„Индия вече е на Луната“ – този възглас последва кацането на модула на мисията Chandrayaan – 3, която се приземи „безопасно“ и „меко“. Така Индия стана четвъртата държава в света, някога достигала лунната повърхност след САЩ, Русия и Китай.
Всички предишни мисии обаче са кацали в района на лунния екватор. Chandrayaan – 3 достигна малко изследвания Южен полюс, където се предполага, че има големи количества лед.
Модулът транспортира 26-килограмовия луноход, наречен „Прагиян“ – санскритската дума за мъдрост. Премиерът на Индия Нарендра Моди заяви, че този космически успех принадлежи на цялото човечество.
Индийската станция остана единственият състезател на тази писта, след като руската „Луна – 25“ се разби при опит за кацане в неделя (20 август).

През 60-те години на миналия век САЩ и СССР се надпреварваха за кой е лидер в Космоса и на Луната. Сега полетите са по-скоро бизнес, пише в анализ Reuters. Космическата надпревара се завърна с нов играч – Индия, която се смята за развитие на науката, но и за престиж, а новите граници са парите.
В своята мисия до Луната Ню Делхи похарчи едва 74 млн. долара – нищожна сума на фона на милиардите, които инвестира Китай в космическите си програми (12 млрд. долара само за 2022 г.) или SpaceX – проектa на Илон Мъск. НАСА също има забележително финансиране за мисията „Артемида“, която има същата цел – южния полюс на Луната. Американската космическа агенция ще плати 93 млрд. долара до 2025 г.
Русия не обяви бюджета за първата от 47 години насам мисия до Луната. Космическата станция „Луна – 25“ беше изстреляна в началото на август – малко изненадващо, а и според някои наблюдатели малко прибързано, в опит Москва да бъде първа на южния полюс на Луната. Но станцията се разби при опита за кацане, а едва ли Русия скоро ще успее да лансира неин наследник.
Приоритет в руския бюджет сега е войната в Украйна, посочва още Reuters.

Южният полюс е желана дестинация, защото досега остава неизследван от човека, а според анализи там има следи от лед. Наличието на вода разкрива редица възможности, като например създаване на лунна колония, развиване на миннодобивна дейност и подкрепа на плановете за полет до Марс, допълва агенцията.
През 2019 г. индийската Chandrayaan-2 опита да кацне на Луната, но се разби заради високата скорост, припомня CNBC. Новата станция сега е снабдена със специални устройства, които „убиват“ скоростта. Индийските учени коментират, че са си взели поука от провала на предишната мисия и са заредили повече гориво, сложени са по-големи соларни панели, които да произвеждат нужната електроенергия. Chandrayaan – 3 е проектирана за кратък живот – между 3 и 6 месеца на Луната. Предишната станция се очакваше да прекара 7 години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко космически отпадъци има в земната орбита и как можем да ги почистим?
НАСА прекрати договора си с Илън Мъск заради Джеф Безос
Космическа компания на милиардера Ричард Брансън изпадна в колапс, съкращава 85% от служителите

Над 1/3 от бюрата в офисите в света остават незаети през цялата седмица, сочи доклад на австралийската компания XY Sense. Това повдига въпроси доколко добре са проектирани работните места в момента, след като компаниите изпитват затруднения да върнат служителите си в тях, пише Bloomberg.
Според доклада 36% от т.нар. работни пунктове – кабинети и бюра, никога не се заемат, а това показва „общо свръхпредлагане“, отбелязва компанията. От използваните – 29% се заемат за 3 часа или по-малко на ден. Само 14% са заети за 5 или повече часа, сочи изследването на базата на проследени 24 855 уникални работни площи в 9 страни, включително САЩ, Великобритания, Хонконг и Сингапур. Сред най-използваните площи са заседателните зали за двама или трима души, пълни средно в 90% от времето. В общи линии използването на офисите е на около 50% от нивата преди пандемията.
Данните показват предизвикателствата пред организациите, докато оценяват нуждите си от офис площи. Служители и мениджъри отбелязват, че трябва да са на място поне в 1/3 от времето, но голяма част от времето в офиса вече не е свързано със закотвянето на бюро.

