Само Созопол и Поморие имат отлив на туристи за периода от 1 юни до 31 юли 2023 г. Това показват данните на Министерството на туризма от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), цитирани от TravelNews.
В Созопол са реализирани 222 000 нощувки, докато за същия период на милата година е имало 226 000. По-сериозен отлив има в Поморие, където за два месеца са отчетени 117 000 нощувки, а през 2022 г. – 157 000, става ясно от данните.
Хотелиери обясняват ситуацията с липсата най-вече на български и румънски туристи, които традиционно посещават двата курорта, а тази година са избрали други места или Гърция. Освен това ги няма руснаците, германците и скандинавците в Созопол и Поморие, които са идвали преди войната и преди Ковид пандемията, обясниха пред TravelNews хотелиери. В двата курорта се завръщат полски, чешки туристи и такива от прибалтийските страни.
Още: Ето колко излиза седмична почивка на морето
Най-много нощувки са реализирани в големите комплекси – Слънчев бряг и Златни пясъци. В първия са отчетени 2.1 млн. нощувки от 1 юни до 31 юли 2023 г., което е ръст около 10% спрямо същия период на миналата година.

В Златни пясъци има 1.2 млн. нощувки, при 1 млн. за същия период на миналата година, показват данните на Министерството на туризма. Като цяло и двата курорта отчитат по-слабо начало на сезона. Хотелиерите обясняват ситуацията с по-малкото германски, британски, български и румънски туристи, които пълнят Слънчев бряг и Златни пясъци.
Несебър се нарежда на трето място с реализирани най-много нощувки – 442 000, докато през миналата година са отчетени 377 000. Много добре се представя Албена, където са осъществени 349 000 нощувки, което е ръст от над 30% спрямо същия период на миналата година. Курортът обаче е далеч от нивата преди пандемията, тъй като не работят всички хотели и не се използва пълният капацитет на базата.
Още: Запазваме чадър и шезлонг на плажа чрез приложение – как работи то?
Следва Приморско с 316 000 нощувки до края на юли при 281 000 през 2022 г. След него са Варна, Китен, Бургас, Царево, Бяла, Балчик.

Посещенията на чужденци в България нарастват с близо 20% на годишна база през летния месец юли, сочат данните на Националния статистически институт. Посещенията на чужди граждани у нас през юли възлизат на 1.836 млн. броя, което представлява ръст от 19.7% спрямо същия месец на миналата 2022 година. Увеличават се посещенията по всички наблюдавани цели, като транзитните преминавания през страната достигат дял от 35.9% (малко над 658 000) от всички посещения на чужди граждани у нас.
Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 49.8% от общия брой чужди граждани и достига приблизително 914 000, като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния – дял от 24.6%, Германия – 19.7% и Полша – 10.6%.
Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ (извън ЕС) са 709.9 хил., или 38.7% от всички посещения в България. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция – 266.4 хил., или 37.5% от посещенията в тази група.
Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Турция – 266.4 хил., Румъния – 224.9 хил., Украйна – 214.6 хил., Германия – 180.0 хил., Полша – 96.6 хил., Сърбия – 75.6 хил., Гърция – 72.5 хил., Чехия – 60.6 хил., Обединено Кралство – 59.8 хил., Франция – 41.5 хиляди.

През юли 2023 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия – 50.3%, следвани от посещенията с други цели – 43.9%, и със служебна цел – 5.8%.
Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2023 г. са приблизително 820 500 или с 12.1% повече от юли 2022 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели.
Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция – 220.9 хил., Гърция – 216.4 хил., Румъния – 60.4 хил., Германия – 54.4 хил., Сърбия – 46.6 хил., Италия – 28.1 хил., Австрия – 23.0 хил., Испания – 21.7 хил., Франция – 21.4 хил., Обединено кралство – 17.3 хиляди.
Повече от половин милион чужденци са нощували у нас през юни, генерирайки над 160 млн. лева приходи за хотелите

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират пътуванията с цел почивка и екскурзия – 44.8%, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 38.6%, и със служебна цел – 16.6%.
Пътуванията нарастват, въпреки икономическата несигурност 
С 9% е нараснал броят на българите, почиващи у нас и в чужбина през второто тримесечие

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, тази седмица се повишава с 0,93 на сто до 2,164 пункта.
Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта, а през първата третина на март достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г. Обикновено цените на храните са най-ниски през лятото – и то заради сезонното поевтиняване на плодове и зеленчуци, пише БТА.
Плодовете, чиято цена се следи от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), поевтиняват. Пъпешите губят 3,4 на сто до 1,40 лева за килограм. Спад се отчита и при дините – с 8,3 на сто до 0,77 лева за килограм, при ябълките от внос – с 4 на сто до 1,90 лева. Бананите поскъпват леко – с 1,1 на сто до 2,73 лева за килограм, а лимоните – с 0,7 на сто до 2,93 лева за килограм. Прасковите прибавят 6,7 на сто до 2,72 лева за килограм.
Още: Лукът поскъпва сериозно? Индия наложи 40% износна такса върху зеленчука
При зеленчуците цените и тази седмица се движат разнопосочно. Картофите поскъпват с 3 на сто до 1,37 лв. за килограм, зелето – с 5,4 на сто до 1,18 лева за килограм. Оранжерийните краставици вдигат цената си със 17,9 на сто до 3,09 лева за килограм. Доматите (оранжерийни) поскъпват с 1,7 на сто до 2,42 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват през седмицата с 8,3 на сто до 1,77 лева за килограм, а червените – с 6,8 на сто до 2,34 лева за килограм. Зрелият лук кромид от внос се продава с 1,3 на сто повече до 1,61 лева за килограм. Морковите падат с 5,5 на сто и се търгуват по 1,38 лева за килограм.
Кравето сирене поскъпва с 1,6 на сто до 11,30 лева за килограм, кашкавалът тип „Витоша“ – с 1,5 на сто и се продава по 17,42 лева за килограм.
Наистина ли България внася храните си от чужбина?

