Страните с развиващи се пазарни икономики са изправени пред по-нестабилно и по-несигурно бъдеще, поради което трябва да възстановят фискалните буфери в националните си бюджети, да увеличат приходите си, да разнообразят търговските си потоци и да се подготвят за огромни годишни разходи, свързани със зеления климатичен преход.
Това заяви първият заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) Гита Гопинат по време на конференция, организирана от централната банка на Република Южна Африка, предава Reuters, цитирана от БТА.
Вторият по ранг ръководител в МВФ посочи, че развиващите се пазарни икономики са изправени пред редица предизвикателства поради нарастващите геополитически противоречия, усложняващите се финансови условия в глобален аспект и нарастващите разходи, свързани с предотвратяването на негативните изменения на климата.
„Централните банки трябва да са готови да действат, ако финансовите условия се влошат значително в глобален аспект. Те трябва да вземат предвид финансовите рискове, свързани с негативното изменение на климата“, посочва Гопинат.
МВФ очаква „основните лихвени проценти (на водещите централни банки – бел.ред.) да останат високи „за известен период от време“ и вероятно никога повече да не бъдат на много ниски равнища за по-продължителен срок“, отбелязва първият заместник управляващ директор на международната финансова институция.
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
От началото на 2023 г. се наблюдава шесткратно увеличение на значимите политически решения, които водят до ограничаване на свободната търговия, по данни на МВФ.
„Смущаващите“ геополитически противоречия се очаква да нанесат най-сериозни щети на страните с развиващи се пазарни икономики, като загубите на някои от тях може да възлязат на 10 на сто от брутния им вътрешен продукт, посочва Гита Гопинат.
Кристалина Георгиева: Светът рискува ново разделяне на съперничещи си блокове
Според МВФ: Трябва ли ЕЦБ да продължи с повишаването на лихвите?

Обновеният Tesla Model 3 бе представен официално. Пробегът на модела в европейските модификации е увеличен с 11-12%. Така базовият Standard Range RWD може да измине до 554 км по цикъла WLTP, докато Long Range достига до внушителните 677 км. 
В допълнение към освежения външен дизайн, новият Model 3 получава нов интериор и множество други подобрения.
Няма информация дали Tesla е направила промени в батерията на автомобила, за да увеличи обхвата му, но се знае, че коефициентът на съпротивление е намален от 0,23 Cd на 0,219 Cd, което без съмнение допринася за подобрения пробег.
Още: Tesla пуска нови версии на Model S и Model X, с 10 000 долара по-евтини
Tesla преработи седалките на Model 3 и добави вентилирана функция към тези отпред. Купувачите могат също така да поръчат новия Model 3 с подобрена звукова система със 17 високоговорителя, а Tesla дори успя да увеличи размера на багажника от 561 на 594 литра.
Пътниците, седящи отзад, също получават 8-инчов сензорен екран, където могат да регулират настройките на климатичния контрол и да имат достъп до различни функции за забавление. Основният екран на информационно-развлекателната система отпред е нараснал от 15 инча на 15,4 инча и има по-тънки рамки.
Как инвеститор в Tesla постигна 14 800% доходност благодарение на 27-годишен анализатор?

Търговията между Европейския съюз и Русия е силно засегната в резултат на ограниченията в износа и вноса, наложени след руската инвазия в Украйна.
Както износът, така и вносът са намалели значително под нивата от преди инвазията, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Сезонно изгладените стойности сочат, че делът на Русия във вноса на ЕС от трети страни е намалял от 9.6% през февруари 2022 година до едва 1.7% през юни 2023 година, докато делът на страната в европейския износ се е свил от 3.8% до 1.4% за същия период.
През март 2022 година, месецът следващ инвазията, ЕС отчете пиков търговски дефицит с Русия, предизвикан от високите цени на енергийните продукти. Дефицитът тогава достигна 18.5 млрд. евро. Този отрицателен търговски баланс бе намален до 0.4 млрд. евро до юни 2023 година, оставяйки под 1 млрд. евро четири поредни месеца през тази година (0.1 млрд. евро през март, 0.8 млрд. евро през април и 0.4 млрд. евро през май).

Промяната е сериозно повлияна от спад в размер на 18.6 млрд. евро в месечната стойност на вноса от Русия между март 2022 (21.9 млрд. евро) и юни 2023 година (3.3 млрд. евро). В същото време стойността на износа е намаляла от 3.4 млрд. евро през март 2022 до 2.9 млрд. евро през юни 2023 година.
Търговският дефицит с Русия на полето на енергията намалява рязко
През второто тримесечие на 2023 година, търговският баланс между ЕС и Русия по отношение на търговията със стоки, възлиза на 1.6 млрд. евро, което е сериозно подобрение спрямо дефицита в размер на 45 млрд. евро, отчетен през второто тримесечие на 2022 година.
Значителното свиване на този дефицит се дължи до голяма степен на спада във вноса на енергия от Русия. Търговският дефицит на полето на енергията намалява от 40.4 млрд. евро през второто тримесечие на 2022 година до 5.7 млрд. евро през второто тримесечие на настоящата 2023 година.

През последните 2 години зависимостта на ЕС от вноса на руска енергия е намаляла значително. По-конкретно, делът на изкопаемите горива като въглища, природен газ и петрол от Русия са намалели сериозно. През второто тримесечие на тази година спрямо второто тримесечие на 2021 година, делът на петрола е паднал с 27 процентни пункта (от 29.2% до 2.3% през 2023 година), природният газ се е свил с 26 процентни пункта (от 38.5% до 12.9%), а делът на въглищата е паднал с 45 процентни пункта (от 45% до 0%).
ЕС отчита положителен търговски баланс след 6 поредни тримесечия на дефицит
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Русия загуби енергийната битка в Европа
Българският износ намалява с 15.6% през юни

Кражбите на ИТ оборудване и данни, както и дигиталният и индустриалният шпионаж и саботаж ще струват на Германия 206 милиарда евро през настоящата година, посочва германската дигитална асоциация „Битком“ , цитирана от Ройтерс.
За трета поредна година щетите надхвърлят 200 милиарда евро, сочи проучването на асоциацията, в което участват над 1000 компании.
„Германската икономика е привлекателна цел за престъпници и враждебни страни. Границите между организираната престъпност и държавно-контролираните играчи все повече се размива“, казва президентът на „Битком“ Ралф Винтергерст. По думите му голяма част от кибератаките идват от Русия и Китай.
Още: Как телефонният ви номер може да служи за онлайн измами, без да подозирате
Близо три четвърти от включените в проучването компании посочват, че през последните 12 месеца са били обект на кибератаки. Това е спад спрямо предходната година, когато кибератаки са докладвали 84 на сто от интервюираните компании.
„Лекият спад на броя на атакуваните компании е положителен знак и показва, че защитните ни мерки дават ефект“, казва Винтергерст.
За пръв път обаче повече от половината от компаниите посочват, че кибератаките застрашават съществуването им. Преди година това важеше за 45 на сто от интервюираните дружества, а преди две години – за едва 9 на сто.
Разпространяват фалшиви имейли от името на НАП