Цените на зехтина в Гърция достигнаха невиждани досега високи стойности. Това съобщи в репортаж държавната телевизия ЕРТ.
Намаленото производство, отсъствието на запаси заради неблагоприятната зима, както и сушата през лятото в страните производителки са причините за тази ситуация.
Нещата стават още по-лоши заради пожарите в много райони на Гърция, които унищожиха значителни площи маслинови насаждения. Затова според последни оценки продукцията тази година ще спадне още повече и се оценява на 200 – 210 хиляди тона.
Още: Рекордна цена на зехтина: Един тон е 10 пъти по-скъп от един тон петрол
Цените
В репортаж от Ахая, един от главните райони за производство на маслини в Гърция, телевизията съобщава, че тази година килограм зехтин се продава от производителите на едро за 8-10 евро, докато през декември цената е била 4,20 – 4,30 евро.
По официални данни средните цени на производител в ЕС в средата на юли значително надхвърлят 6,50 евро килограма. В Гърция средната цена е 7,20-7,50 евро, като достига до 8-8,20 евро през настоящия търговски период, който завършва през следващия месец.
На пазара се очаква и по-нататъшно увеличаване на цените на гръцкия зехтин, а категорията екстра върджин да продължи да чупи рекордите. Смята се, че цените в страната ще достигнат дори до 9 евро на килограм.
Още: Ердоган забрани износа на зехтин от Турция
По данни на Гръцката статистическа служба за една година цените на зехтина са нараснали с 10,6 процента, а според Евростат през юни са били с 21,9 процента по-високи в сравнение с година по-рано. По-конкретно крайните цени се колебаят от 6,5 до 14 евро за различните категории на продукта.
Гърция е третият производител в света
Гърция е третият по големина производител на зехтин в света след Италия и Испания. В страната се отглеждат над 132 млн. маслинови дървета, от които в нормална година се добиват около 300 хиляди тона зехтин.

Най-важните региони за производство на маслини в Гърция са Пелопонес, от където идва 65 процента от продукцията, Крит и островите в Егейско и Йонийско море.

Увеличаване на тарифните и бюрократичните бариери, които затрудняват международната търговия, застаряването на населението в много страни, както и „зеленият“ преход към изцяло възобновяеми енергийни източници, са сред факторите, които определят развитието на световната икономика.
Засилването на тяхното влияние върху глобалното икономическо развитие обаче може да предизвика нарастване на инфлационния натиск, което да се окаже сериозно предизвикателство пред водещите централни банки, посочват анализатори.
Загриженост относно тези процеси беше изразена в речите на някои от участниците в годишната среща на централни банкери от цял свят, която се проведе в края на миналата седмица в американския курорт Джаксън Хоул, щата Уайоминг, както и в икономически анализи, представени на форума, пише БТА.
Още: Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Предизвикателства пред световната икономика
В продължение на десетилетия световната икономика се развива в посока на все по-голяма интеграция, в условията на една по-свободна търговия, при която стоки и услуги се движат при значително по-малко ограничения между отделните страни, които са сключили търговски споразумения.
Откакто избухна пандемията от КОВИД-19 и дори след нейното утихване се наблюдават опити за налагане на ограничения при търговията в глобален мащаб и за връщане към политиката на протекционизъм.
Мултинационални корпорации започват да изтеглят от Китай производствените си мощности, които осигуряват доставките на части за тяхната дейност. Те се опитват да организират производството на тези части, сред които са и полупроводниците, в страни от Европейския съюз или в САЩ, които им отпускат милиарди долари под формата на субсидии.
Още: Кристалина Георгиева: Светът рискува ново разделяне на съперничещи си блокове
На този фон политиката на влагане на огромни средства в прехода към възобновяеми енергийни източници, която правителствата на много от развитите страни провеждат, може да се окаже за тях „нож с две остриета“, поне в краткосрочен и средносрочен план. Тази политика може да принуди тези държави да увеличат националните си дългове, за да инвестират повече в технологии, базирани на скъпи и сравнително редки суровини, което да доведе до повишаване на инфлацията, посочва Асошиейтед прес.
Застаряването на населението в много страни, най-вече в държавите с развити икономики, в които възрастните хора са все по-малко склонни да продължат да работят, когато достигнат до пенсионна възраст, може да подейства като шок на пазара на труда. Подобен недостиг на служители в някои сектори на икономиката, а и на части и елементи за нуждите на индустриалното производство, стимулира увеличаването на инфлацията по време на периода на възстановяване от рецесията, настъпила по време на пандемията.
Ценови шокове и инфлация
„Новата среда създава предпоставки за относително по-големи ценови шокове, отколкото преди пандемията. Ако бъдем изправени едновременно пред нуждата от повече инвестиционни средства от една страна и пред по-големи ограничения при предлагането (на суровини – бел. ред.) от друга, то е вероятно да се стигне до рязък скок на цените на суровинните пазари, най-вече при металите и минералите, които са ключови за развитието на „зелените“ технологии“, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в реч пред форума в Джаксън Хоул.

Една подобна ситуация би усложнила работата на ЕЦБ, на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и на другите централни банки, които се борят, за да намалят инфлацията, отбелязва АП.
В своята реч в Джаксън Хоул президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Джером Пауъл определи нивото на инфлацията като твърде високо и предупреди, че американските централни банкери са „готови да продължат да повишават лихвените проценти“.
„Инфлацията спадна от своя връх, което е положително развитие на ситуацията, но въпреки това остава твърде висока“, заяви Пауъл.
„Ние сме готови да продължим да повишаваме (лихвените проценти – бел. ред.), ако това се наложи. Възнамеряваме да продължим рестриктивната си парична политика, докато не се уверим, че инфлацията трайно се понижава към нашата цел“, посочи президентът на УФР, цитиран от Си Ен Би Си.
Целта на УФР на САЩ е инфлацията да бъде снижена до 2 на сто. За да я постигне, централната банка предприе серия от повишения на лихвените си проценти до диапазона от 5,25 – 5,50 на сто, което е най-високото им равнище от над 22 години.
„Живеем в свят, в който можем да очакваме все по-големи сътресения при предлагането (на суровини или трудови ресурси – бел. ред.). Това обикновено затруднява производствената дейност и я оскъпява. Определено точно тази е конфигурацията, която централните банки най-малко харесват“, посочи пред журналисти главният икономист на Международния валутен фонд Пиер-Оливие Гуранша.

Продажбите на нови коли нарастват през тази година на повечето европейски пазари, като България не прави изключение.
Регистрациите на автомобили от първи собственик в България нарастват с 20.8% на годишна база в периода януари – юли до общо 20 992 броя, сочат данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA). За сравнение, през същия период на миналата 2022 година, регистрациите на нови пътнически коли у нас възлизаха на 17 371 броя.
През първите седем месеца на тази година регистрациите на нови коли с бензинов двигател в България нарастват с 16.1% на годишна база до 14 955 броя, а продажбите на дизелови коли се увеличават с 19% на годишна база до общо 4 451 броя.
Регистрацията на нови напълно електрически коли у нас скачат с цели 156.5% на годишна база през разглеждания период, но внушителният ръст се дължи на много ниската база. Реално регистрациите от първи собственик на коли, изцяло задвижвани с електричество, възлизат на едва 1 039 броя за първите седем месеца на годината. За сравнение, през същия период на миналата година тези регистрации са достигали 405 броя.
Продажбите на плъгин хибридни електромобили у нас записват ръст от 111% на годишна база до 154 броя. Регистрациите на хибридни електромобили нарастват с 54.6% на годишна база до 371 броя.
Конкретно за месец юли тази година в България от първи собственик са регистрирани общо 3 370 нови коли, което представлява ръст от 19% спрямо същия месец на предходната година. През седмия месец на годината у нас са регистрирани 170 напълно електрически коли (+150%), 34 плъгин хибриди (+100%) и 53 хибридни електромобила (+165%).
Като цяло през месец юли пазарът на автомобили в Европейския съюз продължава да нараства, регистрирайки ръст от 15.2% на годишна база, като това е 12 пореден месец на повишение. През месеца в ЕС са регистрирани общо 851 156 нови коли на фона на възстановяването на сектора от миналогодишния недостиг на ключови компоненти в автомобилостроенето.
Повечето пазари отчитат стабилен растеж, включително четирите най-големи в ЕС – Франция (+19.9%), Германия (+18.1%), Испания (+10.7%) и Италия (+8.7%).
За периода януари – юли тази година регистрациите на нови пътнически автомобили в ЕС нарастват със 17.6% до общо 6.3 млн. броя. Въпреки индикациите за възстанояване на автомобилната индустрия, обемите все още са с 22% по-ниски спрямо предпандемичната 2019 година.
Почти всички пазари в ЕС записват ръст от началото на годината, включително четирите най-големи – Испания (+21.9%), Италия (+20.9%), Франция (+15.8%) и Германия (+13.6%).
8% от новите коли у нас са електрически

