Българска федерация колоездене (БФК) и ДЗИ обявиха детайли относно 70-aта колоездачна обиколка, четвъртото най-старо шосейно състезание в Европа, което заедно възобновиха преди четири години.  
Стартът на обиколката ще бъде даден на 26-ти август пред храм-паметник „Александър Невски“, където състезатели от 28 държави, организирани в 21 отбора, ще преминат 1 км пролог, за да бъдат излъчени носителите на четирите лидерски фланелки.

„От името на всички състезатели, треньори и деятели, бих искал да благодаря на ДЗИ за доверието, което има в нас и в нашия спорт. Съвместните усилия, които полагаме в последните години ни се отблагодаряват и смело мога да заявя, че заедно върнахме имиджа на българското колоездене“, заяви председателят на Българска федерация колоездене (БФК) Драгомир Кузов.
„Заставам отново пред вас, за да споделя своята удовлетвореност от това солидно партньорство, което имаме с БФК. За всички нас в ДЗИ, колоезденето е кауза, която ние виждаме не само в обхвата на професионалните състезания. То има далеч по-широк обхват. Колкото повече пропагандираме колоезденето, като начин на живот и колкото повече деца привлечем към него, толкова по-добре.
Изключително щастлив съм, че в част от градовете, през които ще мине обиколката, ще бъдат организирани и състезания за деца. Нека заедно променим навиците си и начина си на живот, като започнем да се придвижваме с велосипеди. Това ще ни реши много проблеми. 

Пожелавам здраве, сила и воля за победа на всички участници. Вярвам че за пореден път етапите на обиколката ще преминат в дух на спортсменство и приятелство“ – сподели Коста Чолаков, председател на УС и главен изпълнителен директор на ДЗИ.
Юбилейната 70-та колоездачна обиколка на България ще се проведе в шест последователни дни, като след пролога в София предстоят пет етапа. Първият ще бъде разделен на два полуетапа – София – Пирдоп (70,2 км) и Пирдоп – Троян (88,9 км). Следващият ден колоната потегля за Казанлък, като ще измине разстоянието от 108,3 км. На 29-ти август предстои най-дългият етап в тазгодишното издание – Казанлък – Бургас (190,53 км). Четвъртият етап отвежда състезателите от Бургас до Сливен (114,0 км), а финалът за първи път в историята на Обиколката на България ще бъде в Шумен на 31-ви август.

„Индия вече е на Луната“ – този възглас последва кацането на модула на мисията Chandrayaan – 3, която се приземи „безопасно“ и „меко“. Така Индия стана четвъртата държава в света, някога достигала лунната повърхност след САЩ, Русия и Китай.
Всички предишни мисии обаче са кацали в района на лунния екватор. Chandrayaan – 3 достигна малко изследвания Южен полюс, където се предполага, че има големи количества лед.
Модулът транспортира 26-килограмовия луноход, наречен „Прагиян“ – санскритската дума за мъдрост. Премиерът на Индия Нарендра Моди заяви, че този космически успех принадлежи на цялото човечество.
Индийската станция остана единственият състезател на тази писта, след като руската „Луна – 25“ се разби при опит за кацане в неделя (20 август).

През 60-те години на миналия век САЩ и СССР се надпреварваха за кой е лидер в Космоса и на Луната. Сега полетите са по-скоро бизнес, пише в анализ Reuters. Космическата надпревара се завърна с нов играч – Индия, която се смята за развитие на науката, но и за престиж, а новите граници са парите.
В своята мисия до Луната Ню Делхи похарчи едва 74 млн. долара – нищожна сума на фона на милиардите, които инвестира Китай в космическите си програми (12 млрд. долара само за 2022 г.) или SpaceX – проектa на Илон Мъск. НАСА също има забележително финансиране за мисията „Артемида“, която има същата цел – южния полюс на Луната. Американската космическа агенция ще плати 93 млрд. долара до 2025 г.
Русия не обяви бюджета за първата от 47 години насам мисия до Луната. Космическата станция „Луна – 25“ беше изстреляна в началото на август – малко изненадващо, а и според някои наблюдатели малко прибързано, в опит Москва да бъде първа на южния полюс на Луната. Но станцията се разби при опита за кацане, а едва ли Русия скоро ще успее да лансира неин наследник.
Приоритет в руския бюджет сега е войната в Украйна, посочва още Reuters.

