Международната рейтингова агенция Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на Босна и Херцеговина от ‘B’ на ‘B+’, със стабилна перспектива, предаде БТА, позовавайки се на босненската агенция ФЕНА.
В доклада си анализаторите на S&P посочват, че повишаването на кредитния рейтинг отразява тяхното виждане за икономиката на Босна и Херцеговина, която се оказа устойчива, въпреки неотдавнашните въздействия, като COVID-19, няколко ситуации на политическа нестабилност и по-слабо външно търсене.
Реалният БВП на Босна и Херцеговина се възстанови напълно след пандемията и на базата на икономическите показатели за първата половина на 2023 г. анализаторите на S&P преразгледаха своите прогнози за растеж на реалния БВП нагоре, от 1% на 2%.

Повишаването на кредитния рейтинг е повлияно и от благоприятната фискална позиция на консолидираното държавно управление с прогнозиран нисък нетен държавен дълг от 22% от БВП до края на 2023 г.
Според оценките на анализаторите разходите за обслужване на външния дълг ще се запазят на 2,5% от държавните приходи до 2026 г., ниско ниво в световен мащаб.
Повишаването на рейтинга се основава и на очакванията на рейтинговата агенция, че ще има смекчаване на вътрешнополитическите конфронтации.

Валутният борд, както се посочва в доклада, е важна икономическа котва и не се очакват промени спрямо него в бъдеще.
Според анализаторите на S&P през 2024 г. може да има ново повишаване на кредитния рейтинг, ако се постигне устойчив преход към постигане на политически решения, основани на консенсус, което в средносрочен план може да ускори реформите и икономическия растеж.
От друга страна, до спад на кредитния рейтинг може да се стигне при засилване на политическите конфронтации, особено ако доведат до евентуални негативни последици по отношение на обслужването на външния дълг, обяви Службата за комуникации на Централната банка на Босна и Херцеговина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Страните с най-висок кредитен рейтинг вече са 10 на брой, след като САЩ изпадна от елитния клуб
Понижен е кредитният рейтинг на САЩ
Коя е единствената страна, която може да загуби инвестиционния си рейтинг?

Zoom, компанията за видео комуникация, чието име се превърна в синоним на работата от разстояние по времена пандемията, нареди на служителите си да се завърнат в офиса.
Според компанията „структуриран хибриден подход” е най-ефективното решение, което означава, че хората, живеещи на разстояние до 80 км от офиса трябва да работят присъствено поне два пъти седмично, предава BBC.
Новината е поредния пример за голяма компания, която преосмисля политиките за гъвкава работа.
Amazon и Disney също са сред компаниите, които намалиха дните, в които служителите могат да работят от разстояние.
Проучвания предполагат, че служителите все още държат на правото си да работят от вкъщи до известна степен.
Около 12% от работниците в САЩ, където се намира централата на Zoom, са работили изцяло от разстояние през месец юли, докато други 29% сасе възползвали от политиката за хибридна работа, според проучване на изследователи от Stanford University и други, което се извършва на месечна база от пандемията насам.
Това са сходни резултатите с тези, отчетени от Националната статистическа служба на Великобритания по-рано през тази година.
Няма връщане назад: Работниците в тази голяма икономика настояват работата от вкъщи да се превърне в норма
По-ранно проучване на екипа от Stanford установи, че работата от разстояние е по-често срещано явление в англоговорящите страни и се среща по-рядко в Азия и Европа.
Преди пандемията делът на дните в работа от вкъщи в САЩ е възлизал на едва 5%. Като цяло по света служителите настояват за по-гъвкави работни ангажименти, отколкото работодателите смятат за подходящо.
На един етап Zoom бяха заявили, че служителите ще могат да работят от разстояние за неопределено време.
Технологичната компания посочва, че новата политика ще влезе в сила през август и септември, по график, зависещ от отделната страна.
Zoom заявяват, че ще продължат да „назначават най-добрите таланти, независимо от местоположението.” В края на януари компанията има около 8 400 служители, от които повече от половината са базирани в САЩ.
Около 200 души понастоящем работят за Zoom във Великобритания, където наскоро бе отворен нов офис в Лондон.
Според Zoom, новата политика ще постави компанията в „по-добра позиция да използваме собствените си технологии, да продължим с иновациите и подкрепата на нашите глобални клиенти”.
„Ще продължим да използваме цялата платформа Zoom, за да поддържаме нашите служители и разпръснати екипи свързани и работещи ефективно“, казват от компанията.
Едва около 1% от служителите на компанията са присъствали редовно в офиса през септември 2022 година, докато 75% работят от разстояние, а останалите имат договорки за хибридна работа, става ясно от публикация на Wall Street Journal от миналата година.
Но Zoom се намира под нарастващо напрежение, тъй като проникването на работата от разстояние роди конкуренти като Microsoft, който обновиха техните видео приложения.
Растежът на компанията се забави рязко след пандемията. По-рано през тази година, Zoom обяви, че съкращава 15% от служителите си, а висшия мениджмънт ще намали възнагражденията си.
Акциите на компанията се търгуват на цена от около 68 долара за брой, което с далеч под пиковете от 500 долара през октомври 2020 година.
Meta изисква от служителите да работят от офиса поне три дни седмично
Zoom купува за близо 15 млрд. долара компания за облачни услуги
Дистанционната работа ще изтрие 800 млрд. долара от стойността на офисите в големите градове
Проучване на ЕЦБ: 1/3 от служителите в еврозоната искат да работят повече дистанционно
Служителите предпочитат да напуснат работа, вместо да се върнат в офиса

Ако „Лукойл“ не диверсифицира на 100% доставките на петрол за рафинерията в Бургас, не виждам защо държавата да не поеме оперативното ѝ ръководство. Това мнение изказа енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров пред БНТ.
Той допълни, че ако се спазва европейското право, не се налага такава мярка. По думите му 240 млн. долара допълнителни данъци би трябвало да внесат „Лукойл“ за миналата година само в България. „Къде са, попита той.
Вчера, и премиерът Николай Денков обяви, че е възложен анализ защо в бюджета все още не постъпват очакваните 700 милиона лева приходи от „Лукойл“.
Цените
Владимиров каза още, че се опасява от „руска пропаганда“ с цените на горивата. „Има кликбейт сайтове, които използват най-малката промяна в цената, за да опитват да сеят паника. Горивата в България са по-евтини, но цената на руския петрол „Уралс“ почва да „догонва“ тази на европейския сорт „Брент“ и това ще се отрази“, коментира той.
Още: Какво ще стане, ако рафинерията на „Лукойл“ затвори?
Говорим обаче за пазар, а не за спекулации. Шоково поскъпване не очаквам, защото все пак използваме по-евтиния руски петрол в момента, но все пак лятото има повече търсене на горива, защото хората пътуват повече“, добави експертът.

Димитър Хаджидимитров, зам.-директор на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива посочи, че най-голямата компания на пазара (Лукойл) държи много ниски маржове на цените, като според Владимиров „това е стратегия за изтикване на конкуренцията“.
Хаджидимитров обясни, че при такъв дял на пазара, какъвто има „Лукойл“, в нормална европейска държава тя щеше да бъде разделена на три компании.
Още: Ето какво ще се случва с „Лукойл“ в България