През тази седмица се очаква Париж да се превърне в един от малкото градове в Европа с пълна забрана за отдаване под наем на електрически тротинетки. Въпреки надеждите това да не се случи и трите фирми с лиценз за операции във френската столица – Lime, Dott и Tier, потвърждават, че ще трябва да премахнат тротинетките от улиците на града в срок до 1 септември, предава CNBC.
Трите компании имат около 15 000 електрически тротинетки в Париж.
Решението идва след референдум, проведен през април, който постави два въпроса пред парижани – „за” или „против” електрическите тротинетки.
Компаниите посочват, че в допитването са участват едва 7% от имащите право на глас. Освен това, според операторите, Париж рискува да се отдалечи от останалите градове, които прилагат форми на екологичен транспорт, който е популярен сред туристите.
Забраната няма да важи за използването на тротинетки, притежавани от частни лица.
Резултатите от допитването са категорични – 90% от гласувалите са против тротинетките.
Решението в Париж идва на фона на дебатите по света дали подобни превозни средства, които се отключват чрез мобилно приложение и таксуват потребителите на минута, представляват опасност за движението по пътищата или по-скоро трябва да се приемат за част от градската мобилност на бъдещето.
Тротинетките под наем все още се предлагат в други френски градове, включително Марсилия и Лион.
Много градове по света въведоха ограничения относно тротинетките, като ограничение за скорост и зони за паркиране. Някои градове разрешават тротинетките да бъдат карани по тротоари и велоалеи, други – не. Така или иначе, пълна забрана в градове, които преди това са приветствали подобни бизнеси, е нещо рядко срещано.
В Европа през тази година Мадрид отмени предишна забрана, която позволи на фирмите за отдаване под наем на тротинетки да се завърнат в условията на нови правила. Подобен ход предприе и Копенхаген през 2021 година.
Приеха правила за движението на тротинетки в столицата
Брюксел въвежда ограничения за тротинетките 
Как вървят цените на жилищата в едни от големите градове в Европa?

Потребителските кредити поскъпват, докато лихвите по заемите за жилище остават на познатото ниско равнище, става ясно от последните данни на Българската народна банка. В резултат на покачването на лихвите по кредитите за потребление, цената на тези заеми вече е приблизително 3.5 пъти по-висока от средните лихви по жилищните заеми.
Средната лихва по потребителските кредити, отпускани в левове през месец юли тази година, нараства рязко до 8.92%. Това представлява увеличение от 0.73 процентни пункта спрямо предходния месец юни, когато средната цена на заемите за потребление е възлизала на 8.19%. Преди година средните лихви по потребителските кредити също са били на ниво от 8.19%.
Годишният процент на разходите, който включва всички лихвени плащания по кредита, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, извършването на които е условие за отпускането на кредита, нараства до 9.45% през юли, спрямо 8.69% през предходния месец юни. Преди година ГПР по потребителските кредити в бил 8.66%.
Средните лихви по новите жилищни кредити в левове през юли остават на нивото от предходния месец, а именно 2.57%. Преди 12 месеца средната годишна лихва по ипотечните заеми е била 2.48%. ГПР по кредитите за жилище възлиза на 2.84% през юли.
Депозити
Средната годишна лихва по новите срочни депозити на домакинствата, договорени в левове през юли, намалява до 0.66%, спрямо 0.70% през предходния месец юни. Спрямо юли 2022 година обаче се отчита увеличение, тъй като преди година средната лихва по тези влогове е била 0.13%.
Средната годишна лихва по новите депозитите за домакинства в евро нараства леко през юли до 1.29%, спрямо 1.25% през предходния месец юни. Преди 12 месеца средната годишна лихва по тези влогове е възлизала на 0.35%.
Бизнес
Лихвите по кредитите за нефинансовия бизнес остават на сравнително стабилно ниво през месец юли, сочат данните на БНБ.
Средната годишна лихва по новите бизнес заеми в левове за суми до 1 млн. евро достига 4.05% през юли, спрямо 4.00% през предходния юни. През юли 2022 година средното ниво е било 2.89%.
Средната годишна лихва по заемите в левове за суми над 1 млн. евро възлиза на 4.27% през юли, спрямо 4.01% през предходния юни. Преди година равнището е било 2.27%.
Средната лихва по новите бизнес кредити, договорени в евро, за суми до 1 млн. евро възлиза на 5.37% през юли, спрямо 5.43% през юни. Преди година нивото е било 2.28%.
Средната годишна лихва по заемите в евро за суми над 1 млн. евро достига 5.70% през юли, спрямо 5.74% през предходния месец. Преди година средното равнище е било 2.43%.
Срочни депозити за нефинансови предприятия, договорени в левове, са разкривани през юли при средна годишна лихва от 1.76%, като нивото остава същото от предходния месец. Преди година средната лихва по тези влогове е била отрицателна, а именно минус 0.24%.
Новите бизнес депозити в евро са вървели през юли при средна годишна лихва от 1.67%, спрямо 1.55% през юни. Преди 12 месеца средното равнище е възлизало на минус 0.29%.
Увеличение и на депозитите, и на кредитите през юли
Драстичен ръст на кредитите и депозитите за суми над 1 млн. лева
Гуверньорът на БНБ посочи кога може да се очаква повишение на лихвите по кредити и депозити
В България лихвите по ипотеки са по-ниски, само в още една страна в Европа е така
Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх