Какво ще се случи след драстичното поскъпване на потребителските кредити?

Увеличението в цената на потребителските кредити ще се отрази в месечната вноска. Ще става дума вече за по-скъпи предложения на новите клиенти, докато на текущите клиенти зависи от базовата лихва на съответната банка и ако тя бъде увеличена – при тях също ще има увеличение на вноските. Това коментира кредитният консултант Георги Канайков в ефира на Bulgaria ON AIR.
Потребителските кредити поскъпнаха рязко през последния месец. В резултат на покачването на лихвите по кредитите за потребление, цената на тези заеми вече е приблизително 3.5 пъти по-висока от средните лихви по жилищните заеми.
Средната лихва по потребителските кредити, отпускани в левове през месец юли тази година, нарасна до 8.92%. Това представлява увеличение от 0.73 процентни пункта спрямо предходния месец юни.
Още: Потребителските кредити поскъпват
„Донякъде бихме го обяснили с летния сезон и не толкова активното предлагане на нови промоционални оферти по потребителските кредити. Факт е, че за първи месец има толкова драстично увеличение и предстои да разберем дали това ще се превърне в тенденция, според мен – не“, посочи Канайков.
Бели пари за черни дни
Той е на мнение, че едва ли увеличението ще намали потреблението.

„Факт е, че през последните месеци се наблюдава доста по-сериозно забавяне на търсенето спрямо началото на годината. Съветвам да се гледа годишния процент на разходите, освен договорената лихва, той е точен измерител на реалната цена на кредита. Трябва да се гледат общите разходи, вноската по текущия кредит плюс другите кредитни продукти, ако има такива, да не са повече от 40% от нетния месечен доход“, посъветва експертът.
Още: Лихвите по новите кредити и депозити в България тръгнаха нагоре през май
Той добави, че е добре да имаме и „бели пари за черни дни“, които са в размер на поне 6-месечни разходи на домакинството.
„Ипотечните кредити са друга материя, те са доста по-бавно оборотни, техният срок на погасяване е до 30-35 години. Потребителските кредити биха могли да се нарекат „по-бързо оборотна стока“. Поради тази причина при тях има доста по-плавни увеличения, които пък са стабилни. Най-вероятно ще се запазят, предвид факта, че целият свят се бори с инфлация“, добави Канайков.
 

Учени: Замърсяването на въздуха е най-голямата глобална заплаха за човешкото здраве

Замърсяването на въздуха е по-опасно за здравето на средностатистическия човек на планетата Земя от тютюнопушенето или алкохола. Това се казва в изследването на Института за енергийна политика към Чикагския университет (EPIC).
Заплахата се влошава в глобалния епицентър на замърсяването Южна Азия, въпреки бързите подобрения от Китай, показва проучване, цитирано от АФП.
Въпреки това размерът на средствата, отделени за справяне с това предизвикателство, е малка част от сумата, предназначена за борба с инфекциозните болести, предава БГНЕС.
Още: Как Монреал стана градът с най-лош въздух в света?
Годишният доклад на EPIC за индекса на качеството на въздуха (AQLI) показва, че замърсяването на въздуха с фини прахови частици, което се получава от автомобилни и промишлени емисии, горски пожари и други, остава „най-голямата външна заплаха за общественото здраве“.
Сравнение с вредата от цигарите
Ако светът трайно намали тези замърсители, за да достигне препоръчителната граница на Световната здравна организация (СЗО), средният човек ще добави 2,3 години към продължителността на живота си, сочат данните, които са с крайна дата 2021 г.
Фините прахови частици са свързани с белодробни заболявания, сърдечни заболявания, инсулти и рак.
За сравнение, употребата на тютюн намалява продължителността на живота в световен мащаб с 2,2 години, докато недохранването на децата и майките е причина за намаляване на продължителността на живота с 1,6 години.
Още: Лондон ще бори замърсяването с по-скъпо паркиране

Къде замърсяването е най-голямо?
Азия и Африка носят най-голямата тежест, но имат една от най-слабите инфраструктури за предоставяне на навременни и точни данни на гражданите. Освен това те получават малки части от и без това малката световна филантропия. Например целият африкански континент получава по-малко от 300 000 долара за справяне със замърсяването на въздуха.
„Съществува дълбоко разминаване между това къде замърсяването на въздуха е най-лошо и къде ние, колективно и глобално, разполагаме с ресурси за решаване на проблема“, заяви пред АФП Криста Хасенкопф, директор на програмите за качество на въздуха в EPIC.
Макар че съществува международно партньорство за финансиране, наречено Глобален фонд, което отпуска 4 млрд. долара годишно за ХИВ/СПИН, малария и туберкулоза, няма еквивалент за замърсяването на въздуха.
„Въпреки това замърсяването на въздуха отнема повече години от живота на средния човек в ДРК (Демократична република Конго) и Камерун, отколкото ХИВ/СПИН, малария и други заплахи за здравето“, се казва в доклада.
В световен мащаб Южна Азия е най-засегнатият регион. Бангладеш, Индия, Непал и Пакистан се нареждат на първите четири места в класацията на най-замърсените държави по отношение на средногодишните претеглени стойности на фини прахови частици, които се засичат от сателити и се определят като частици с диаметър 2,5 микрона или по-малко (PM2,5). След това концентрациите на замърсяване на въздуха се включват в метриката AQLI, която изчислява въздействието им върху продължителността на живота въз основа на рецензирани методи.
Жителите на Бангладеш, където средните нива на PM2,5 са 74 микрограма на кубичен метър, биха спечелили 6,8 години живот, ако те бъдат сведени до препоръките на СЗО от 5 микрограма на кубичен метър.
Междувременно столицата на Индия Делхи е „най-замърсеният мегаполис в света“ със средно годишно замърсяване с прахови частици от 126,5 микрограма на кубичен метър.
От друга страна, Китай „има забележителен напредък по отношение на войната си със замърсяването на въздуха“, която започна през 2014 г., каза Хасенкопф. Замърсяването на въздуха в страната е намаляло с 42,3% в периода 2013-2021 г. Ако подобренията се запазят, средностатистическият китайски гражданин ще може да живее 2,2 години по-дълго.
В Съединените щати законодателни действия като Закона за чистотата на въздуха помогнаха за намаляване на замърсяването с 64,9 % от 1970 г. насам, което помогна на американците да увеличат продължителността на живота си с 1,4 години.
Но нарастващата заплаха от горски пожари – свързана с по-високите температури и по-сухите условия, дължащи се на изменението на климата – води до рязко увеличаване на замърсяването от западната част на Съединените щати до Латинска Америка и Югоизточна Азия. Например през историческия сезон на горските пожари в Калифорния през 2021 г. в окръг Плумас средната концентрация на фини прахови частици е надхвърлила повече от пет пъти препоръчителната стойност на СЗО.
Историята на Северна Америка по отношение на подобряването на замърсяването на въздуха през последните десетилетия е подобна на тази в Европа, но остават големи разлики между Западна и Източна Европа, като Босна е най-замърсената страна на континента.