Агенцията за кредитен рейтинг Fitch понижи във вторник рейтинга на САЩ до ниво от АА+, изпращайки тревожни сигнали към световните капиталови пазари, където инвеститорите започнаха да оценяват последствията от решението. По този начин ексклузивният клуб на държавите с най-висок кредитен рейтинг осъмна с една по-малко. Страните, чиито съверенен дълг продължава да поддържа рейтин ААА от поне две от трите топ кредитни агенции вече наброяват 10, става ясно от материал на Reuters.
Държава/кредитна агенция    S&P    Fitch    Moody’s

Канада                             ААА    АА+     ААА

Германия                          ААА   ААА      ААА

Австралия                         ААА   ААА      ААА

Сингапур                          ААА   ААА      ААА

Швейцария                       ААА   ААА      ААА

Дания                               ААА   ААА      ААА

Швеция                            ААА   ААА     ААА

Норвегия                          ААА   ААА     ААА

Люксембург                      ААА   ААА     ААА

Нидерландия                    ААА   ААА     ААА

САЩ с понижен кредитен рейтинг, Белият дом реагира гневно
Ще понижи ли и S&P рейтинга на Франция?
Застаряването на населението е пагубно за кредитните рейтинги на държавите
Коя е единствената страна, която може да загуби инвестиционния си рейтинг?
Standard & Poor’s ще анулира рейтингите на всички руски компании

Тайланд, вторият по големина износител на ориз в света, насърчава своите фермери да засаждат по-малко от културата в опит да пестят вода. Този ход може да разтърси пазарите на ориз още след забраната за износ от Индия, предаде CNBC.
Тайланд е изправен пред серия от слаби валежи. В опит да спести вода за консумация, Службата на националните водни ресурси призова фермерите в страната да се насочат към „засаждане на култури, които използват по-малко вода и могат да бъдат събрани бързо“.
„Кумулативните валежи са с около 40% по-малко от нормалното, което води до висок риск от недостиг на вода“, заяви генералният секретар на службата Сурасри Кидтимонтон в изявление, публикувано от Националната администрация по водите на Тайланд. Според него управлението на водите в страната трябва да се „фокусира върху вода за консумация“ и „вода за отглеждане главно на трайни насаждения“.

Многогодишните култури израстват отново след прибиране на реколтата и не е необходимо да се презасаждат всяка година, за разлика от едногодишните култури. Оризът се категоризира като едногодишна култура.
За всеки килограм отгледан груб ориз са нужни средно 2500 литра вода. За сравнение, алтернативни култури като просо изискват между 650 и 1200 литра вода за същото събрано количество.
Миналия месец Индия забрани износа на бял ориз с изключение на сорта басмати. Ограничението е насочено към осигуряване на „адекватна наличност“ на вътрешния пазар, посочи правителството. Индия е водещият износител на ориз в света с дял от 40% от световното производство и се очаква забраната да засегне милиони хора.

„Световната цена на ориза ще има потенциал да се повиши допълнително, в случай че производството в Тайланд намалява значително от година на година“, заяви старши анализаторът на Rabobank Оскар Тякра. Той посочи, че остава да се види дали тайландските фермери ще следват директивата. „Тайландските фермери още могат да изберат да засаждат ориз на фона на настоящата ситуация с високи световни експортни цени“, обясни Тякра.
Цените на ориза вече се движат около десетилетни върхове, отчасти поради по-затегнатите доставки, откакто основният продукт се превърна в привлекателна алтернатива, тъй като цените на други основни зърнени култури скочиха след началото войната в Украйна.
„Тайланд често настоява за опазване на водата, но това има малък ефект върху използването ѝ, тъй като системата за права върху водите още не е разработена, обясни Джереми Цвингер, главен изпълнителен директор на The Rice Trader.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на основна храна скочиха до 3-годишен връх
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Производител №1 ограничава основна храна за над 50% от населението в света

Страната с най-голямо население в света, Индия, ограничава вноса на лаптопи, таблети, други персонални компютри и сървъри, като решението влиза в сила незабавно от днес (четвъртък), обявиха от индийското Министерството на търговията и промишлеността. Изменението на политиката за внос цели засилване на местното производство на горепосочените стоки, смятат анализатори, предава TechCrunch.
“Вносът на лаптопи, таблети, персонални компютри „всичко в едно“ и компютри с изключително малък форм-фактор и сървъри, попадащи под HSN 8741, ще бъде „ограничен“”, гласи правителственото съобщение, добавяйки, че вносът ще бъде разрешен срещу валиден лиценз за ограничен внос. Ограничението няма да важи за пътници, който внасят в страната посочените устройства в багажа си.
Ходът навярно цели подкрепа на местното производство, като това засега е предположение, тъй като Ню Делхи не дава допълнителни разяснения по въпроса.
Индия прилага политики през последните години, целящи подкрепа на местното производство. Инициативите успешно привлякоха редица производители на смартфони и сега все повече предизвикват интереса на производителите на чипове и полупроводници.
През месец май, правителството на Нарендра Моди обяви схема на стойност 2 млрд. долара, целяща да промотира пред бизнесите хардуер местно производство като лаптопи, настолни компютри (PC), сървъри и други периферни устройства.
Схемата представлява надграждане на предходна програма, според която правителството бе готово да похарчи 892 млн. долара.
Това съобщение относно политиката изглежда се основава на предпоставката за осигуряване на сигурен дигитален достъп до нарастващия брой дигитални граждани в страната (използващи дигитални услуги – бел. ред.). Ние сме уверени, че валидни лицензи ще бъдат предоставени на доверени партньори в индустрията, което ще даде възможност за лесно правене на бизнес (EoDB) и неограничен достъп до надеждни марки за дигиталните потребители”, казва в изявление Панкадж Мохиндроо, председател на Indian Cellular and Electronics Association.
Dell и HP са сред компаниите, които вече разполагат с производствени мощности в Индия. Индийското правителство също така цели да разшири местното производство допълнително и да направи страната предпочитана дестинация за Apple и нейните производствени партньори, опитвайки се да създаде глобален производствен хъб.
Така или иначе, страната понастоящем харчи милиарди долари за внос на лаптопи и друг хардуер.
Според правителствени данни, показани в парламента през декември, стойността на вноса в Индия на крайни продукти в сектора на електрониката е нараснала с 32% до 43 млрд. долара през 2021-2022 спрямо 32 млрд. долара през 2019-2020 година.
Инициативите и програмите за подкрепа на местното производство помогнаха за сваляне на дела на вноса на крайна електроника (включително компоненти) в общия внос на електроника до 64% през 2021-22 спрямо 69% през 2019-20 година.
Базираната в Хонконг компания за пазарни проучвания Counterpoint изчислява, че около 30-35% от лаптопите и 30% от таблетите доставени в Индия през първата половина на тази година са местно производство.
Стотици милиони индийци спряха да купуват домати. Защо?
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Най-голямата сделка в историята: Airbus получи огромна поръчка от индийска авиокомпания
Китай е детрониран: Вече друга страна ще е с най-много население в света
Индия купува огромни количества руски въглища, но не в долари
Спад в продажбите на настолни компютри по света

За десетгодишен период (2013-2022) общият доход средно на човек от домакинство нараства 1,9 пъти – от 4814 лв. през 2013 г. на 9008 лв. през 2022 г. Реалните доходи на домакинствата също нарастват през целия период. През 2022 г. индексът на реалните доходи нараства с 1,4% спрямо 2021 г. и този индекс е най-висок спрямо 2013 г. – 146,2%.
Това сочат данни от електронните публикации „Бюджети на домакинствата в Република България 2022“ и „Средни цени и купени количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода 2011-2022 година“, публикувани на интернет страницата на НСИ, предава БТА. Те съдържат данни от Наблюдението на домакинските бюджети, най-старото статистическо изследване в България. То се провежда тримесечно, като общо за всяко тримесечие се наблюдават по 3060 домакинства.
През периода 2013-2020 г. доходът на най-богатите 10% превишава около 8 пъти дохода на най-бедните 10%, през 2021 г. това съотношение намалява до 7 пъти, а през 2022 г. – до 6 пъти.

Най-голямо неравенство на домакинствата по доход, измерено чрез Коефициента на Джини, се наблюдава през 2013 г. – 0,324. Следва тенденция на спад в неравенството до 0,295 през 2016 г., през 2017 г. се повишава до 0,300, през 2019 г. нараства на 0,306, след което отново спада до 0,259 през 2022 г.
През периода 2013-2022 г. разходите на домакинствата следват тенденцията на нарастване на доходите. Общият разход средно на човек от домакинство през 2022 г. в номинално изражение е 1,9 пъти по-голям спрямо 2013 г. и нараства с 19,1% спрямо предходната година.
През 10-годишния период разходите за храна и безалкохолни напитки средно на човек от домакинството нарастват в номинално изражение от 1480 лв. през 2013 г. на 2529 лв. през 2022 г. Относителният дял на тези разходи варира по години. През 2013 г. се наблюдава най-висок относителен дял на разходите за храна и безалкохолни напитки в общия разход (33,2%). През следващите години започва процес на постепенно понижаване на дела, като достига най-ниската си стойност през 2021 г. – 29,2%.
Индексът на цените на купените от домакинствата стоки
За периода 2011-2022 г. индексът на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки нараства с над 55%. Изменението на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки се характеризира чрез изчисляване на динамични индекси на цените по информация от Наблюдението на домакинските бюджети. Тези индекси измерват средното относително изменение на цените при структура на купените стоки от базисния период. Индексите не са съпоставими с тези на потребителските цени, отчитащи инфлацията в страната, тъй като при изчисляването им са използвани различни методики. Индексът на цените е разработен чрез формираната потребителска кошница от стоки по данни от Наблюдението на домакинските бюджети, включващо информация за купените количества по 117 позиции за хранителни и 45 за нехранителни стоки
Доходи и разходи

За периода 2011-2022 г. номиналните доходи и разходи средно на човек са нараснали близо 2 пъти. Индексът на реалните общи доходи на домакинствата за разглеждания период нараства със 79,1% през 2022 г. при база 2011 г., а индексът на реалните общи разходи – с 80,5%. Индексът на цените нараства с 55,2% за същия период.
През 2022 спрямо 2021 г. реалните доходи нарастват с 1,4%, реалните разходи – с 3,3%, а цените – с 18,2%.
Данните от Наблюдението на домакинските бюджети показват, че средните цени на повечето купени от домакинствата стоки се повишават при база 2011 г. и спрямо предходните години. През 2022 спрямо 2011 г. най-много са поскъпнали някои основни хранителни стоки като зеле, домати, сирене, пипер, дини и пъпеши, краставици, масло. Най-висок е ръстът на средните цени на нехранителните стоки за същия период при дърва, въглища и обувки.
Покупателна способност 
Покупателната способност през 2022 г. спрямо 2011 г. нараства при всички стоки, като най-голямо е повишението ѝ при захарта, птичето месо, свинското месо, ябълките и ориза, а най-малко – при сиренето и доматите. Покупателната способност е количеството от определен вид стока, което може да се купи с годишния паричен или общ доход на човек от домакинството, ако той се изразходва само за покупката на тази стока.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Разликата между бедните и богатите българи е все по-голяма
Колко от българите не могат да си позволят едноседмична почивка?
Богатите българи вземат 8 пъти повече от бедните