Южният полюс е желана дестинация, защото досега остава неизследван от човека, а според анализи там има следи от лед. Наличието на вода разкрива редица възможности, като например създаване на лунна колония, развиване на миннодобивна дейност и подкрепа на плановете за полет до Марс, допълва агенцията.
През 2019 г. индийската Chandrayaan-2 опита да кацне на Луната, но се разби заради високата скорост, припомня CNBC. Новата станция сега е снабдена със специални устройства, които „убиват“ скоростта. Индийските учени коментират, че са си взели поука от провала на предишната мисия и са заредили повече гориво, сложени са по-големи соларни панели, които да произвеждат нужната електроенергия. Chandrayaan – 3 е проектирана за кратък живот – между 3 и 6 месеца на Луната. Предишната станция се очакваше да прекара 7 години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко космически отпадъци има в земната орбита и как можем да ги почистим?
НАСА прекрати договора си с Илън Мъск заради Джеф Безос
Космическа компания на милиардера Ричард Брансън изпадна в колапс, съкращава 85% от служителите

Над 1/3 от бюрата в офисите в света остават незаети през цялата седмица, сочи доклад на австралийската компания XY Sense. Това повдига въпроси доколко добре са проектирани работните места в момента, след като компаниите изпитват затруднения да върнат служителите си в тях, пише Bloomberg.
Според доклада 36% от т.нар. работни пунктове – кабинети и бюра, никога не се заемат, а това показва „общо свръхпредлагане“, отбелязва компанията. От използваните – 29% се заемат за 3 часа или по-малко на ден. Само 14% са заети за 5 или повече часа, сочи изследването на базата на проследени 24 855 уникални работни площи в 9 страни, включително САЩ, Великобритания, Хонконг и Сингапур. Сред най-използваните площи са заседателните зали за двама или трима души, пълни средно в 90% от времето. В общи линии използването на офисите е на около 50% от нивата преди пандемията.
Данните показват предизвикателствата пред организациите, докато оценяват нуждите си от офис площи. Служители и мениджъри отбелязват, че трябва да са на място поне в 1/3 от времето, но голяма част от времето в офиса вече не е свързано със закотвянето на бюро.

Площите за малки събрания в тесен кръг, по-откритото сътрудничество и звукоизолираните помещения за индивидуална работа са по-уместни днес спрямо старомодните кабинети. Но 80% от общите площи са заети от индивидуални работни места, а само 20% са за екипна работа, сочи XY Sense.
„Време е за преосмисляне на доброто старо бюро. То доминира площта в офисите ни, скъпо е и просто не го използваме, както преди пандемията. Компаниите се нуждаят от по-малко бюра сега, когато хората вършат по-голямата част от работата си от вкъщи. Компаниите трябва или да преустроят бюрата за по-добро преживяване на работното място, или да осъществят икономии (премахвайки ги), но не могат да не забелязват прахосничеството“, казва Алекс Бирч, съосновател и главен изпълнителен директор на XY Sense.
Други данни подкрепят скъсването с бюрата. Изследване на производителя на офис мебели Haworth установява, че 85% от служителите са имали индивидуално работно място преди 2020 г., но под 50% имат такова сега. След години, в които компаниите натъпкваха колкото се може повече служители в статични кабинети или дълги редици от работни станции, някои смятат промените, породени от работата от разстояние, за твърде закъснели.

„Твърде дълго проектирахме офиси така, сякаш засаждаме цветя. Наистина ли каните хората да се върнат в офиса, за да ги накарате да седят на бюро през целия ден? Или искате да ги насърчите да изграждат връзки, да черпят знания един от друг и да постигат иновации?“, споделя Кей Сарджънт, директор на отдела за работните места в архитектурната и проектантска компания HOK.
Намалялото използване на бюра може да накара работодателите и да преосмислят нуждите си от имоти. Над 9 от 10 големи организации са обявили слабо използване на офисите в допитване на консултантската компания CBRE. А над половината очакват да намалят притежаваните си имоти през идните 3 години. Според данните на XY Sense използването на офиси не се е променило много между първото и второто тримесечие на 2023 г. Но около 1 млн. американски служители, работещи на бюро, са изправени пред задължението да се върнат в офисите по-често до края на годината, казва консултантската компания JLL.
„Трябва да приемем факта, че без да искаме, създадохме кол център среда с обширни отворени работни пространства, които са характерни за повечето офиси тези дни. Морето от еднакви бюра в работните пространства с отворен план, обичайно за базираните на знания организации, вече не е целесъобразно“, казва в доклад Домино Риш, ръководител на отдела за работни места и бизнес имоти в архитектурната компания Hassell.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дистанционната работа ще изтрие стотици милиарди долари от стойността на офисите
Няма връщане назад: Работниците в тази голяма икономика настояват работата от вкъщи да се превърне в норма
Връщане обратно в офиса: В София нещата не са като в Европа