Правителството на Германия започва офанзива за стимулиране на икономическия растеж. Това обяви германският канцлер Олаф Шолц. 
Той каза това по време на среща на кабинета, на която беше отбелязана половината от четиригодишния мандат на  правителството на Федералната република. Управляващата коалиция в Берлин се състои от три политически формации – Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на канцлера Шолц, Свободната демократическа партия (СвДП) и „Съюз 90″/“Зелени“
Още: Германската икономика ще се свие значително тази година
„Ще използваме и данъчни мерки, за да гарантираме, че инвестициите ще бъдат реализирани сега и няма да бъдат отложени“, посочи Шолц, цитиран от ДПА и БТА.
План за икономическо развитие
Германският канцлер представи план за икономическото развитие на Германия, включващ данъчни облекчения за компаниите, намаляване на бюрокрацията, инвестиции в опазване на климата, привличането на повече квалифицирани работници от чужбина и по-бързи процедури за планиране и одобрение на инвестиционните проекти.
„Не трябва да бъде допуснато настоящият икономически спад да възпрепятства дългосрочните бъдещи инвестиции на компаниите или да доведе до допълнителен спад в жилищното строителство“, се посочва още в плана.
Още: Мощната автомобилна индустрия може да докара на Германия нова рецесия
Планира се утре част от предложените промени да бъдат включени в законопроект. Върху него работи финансовият министър Кристиан Линднер, който е и партиен лидер на Свободната демократическа партия.

Бизнес климатът у нас се влошава през месец август. Общият показател на бизнес климата намалява с 1.0 пункт (от 26.1% на 25.1%) спрямо предходния месец, което се дължи на неблагоприятните мнения на стопанските ръководители в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, става ясно от редовната бизнес анкета на Националния статистически институт.
Промишленост
Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ спада с 1.2 пункта (от 26.3% на 25.1%) в резултат на по-резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Анкетата отчита намаление на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с влошени очаквания за производствената активност през следващите три месеца.
Най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, като през последния месец се наблюдава засилване на негативното им влияние.
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец
По отношение на продажните цени в промишлеността очакванията на мениджърите са за известно увеличение, макар преобладаващата част от тях да предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Строителство
През август съставният показател „бизнес климат в строителството“ се повишава с 1.6 пункта (от 23.1% на 24.7%), което се дължи на оптимистичните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява, но прогнозите им за дейността през следващите три месеца са по-резервирани.
Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и цените на материалите остават основните проблеми за дейността на предприятията.
Относно продажните цени в строителството прогнозите на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Търговия на дребно
Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ намалява с 2.9 пункта (от 36.9% на 34.0%) в резултат на неблагоприятните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за поръчките към доставчиците както от вътрешния, така и от външния пазар през следващите три месеца обаче се подобряват.
Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша. Последната анкета отчита нарастване на отрицателното въздействие на фактора „недостатъчно търсене“, който измества на четвърто място затрудненията, свързани с недостига на работна сила.
В сравнение с юли нараства делът на търговците, които предвиждат продажните цени да се повишат през следващите три месеца.
Услуги
През август съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се понижава с 1.1 пункта (от 17.7% на 16.6%), което се дължи на резервираните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Оценките им относно настоящото търсене на услуги се изместват към по-умерените мнения, докато прогнозите им за следващите три месеца са по-негативни.
Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават най-сериозните пречки за дейността, посочени съответно от 52.7 и 29.8% от предприятията.
Преобладаващата част от мениджърите прогнозират продажните цени в сектора на услугите да останат без промяна през следващите три месеца.
Оборотът в търговията на дребно нараства през юни
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци
Близо 80% от въведените в експлоатация нови жилищни сгради представляват къщи

