Европейската ядрена агенция „Евратом“ не вижда риск за ядрената енергетика в Европа, ако бъдат преустановени доставките на уран от Нигер, пише Reuters. Западноафриканската държава, в която в края на миналата седмица стана държавен преврат, е сред водещите доставчици на уран в ЕС през 2022 г.
В момента европейските държави имат достатъчно резерви от уран, изпозван за производството ядрено гориво, за 3 години напред. Пред AFP от агенцията уточняват, че през 2022 г. Нигер е вторият доставчик на уран за ЕС с малко над 25% от общия внос.
Три държави – Казахстан, Нигер и Канада, осигурават към 75% от урана за ЕС. Казахстан от години е основен доставчик с над 43% от вноса през 2022 г.

Новите власти в Нигер обявиха, че ще спрат износа към Франция, но френската компания Orano също посочи, че няма риск за доставките нито във Франция, нито по света, защото са добре диверсифицирани. Компанията управлява уранова мина в северната част на страната, в която работят 900 души – главно местни граждани, пише EurActiv.
По данни на „Евратом“ в периода 2005 – 2020 г. Нигер е третият по големина доставчик на уран за Франция, доставяйки 24 700 тона, или 18% от доставките. Водещ вносител е Казахстан (20,1%), следвани от Австралия (18,7%).
През последните години Нигер намалява добивите на уран. Причината е от една страна политическата нестабилност, но и високите производствени разходи на урана, допълва френското издание Liberation.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как превратът в Нигер може да остави Европа без уран?

Русия атакува рано тази сутрин украински зърнени пристанища, включително дунавското пристанище Измаил в Одеска област, и предизвика покачване на цената на зърното в световен план, предаде Reuters.
Украинското министерство на отбраната заяви, че в Измаил е повреден зърнен склад. „С украинско зърно могат да бъдат нахранени милиони хора по целия свят“, гласи изявление на министерството в социалната мрежа X.
„Руски дронове атакуваха и повредиха рано тази сутрин пристанищна инфраструктура и зърнени складове в южната част на украинската Одеска област“, заявиха и украински представители, цитирани от Reuters.

Няма информация за пострадали хора, заяви в Telegram областният управител на Одеска област Олег Кипер, без да пояснява къде се намират поразените обекти. Кипер публикува няколко снимки, на които се вижда как огнеборци потушават пожар, избухнал във висока сграда близо до река.
„Пристанищна инфраструктура на река Дунав, от жизненоважно значение за износа на зърно, беше поразена при руски удари тази нощ“, обяви и украинската главна прокуратура, цитирана от Франс прес. „Врагът атакува пристанищна и индустриална инфраструктура на река Дунав“, съобщи главната прокуратура, като уточни, че са поразени зърнени складове.
Източник от украинската индустрия заяви пред Reuters, че основната цел на руските атаки е бил Измаил – пристанищен град на река Дунав, в непосредствена близост до границата на Украйна с Румъния, през който минава основен алтернативен маршрут за износ на украинско зърно предвид фактическата блокада на износа му през Черно море.

„За съжаление, има щети“, написа украинският президент Володимир Зеленски в Telegram. „Поредна нощ на война, поредна нощ на работа на нашата героична противовъздушна отбрана. Защитаваме се максимално с оглед на наличните сили. Свалихме много дронове „Шахед“. За щастие няма жертви. За нещастие има щети. Най-сериозните са в южната част на страната. Руските терористи отново нанесоха удари по пристанищата, по зърното, по световната продоволствена сигурност“, заяви Зеленски, цитиран от украинската агенция УНИАН.
След днешните атаки цената на житото на борсата в Чикаго се покачи с 4%, като това отразява притеснението на търговците, свързани с доставките на зърно от Украйна, отбелязва Reuters.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо използването на пшеницата като оръжие от Русия няма да навреди на света?
Украйна е изнесла зърнени и маслодайни култури за над 20 млрд. долара през последната година
Русия постави ултиматум на ООН за зърнената сделка

Трудно ще се справим без работеща рафинерия в страната, независимо кой я оперира. Това коментира по темата  с рафинерията на „Лукойл“ и пристанището „Росенец“ Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация пред bTV.
По думите му ще настъпи доста сериозна криза на доставките на горива у нас, а основната причина е, че България няма инфраструктура за разпределението им.
„Нямаме жп вагони, с които да бъдат превозвани внесени по море продукти. Нямаме достатъчно цистерни, автотранспорт, с който да бъдат доставени в случай, че тръбопроводите не работят. Ще бъде доста сложно“, подчерта той.
Още: Ето какво ще се случва с „Лукойл“ в България
„Освен това, и в Гърция, и в Румъния производствената цена на горивата е с между 15 и 25 стотинки по-висока от тази на рафинерията в България, което несъмнено означава, че цените ще бъдат и по-високи. Както в Румъния, така и в Гърция няма излишък на готови продукти“, обясни Бенчев. 

„За пристанището в „Росенец“ – доколкото ми е известно, държавата притежава единствено кея на това пристанище. Всичко останало, включително самото пристанище, е регистрирано на името на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Доста проблеми ще бъдат създадени, ако нещо се случи с пристанището, но все пак това е политическо решение“, коментира още той.
На първо четене: Депутатите прекратиха концесията на пристанище „Росенец“