Площите за малки събрания в тесен кръг, по-откритото сътрудничество и звукоизолираните помещения за индивидуална работа са по-уместни днес спрямо старомодните кабинети. Но 80% от общите площи са заети от индивидуални работни места, а само 20% са за екипна работа, сочи XY Sense.
„Време е за преосмисляне на доброто старо бюро. То доминира площта в офисите ни, скъпо е и просто не го използваме, както преди пандемията. Компаниите се нуждаят от по-малко бюра сега, когато хората вършат по-голямата част от работата си от вкъщи. Компаниите трябва или да преустроят бюрата за по-добро преживяване на работното място, или да осъществят икономии (премахвайки ги), но не могат да не забелязват прахосничеството“, казва Алекс Бирч, съосновател и главен изпълнителен директор на XY Sense.
Други данни подкрепят скъсването с бюрата. Изследване на производителя на офис мебели Haworth установява, че 85% от служителите са имали индивидуално работно място преди 2020 г., но под 50% имат такова сега. След години, в които компаниите натъпкваха колкото се може повече служители в статични кабинети или дълги редици от работни станции, някои смятат промените, породени от работата от разстояние, за твърде закъснели.

„Твърде дълго проектирахме офиси така, сякаш засаждаме цветя. Наистина ли каните хората да се върнат в офиса, за да ги накарате да седят на бюро през целия ден? Или искате да ги насърчите да изграждат връзки, да черпят знания един от друг и да постигат иновации?“, споделя Кей Сарджънт, директор на отдела за работните места в архитектурната и проектантска компания HOK.
Намалялото използване на бюра може да накара работодателите и да преосмислят нуждите си от имоти. Над 9 от 10 големи организации са обявили слабо използване на офисите в допитване на консултантската компания CBRE. А над половината очакват да намалят притежаваните си имоти през идните 3 години. Според данните на XY Sense използването на офиси не се е променило много между първото и второто тримесечие на 2023 г. Но около 1 млн. американски служители, работещи на бюро, са изправени пред задължението да се върнат в офисите по-често до края на годината, казва консултантската компания JLL.
„Трябва да приемем факта, че без да искаме, създадохме кол център среда с обширни отворени работни пространства, които са характерни за повечето офиси тези дни. Морето от еднакви бюра в работните пространства с отворен план, обичайно за базираните на знания организации, вече не е целесъобразно“, казва в доклад Домино Риш, ръководител на отдела за работни места и бизнес имоти в архитектурната компания Hassell.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дистанционната работа ще изтрие стотици милиарди долари от стойността на офисите
Няма връщане назад: Работниците в тази голяма икономика настояват работата от вкъщи да се превърне в норма
Връщане обратно в офиса: В София нещата не са като в Европа

Министерството на финансите направи разяснения за възможността гражданите да получават своите трудови възнаграждения по т. нар. „платежна сметка за основни операции“.
От 1 септември 2023 г. физическите лица ще могат да си откриват платежна сметка за основни операции, като тя ще се обслужва безплатно, когато по нея постъпват и се съхраняват средства от заплати, пенсии, помощи и обезщетения за социално осигуряване и социално подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти. Тази възможност беше осигурена за гражданите с промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, гласувани с приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Условие за използването на платежна сметка за основни операции е лицето да няма открита друга платежна сметка в банка, чрез която да използва тези платежни услуги. Всеки гражданин ще има право само на една платежна сметка за основни операции. Чрез сметката за основни операции могат да се извършват услуги като внасяне на средства по сметката, теглене на пари в брой от гише или банкомат и други платежни операции на територията на страната в левове. Гражданите ще могат да теглят посочените средства от сметката за основни операции безплатно само на банкомати на обслужващата банка.

С приемането от НС на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. бяха направени изменения в Кодекса на труда и съответно в Закона за ограничаване на плащанията в брой. С тях се въведе задължението за всички работодатели със 100 или повече наети лица да изплащат трудовите им възнаграждения само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната. Законодателят изключи от това задължение хората, работещи по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.
Подготвени са промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, към момента обявени са обществено обсъждане. С тях ще се прецизира прилагането на тази нова част от закона, предвид постигане на заложените цели. Съгласно Директивата за платежните сметки /2014/92/ЕС/, платежната сметка за основни операции цели осигуряване на улеснен и по-безпрепятствен достъп до банково обслужване на по-уязвими потребители.
„Тези законови изменения целят да допринесат за изсветляване на икономиката, а това създава предпоставки за по-добър икономически растеж, по-добро качество на труда и по-добър стандарт на живот“, посочват от МФ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банкова сметка без такси: За заплати, пенсии и стипендии
Край на таксите: Банки предлагат по-леки условия за работещите на минимална заплата
Въпреки рекордните печалби: Банките отново вдигат таксите

