Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация настоява в писмо до финансовия министър Асен Василев да бъде прието изключение в Закона за ограничаване на плащанията в брой, така че на чуждестранните сезонни работници в туризма, които работят в хотели и ресторанти да може да се плаща в брой вместо само по банков път, обявха от БХРА. Към момента подобно изключение е в сила за сезонните селскостопански работници.
„Със Закона за държавния бюджет на Република България (обн. ДВ, бр. 66 от 2023г.) е изменен Закона за ограничаване на плащанията в брой, като измененията на последния влизат в сила от 1 септември 2023 г. Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от изменения закон плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица. Неоправдано изключенията по чл. 3, ал.1, т.3 се отнасят само до лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Същите следва да обхванат и чуждестранните лица с трудова заетост в сферата на хотелиерството и ресторантьорството“, смятат от БХРА.
От Асоциацията подчертават, че приемането на такова решение за промяна на закона не отчита техническото затруднение и допълнителната тежест върху хотелиерския бранш, който през 2023 г. се опитва да преодолее негативните последици от пандемията и от войната в Украйна.

В подписаното от председателя на БХРА Георги Щерев писмо се припомня, че все повече хотелиери разчитат на наемане на сезонен персонал от страни извън ЕС заради липсата на работна ръка у нас. Затова се наемат служители от Украйна, Киргизстан, Армения, Молдова, Турция, Непал, Шри Ланка и т.н. с регистрирана сезонна заетост в Агенция по заетостта и 3-месечни работни визи
„За откриване на банкова сметка, съответното чуждестранно лице следва да посети банков клон, да подпише набор от документи и да изчака, за да получи карта, с която да има достъп до средствата по банковата си сметка. На практика банковите офиси по Черноморието са претоварени (а в някои курортни комплекси няма такива) и не могат да посрещнат огромния брой чуждестранни лица, които искат да си открият сметки. Част от тези чуждестранни лица, които не работят директно с гости на хотелите, не владеят друг език, освен майчин, заради което няма как да подпишат бланка на български или английски език, което налага спешно да се изготвят бланки на съответните езици или да се осигури преводач. Времето за издаване на карта за достъп до банковите им сметки е 20 дни. Ако лицето си заминава в началото на септември, когато изтича 3-месечната му работна виза, ще има преведена заплата, но няма да има карта и физическа възможност да си изтегли заплатата“, гласи още писмото.
Проблем според БХРА има и със закриването на банковите сметки, тъй като обикновено хората работят до последния ден от работната си виза и нямат физическа възможност да отидат до банков клон, за да закрият сметката и да изтеглят наличността по нея, особено когато заминават в неработен ден. При завръщане през следваща година, се оказва, че имат натрупани банкови такси, които също са причина за отлив на чуждестранни работници.

Решението пред бизнеса, който цели да осигури работна ръка, е да не използва ефективно чуждестранния персонал за краткото време на работната му виза, а да осигури в началото и в края на пребиваването му по няколко дни (логистика до банкови офиси, преводач и т.н.), за да успее да открие и закрие банковите си сметки, в допълнение към дните необходими за въвеждането му в работния процес и запознаване със съответни хотелски стандарти, отбелязват от БХРА.
„Гореописаните технически формалности, които не са били взети в предвид при решението за изменение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, ще имат негативен ефект върху чуждестранните служители с 3-месечни работни визи при избора им за държава, в която да работят. Отделно от това създава утежнение и неефективност за хотелския бранш“, подчертават БХРА.
Затова и от БХРА настояват да се разгледа възможността за изключване на чуждестранните работници с регистрирана сезонна работа от изменението.
На 27 юли депутатите гласуваха на второ четене текстове от законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. за промени в Закона за платежните услуги и системи и беше прието от 1 септември да не се плащат такси за обслужване и теглене от базова сметка, където постъпват трудови възнаграждения. Предложението беше свързано с изискването в новоприетия Закон за държавния бюджет за 2023 г. заплатите в предприятия с над 100 души да се изплащат само по банков път. Малко преди това от Асоциацията на банките в България обявиха, че банките работят активно и имат готовност да въведат в кратък срок освобождаване от такси за услуги по използване на сметка с параметри, сходни на регламентираната в чл. 118 – 121 на Закона за платежните услуги и платежните системи платежна сметка за основни операции за хора, получаващи по банков път трудови възнаграждения в размер на минималната работна заплата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Окончателно: Големите фирми в България ще плащат заплатите само по банков път
Край на таксите: Банки предлагат по-леки условия за работещите на минимална заплата
Плащат заплатите само по банков път във фирми с над 50 души персонал, за ресторантьорите мярката важи без ограничение

Френската козметична компания Yves Rocher планира да затвори всички свои магазини в Германия, Австрия и Швейцария, предаде ДПА, цитирани от БТА.
Търговските обекти на компанията ще бъдат закрити постепенно през следващите месеци, посочват от дружеството. Затварянето им ще засегне 350 служители.

