Годишната инфлация в еврозоната замръзна през август, а цените в редица страни отново тръгват нагоре, става ясно от експресните оценки на европейската статистическа служба Евростат.
Очаква се годишната инфлация в еврозоната да бъде 5.3% през месец август, оставяйки на същото ниво от предходния месец юли. През юни бе отчетена годишна инфлация от 5.5%. Това означава, че еврозоната е успяла да понижи годишната инфлация с едва 0.2 процентни пункта през летните месеци, ако експресните оценки се потвърдят след ревизирането на данните.
Все пак данните са по-обнадеждаващи спрямо тези от месец август миналата година, когато годишната инфлация в еврозоната бе 9.1%.
През този август се очаква месечната инфлация в еврозоната да достигне 0.6%.
На месечна база се очаква дефлация през август в едва четири страни от еврозоната – Гърция (-0.2%), Латвия (-0.6%), Литва (-0.2%) и Финландия (-0.9%).
Най-висока месечна инфлация се очаква в Белгия (+2.5%), следвана от Люксембург (+1.9%), Франция (+1.1%), Кипър (+1%) и Португалия (+0.8%). В Германия, която е най-голямата европейска икономика, се очаква месечна инфлация през август в размер на 0.4%.
Годишната инфлация нараства в приблизително половината страни от еврозоната през август, според експресните оценки. Така например, очаква се годишната инфлация в Белгия да достигне 2.4% през август, спрямо 1.7% през предходния месец, а тази във Франция да скочи от 5.1% до 5.7% само за месец.
Сред другите страни, където се очаква годишната инфлация да се повиши през август, попадат още Хърватия (от 8% до 8.5), Испания (от 2.1% до 2.4%), Кипър (от 2.4% до 3%), Ирландия (от 4.6% до 4.9%), Люксембург (от 2% до 3.5%), Австрия (от 7% до 7.6%), Португалия (от 4.3% до 5.3%) и Словения (от 5.7% до 6.1%).
Очаква се годишната инфлация в Германия през август да намалее минимално до 6.4%, спрямо 6.5% през предходния месец юли.
Малко по-отчетлив спад в годишната инфлация се очаква в Нидерландия (от 5.3% до 3.4% през август), Италия (от 6.3% до 5.5%), Естония (от 6.2% до 4.3%), Латвия (от 6.6%% до 5.6%%), Литва (от 7.2% до 6.4%), Словакия (от 10.3% до 9.6%) и Финландия (от 4.2% до 3.4%).
Ето какво може да поскъпне при приемането на еврото

Източник: Евростат
Сред основните компоненти на инфлацията в еврозоната, се очаква инфлацията при храните, алкохола и тютюневите изделия да има най-голям принос (+9.8% през август, спрямо 10.8% през юли), следвана от услугите (+5.5%, спрямо 5.6% през юли), неенергийните индустриални стоки (+4.8%, спрямо 5% през юли) и енергията (-3.3%, спрямо -6.1% през юли).
Инфлацията в еврозоната продължава да се понижава и през юли до 5,3%, базсисната обаче е без промяна
Инфлацията в еврозоната пада до 5.5% през юни

Икономиката на еврозоната се свива с най-бърз темп от три години насам
Кристин Лагард: ЕЦБ е силно мотивирана да намали инфлацията. Ще спрат ли увеличенията?
След два месеца дефлация, цените у нас отново тръгнаха нагоре през юли

