Членството в еврозоната би донесло на България предимства, като например по- лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България  би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор. Това се казва в анализ на Съвета за икономически анализи към правителството.
В него се казва още, че като цяло присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика. Причината е ,че понастоящем валутният борд на България се възприема като надежден и следователно разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Освен това българската банкова система вече е под надзора на ЕЦБ.
Още: Димитър Радев: Реалистично е на 1 януари 2025 г. да приемем еврото
В същото време, за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.  Това включва разяснителни кампании, задължение за представяне на цените в двете валути и допълнителни мерки за прозрачност, за да се избегне  неправомерното използване на въвеждането на еврото за повишаване на цените, посочват авторите.
Ето какви ефекти от присъединяването към еврозоната  извеждат те:
Ефекти върху инфлацията
Още: Инфлацията в еврозоната продължава да се понижава и през юли до 5,3%, базисната обаче е без промяна
Ефектът от присъединяването към еврозоната върху инфлацията определено е основната тревога на голяма част от обществеността в България. Консенсусът в академичните изследвания по отношение на инфлационните ефекти при създаването на еврозоната е, че въвеждането на еврото до голяма степен не е довело до общи инфлационни ефекти. От друга страна, при някои продуктови групи като услугите (напр. ресторантьорство) има по – големи еднократни увеличения на ценовото равнище.
Една от причините за увеличението на цените на услугите е, че цените на услугите се променят по-рядко, отколкото например на  стоките. Въвеждането на еврото, обаче, изисква нови ценови етикети (например нови менюта в ресторантите). Следователно това може да е и моментът, в който цените се коригират. Нещо повече, някои повишения на цените може дори да са отлагани във времето, за да се изчака необходимата промяна на ценовите етикети поради новата валута.
Накратко, съвкупният инфлационен ефект е малък, докато при услугите може да се очаква малко по-висока еднократна инфлация през първата година след присъединяването.

Ефекти върху търговията
Очакваме, че приемането на еврото би стимулирало международната търговия на България, особено в селското стопанство и услугите (напр. туризъм), но също и в някои производствени сектори, където България вече има утвърдени  позиции в производствените пазари.
Ефекти върху капиталовите потоци
Очакваме България да претърпи увеличение на брутните входящи и изходящи потоци при присъединяването й към еврозоната, което ще се забави няколко тримесечия след присъединяването към еврозоната. Продължаващите капиталови потоци биха увеличили финансовата интеграция на България, подпомогната от допълнителни стъпки в търговската интеграция и банковия съюз с Европейския съюз.
Въпреки това, брутните потоци често се описват като нестабилни,15 така че съществува риск от кредитни бумове и т.нар. внезапни стопове на капиталовите потоци.
Във всеки случай проблеми, дължащи се на капиталовите потоци, биха могли да бъдат смекчени посредством консервативна фискална политика, инструменти на макропруденциалната политика, като антицикличния банков капиталов буфер, както и от факта, че България вече е де факто член на общия банков надзор на ЕЦБ.
Ефекти върху лихвените проценти
Според данните за лихвената статистика, публикувани от БНБ, през последните месеци лихвите по нови ипотечни кредити в лева са по-ниски от лихвите по кредити в евро и са сравними с лихвите по депозитното улеснение на ЕЦБ. Въз основа на това наблюдение изглежда малко вероятно да са налице условията за вътрешно финансиран кредитен бум след присъединяването към еврозоната.
Вместо това е по-вероятно при присъединяването на България към еврозоната банките или да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ, или да потърсят по-добри инвестиционни възможности в чужбина, включително посредством изплащане на заеми към банките-майки. Възможността за получаване на по-висока доходност от сегашната лихва от 0%, плащана от БНБ за тези резерви, би увеличила значително печалбите в банковата система.
 