Цените на зехтина в Гърция достигнаха невиждани досега високи стойности. Това съобщи в репортаж държавната телевизия ЕРТ.
Намаленото производство, отсъствието на запаси заради неблагоприятната зима, както и сушата през лятото в страните производителки са причините за тази ситуация.
Нещата стават още по-лоши заради пожарите в много райони на Гърция, които унищожиха значителни площи маслинови насаждения. Затова според последни оценки продукцията тази година ще спадне още повече и се оценява на 200 – 210 хиляди тона.
Още: Рекордна цена на зехтина: Един тон е 10 пъти по-скъп от един тон петрол
Цените
В репортаж от Ахая, един от главните райони за производство на маслини в Гърция, телевизията съобщава, че тази година килограм зехтин се продава от производителите на едро за 8-10 евро, докато през декември цената е била 4,20 – 4,30 евро.
По официални данни средните цени на производител в ЕС в средата на юли значително надхвърлят 6,50 евро килограма. В Гърция средната цена е 7,20-7,50 евро, като достига до 8-8,20 евро през настоящия търговски период, който завършва през следващия месец.
На пазара се очаква и по-нататъшно увеличаване на цените на гръцкия зехтин, а категорията екстра върджин да продължи да чупи рекордите. Смята се, че цените в страната ще достигнат дори до 9 евро на килограм.
Още: Ердоган забрани износа на зехтин от Турция
По данни на Гръцката статистическа служба за една година цените на зехтина са нараснали с 10,6 процента, а според Евростат през юни са били с 21,9 процента по-високи в сравнение с година по-рано. По-конкретно крайните цени се колебаят от 6,5 до 14 евро за различните категории на продукта.
Гърция е третият производител в света
Гърция е третият по големина производител на зехтин в света след Италия и Испания. В страната се отглеждат над 132 млн. маслинови дървета, от които в нормална година се добиват около 300 хиляди тона зехтин.

Най-важните региони за производство на маслини в Гърция са Пелопонес, от където идва 65 процента от продукцията, Крит и островите в Егейско и Йонийско море.

Увеличаване на тарифните и бюрократичните бариери, които затрудняват международната търговия, застаряването на населението в много страни, както и „зеленият“ преход към изцяло възобновяеми енергийни източници, са сред факторите, които определят развитието на световната икономика.
Засилването на тяхното влияние върху глобалното икономическо развитие обаче може да предизвика нарастване на инфлационния натиск, което да се окаже сериозно предизвикателство пред водещите централни банки, посочват анализатори.
Загриженост относно тези процеси беше изразена в речите на някои от участниците в годишната среща на централни банкери от цял свят, която се проведе в края на миналата седмица в американския курорт Джаксън Хоул, щата Уайоминг, както и в икономически анализи, представени на форума, пише БТА.
Още: Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Предизвикателства пред световната икономика
В продължение на десетилетия световната икономика се развива в посока на все по-голяма интеграция, в условията на една по-свободна търговия, при която стоки и услуги се движат при значително по-малко ограничения между отделните страни, които са сключили търговски споразумения.
Откакто избухна пандемията от КОВИД-19 и дори след нейното утихване се наблюдават опити за налагане на ограничения при търговията в глобален мащаб и за връщане към политиката на протекционизъм.
Мултинационални корпорации започват да изтеглят от Китай производствените си мощности, които осигуряват доставките на части за тяхната дейност. Те се опитват да организират производството на тези части, сред които са и полупроводниците, в страни от Европейския съюз или в САЩ, които им отпускат милиарди долари под формата на субсидии.
Още: Кристалина Георгиева: Светът рискува ново разделяне на съперничещи си блокове
На този фон политиката на влагане на огромни средства в прехода към възобновяеми енергийни източници, която правителствата на много от развитите страни провеждат, може да се окаже за тях „нож с две остриета“, поне в краткосрочен и средносрочен план. Тази политика може да принуди тези държави да увеличат националните си дългове, за да инвестират повече в технологии, базирани на скъпи и сравнително редки суровини, което да доведе до повишаване на инфлацията, посочва Асошиейтед прес.
Застаряването на населението в много страни, най-вече в държавите с развити икономики, в които възрастните хора са все по-малко склонни да продължат да работят, когато достигнат до пенсионна възраст, може да подейства като шок на пазара на труда. Подобен недостиг на служители в някои сектори на икономиката, а и на части и елементи за нуждите на индустриалното производство, стимулира увеличаването на инфлацията по време на периода на възстановяване от рецесията, настъпила по време на пандемията.
Ценови шокове и инфлация
„Новата среда създава предпоставки за относително по-големи ценови шокове, отколкото преди пандемията. Ако бъдем изправени едновременно пред нуждата от повече инвестиционни средства от една страна и пред по-големи ограничения при предлагането (на суровини – бел. ред.) от друга, то е вероятно да се стигне до рязък скок на цените на суровинните пазари, най-вече при металите и минералите, които са ключови за развитието на „зелените“ технологии“, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в реч пред форума в Джаксън Хоул.

