Френската минна компания Eramet, обяви днес, че е спряла всичките си дейности в Габон след събитията тази нощ, предаде Ройтерс. 
Фирмата извършва мащабен добив на манган в африканската страна.
Акциите й поевтиняха с 5 на сто веднага след съобщението. 
Още: Големи френски компании местят заводите си от Китай в България?
Група високопоставени габонски военни се появиха по телевизията в ранните часове на днешния ден и заявиха, че са завзели властта, след като националната избирателна комисия обяви, че президентът Али Бонго е спечелил трети мандат. 
Над 18 400 лева е средната годишна заплата в минната индустрия

Брутният външен дълг (публичен и частен) достига 44.05 млрд. евро към края на месец юни тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Размерът нараства с 5.5% или 2.31 млрд. евро на годишна база. За сравнение, към края на юни 2022 година брутният външен дълг е възлизал на 41.74 млрд. евро.
Настоящото ниво се равнява на 46.1% от брутния вътрешен продукт на България, спрямо 49.4% от БВП преди 12 месеца.

В края на юни 2023 г. краткосрочните задължения са 8.014 млрд. евро (18.2% от брутния дълг, 8.4% от БВП) и се понижават с 396.1 млн. евро (4.7%) спрямо юни 2022 г. (8.410 млрд. евро, 20.1% от дълга, 9.9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.040 млрд. евро (81.8% от брутния дълг, 37.7% от БВП), като се повишават с 2.708 млрд. евро (8.1%) спрямо края на юни 2022 г. (33.332 млрд. евро, 79.9% от дълга, 39.4% от БВП).
Към края на юни 2023 г. 27.041 млрд. евро (61.4%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80.1% от брутните външни задължения, при 78.5% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юни 2023 г. е 9.451 млрд. евро (9.9% от БВП). Спрямо края на юни 2022 г. (7.031 млрд. евро, 8.3% от БВП) той нараства с 2.419 млрд. евро (34.4%). Външните задължения на Централната банка са 1.966 млрд. евро (2.1% от БВП). Те намаляват със 134.4 млн. евро (6.4%) спрямо края на юни 2022 г. (2.101 млрд. евро, 2.5% от БВП), сочат данните на БНБ.
Брутният външен дълг нараства до близо 44.9 млрд. евро към края на май

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6.587 млрд. евро (6.9% от БВП). Те се увеличават с 1.012 млрд. евро (18.2%) спрямо края на юни 2022 г. (5.574 млрд. евро, 6.6% от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 11.814 млрд. евро (12.4% от БВП). Те намаляват с 1.270 млрд. евро (9.7%) спрямо същия месец на миналата година (13.084 млрд. евро, 15.5% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.236 млрд. евро (14.9% от БВП) в края на юни 2023 г., което е с 284.5 млн. евро (2%) повече спрямо края на юни 2022 г. (13.951 млрд. евро, 16.5% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.3% към края на юни 2023 г., при 33.4% година по-рано.
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна

Храните на едро на вътрешния пазар поскъпват на годишна база през юли, докато в същото време хранителните продукти, предназначени за износ, поевтиняват, става ясно от данните на Националния статистически институт.
Индексът на цените на производител на хранителни продукти на вътрешния пазар в преработващата промишленост нараства с 4.4% на годишна база през юли. На фона на това, цените на производител на международния пазар намаляват с 6% през юли спрямо същия месец на миналата година.
Така общият индекс на цените (вътрешен и външен пазар) на производител на хранителни продукти у нас записва ръст от 1.7% на годишна база през юли.
На месечна база цените на производител на хранителни продукти на вътрешния пазар намаляват с минималните 0.3% спрямо предходния месец юни, докато цените на международния пазар отчитат ръст от 1%.
В резултат на това общият индекс на цените на производител на хранителни продукти остава на същото ниво от предходния месец юни.
Спрямо 2015 година общият индкес на цените на прозиводителите на хранителни продукти е нараснал с 53.9%, като ръстът на вътрешния пазар е 59.1%, докато на международния пазар повишението достига 39.2% за периода.
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения, отбелязват от НСИ.
Като цяло през месец юли тази година, общият индекс на цените на производител намалява с 13.7% през юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 37.0%, и в преработващата промишленост – с 2.6%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение – с 11.2%.
В преработващата промишленост, част от която е и прозводството на хранителни продукти, съществено намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти – с 18.8%, а също и при производството на основни метали – с 6.7%. Значителен ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 44.9%, и производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 19.1%.
След два месеца дефлация, цените у нас отново тръгнаха нагоре през юли

На месечна база общият индекс на цените на производител се увеличава с 0.5% през юли 2023 г. спрямо предходния месец. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост – с 0.8%. Намаление е регистрирано в добивната промишленост – с 0.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0.2%.
По-високи цени в преработващата промишленост са отчетени при: производството на основни метали – с 3.6%, производството на химични продукти – с 1.5%, производството на напитки – с 1.3%. Понижение на цените се наблюдава при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 10.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 2.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 1.7%.
Индекси на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 18.1% в сравнение с юли 2022 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 36.8%, в преработващата промишленост – с 1.7%, докато в добивната промишленост се наблюдава увеличение – с 3.7%.
Спрямо юли 2022 г. понижение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на химични продукти – с 28.6%, и производството на основни метали – с 13.7%. Значителен ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 60.8%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 37.3%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – със 17.5%, и производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 14.5%.
На месечна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 0.3% през юли 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е отчетено в добивната промишленост – с 4.0%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0.2%, и в преработващата промишленост – с 0.1%.
По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 2.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – 2.4%. Повишение на цените е регистрирано при: производството на напитки – с 1.4%, и производството на мебели – с 0.6%.
Индексът на цените на производител на международния пазар се увеличава с 1.9% през юли 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. е отчетено намаление с 5.2%.
Цените на хранителните стоки на едро поскъпват
Лукът поскъпва сериозно? Индия наложи 40% износна такса върху зеленчука
Цените на основните храни на едро леко се покачват за четвърта поредна седмица
Какво се случва с цените на храните по света?