Автори: Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен, Пламен Т. Ненов
 
 
 
 

Рекордно ниското ниво на безработица в Русия през юни подчертава острия недостиг на работна ръка в страната, въпреки че възстановяването от миналогодишния икономически спад продължава с двуцифрени темпове на растеж както при заплатите, така и при продажбите на дребно. Това обяви Reuters, като се позовава на данните на руската статистическа служба Росстат.
След началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., Русия беше ударена от редица западни санкции, което доведе до свиване на икономиката ѝ с 2,1% през 2022 г. Все пак спадът беше по-малък от очакваното, а Москва го представи като доказателство за устойчивостта на руската икономика.
Москва редовно посочва ниската безработица и различни други показатели като знак, че икономиката ѝ се възстановява, но недостигът на работна ръка, изострен от частичната мобилизация през миналия септември, е напът да повлияе негативно на дългосрочното развитие.

Безработицата в Русия е спаднала до рекордно ниско ниво от 3,1% през юни, предаде Росстат. Също продажбите на дребно са скочили с 10% през юни на годишна база. През юни 2022 г. паднаха с почти толкова, с колкото сега растат.
Отделни данни сочат, че реалните заплати в Русия са нарснали с 13,3% през май. Реалните разполагаеми доходи на руснаците през второто тримесечие са нараснали с 5,3% на годишна база, след като останаха без промяна през същото тримесечие на 2022 г.
Росстат ревизира нагоре ръста на реалните разполагаеми доходи през първото тримесечие – до 4,4%. Като цяло доходите в Русия са намалели с 1% през 2022 г.
Междувременно руският БВП е нараснал с 1,4% през първата половина на 2023 г. на годишна основа, обяви министерството на икономическото развитие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Недостиг на кадри в руската промишленост: Търсят над 650 000 работници
Владимир Путин с висока оценка за руската икономика

Руснаците вече пият по-малко водка. Каква е причината?

Инвестициите в изкуствен интелект нарастват с бързи темпове и могат да имат по-голямо влияние върху брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ от събития като откриването на електричеството или изобретяването на персоналния компютър, посочват от инвестиционната банка Goldman Sachs в доклад, цитиран от CoinDesk.
“Генеративният изкуствен интелект има огромен икономически потенциал и може да повиши глобалната производителност на труда с повече от 1 процентен пункт годишно през десетилетието следващо широкото му използване”, пише икономистите на банката.
За да се постигне подобна пълна трансформация, бизнесите ще трябва да направят „значителна предварителна инвестиция във физически, дигитален и човешки капитал за придобиване и внедряване на нови технологии и промяна на бизнес процесите”, сочи докладът.
Тези инвестиции могат да достигнат около 200 млрд. долара по света до 2025 година, като е вероятно това да се случи преди „усвояването и повишаването на ефективността да започнат да водят до голям напредък в производителността”, посочват от банката.
В дългосрочен план инвестициите в изкуствен интелект могат да достигат до между 2.5% и 4% от БВП на САЩ и до между 1.5% и 2.5% от икономиката на други страни, лидери в изкуствения интелект, става ясно от доклада.
“Въпреки този изключително бърз растеж, краткосрочното въздействие върху БВП вероятно ще бъде доста скромно, като се има предвид, че инвестициите, свързани с AI, в момента представляват много малък дял от БВП на САЩ и света”, пишат анализаторите, добавяйки, че докато досега инвестициите са били фокусирани върху разработката на модели, „ще е необходим значително по-голям хардуерен и софтуерен тласък, за да може генеративния AI да достигне по-голям мащаб”.
Проникването на изкуствения интелект навярно ще започне да има значително влияние върху икономиката на САЩ някъде между 2025 и 2030 година, става ясно от доклада.
„Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята“: Два начина как да се възползвате

Защо технологиите не ни правят по-продуктивни?
Използва ли българският бизнес изкуствен интелект?
Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект
Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?

