит на стоки от Украйна и да се минимизират вредите за земеделските производители от създадените дисбаланси на пазара.
Министър Вътев запозна Микаел Хагер със специфичните проблеми, които създава засиленият внос в резултат на войната в Украйна. Той обясни затрудненията и притесненията, свързани с прекомерния внос на нерафинираното слънчогледово олио, сухо мляко и пчелен мед, след въвеждане на ограничителните мерки за 4 продукта – пшеница, царевица, рапично и слънчогледово семе. Особен акцент министърът постави върху неблагоприятната перспектива, ако бъде освободен вносът на слънчогледово семе след 15 септември, когато изтича забраната на ЕС за четирите продукта. Вътев представи изчисления, които показва, че България ще има сериозен проблем след прибиране на реколтата от слънчоглед. Ситуацията се усложнява според информацията за силно засегнати мощности за преработка на слънчогледово семе в Украйна, беше посочено тогава.
Според министъра най-важните проблеми сега, по които следва да се търсят решения, са капацитетът за съхранение и възможностите за преработка и подкрепа за инфраструктура, която да поеме силно интензивния сухопътен трафик през страната с тежки камиони.
Същевременно индексът за цените на растителното масло на ФАО е нараснал с 12% през юли спрямо юни, прекъсвайки серия от 7 поредни месечни спада. Цената на слънчогледовото олио се възстанови с над 15% на месечна база, главно заради несигурността, създадена от решението на Русия да напусне Черноморската зърнена сделка, позволяваща доставки от Украйна, заяви ФАО.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?
ЕС може да наложи санкции на страна членка заради украинското зърно
ЕК предлага пакет от мерки заради вноса от Украйна за България и още 4 държави