„Със сегашния си бизнес модел Yves Rocher не може повече да работи успешно и устойчиво“, гласи съобщение на базираното в Щутгарт подразделение на компанията.
Говорител на компанията не посочи колко към момента са магазините на дружеството в трите държави. По предишни данни са били поне 140.
Yves Rocher се смята за пионер в сектора на природната козметика.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Собственикът на Pepco фалира. Как ще се отрази това на магазините?
Защо хиляди магазини затвориха в Германия?
Криза: Британски модна марка затваря всичките си 170 магазина

Индексът на световните цени на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) се възстанови през юли от двегодишните си дъна, тъй като пазарите на растителни масла нараснаха след подновеното напрежение около износа на зърно от Украйна и опасенията за световното производство, предаде Reuters и БТА.
Ценовият индекс на ФАО, проследяващ най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достигна средно 123,9 пункта през юли срещу ревизирани 122,4 за предходния месец, обяви агенцията днес. Отчитането през юни, първоначално дадено като 122,3, беше най-ниското за индекса от април 2021 г.
Резултатът от юли беше с почти 12% по-нисък от 2022 г. и с 22% под пика за всички времена през март 2022 г., точно след началото на войната в Украйна.
Индексът на цените на растителното масло на ФАО нарасна с 12% спрямо юни, прекъсвайки серия от 7 поредни месечни спадове, заяви агенцията.

Слънчогледовото олио се възстанови с над 15% на месечна база, главно заради несигурността, създадена от решението на Русия да напусне зърнената сделка, позволяваща доставки от Украйна, посочи ФАО.
Производствените опасения и покачващите се цени на суровия петрол доведоха до повишаване на други растителни масла.
Индексът на цените на зърнените храни на ФАО се понижи с 0,5% през юли, тъй като спадът на пазарите на груби зърна компенсира по-високите нива на пшеницата и ориза.

Цените на царевицата паднаха заради перспективата за прибиране на реколтата в Южна Америка и производството в САЩ ще попълни запасите.
За разлика от това, съмненията за украинския износ и сухото време в Северна Америка вдигнаха цените на пшеницата, а индексът на ориза се изкачи до най-високата си стойност от близо 12 години след забраната за износ от Индия, сподели ФАО.
Организацията пак изрази притесненията си за въздействието на нарастващите цени на ориза, цитирайки „съществени опасения за продоволствената сигурност за голяма част от световното население, особено най-бедните“.
Индексът на цените на захарта падна с близо 4% през юли, отбелязвайки втори пореден месечен спад поради благоприятните перспективи за предлагане в Бразилия и Индия, въпреки че цените бяха с близо 30% по-високи през 2022 г.
Цените на ФАО за млечни продукти и месо спаднаха леко през юли.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световните цени на храните паднаха до най-ниското си ниво от над 2 години
Цените на основна храна скочиха до 3-годишен връх
Русия атакува украински зърнени пристанища, цената на зърното тръгна нагоре

Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 16.4% през второто тримесечие на тази година спрямо предходните три месеца, като броят на жилищата в тях скача с 40.1%м а общата им застроена площ – с 41.8%, сочат данните на Националния статистически институт.
През второто тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 035 жилищни сгради с 12 078 жилища в тях и 1 382 462 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 14 административни сгради/офиси с 14 519 кв. м РЗП и на 1 374 други сгради с 631 918 кв. м РЗП.
В същото време при издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава спад както на броя им – с 26.3%, така и при разгънатата им застроена площ – с 52.0%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 32.8% повече, а общата им застроена площ – с 3.1%.
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са по-малко с 9.5%, жилищата в тях – с 12.5%, а разгънатата им застроена площ – с 18.3%. Намаляват издадените разрешителни за строеж на административни сгради и тяхната РЗП съответно с 30.0 и 38.1%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 18.0% повече, докато разгънатата им застроена площ е с 9.4% по-малко.
Жилищата у нас се увеличиха с 280 000 броя за година

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 327, София – 283, Пловдив – 265, Варна – 197, и Бургас – 134. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 4 631, Варна – 2 005, Пловдив – 1 633, Бургас – 632, и Кърджали – 504.
През второто тримесечие на 2023 г. е започнал строежът на 1 515 жилищни сгради с 8 136 жилища в тях и с 924 875 кв. м разгъната застроена площ, на 23 административни сгради/офиси с 20 756 кв. м РЗП и на 620 други сгради с 447 817 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 19.1%, жилищата в тях – с 23.3%, както и разгънатата им застроена площ – с 18.8%. Повече са и започнатите административни и други видове сгради съответно със 187.5 и 19.9%. Същевременно РЗП на административните сгради нараства над три пъти, а на други видове сгради – с 30.9%.
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 9.1%, жилищата в тях – с 13.0%, но общата им застроена площ е без промяна. Броят на започнатите административни сгради нараства със 109.1%, а тяхната РЗП – със 105.6%. Започнал е строежът на 2.6% повече други видове сгради, но с 11.2% по-малка РЗП.
Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: София (столица) – 254 жилищни, 12 административни и 44 други сгради; Пловдив – 236 жилищни, 3 административни и 71 други сгради; Варна – 164 жилищни и 34 други сгради; София – 156 жилищни и 41 други сгради; Бургас – 136 жилищни и 26 други сгради.
Сделките с имоти намаляват за четвърто поредно тримесечие, спадът е двуцифрен във всички големи градове
Строителната продукция у нас с 12% по-ниска спрямо нивата от 2015 година
България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.