Служителите в Сингапур са най-бързите в света в придобиването на умения, свързани с изкуствения интелект, сочи новият доклад Future of Work на LinkedIn, цитиран от CNBC.
Докладът, основан на данни от 25 страни, е установил, че Сингапур има най-висок дял на членове на LinkedIn, които добавят умения в областта на изкуствения интелект в профилите си. Те са нараснали 20 пъти спрямо януари 2016 г. Това е много повече от средния ръст от 8 пъти в световен план, отбелязва LinkedIn.
Финландия (16 пъти повече), Ирландия (15x), Индия (14x) и Канада (13x) допълват топ 5 на страните с най-висок процент на разпространение на уменията в областта на изкуствения интелект, сочи докладът.
Според Пуджа Чхабрия, кариерен експерт и ръководителка на Азиатско-Тихоокеанския отдел в LinkedIn, Сингапур отдавна е „плодородна почва“ за навлизане на изкуствения интелект.

Това се дължи на „силната дигитална инфраструктура на страната, силната рамка за защита на интелектуалната собственост и процъфтяващата екосистема от компании за рисков капитал и на ангел-инвеститори, които предоставят капитал“, допълва тя.
„Наблюдаваме бърз ръст на развитието на ИИ и възприемането му, стимулирано от стартиращи компании и бизнеси през годините в усилията им да създадат нови ниши или да постигнат по-голямо конкурентно предимство“, заяви Чхабрия.
През 2022 г. петте най-бързо растящи умения, свързани с изкуствения интелект, добавени в профилите на членовете на LinkedIn, „намекват за появата на генеративен изкуствен интелект“, предава LinkedIn.
Това включва умения като въпрос-отговор, ръст с цели 33%, системи за класификация и препоръка.
Чатботът ChatGPT предизвика нов интерес към генеративните AI технологии миналата година, а големи технологични компании като Google и Microsoft се стремят оттогава да добавят изкуствения интелект в бизнеса си.

LinkedIn, собственост на Microsoft, включи през май възможности, които позволяват на членовете да създават генерирани от ИИ съобщения на специалисти по подбор на служители и описания на работни места и профили на потребители.
Но способността на генеративния изкуствен интелект да създава текстове, снимки и друго съдържание предизвика нови опасения за замяна на работни места от технологии.
Доклад на Goldman Sachs установи, че 300 млн. работни места в света може да бъдат засегнати от ИИ и автоматизацията, включително офис и административни поддържащи функции.
LinkedIn, анализирала някои от най-обичайните професии в платформата, е установила, че 45% от уменията на учителите например „потенциално могат да бъдат допълнени“ от генеративен изкуствен интелект.
„Новите инструменти на генеративния изкуствен интелект са добра възможност за потенциално смекчаване на работното бреме и подкрепа на хора с професии като учителите, за да се съсредоточат върху най-важните части от работата си“, пише LinkedIn.
Според доклада уменията на учителите, които могат да бъдат заменени от изкуствен интелект, включват планиране на уроците, развитие на учебната програма, грамотността и преподаването.

Но 53% от уменията на учителите все пак трябва да бъдат изпълнявани от хора – управление на класната стая, начално образование и специално образование.
Дял на умения, които могат да се заменят от генеративен изкуствен интелект:

Софтуерни инженери – 97%
Служители за обслужване на клиенти – 76%
Касиери – 59%
Продавачи – 59%
Учители – 45%
Ивент мениджъри – 39%

Само 3% от уменията на софтуерните инженери трябва да се правят от хора.
„Изкуственият интелект със сигурност ще промени начина, по който много от нас вършат работата си, и отделяното време на задачи, които потенциално могат да се подпомогнат от генеративен изкуствен интелект. В резултат на това умения като творческо мислене, лидерство и комуникация и гарантиране на етични резултати също стават все по-важни“, отбелязва Чхабрия.
Според LinkedIn професиите с най-малък дял на потенциално заменяеми умения са операторите на петролни находища (1%), специалисти по екологично здраве и безопасност (3%), медицински сестри (6%) и лекари (7%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Следващият тест на Тюринг: Може ли AI приложение да изкара 1 млн. долара?
Мрачни прогнози за изкуствения интелект – жените са по-застрашени от мъжете

Проучване: Изкуственият интелект ще увеличи работните места