Турската инфлация слага край на 8-месечното забавяне през юли, насочвайки се към ръст, който централната банка очаква да достигне своя връх в средата на следващата година, съобщава Bloomberg.
Потребителските цени са скочили с годишен темп от 47,8% спрямо 38,2% през юни, обяви статистическата служба в четвъртък. Медианната прогноза в проучване сред икономисти на Bloomberg бе за 46,8%.
На ниво от 9,5% месечната инфлация е най-високата от януари 2022 г., също отбелязвайки най-бързия темп за юли в рамките на 60 десетилетия. Разходите за транспорт бележат най-големите месечни увеличения, като отразяват повишението на данъците върху горивата, въведено миналия месец.
Ценовият натиск се натрупва, откакто лирата започна да се обезценява рязко след изборите през май, спечелени от президента Реджеп Тайип Ердоган. Засилвайки рисковете пред инфлацията, правителството повишава и данъците върху редица стоки от първа необходимост и горивата, отчасти за финансира скъпите си обещания, поети преди изборите.

Галопиращата инфлация увеличава привлекателността на акциите за местните инвеститори, които искат да защитят спестяванията си. Индексът на сините чипове Borsa Istanbul 30 се повиши с 1,2% след публикуването на данните.
Доходността по двугодишните държавни облигации на Турция се покачи с 57 б. п. до 15,83%. Лирата поевтиня с 0,1% до 26,9879 лири за долар сутринта в Истанбул.
Основната инфлация, която премахва волатилни елементи като цените на храните и енергията, се е ускорила до 56,1% на годишна база – най-високото ниво от ноември и над равнището от 47,3% през юни.
Инфлационната вълна, заляла икономиката за 900 млрд. долара, идва няколко месеца след най-тежката криза с разходите за живот от десетилетия. МВФ очаква ръстът на цените в Турция да бъде на пето място в света през 2023 г.
Централната банка вече отговори с две рязки повишения на лихвените проценти, които увеличиха основната лихва с 900 б. п. до 17,5%.

Миналата седмица централните банкери удвоиха прогнозата си за края на годината за инфлация до 58%, като гуверньорът Хафизе Гайе Еркан очаква да достигне връх от около 60% през второто тримесечие на 2024 г.
Обръщането на политиката за момента още означава, че официалните разходи по заемите остават силно отрицателни, когато се коригират спрямо цените. Deutsche Bank прогнозира, че централната банка ще повиши основната си лихва само до 19% този месец.
Еркан заяви, че по-нататъшното затягане на паричните условия ще остане „постепенно“, за да се управлява въздействието му върху реалния сектор и банковата индустрия, и че ще бъдат въведени алтернативни мерки в подкрепа на политиката.
Паричният орган и банковият регулатор предприеха някои стъпки за ограничаване на вътрешното търсене чрез мерки, насочени към охлаждане на разходите за кредитни карти и растежа на потребителските кредити.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наша съседка изстреля данъците върху горивата до невиждани стойности
Турската централна банка охлажда кредитния бум с нови правила
Инфлацията в Турция спадна до най-ниското си ниво от година и половина

„Топлофикация София“ ще приема доплащане на изравнителните сметки с 20% ДДС, но когато връща надвзети през отоплителния сезон суми, върху тях ще се начисляват 9%.
Този странен подход  от „Топлофикация“ обясняват с временно променената ставка за ДДС. Правителството на Кирил Петков намали ДДС на парното на 9% за периода от юли 2022 г. до 1 юли 2023 г.
Така „Топлофикация София“, на практика може да избира – и, естествено избира подход, който е в ущърб на клиентите. От дружеството се оправдават с указания от Министерството на финансите и Националната агенция по приходите относно прилагането на Закона за ДДС.
Още: Ето цените на парното за новия отоплителен сезон

Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, обясни пред БНР по този въпрос следното: „Ако трябва да се доплаща, към момента на фактуриране ще бъде добавен 20% ДДС. Ако обаче трябва да се получават пари обратно, ДДС ще е 9%, защото задължението е възникнало към момента на действащ 9% ДДС“.
Срокът за рекламации по изравнителните сметки е до 31 август.
КЕВР поиска Топлофикация София да обясни за парното през април