Увеличението на пенсиите през миналата година е по-високо от нарастването на средния осигурителен доход у нас, тоест средният размер на заплатите върху, които се плащат осигуровки, в резултат на което съотношението на средната пенсия към нивото на осигурителния доход нараства рязко.
Средният месечен размер на изплатена пенсия на един пенсионер възлиза на 51.9% от средния осигурителен доход през 2022 година. Това сочи справка на Expert.bg в статистическия годишник „Пенсии” на Националния осигурителен институт (НОИ), публикуван на сайта на институцията.
Това представлява увеличение от 6 процентни пункта спрямо предходната 2021 година, когато съотношението средна пенсия към среден осигурителен доход е възлизало на 45.9%. Съотношението нараства за трета поредна година, след като през 2020 година достигаше 40.9%, а през 2019 година нивото бе 38.8%. Това означава, че само за три години средната пенсия у нас е увеличила съотношението си към средния осигурителен доход с цели 13.1 процентни пункта.
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
Към края на 2022 година средният месечен размер на изплатената пенсия на един пенсионер (общо за всички видове пенсии) възлиза на 674.54 лева, а средният осигурителен доход за периода е 1 298.45 лева. За сравнение, през 2021 и 2020 година средната пенсия е била съответно 536.71 лева и 437.17 лева, а нивото на средния осигурителен доход е достигало съответно 1 169.25 лева и 1 069.50.
През 2019 година средният размер на изплатената пенсия на един пенсионер е възлизал на 383.03 лева, докато средният осигурителен доход е бил 986.52 лева. Така спрямо края на 2019 година, средната месечна пенсия е нараснала със 76%, докато нивото на средния осигурителен доход е записало увеличение от близо 32% или повече от два пъти по-нисък темп на растеж спрямо пенсиите.
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност
В същото време средната изплатена месечна пенсия през 2022 година достига 38.3% спрямо средната работна заплата за страната, която възлиза на 1 761 лева (брутно) за периода, според предварителните данни. За сравнение, през предходните 2021, 2020 и 2019 година съотношението на средната пенсия към средната работна заплата е било съответно 34.4%, 31.4% и 30.2%.
Брой на пенсионери и пенсии за 2022 година
Към края на 2022 година у нас има 2.03 млн. пенсионери, от които 1.52 млн. броя пенсионери за осигурителен стаж и възраст. Броят намалява спрямо 2021 година когато пенсионерите са възлизали на 2.056 млн. лица, от които 1.55 млн. лица за осигурителен стаж и възраст.
Броят на пенсиите в края на 2022 година достига 2.04 млн. броя, спрямо 2.069 млн. броя през предходната 2021 година.
Средномесечният брой на осигурените лица в България достига 2.79 млн. души. Това означава, че делът на средномесечния брой пенсионери към осигурените лица възлиза на 72.9% през 2022 година. Преди година съотношението е било 75.7%. Броят на пенсионерите спрямо общото население на страната достига 31.5% през миналата година, спрямо 30.2% през предходната 2021 година, сочат данните на НОИ.
Разходите за пенсии по бюджета на държавното обществено осигуряване през миналата 2022 година възлизат на 15.37 млрд. лева. Разходите за пенсии за трудова дейност и добавките към тях достигат 13.9 млрд. лева, което представлява ръст от близо 31% на годишна база. Традиционно сериозна част от разходите за пенсии се покриват от трансфери от републиканския бюджет, поради по-слаби постъпления по бюджета на ДОО от осигурителни вноски.
Разходите за пенсии надхвърлят 9 млрд. лева за първите шест месеца на годината
Средният размер на изплатените пенсии за осигурителен стаж и възраст през 2022 година възлиза на 709.51 лева (плюс всички добавки), а средният размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване достига 519.02 лева през разглеждания период.
Среден стаж и продължителност на получаване на пенсия
През 2022 година средният осигурителен стаж на един пенсионер с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст възлиза на 38 години. При жените средният осигурителен стаж е 35.5 години, докато при мъжете той достига 42.3 години. През предходната 2021 година средният стаж за жените и мъжете е бил съответно 35.2 години и 42.4 години при мъжете.
Средната възраст на пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст достига общо 74 години през 2022 година, от които средно 73.5 при мъжете и средно 74.3 години при жените.
Средната продължителност на получаване на една пенсия на пенсионер през миналата година достига общо 23.1 години. При жените средната продължителност е далеч по-висока – средно 26.3 години, докато при мъжете средната продължителност на получаване на една пенсия възлиза на 19.5 години.
През миналата година, новите пенсионери са се пенсионирали при среден осигурителен стаж от 35.5 години, от които средно 36.5 години при мъжете и средно 34.6 години при жените.
Средната възраст на новите пенсионери през 2022 година е 63.8 години, съответно средно 64.4 години при мъжете и средно 63.2 години при жените.
Данните са за 2022 година, което означава, че не отразяват увеличението на пенсиите през настоящата 2023 година.
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Какъв е графикът за изплащане на пенсиите през август?
Ето колко струва вече стажът за пенсия
Рекордни 21.8 милиарда лева за пенсии в новия бюджет на ДОО
Обявиха кога изплащат осъвременените пенсии и за кои пенсионери увеличението не важи
Ето колко е средният осигурителен доход за май

Крайно време е да разберем, че страховете, които съвсем умишлено се насаждат срещу еврото, в огромна степен са неоснователни. Това заяви министър-председателят Николай Денков, който отговаря на въпроси на граждани и медии на живо в официалната страница на Министерския съвет във Facebook. Премиерът обяви, че комуникационна кампания за еврото ще стартира септември – октомври.
Според него преминаването от лев в евро ще спести доста средства и на бизнеса, и на хората, на които им се налага да използват еврото. „Трябва да внимаваме за инфлацията, трябва комуникационна кампания, цените трябва да бъдат показани 6 месеца по-рано и в евро, и в лева. Кампанията е важна, но беше забавена – не мога да кажа умишлено или не. Очакваме да стартира през септември – октомври в пълния си размер“, обясни Денков.

За приемането на България в Шенген и несъгласието на Австрия и Нидерландия Николай Денков посочи, че проблемът в Австрия е големият брой мигранти. „108 000 души са се записали, търсейки статут за бежанци в Австрия, и това за тях е голям проблем. Една част от тях са от България“, обясни той.
Денков подчерта, че усилията са насочени към намаляване на мигрантите, които навлизат на наша територия, хващането им у нас, работа с европейските структури. „Един от новите акценти са опитите да бъдат блокирани организаторите. В Нидерландия проблемът е повече върху правосъдната система, проблемите в нея, борбата с корупцията“, посочи Денков и добави, че законите, приети от Народното събрание, са усилия в тази посока.
Денков коментира и че работата по бюджета за догодина (Бюджет 2024) започва буквално от днес. Провеждат се редица срещи, за да бъдат определени основните приоритети и как те да се остойностят. „Работата ще върви в ускорени темпове, за да изпълним сроковете и в края на октомври да представим бюджета пред Народното събрание“, отбеляза той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Николай Денков обясни защо договорът с „Боташ“ крие големи рискове
Ето какво може да поскъпне при приемането на еврото
Каква е позицията на Испания за присъединяването на България към Шенген?

Крайно време е да разберем, че страховете, които съвсем умишлено се насаждат срещу еврото, в огромна степен са неоснователни. Това заяви министър-председателят Николай Денков, който отговаря на въпроси на граждани и медии на живо в официалната страница на Министерския съвет във Facebook. Премиерът обяви, че комуникационна кампания за еврото ще стартира септември – октомври.
Според него преминаването от лев в евро ще спести доста средства и на бизнеса, и на хората, на които им се налага да използват еврото. „Трябва да внимаваме за инфлацията, трябва комуникационна кампания, цените трябва да бъдат показани 6 месеца по-рано и в евро, и в лева. Кампанията е важна, но беше забавена – не мога да кажа умишлено или не. Очакваме да стартира през септември – октомври в пълния си размер“, обясни Денков.