Една подобна ситуация би усложнила работата на ЕЦБ, на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и на другите централни банки, които се борят, за да намалят инфлацията, отбелязва АП.
В своята реч в Джаксън Хоул президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Джером Пауъл определи нивото на инфлацията като твърде високо и предупреди, че американските централни банкери са „готови да продължат да повишават лихвените проценти“.
„Инфлацията спадна от своя връх, което е положително развитие на ситуацията, но въпреки това остава твърде висока“, заяви Пауъл.
„Ние сме готови да продължим да повишаваме (лихвените проценти – бел. ред.), ако това се наложи. Възнамеряваме да продължим рестриктивната си парична политика, докато не се уверим, че инфлацията трайно се понижава към нашата цел“, посочи президентът на УФР, цитиран от Си Ен Би Си.
Целта на УФР на САЩ е инфлацията да бъде снижена до 2 на сто. За да я постигне, централната банка предприе серия от повишения на лихвените си проценти до диапазона от 5,25 – 5,50 на сто, което е най-високото им равнище от над 22 години.
„Живеем в свят, в който можем да очакваме все по-големи сътресения при предлагането (на суровини или трудови ресурси – бел. ред.). Това обикновено затруднява производствената дейност и я оскъпява. Определено точно тази е конфигурацията, която централните банки най-малко харесват“, посочи пред журналисти главният икономист на Международния валутен фонд Пиер-Оливие Гуранша.

Продажбите на нови коли нарастват през тази година на повечето европейски пазари, като България не прави изключение.
Регистрациите на автомобили от първи собственик в България нарастват с 20.8% на годишна база в периода януари – юли до общо 20 992 броя, сочат данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA). За сравнение, през същия период на миналата 2022 година, регистрациите на нови пътнически коли у нас възлизаха на 17 371 броя.
През първите седем месеца на тази година регистрациите на нови коли с бензинов двигател в България нарастват с 16.1% на годишна база до 14 955 броя, а продажбите на дизелови коли се увеличават с 19% на годишна база до общо 4 451 броя.
Регистрацията на нови напълно електрически коли у нас скачат с цели 156.5% на годишна база през разглеждания период, но внушителният ръст се дължи на много ниската база. Реално регистрациите от първи собственик на коли, изцяло задвижвани с електричество, възлизат на едва 1 039 броя за първите седем месеца на годината. За сравнение, през същия период на миналата година тези регистрации са достигали 405 броя.
Продажбите на плъгин хибридни електромобили у нас записват ръст от 111% на годишна база до 154 броя. Регистрациите на хибридни електромобили нарастват с 54.6% на годишна база до 371 броя.
Конкретно за месец юли тази година в България от първи собственик са регистрирани общо 3 370 нови коли, което представлява ръст от 19% спрямо същия месец на предходната година. През седмия месец на годината у нас са регистрирани 170 напълно електрически коли (+150%), 34 плъгин хибриди (+100%) и 53 хибридни електромобила (+165%).
Като цяло през месец юли пазарът на автомобили в Европейския съюз продължава да нараства, регистрирайки ръст от 15.2% на годишна база, като това е 12 пореден месец на повишение. През месеца в ЕС са регистрирани общо 851 156 нови коли на фона на възстановяването на сектора от миналогодишния недостиг на ключови компоненти в автомобилостроенето.
Повечето пазари отчитат стабилен растеж, включително четирите най-големи в ЕС – Франция (+19.9%), Германия (+18.1%), Испания (+10.7%) и Италия (+8.7%).
За периода януари – юли тази година регистрациите на нови пътнически автомобили в ЕС нарастват със 17.6% до общо 6.3 млн. броя. Въпреки индикациите за възстанояване на автомобилната индустрия, обемите все още са с 22% по-ниски спрямо предпандемичната 2019 година.
Почти всички пазари в ЕС записват ръст от началото на годината, включително четирите най-големи – Испания (+21.9%), Италия (+20.9%), Франция (+15.8%) и Германия (+13.6%).
8% от новите коли у нас са електрически

Източник: ACEA
През месец юли продажбите на напълно електрически коли в ЕС скачат с 60.6% на годишна база до общо 115 971 броя, което представлява 13.6% от пазара. Най-висок ръст в продажбите на електромобили се наблюдава в Белгия – цели 235.9% на годишна база. За периода януари – юли продажбите на напълно електрически коли скачат с 54.7% на годишна база до общо 819 725 броя.
Регистрациите на нови хибридни електрически коли нарастват с 31.6% през юли, а от началото на годината ръстът възлиза на 28.5% до близо 1.6 млн. броя, което представлява пазарен дял от ¼.
Продажбите на плъгин хибридни коли нарастват с 14.5% на годишна база през юли до 67 060 броя. Пазарният дял на този вид автомобили през юли възлиза на 7.9%.
Рекордни продажби на електромобили в Европа

Пазарен дял на различните видове автомобили в ЕС през месец юли тази година;
Източник: ACEA
Автомобилите по българските пътища са на преклонна възраст
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
Какво кара българинът? Ето това са марките с най-много автомобили в движение у нас
България е на последно място по купуване на нови коли в ЕС на човек от населението за 2021 г.