На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към юли 2023 г. да е положително в размер на около 0,5 млрд. лв. (0,2 % от прогнозния БВП). Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи главно на приходната страна на бюджета, обявиха от Министерство на финансите.
В частта на данъчните приходи по КФП постъпленията от преки данъци, социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с добри темпове, докато изоставането при косвените данъци от предходните месеци постепенно се наваксва и към края на юли са номинално близки до отчетените за същия период на 2022 г. За подобрението при косвените данъци основен принос имат приходите от ДДС от ВОП.
Върху приходите от ДДС от внос продължават да оказват влияние цената на суровия петрол, внесен за преработка, курсът на щатския долар и количествата на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол. На съпоставима база неданъчните приходи също отчитат ръст, основно заради по-високите приходи и доходи от собственост, приходи от такси, глоби, санкции и наказателни лихви, приходи от продажба на квоти за емисии парникови газове и други, докато приходите в частта на помощите са по-ниски от отчетените за 7-те месеца на 2022 г.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 г. са 37,4 млрд. лв. и нарастват с 3,6 млрд. лв. (10,6%) спрямо отчетените към края на месец юли 2022 г. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2,7 млрд. лв. (10,5%), неданъчните – с 1,3 млрд лв. (21,9%), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,4 млрд. лева.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2023 г. са 36,9 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към юли 2022 г. бяха 32,3 млрд. лв., което означава, че разходите нарастват номинално с 14,4%. В отделните разходни показатели най-сериозно нарастване има при разходите за пенсии и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 0,99 млрд. лв., в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво предвижда Бюджет 2023?
Бюджетният дефицит надхвърли 1 млрд. лева в края на май
Само за два месеца: Бюджeтният дeфицит нa Pycия дoближи гoдишния плaн

Над 800 търговски обекта бяха проверени по Южното Черноморие, съобщиха от Националната агенция по приходите (НАП). Между тях са заведения за хранене, дискотеки, барове, атракционни съоръжения, магазини за хранителни и други стоки, намиращи се както в курортните селища, така и в туристическите комплекси.
До момента няма запечатани обекти.
При 70 проверки са установени обстоятелства, които дават основания за прилагане на тази принудителна административна мярка. Данъчните обаче уточняват, че при своевременно заплащане на наложената санкция за неиздаване на фискален бон, до запечатване на съответния обект не се стига.
Още: Данъчните започват контролна кампания по Черноморието, предстоят над 10 000 проверки
„Резултатите от първите две седмици на кампанията по Южното Черноморие недвусмислено показват, че една от основните ни цели се постига, а именно – въздействие и промяна върху поведението на задължените лица в посока повишаване доброволното спазване на данъчните и осигурителните закони. Едновременно с това гражданското общество става все по-нетърпимо към нарушителите и укриващите обороти, показват го и сигналите, които почти на 100 процента са основателни“, коментира пред БНР говорителят на НАП Бургас Христо Узунов.

Като част от контролните действия, от НАП са поставили под активно наблюдение стотици обекти по Южното Черноморие. Служителите от звеното за фискален контрол продължават и с извършването както на явни наблюдения, така и на контролни покупки по способа на „тайния клиент“. Чрез дистанционната свързаност на касовите апарати със сървърите на Агенцията се откриват рискови търговци, чиито продажби значително се различават от обичайните.
Към лицата с работещ бизнес и същевременно непредприемащи действия за погасяване на натрупани просрочени задължения се прилага мярката налагане на запор върху парични средства. Публичните изпълнители на ТД на НАП Бургас вече са използвали този метод 13 пъти като иззетите директно от касите на длъжниците средства са близо 10 000 лева.
Още: НАП проверява нощни заведения по морето, установиха над 60 нарушения само за няколко дни

Печалбата на банковата система нараства до 1.7 млрд. лева към края на първото полугодие на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява ръст от 66% или 672 млн. лева спрямо същия период на миналата 2022 година.
През второто тримесечие на 2023 г. активите на банковата система се увеличават с 466 млн. лв. (0.3%) и в края на юни достигат 161.1 млрд. лв.
Спрямо края на март нарастват кредитите и авансите, а делът им в структурата на активите се увеличава от 61.1% до 65.0%.
Брутните кредити и аванси на тримесечна база нарастват с 6.4 млрд. лв. (6.3%) до 108.0 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции отчитат увеличение от 3.1 млрд. лв. (23.8%) до 16.3 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл нараства с 3.3 млрд. лв. (3.7%) до 91.7 млрд. лв., като в структурата му е отчетено увеличение при всички сектори.
Кредитите за домакинства спрямо края на март се увеличават с 1.4 млрд. лв. (4.0%), тези за нефинансови предприятия – с 1.2 млрд. лв. (2.6%), за други финансови предприятия – с 610 млн. лв. (8.6%), а за сектор държавно управление – със 111 млн. лв. (12.0%).
В края на юни брутните необслужвани кредити и аванси възлизат на 4.10 млрд. лв. (при 4.12 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3.80% (при 4.05% в края на март). При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси е 3.13% в края на второто тримесечие и се запазва без промяна спрямо отчетения в края на първото тримесечие.
Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на юни е 2.07 млрд. лв. (при 2.05 млрд. лв. в края на март), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1.98% (при 2.09% в края на март).
През второто тримесечие на 2023 г. депозитите в банковата система се увеличават с 943 млн. лв. (0.7%) и в края на юни достигат 138.5 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства (с 1.5 млрд. лв., 1.9%) и тези на кредитни институции (с 1.0 млрд. лв.,11.2%). Намаляват депозитите на нефинансови предприятия (с 644 млн. лв., 1.5%), на други финансови предприятия (с 526 млн. лв., 11.1%), както и тези на сектор държавно управление (с 348 млн. лв., 7.7%).
Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, към 30 юни 2023 г.възлизат на 184 млн. лв. (при 190 млн. лв. за първата половина на 2022 г.)
73% ръст в печалбата на банковата система към края на май
Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх
Заемите за жилище засилват темпа на растеж през юни
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС