Английската централна банка повиши за 14-и пореден път основните си лихвени проценти, с 25 базисни пункта до 5,25%, на срещата си в четвъртък, като оправда очакванията на икономистите. Това е най-високото ниво на лихвите от 15 години, докато централната банка на страната се бори с инфлацията от 7,9%, най-високата сред държавите в Г-7.
Ходът на банката не е изненадващ и е в синхрон с решенията на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ, които също повишиха лихвите си миналата седмица с по 25 б. п., като не изключиха вероятността да го направят отново.
Залозите за решението на АЦБ се колебаеха през последните седмици, тъй като инвеститорите се опитват да разберат дали Великобритания има изключително дълбоко заложен проблем с инфлацията.
Пазарните очаквания за това до какво най-високо ниво може да стигне основния лихвен процент сочеха ниво от 6,5% на 11 юли, след като бяха отразени данните за рекорден ръст на заплатите. Рязкото забавяне на инфлацията на потребителските цени обаче понижи залозите до 5,75%.

Въпреки това, на ниво от 7,9% през юни, годишният темп на инфлацията е почти 4 пъти над целта от 2% на АЦБ и над 2 пъти по-висок от темпа в САЩ.
На срещата си Комисията по паричната политика на АЦБ заяви, че очаква инфлацията да се забави до 5% до края на годината, което се дължи до голяма степен на по-ниските цени на енергията и в по-малка на цените на храните и основните стоки. Според членовете на комисията инфлацията ще се забави до целта от 2% едва през второто тримесечие на 2025 г.
Министър-председателят Риши Сунак обеща през януари да намали инфлацията наполовина тази година – цел, която сега изглежда сложна.
Разходите по ипотечните кредити достигнаха най-високите си стойности от 2008 г., което натежава върху жилищното строителство. Проучване от миналата седмица сочи, че растежът на частния сектор в икономиката е спаднал до 6-месечно дъно през юли.

Инвеститорите по-рано оцениха шанса АЦБ да повиши основния си лихвен процент в четвъртък, до 5,25%, на 2:3, но за повечето икономисти, участвали в проучване на Reuters, решението на АЦБ е добре балансирано.
Икономистът от ING Джеймс Смит заяви по-рано, че АЦБ „се замисля малко по-сериозно“, след като пропусна ускорението на инфлацията през 2022 г.
„Отчасти това е причината всички централни банки да се придържат по-скоро към прекомерно затягане, отколкото към слабо, защото не искат да бъдат запомнени с това, че инфлацията е останала висока по тяхно време“, заяви той.
АЦБ започна да повишава лихвите през декември 2021 г. преди останалите големи централни банки, което прави повишението в четвъртък 14-о поредно.

Гуверньорът Андрю Бейли по-рано заяви, че е „решаващо банката да свърши работата“ по отношение на инфлацията. Зам.-гуверньорът Дейв Рамсдън каза, че дори след забавянето си в последно време, инфлацията остава „твърде висока“ и ценовият натиск в дългосрочен план не е отслабнал значително.
Картината на пазара на труда във Великобритания е смесена. Темпът на ръст на заплатите без бонуси се е задържал на ниво от 7,3% на годишна база през трите месеца до май, най-високото му ниво откакто отчетите са започнали да се публикуват през 2001 г. Въпреки това, безработицата е покорила 16-месечен връх от 4%, а работодателите са обявили по-малко свободни работни места.
Някои критици на АЦБ по-рано споделиха, че тя рискува да забави растежа на икономиката излишно и че по-високите лихви са лош инструмент за справяне с инфлацията, предизвикана от по-високите цени на храните и енергията.

„Основните печеливши са банките, чиито печалби се увеличават благодарение на по-високите лихви“, заяви Фран Боайт, един от изпълнителните директори на кампанията Positive Money.
От АЦБ очакват икономиката на Великобритания да се разрасне с 0,2% през второто и третото тримесечие на 2023 г., което отговаря на прогнозите, направени през май. Разходите на домакинствата продължават да са стабилни, подкрепени от силната активност на пазара на труда и ръста на номиналните заплати, и в съответствие с редица бизнес проучвания през последните месеци, пише в доклада от срещата на регулатора.
Миналата седмица МВФ прогнозира, че британската икономика ще нарасне с 0,4% тази година – вторият най-бавен темп на растеж в Г-7 след Германия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Английската централна банка ще повиши лихвите до 15-годишен максиум
Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години
Базисната инфлация във Великобритания покори 31-годишен връх