При действията на служебното правителство става дума за милиарди левове и сериозно забавени реформи, от които могат да произтекат тежки последствия за икономиката и хората в страната. Предвид характера на тези дейности ще предоставя част от тях на органите. Това каза премиерът Николай Денков пред журналисти.
В него участваха и министърът на финансите Асен Василев, министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов, министърът на енергетиката Румен Радев, министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков и министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
Договорът с „Боташ“
За договора за газ с турската компания „Боташ“ Денков каза, че има много неизгодни и неравнопоставени клаузи за България по отношение на газопреносните системи между България и Турция. „Турската фирма получава достъп до българския и европейски пазар, без обратното да е вярно. Нямаме достъп до турския пазар. Задавайки служебното правителство дългосрочен договор за 13 години, задължава държавата за стотици милиарди лева годишно, дори и България да не внася заложените количества газ“, посочи премиерът.
Още: Първият танкер с втечнен газ по договора с „Боташ“ пристигна на терминала в Турция

В енергетиката вече са загубени 200 млн. лв заради неподадени териториални планове за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, обяви Денков. България е в риск да загуби 1.6 млрд. лв, ако до края на годината тези териториални планове не бъдат приети. Изчезнали са и над 600 млн. лв, при ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“, който така и не работи.
Пътищата
„В МРРБ за три дни – между 5-7 юни АПИ оценява и входира над 30 000 страници, подадени заявки за текущ ремонт и поддръжка на Републиканската пътна мрежа за 4 млрд. лв за следващите 4 години. Можете ли да си представите как се оценяват тези страници за три дни“, попита Денков.
Премиерът Денков разпореди ревизия на разходите по министерства
Проблеми има и във ВиК проектите по ОП „Околна среда“, инхаус възлаганията по АМ „Хемус“, висящите поръчки в АПИ, отворени оферти за 600-700 млн. лв за основни ремонти по Републиканската мрежа, по които не са предприети никакви действия. Нищо не е направено и по АМ „Струма“, обясни премиерът.
ПВУ
По ПВУ има изключително сериозно забавяне – реформи и инвестиции, които е трябвало да бъдат завършени до миналия декември, а всъщност са изпълнени наполовина. Това е довело до риск средствата по ПВУ да не бъдат получени през 2023 г., посочи още Николай Денков

Централната банка на Великобритания Bank of England, за която се очаква днес отново да повиши водещите си лихви, трябва да се справи с високата инфлация и същевременно да предпази икономиката на страната, която понася удара на серията от увеличения на лихвите, водещи да поскъпване на кредитирането, посочва Reuters.
Повечето анализатори и инвеститори очакват АЦБ да увеличи водещите си лихвени проценти с 25 б.п. (0,25 пр.п.) до ниво от 5,25%, което ще е най-високото от 15 години насам.
Пазарите ще следят и дали британската централна банка ще отправи сигнал, че се готви да повиши още лихвените проценти през следващите месеци.

Управителят на АЦБ Андрю Бейли и колегите му от Съвета на директорите на финансовата институция посочват, че трябва да ограничат нивата на инфлацията в Обединеното кралство, най-високата сред страните с развити икономики.
Инфлацията във Великобритания, която отразява динамиката на потребителските цени, се е понижила до 7,9% на годишна основа през юни, сочат официални данни, огласени през юли от британската Служба за национална статистика.
Икономисти, анкетирани от Reuters, прогнозираха, че годишната инфлация на потребителските цени ще се понижи до 8,2% през юни, след като през май беше отчетено ниво от 8,7%.
Базисната инфлация, при която не се отчитат силно променливите цени на храните, енергийните продукти, алкохола и тютюневите изделия, също е намаляла над очакванията на анализатори и е достигнала 6,9% през юни. Тя обаче остава на ниво, близо до най-високото от 31 години. Базисната инфлация във Великобритания покори 31-годишен връх
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години
Повишаването на лихвите продължава
И Bank of England с поредно повишаване основната лихва