Преди COVID-19 да изпрати 1/3 от глобалната работна сила у дома, компания за имотни инспекции от Мелбърн, за която работи операторът на дрон Никълъс Кумбър, настоявала всичките ѝ 180 служители да посещават офиса всеки ден в 9 сутринта, за да получават задачи.
Сега обаче тези служители работят от вкъщи и пътуват директно до обектите още в 7:30 сутринта, което позволява на Кумбър да прибира децата си от детска градина след работа по-рано отколкото преди пандемията.
„Ако бяха казали „всички обратно в офиса”, вероятно бих поискал увеличение на заплатата”, казва Кумбър, който все пак посещава офиса веднъж или два пъти седмично. „Човек получава повече време за семейството си. Реално свършваш работа към пет, вместо да приключиш в пет, прекарвайки 45 минути в опит да се прибереш у дома.”
На фона на това, че корпоративните лидери – от изпълнителния директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън до шефа на Tesla и Twitter Илон Мъск – призовават за край на работата от разстояние, наложила се по време на пандемията, синдикати в Австралия създават прецедент в опита си да се противопоставят, изправяйки пред съда най-голямата банка в страната и спорейки с федералното правителство, че работата от вкъщи трябва да се превърне в норма, предава Reuters.
„Всички дълбоки промени в австралийския пазар на труда произлизат от кризи. Когато има сътресение, човек никога не се завръща към начина по който е работил света преди”, казва Джон Бюканън, ръководител на звеното Health and Work Research Network към Университета в Сидни.
„Ние винаги сме начело (в желанието за промени) в англоговорящия свят, да кажем в сравнение с Великобритания, САЩ, Нова Зеландия.”
Получили прилив на сила в резултат на най-ниската безработица в страната от половин век насам, персонал на Commonwealth Bank of Australia изправи финансовата институция на стойност 170 млрд. австралийски долара (114 щатски долара) пред индустриален съд, опитвайки се да оспорят заповедта, че служителите трябва да работят в офиса през половината време.
През април, изпълнителният директор на третата най-голяма банка в Австралия – National Australia Bank, нареди на 500 старши мениджъри да се върнат обратно в офиса на пълен работен ден. През юли, банката постигна споразумение с профсъюз, което дава право на всички служители, включително 500-те мениджъра, да изискват работа от вкъщи, като основанието за отхвърляне на молбата върви с определени ограничения.
През същата седмица, синдикат, обединяващ служители в публичния сектор, постигна сделка, която позволява на 120 000 федерални служители в Австралия да изискват работа от вкъщи за неограничен брой дни.
За сравнение, федералните служители в Канада приключиха 2-седмнична стачка през май със споразумение за заплатите, но без защита на правото за работа от вкъщи, за което се бореха.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада

Изглед над Сидни, Австралия. Работниците в Австралия се борят, включително в съда, за правото си да работят от вкъщи – нещо, което може да постави началото на сериозен сблъсък на интереси между служители и работодатели;
Снимка: iStock
В Европейския съюз, законодателите все още преговарят как да обновят правилата, позволяващи на служителите гъвкаво работно време, така че да бъдат в крак с новите икономически реалности. Присъствието в офисите реално навсякъде е доста под нивата от 2019 година, като например в Токио присъствието възлиза на едва 1/5 от това, което е било преди няколко години, докато в Ню Йорк нивото е наполовина, според глобално проучване на компанията за недвижими имоти Jones Lang Lasalle.
„Духът е вън от бутилката: работата от вкъщи е нещо, което остава далеч отвъд COVID и пандемията”, казва Мелиса Донъли, секретар на синдиката the Community and Public Sector Union, който преговаря с федералното правителство на Австралия.
„Това, което бе възможно относно работата от вкъщи, беше абсолютно трансформирано”, добавя тя. „Това е нещото,което сделката постигна. Ще има ефект върху различни индустрии.”
Commonwealth Bank of Australia и National Australia Bank посочват, че дори преди сделките с профсъюзи, техните политики са позволявали гъвкави трудови договорености, които са били широко използвани.
Историческа конфронтация
Въпреки че броят на дистанционните работни дни, търсени от служителите, се различава в различните държави и отрасли, разминаванията между изискванията на служителите за това право и заповедите на техните шефове за връщане в офиса е глобална константа, казва Матиас Долс, заместник-директор на ifo Център за макроикономика и проучвания в Хамбург, който е анкетирал 35 000 работници и работодатели в 34 страни като част от проект съвместно със Станфордския университет.
Сред служителите с опит в работата от вкъщи, 19% искат да се върнат в офиса на пълен работен ден, става ясно от проучването. Работници искат два дни седмично правото да работят от вкъщи, което е два пъти повече от това, което разрешават работодателите, като „разликата не намалява”, казва Долс. „Не мисля, че ще видим нивата на работа от вкъщи да се завърнат към равнищата от преди пандемията.”
Джим Станфорд, директор на Centre for Future Work към неправителствената организация Australia Institute, посочва, че сделките на отделните профсъюзи не е задължително да прекратят патовата ситуация, тъй като работодателите биха получили повече власт в случай, че безработицата нарасне – нещо,което се очаква в резултат на повишаването на лихвените проценти.
„Общата тежест на мнението сред работниците е, че те биха искали да продължат да го правят и мисля, че нарастващото мнозинство от работодателите си мислят – не, те искат хората да се върнат на работа”, казва Станфорд.
„Това подготвя почвата за историческа конфронтация.”
Променяща се работна сила
Собствениците на офис сгради вече отчитат разрив в бизнес модела си, тъй като оценката на сградите намалява на фона на притесненията за по-малката площ, наемана от компании.
Около 1/6 от офисната площ в столицата на Австралия е свободна, което е няколкогодишен връх, сочат данни от индустрията, като присъствието в офиса остава с 1/3 по-ниско от нивата преди пандемията.
Докато работата от вкъщи предизвиква главоболия на инвеститорите в недвижими имоти, служителите като операторът на дрон Кумбър виждат единствено предимства за себе си: гъвкавото работно време позволява на него и съпругата му да продължат да работят въпреки, че децата им са болни и не могат да бъдат оставени в детска градина.
„Това просто помага да се справяме с живота малко по-лесно”, казва той.
Дистанционната работа ще изтрие 800 млрд. долара от стойността на офисите в големите градове
Meta изисква от служителите да работят от офиса поне три дни седмично
Проучване на ЕЦБ: 1/3 от служителите в еврозоната искат да работят повече дистанционно
Две трети от българските служители предпочитат да работят от вкъщи
Служителите предпочитат да напуснат работа, вместо да се върнат в офиса
Мъск иска от служителите на Tesla да се върнат в офиса или да напуснат

Турция забрани износа на небутилиран зехтин и на зехтин в бъчви от 1 август. По информация на изданието “Економим” турското Министерство на търговията първо устно е уведомило Асоциациите на износителите на зехтин за наложената забрана върху експорта.
Предстои да бъде разпратено и официално писмено съобщение.
От 1 август е спряно изпълнението на подадените заявки за износ. Забраната за износа на зехтин ще важи до 31 октомври т.г.
При подобна забрана за износ на домати през пролетта, цената им в България се качи до рекордни стойности. Впоследствие тя беше отменена.
Още: Сушата в Испания повиши цената на зехтина до невиждани нива
Турското издание, цитирано от БТА, посочва че решението за забраната е взето, след като турският президентът Реджеп Тайип Ердоган се информирал за цената на зехтина, която била много висока. В резултат наредил износът на зехтин да бъде спрян, за да може хората да консумират продукта на по-достъпна цена.

Цената на един литър екстра върджин зехтин в магазините към министерството на земеделието е между 199 турски лири (около  13 лева) и 279 турски лири (18 лева).
Още: Цената на зехтина е двойно по-висока заради криза в най-големия производител в света

Вносът на втечнен природен газ в Европа падна през юли до най-ниското ниво от ноември 2021 г., тъй като ниските европейски референтни цени на природния газ обезсърчават търговците да изпращат много товари до Стария континент.
Вносът на втечнен природен газ в Европа е намалял през юли със 7% на годишна база до 8,6 млн. тона, най-ниският обеми на внос от ноември 2021 г., когато започна енергийната криза в Европа, сочат данни за проследяване на кораби, събрани от Bloomberg.
През вчерашната търговия газовите фючърси на нидерландския TTF хъб поскъпват с над 5% към 28,65 евро/MWh, но остават под нивото от 30 евро.