Поддържането на украинските въоръжени сили и противопоставянето на Русия в започнатата от нея война струва на Украйна около 2 трлн. гривни (54 млрд. долара) годишно, заяви на среща на украинските посланици украинският премиер Денис Шмигал, цитиран от агенция Укринформ, предаде БТА.
„Всъщност подкрепата за въоръжените сили и войната струва на Украйна около 2 трлн. гривни. Това е повече от приходната част на бюджета в мирно време“, отбеляза Шмигал.
По думите му в мирно време приходната част на бюджета на Украйна е възлизала на 1,3 трлн. гривни (35 млрд. долара). В момента държавата оцелява благодарение на финансовата подкрепа на партньорите и на безвъзмездни средства и заеми.

„Загубихме около 30% от икономиката и предприятията си. Загубихме 3,5 млн. работни места. През първата година на войната загубихме 29,5% от нашия БВП. Предприятията се адаптираха и продължават да се адаптират. Тази година очакваме дори леко увеличение спрямо 2022 г.“, уточни украинският премиер. Той отбеляза, че е възможно също да нараснат златните и валутните резерви на Украйна до исторически максимум.
„В момента Националната банка разполага с 39 млрд. долара (във валутни резерви). Тази година намалихме нивото на инфлацията до 12,8% на годишна база. Вие разбирате каква е инфлацията във вашите страни, може да сравните“, заяви Шмигал, обръщайки се към аудиторията.
По-рано украинският министър-председател заяви, че през първата половина на 2023 г. в държавния бюджет на Украйна са постъпили над 600 млрд. гривни (16 млрд. долара), като за армията са отделени 672 млрд. гривни (18,1 млрд. долара).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна очаква сериозен ръст на икономиката си през 2024 година
Украинските валутни резерви достигнаха рекордни стойности

Рекорден ръст на военните разходи в света

Анализирайки последните налични данни за високочестотни икономически индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в индустрията, строителството и динамиката на инфлацията в страната.  
Анализаторите на банката отчитат, че според календарно изгладените данни на НСИ индустрията регистрира спад на общото производството с -11.0% към май, което е в съзвучие с тенденцията на ускоряващи се спадове от януари насам (спрямо същите месеци на предходната година).
Тенденцията на свиване в сектора се задържаше от сегмента на преработващата промишленост, която премина в отрицателната област едва през март и регистрираше далеч по-умерени спадове (-8.3% през май). На нейния фон добивната промишленост (-24.0% за май) и особено производството на енергия (-26.1% към май) бележеха двуцифрени намаления, движени от тенденцията на понижаващи се международни цени.

„Именно тенденцията на понижаващи се цени, свиваща производството на добивната промишленост и енергетиката, подкрепяше преработващата промишленост, която оперираше при по-добри условия – по-изгодни цени на суровините и електроенергията, и съответно намаляваше по-бавно своето производство, подкрепяйки така и сектора на индустрията като цяло.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.  
В рамките на преработващата промишленост към май двуцифрени ръстове отбелязаха производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, на други превозни средства и на метални изделия (без машини и оборудване). Обратно, всички останали сегменти регистрираха спадове, като те бяха най-сериозни при тютюневите изделия, производството на текстил (без облекло), на дървен материал, на мебели, химия, изделия от минерални суровини и др. 
 „Важна причина за твърде негативното развитие в индустрията е и нетипичният характер на 2022 г., която беше особено силна година за сектора (реален ръст от 13.1%) и е база за сравнението при анализа, а това изкривява резултатите за 2023 г. в негативна посока. Реалните резултати на индустрията към май определено са доста по-добри.“, допълни г-н Калчев.  
В сектора на строителството сегментът на сградното строителство бележеше ръстове от февруари насам, макар и ниски (0.4% за май), докато гражданското и инженерното строителство системно регистрираше спадове спрямо съответните месеци на миналата година (-3.9% за май). Динамиката общо на сектора остана на отрицателна територия. От април към май и трите показателя се влошават с по около 1.0 пр.п.
„Докато гражданското и инженерното строителство отразява политиката на държавата, а тя беше в криза за периода, динамиката на жилищното строителство (главен елемент на сградното строителство) отразяваше пазарното търсене и предлагане. Те отново формираха висок ръст на цените, които по последни налични данни се увеличиха с 9.5% през първото тримесечие на 2023 г. (спрямо първото тримесечие на миналата година). Въпреки че се наблюдава известно забавяне в техния ръст (+13.4% за четвъртото тримесечие на 2022 г.), цените на жилищата ще продължат да се увеличават, като по наша оценка средното нарастване за 2023 г. ще бъде около 5.0%.“, обясни д-р Калчев.
Инфлацията отново намаля през юни – от 8.6% към май  (хармонизирана) на 7.5% (спрямо юни 2022 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 10.7% на 10.0% през юни.
„От края на 2022 г. базисната инфлация намалява по-бавно от хармонизираната, което  се дължи на по-бързото забавяне при цените на енергията и храните в сравнение с всички останали потребителски стоки и услуги. В момента именно те задържат спада на инфлацията, а не енергията и храните, които преди време я отключиха.“, заключи г-н Калчев. 