Източник: ACEA
През месец юли продажбите на напълно електрически коли в ЕС скачат с 60.6% на годишна база до общо 115 971 броя, което представлява 13.6% от пазара. Най-висок ръст в продажбите на електромобили се наблюдава в Белгия – цели 235.9% на годишна база. За периода януари – юли продажбите на напълно електрически коли скачат с 54.7% на годишна база до общо 819 725 броя.
Регистрациите на нови хибридни електрически коли нарастват с 31.6% през юли, а от началото на годината ръстът възлиза на 28.5% до близо 1.6 млн. броя, което представлява пазарен дял от ¼.
Продажбите на плъгин хибридни коли нарастват с 14.5% на годишна база през юли до 67 060 броя. Пазарният дял на този вид автомобили през юли възлиза на 7.9%.
Рекордни продажби на електромобили в Европа

Пазарен дял на различните видове автомобили в ЕС през месец юли тази година;
Източник: ACEA
Автомобилите по българските пътища са на преклонна възраст
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
Какво кара българинът? Ето това са марките с най-много автомобили в движение у нас
България е на последно място по купуване на нови коли в ЕС на човек от населението за 2021 г.

Когато лидерите на страните от БРИКС се събраха за групови снимки в края на срещата на върха в Йоханесбург миналата седмица, това беше като представа за контурите на новия световен ред, който Пекин се опитва да оформи, пише в свой анализ Си Ен Ен.
Начело и в центъра стоеше Си Дзинпин, могъщият лидер на Китай, заобиколен от сцена с лидери от нововъзникващи пазари и развиващи се страни от Африка, Азия и Латинска Америка.
Срещата на върха беше най-голямата, която БРИКС някога е провеждал, с участието на повече от 60 държави, заедно с държавите членки Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.
Още: БРИКС се разширява – официално покани още 6 държави
Покрай настоящите лидери на БРИКС бяха и колегите им от Аржентина, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства, които току-що бяха поканени да се присъединят към клуба.
Победа за Китай?
Това е голяма победа за Си, който отдавна настоява за разширяване на блока и неговото влияние въпреки резервите на други членове като Индия и Бразилия.
Разширяването, първото след присъединяването на Южна Африка през 2010 г., ще доведе до повече от удвояване на членовете на групата и значително ще разшири глобалния ѝ обхват – особено в Близкия изток.
„Това прави Китай ясен победител“, казва Стив Цанг, директор на Китайския институт SOAS към Лондонския университет.
Още: Разделенията в БРИКС се задълбочават преди дебата за разширяване на групата
„Получаването на шест нови члена е значителен ход в предпочитаната от него посока на движение“, добави той.
За Пекин, както и за Москва, разширяването е част от стремежа им да превърне свободната икономическа групировка в геополитическа противотежест на Запада – и на западните институции като Г-7. Тази мисия стана още по-належаща през последната година предвид изострящото се съперничество на Китай със Съединените щати, както и последиците от войната в Украйна, която още повече отдалечи Пекин от Запада заради подкрепата му за Москва. Както се вижда от разширяването на БРИКС и дългия списък с чакащи за присъединяване, предложението на Си за алтернативен световен ред намира отзивчиви слушатели в глобалния Юг, където много страни се чувстват маргинализирани в международна система, в която според тях доминират САЩ и богатите им съюзници. В декларацията на лидерите на БРИКС, която отразява искането им за по-широко участие в световните дела, многократно се призовава за „по-голямо представителство на нововъзникващите пазари и развиващите се страни“ в международните институции – от ООН и нейния Съвет за сигурност до Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Си Дзинпин, който изпъстри речите си на срещата на върха с критики към „хегемонията“ на САЩ, приветства разширяването като „историческо“ и „нова отправна точка за сътрудничеството между страните от БРИКС“.

Хапимон Джейкъб, професор по международни изследвания в университета „Джавахарлал Неру“ в Ню Делхи, заяви, че това разширяване подчертава промяната в глобалните геополитически разломи.
„Да бъдеш лидер на незападните форуми и на Глобалния юг, който като цяло е недоволен от ръководените от САЩ институции, неизменно ще помогне на Китай да се превърне в противовес на САЩ и на световния ред, ръководен от САЩ“, каза той.
Новите членове
Но по-широкият брой членове повдига и въпроси за сплотеността и последователността на БРИКС, чиито съществуващи членове вече се различават значително по политически системи, икономически постижения и дипломатически цели.
„Скептичен съм по отношение на ефективността на организацията след разширяването и дали в крайна сметка разширяването не е по-скоро символично, отколкото съществено“, казва Юн Сун, директор на програмата за Китай в Центъра „Стимсън“ във Вашингтон.
„Колкото повече членове има, толкова повече интереси трябва да съгласува и да удовлетвори организацията“.
Това важи с особена сила за организация, основана на консенсус, като БРИКС, където решенията се вземат само ако всички членове са съгласни.
Новите членове са донякъде разнородна група. Две от тях са икономики, които изпитват сериозни затруднения. Аржентина, която е сериен некоректен длъжник и отдавна се бори с инфлацията и валутните кризи, е най-големият кредитополучател от МВФ. Египет, който е изправен пред собствена икономическа криза, е вторият по големина длъжник на МВФ.
Иран и Саудитска Арабия са отколешни съперници, въпреки че по-рано тази година възстановиха дипломатическите си връзки със сделка, сключена с посредничеството на Китай.
Това силно контрастира с по-обединен блок като Г-7, който се състои от сходно мислещи демокрации с големи индустриални икономики.
Хелена Легард, водещ анализатор в Института за изследване на Китай „Меркатор“, мозъчен тръст в Берлин, заяви, че не е ясно до каква степен разширяването на БРИКС ще увеличи стойността и влиянието на групата.
„Без споделена идеология и ясна всеобхватна цел е вероятно добавянето на шест нови членове вместо това да превърне БРИКС в по-разделена група.“
Вътрешни разделения
Ключов разделителен въпрос е антиамериканският дневен ред, прокарван от Китай и Русия, който се засили с включването на Иран.
Индия и Бразилия изразиха опасения, че блокът може да стане твърде антизападен и доминиран от Пекин, а някои от новите членове може да са също толкова скептични, според Легард.
„Въпреки ясните геополитически цели, които Китай има за групата, много други развиващи се икономики не разглеждат БРИКС като изключително геополитически орган. Те са мотивирани и от икономическите възможности и шанса да си осигурят привилегирован достъп до китайския и други пазари“, каза тя.
Но Китай се бори със собствените си икономически проблеми у дома – от спираловидната криза с недвижимите имоти и нарастващите дългове на местните власти до рекордната безработица сред младите хора и застаряващото население.
Много икономисти смятат, че втората по големина икономика в света навлиза в епоха на много по-бавен растеж, което може да има дълбоко въздействие върху световната икономика.
Разширяването на БРИКС вероятно ще засили конкуренцията – и потенциалните търкания – между Китай и Индия, чиито връзки вече са обтегнати от назряващ граничен конфликт.
„Китайско-индийското съревнование за лидерство в глобалния Юг сега ще се изостри, като Китай ще има ясно предимство“, заяви Джейкъб в Ню Делхи.
„Макар Индия да има добри отношения с всички нови членове на БРИКС, дълбоките джобове на Китай и способността му да запълни пост-американския вакуум, особено в Близкия изток, означават, че Китай ще може да влияе на институцията много повече, отколкото Индия“, добави той.
Съперничеството и напрежението между Китай и Индия, както и между Иран и Саудитска Арабия, означават, че въпросите, по които те могат да се споразумеят и да действат съвместно, едва ли ще бъдат значителни по брой и по характер, казва Сун от Центъра „Стимсън“.
„Разширяването със сигурност изгражда имидж на разрастваща се коалиция спрямо Запада, но наличието на повече държави в една организация не е равносилно на по-голяма ефективност“, добави Сун.