Цените скочиха за кратко през първата половина на юни и в началото на миналата седмица, тъй като спирането за поддръжка в офшорните райони на Норвегия, както и в гигантското газово находище Troll, намали износа на норвежки газ – в момента най-големият доставчик на газ в Европа, след като измести Русия от първото място след войната в Украйна.
Въпреки това референтните цени на природния газ в Европа паднаха през последните месеци и сега са с 80% по-ниски от рекордите, отчетени миналото лято на фона, като спадът е заради най-вече на големи запаси в европейските газохранилища, напът да бъдат запълнени доста преди заложените в ЕС цели за началото на есента.

Сега нивата на съхранение на газ в ЕС са много по-високи от 5-годишното осреднено ниво и над нивата от този период на 2022 г., което отслабва опасенията за доставките на газ в Европа. Местата за съхранение на газ в ЕС бяха пълни към 31 юли на 85,43%, според данни на Gas Infrastructure Europe.
Високите нива на запасите ограничава всяко по-рязко поскъпване на синьото гориво въпреки норвежките спирания за поддръжка, запазвайки така ниските европейски цени.
Тези ниски цени на природния газ пък обезсърчават търговците да изпращат твърде много втечнен природен газ в Европа, като продавачите гледат към азиатския пазар, където спот цените на втечнения природен газ нараснаха на фона на горещите вълни в Япония, Южна Корея и в части от Китай.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път: Вносът на втечнен природен газ в Европа изпревари тръбния
Колко пълни са газохранилищата в ЕС и колко газ е съхранила България?
Един от най-големите европейски енергийни гиганти продължава да търгува с руски газ

Ако автобусният превоз е отменен и при закъснение на заминаването с повече от 2 часа пътуващите имат право на храна, напитки и настаняване, ако трябва да се пренощува. Настаняването е до две нощувка, а максималната стойност на всяка от тях 80 евро. Това разясни пред БНР Габриела Руменова от онлайн платформата „Ние потребителите“, като цитира европейския регламент за правата на пътниците в автобусния транспорт.
Експертът обясни още, че ако пътуването по редовна автобусна линия е отменено или има закъснение, автобусната компания или операторът на автогарата трябва да информират пътниците възможно най-скоро, но не по-късно от 30 минути след времето на заминаване по разписание.
В такива случаи, както и при дублиране на места, компанията трябва да предложи на пътуващите да изберат между възстановяване на стойността на билета и, когато е необходимо, безплатно връщане до първоначалната точка на заминаване при първа възможност, или пък продължаване на пътуването и пренасочване до тяхната крайна дестинация, но при сравними условия и при първа възможност, при това без допълнително заплащане“, посочи тя.
Още: Автобуси на водород тръгнаха в Атина

Руменова направи уточнението, че тези правила важат при пътувания дълги разстояния – над 250 км, като няма значение дали то се осъществява на територията на една, или на няколко държави.
Когато пътникът използва инвалидна количка или друго помощно средство и те бъдат повредени или загубени по време на пътуването, той има право на обезщетение за покриване на загубите за замяна или ремонт.
Жалби
Ако превозвачът не предложи възстановяване на стойността на билета или другите предвидени в регламента възможности, когато се е стигнало до закъсняване или отмяна на пътуване, тогава пътникът може да подаде жалба и да иска възстановяване на стойността на билета, както и обезщетение, което е в размер на 50% от тази цена, отбеляза Руменова.
Още: Поскъпване с 20% на автобусните превози в страната заради тол таксите и горивата
В случай че пътниците не са доволни от качеството и безопасността на получената услуга – например климатикът в превозното средство не работи или липсват обезопасителни колани, трябва да сигнализират компанията-превозвач. Ако не получат адекватен отговор, могат да информират Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която отговаря за автомобилните превози.
„По отношение на обезщетенията, те биха могли да претендират за такива по общия ред, когато обаче на тях са им нанесени някакви вреди. Да речем, че в случая за тях вреда може да бъде това, че е трябвало да пристигнат до определен час на дадено място и са изпуснали някаква възможност след като това не се е случило. Или пък да речем са им създадени ситуации, в които те са се почувствали застрашени или пък дискомфортно. Но това е нещо, което трябва да мине през съда и съответно подлежи на доказване“, посочи още Габриела Руменова.