Франс прес е завела дело в съда срещу социалната мрежа Twitter, преименувана неотдавна на X, за да получи необходимите елементи, които ще ѝ позволят да преговаря за възнаграждение за използване на съдържанието ѝ в платформата, гласи комюнике на агенцията, предава БТА.
„Франс прес съжалява за явния отказ от страна на Twitter, преименуван неотдавна на X, да обсъди прилагането на „сродните права“, обяви АФП.
Агенцията е сезирала вчера Парижкия съд, за да предприеме мерки и да накара компанията да предостави в съответствие с изискванията на закона всички необходими елементи за оценка на дължимото възнаграждение.
Социалната мрежа не отговори на молбата за коментар на АФП.

Сродното право или авторското право обхвана и цифровите платформи през 2019 г. посредством европейска директива, позволяваща на вестници, списания и информационни агенции да получават възнаграждение за използване на съдържанието им в интернет от големи дигитални платформи, чрез откъси от статии, свързани със снимка.
След дълга съдебна битка някои френски и европейски медии, сред които и АФП, са получили от 2021 и 2022 г. възнаграждение от Google за използване на съдържанието им, като стойността е поверителна.
Някои издатели са постигнали и лицензионно споразумение за използване на съдържанието им от Facebook.
През юли три френски медийни групи – Le Monde, Le Figaro и Les Echos – Le Parisien са подали иск срещу Twitter по същите причини.

Социалната медия беше придобита през октомври от милиардера Илон Мъск, който иска да я превърне в универсална платформа по модела на WeChat в Китай.
„АФП ще продължи да прилага с всеки от засегнатите оператори необходимите юридически средства, за да постигне необходимия баланс в споделянето на стойността на информацията“, се посочва в комюникето.
Преговорите с Facebook и други платформи (LinkedIn, TikTok) са поверени на Компанията за сродни права в медиите, организация за колективно управление, натоварена да събира и разпределя получените суми сред членовете си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
X съди организация, бореща се с речта на омразата
Как Мъск успя да си спечели недоволството на Сан Франциско заради платформата Х?
X.com: Защо Илон Мъск реши да погребе бранда Twitter?

Производството на бира в България оформя 1.3% от общото количество произведена бира в Европейския съюз през миналата 2022 година, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат. България се нарежда на десето място в ЕС по най-големи количества произведена бира през наблюдавания период, като трябва да се отбележи, че наличните данни включват 17 страни, тоест статистиката не разкриват пълната ситуация.
През 2022 година България е произвела 445.2 млн. литра бира (без безалкохолна бира), което представлява ръст спрямо предходната 2021 година, когато обемът е възлизал на 439.2 млн. литра. Въпреки увеличението, производството на бира у нас остава под нивата от предпандемичната 2019 година, когато са отчетени 480.7 млн. литра бира.
Страната ни изостава от общата тенденция в ЕС. Общото производство на бира в ЕС вече доближава нивата от 2019 година. През 2022 година бирата, произведена в ЕС, възлиза на 34.25 млрд. литра, спрямо 34.68 млрд. литра, произведени през 2019 година.
Най-големият производител на бира в ЕС е Германия – цели 7.6 млрд. литра през 2022 година или дял от 22.2% от общото производство. Казано с други думи, приблизително една на всеки четири бири идват в ЕС идва от Германия. През миналата година Германия е произвела 7.5 млрд. литра бира, а през 2019 година – 8.04 млрд. литра бира.
Според наличните данни, след Германия се нареждат още Испания (3.9 млрд. литра или дял от 11.5%), Полша (3.7 млрд. литра или 11%), Нидерландия (2.6 млрд. литра или 7.5%) и Франция (2 млрд. литра или 5.9%).

Къде в България пият най-много бира?
Потребителски бойкот провокира събитие, невиждано от две десетилетия, на пазара на бира в САЩ
След минерална вода, българинът пие най-много бира