За приемането на България в Шенген и несъгласието на Австрия и Нидерландия Николай Денков посочи, че проблемът в Австрия е големият брой мигранти. „108 000 души са се записали, търсейки статут за бежанци в Австрия, и това за тях е голям проблем. Една част от тях са от България“, обясни той.
Денков подчерта, че усилията са насочени към намаляване на мигрантите, които навлизат на наша територия, хващането им у нас, работа с европейските структури. „Един от новите акценти са опитите да бъдат блокирани организаторите. В Нидерландия проблемът е повече върху правосъдната система, проблемите в нея, борбата с корупцията“, посочи Денков и добави, че законите, приети от Народното събрание, са усилия в тази посока.
Денков коментира и че работата по бюджета за догодина (Бюджет 2024) започва буквално от днес. Провеждат се редица срещи, за да бъдат определени основните приоритети и как те да се остойностят. „Работата ще върви в ускорени темпове, за да изпълним сроковете и в края на октомври да представим бюджета пред Народното събрание“, отбеляза той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Николай Денков обясни защо договорът с „Боташ“ крие големи рискове
Ето какво може да поскъпне при приемането на еврото
Каква е позицията на Испания за присъединяването на България към Шенген?

Отпадането на хартиената трудова книжка и преминаването към електронна ще влезе в дневния ред на депутатите през есента. Това заяви пред Bulgaria ON AIR народния представител от “Продължаваме Промяната – Демократична България” Божидар Божанов.
“Работим съвместно с НАП, НОИ и министерството на труда и социалната политика. Тези институции имат познания за всички изключения и гранични случаи, така че ще успеем съвместно да усъвършенстваме текстовете. Те са готови за второ четене”, допълни депутатът от ПП-ДБ.

Още: Ще стане ли най-после трудовата книжка електронна?
“Вече може да скъсате синия талон, той отиде в историята. При проверка от МВР могат на място да направят справка колко точки имате, колко са ни отнети и колко възстановени. Тази двупосочна комуникация е изградена, всеки пътен полицай трябва да го знае”, заяви  още той, като допълни, че т.нар. „златен талон“, който притежават изрядните шофьори, е по-добре на този етап да се запази.
Божанов припомни, че „Демократична България“ се опитва да реализира отпадането на изискването за носене на син талон вече четири години.
Още: Трудовата книжка става електронна и влиза в онлайн регистър

Договорът с турската компания „Боташ“ крие доста сериозни рискове, защото е дългосрочен – 13 години и е свързан със сериозни финансови ангажименти, които България е длъжна да изпълни, независимо дали внася газ. Това заяви премиерът акад. Николай Денков, който отговаря на въпроси на граждани и медии на живо излъчване на официалната страница на Министерския съвет във Facebook.
„Енергийният и газов пазар се развиват много бързо, след няколко години ситуацията в Европа може да бъде съвсем различна. Очакват се много сериозни промени в съхранението, производството и използването на енергията и заради това подобни дългосрочни договори крият огромни рискове“, заяви Денков.
По думите му има асиметрия в договора, която не е благоприятна за българската страна. „Опитваме се да минимизираме рисковете и да използваме максимално добре възможностите на договора, защото той вече е подписан“, отбеляза Денков.

Той определи като „странно“ бързането около подписването на договора с „Боташ“ „Всичко се случва около Коледа и Нова година. След това има решение на Министерския съвет в първите дни на януари. Очевидно много се е бързало, но защо – не мога да кажа“, подчерта премиерът.
Министър-председателят заяви, че не се притеснява от заявката на бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов, че ще заведе дело срещу Денков.
„Под прикритието на търговската тайна се оказва, че има сключен договор с много неизгодни и неравнопоставени клаузи за България по отношение на газопреносните системи между България и Турция“, коментира миналата седмица Денков. Министърът на енергетиката е поел ангажимента да се опита да договори максимално добри условия за България по този договор, съобщи тогава министър-председателят.

Междувременно бившият енергиен министър Александър Николов също комеитра договора с „Боташ“. „Текущият кабинет поне си дадоха 2 месеца за базисен преглед какво се случва в енергетиката. Когато обаче от ден 1 подписваш документи, говориш, ясно е каква е целта и защо се всява паника“, заяви той.
По думите му в пазарни условия, когато изгодата остава, цената я плаща друг – в случая населението. „Когато се сключва договор за 13 години, която е 156 месеца, от политически кабинет с мандат 3 месеца, е меко казано странно”, смята той. Според него, когато се сключва подобен договор, преговорите са минимум 6 до 9 месеца.
„След 10 години ще ни трябва много по-малко природен газ, отколкото сега“, обясни Николов в ефира на NOVA. Според него сега „Булгаргаз“ ще трябва да търси начини да купува и да продава тези договорени количества.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Денков обвини служебното правителство в щети за милиарди
Пристигна първият танкер с втечнен газ на терминала в Турция