Швейцарският банков гигант „Ю Би Ес“ обяви, че е постигнал печалба в размер на 28,88 милиарда долара през второто тримесечие на годината. Това е първият тримесечен финансов отчет на „Ю Би Ес“, откакто тя придоби изпадналата в сериозни финансови затруднения конкурентна швейцарска банка „Креди сюис“, предаде Си Ен Би Ес.
Базовата печалба на „Ю Би Ес“ преди данъчно облагане, която е формирана, след като бъдат изключени разходите по придобиването и интегрирането на „Креди сюис“, възлиза на 1,1 млрд. долара.
„Ю Би Ес“ съобщи, че „Креди сюис“ ще бъде „интегрирана напълно“ в нейните структури. Очаква се процесът да бъде завършен напълно през 2024 г., съобщи ДПА.
Още: UBS слага край на споразумение с швейцарското правителство за загуби на Credit Suisse
Анализаторите на най-голямата банка в Швейцария са преценили, че „това е най-добрият вариант за „Ю Би Ес“, за акционерите на банката и за цялата швейцарска икономика“, заяви главният изпълнителен директор на „Ю Би Ес“ Серджо Ермоти.
Банковият гигант потвърди, че в рамките на интеграцията на „Креди сюис“ в края на 2024 г. ще започнат съкращенията на 1000 служители, посочва Си Ен Би Ес, цитирана от БТА.
Очаква се още 2000 служители да бъдат съкратени по-късно, когато преструктурирането на „Креди сюис“ навлезе в по-напреднала фаза.
„Ю Би Ес“ прие през март да придобие изпадналата в сериозни финансови затруднения „Креди сюис“ под натиска на швейцарските власти за сумата от 3 милиарда швейцарски франка (3,13 милиарда евро).
Още: Швейцарските социалдемократи искат значително свиване на активите на UBS
Правителството на Швейцария и централната банка на страната организираха спасяването на „Креди сюис“ поради опасенията си, че евентуалният й фалит ще дестабилизира банковата система на страната, отбелязват анализатори.
 
 

Сдруженията и фондациите в България отчитат 871 млн. лева приходи от регламентирана дейност и 907 млн. лева приходи от нестопанска дейност през миналата 2022 година, сочат предварителните данни на Национлания статистически институт.
Под регламентирана дейност се разбират приходи от дарения под условие, приходи от дарения без условие, членски внос и други приходи. Постъпленията по това перо нарастват с малко над 18% на годишна база. За сравнение, през предходната 2021 година приходите от регламентирана дейност са възлизали на 736 млн. лева или с приблизително 135 млн. лева по-малко спрямо настоящия резултат.
Разходите за регламентирана дейност на сдруженията и фондациите (дарения и други разходи) възлизат на 457 млн. лева през 2022 година, като нарастват с 31% спрямо предходната 2021 година. Данните са по текущи цени.
По предварителни данни сдруженията и фондациите, представили годишен отчет за дейността в НСИ, са 10 137 броя. Балансовата стойност на активите им към 31.12.2022 г. е в размер на 1.466 млрд. лева.

Източник: НСИ
Членовете на сдруженията и фондациите към края на миналата година са 2 094 527, като от тях юридическите лица са 179 127, а физическите – 1 915 400. В тях работят 54 605 доброволни сътрудници, които са отработили 1 188 745 часа.
Уорън Бъфет дари още 4,6 млрд. долара на благотворителни организации
Как COVID-19 пандемията промени щедростта в света и у нас

Отчет за дейността си за миналата 2022 година са представили пред Националния статистически институт 31 лицензирани фонда за допълнително пенсионно осигуряване. В тази бройка влизат 20 фонда по задължителното пенсионно осигуряване (10 универсални и 10 професионални) и 11 доброволни, както и 19 фонда за извършване на плащания, от които 9 фондове за разсрочени плащания и 10 фондове за изплащане на пожизнени пенсии.
Балансовата стойност на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2022 г. е 19.291 млрд. лв., а инвестициите достигат 17.321 млрд. лева. Балансовата стойност на активите на фондовете за извършване на плащания към 31.12.2022 г. е 69 млн. лв., а инвестициите са в размер на 28 млн. лева.
Най-голям дял от инвестициите на фондовете са във финансови активи, издадени от емитенти със седалище извън България – дял от 71%. 26.3% от инвестиците се падат на инвестициите във финансови активи, издадени от емитенти със седалище у нас, а 1.7% в инвестиционни имоти. Инвестициите в банкови влогове представляват дял от едва 1%, сочат данните на НСИ.
Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2022 г. е 4 920 995, а брутните постъпления от осигурителни вноски – 2.233 млрд. лева.
Активите на пенсионните фондове надхвърлиха 21 млрд. лева

Източник: НСИ
През 2022 г. у нас дейност са развивали 10 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към края на годината от 543 млн. лева. Приходите от дейността на тези дружества достигат 296 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 69 млн. лева, посочват от НСИ.
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход