Къде в Европа младите хора живеят най-дълго с родителите си? Оказва се, че в това отношение Европейският съюз е разделен условно на север – юг. Страните, намиращи се в северната част на континента, изпъкват с най-ниската средна възраст, на която младите хора, напускат дома на родителите си, докато множество страни в южната част на континента са в другата крайност.
Средната възраст, на която младежите в ЕС напускат жилището на родителите си и заживяват самостоятелно, възлиза на 26.4 години, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Най-дълго младите хора живеят с родители си в Хърватия (средно до 33.4-годишна възраст), следвани от тези в Словакия (30.8 г.), Гърция (30.7 г.), България и Испания (по 30.3 г.), Малта (30.1 г.) и Италия (30 г.).
В същото време, страната, където младите хора, напускат най-рано дома на родителите си, е Финландия (средно 21.3-годишна възраст), следвана от Швеция (21.4 г.), Дания (21.7 г.) и Естония (22.7 години).
По отношение на данните по полове, жените в ЕС напускат дома на родителите си по-рано от мъжете – средно на 25.4-годишна възраст, спрямо 27.3 години при мъжете.

В 9 страни от ЕС мъжете напускат родния дом след 30-годишната си възраст – Хърватия, България, Гърция, Словакия, Испания, Италия, Малта, Словения и Португалия. Жените само в една страна напускат дома на родителите си след 30-годишната си възраст – Хърватия.
Най-голяма разлика между половете се наблюдава в Румъния, където младите мъже напускат родния дом средно на 29.9-годишна възраст, докато жените правят това на средно 25.4-годишна възраст. България се нарежда на второ място по-най-голяма разлика между половете – мъжете заживяват самостоятелно на средно 32.3 години, докато жените правят това на средно 28.2 години. Само в Хърватия мъжете напускат родния дом по-късно – средно на 34.7 години.
От другата страна на монетата са Люксембург (0.5 години разлика между мъже и жени), Швеция (0.6), Дания и Малта (по 0.7 години).
Сделките с имоти намаляват за четвърто поредно тримесечие, спадът е двуцифрен във всички големи градове
Близо 9% от домакинствата у нас притежават второ жилище
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Делът на хората, които нито работят, нито учат в България е под средния за ЕС

КНСБ подкрепя промените в Кодекса на труда, свързани с работата онлайн. Това става ясно от становище, публикувано на сайта на синдиката.
Промените са определи като навременни, необходими и целят по-голяма гъвкавост и сигурност при работата от разстояние, включително по отношение на организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време.
От КНСБ подчертават, че за първи път се уреждат някои нови права за работещите от разстояние като „право на изключване“, т.е. правото на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните почивки.
Две трети от българските служители предпочитат да работят от вкъщи
От КНСБ подкрепят и промяната на термина „работно място при работа от разстояние“. Така ще има помещение в дома, което технически да бъде осигурено и обезопасено и в това помещение работодателят или инспекцията по труда при необходимост да могат да извършват проверки. Така отпада неяснотата, ако в дома, докато работим от разстояние, се случи злополука, дали тя ще бъде трудова или битова и вече ще може да се установява наличие на трудови злополука при работа от разстояние.
От КНСБ уточняват още, че публикуваните промени относно работата от разстояние са били предмет на тристранно разглеждане от межуведомствена работна група с участието на всички национално представителни организации на работниците и работодателите, които са изразили своето съгласие с тях. От синдиката определят появилите се опасения, че промените ще направят работата от вкъщи невъзможна като абсурдни.
По-рано днес омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова във връзка с готвените промени. Според Ковачева част от текстовете трябва да бъдат преосмислени, защото се възлагат допълнителни, неприсъщи задължения на работниците и служителите, които ще извършват работа от разстояние.
Още: Омбудсманът настоява за реални промени при онлайн работа
 

Най-голямата европейска авиокомпания по брой на пътниците, Ryanair, отчете рекорден трафик в разгара на лятото. Ryanair записва ръст от 12% на годишна база в броя на пътниците през месец август, което е нов исторически рекорд за компанията, която обикновено се радва на силни резултати именно през този период на годината, предава Reuters.
Авиокомпанията е превозила 18.9 млн. пътници през август, спрямо 16.9 млн. през същия месец на миналата година. Увеличение се отбелязва и спрямо предпандемичната 2019 година, тъй като през разглеждания месец тогава, превозените пътници са били 14.9 млн. броя.
Благодарение на силния август, Ryanair счупи рекорда си от месец юли, когато бяха превозени 18.7 млн. пасажери.
Ирландската авиокомпания очаква трафикът през финансовата година, която приключва през март 2024 година, да нарасне с 9% до около 183.5 млн. пътници.
САЩ регистрираха най-високия брой авиопътници отпреди пандемията
Франция призова за край на евтините самолетни билети
Печалбата на авиокомпаниите през 2023 г. ще се удвои
Над 1,5 млн. души са преминали през летище София за първото тримесечие

Средната пенсия у нас увеличава дистанцията пред минималната работна заплата, но това надали се усеща от пенсионерите с минимална пенсия за стаж, които наброяват над половин милион души.
Пенсионерите, чиято лична или наследствена основна пенсия за осигурителен стаж и възраст е в минималния законов размер, възлизат на 521 669 души към края на първото полугодие на тази година, сочи справка на Expert.bg в данните на Националния осигурителен институт. Това представлява 36% от всички пенсионери с лични или наследствени пенсии за стаж и възраст, които достигат средно 1.43 млн. души през първите 6 месеца на тази година, от които малко над 8 000 души са с наследствена пенсия, чийто минимален размер е 350 лева през разглеждания период.
Общият брой на всички пенсионери (стаж, инвалидност и и др.) у нас достига малко над 2.02 млн. броя, като делът на хората с минимални основни пенсии по всички пера е цели 45% или 925 611 лица, от които половината са за стаж и възраст.
Минималната пенсия за стаж към средата на тази година бе 467 лева, като данните вземат предвид това ниво. Припомняме че от първи юли тази година минималната пенсия за стаж бе увеличена на 523 лева.
Пенсионерите с минимална основна пенсия за стаж (без тези с наследствени пенсии) възлизат на 513 549 души, като от тях, само 410 557 души взимат пълния размер на минималната пенсия, докато останалите 102 992 пенсионери получават 396.95 лева, тъй като нямат необходимия стаж за пълна пенсия и получават плащанията в намален размер.
Ясен е графикът за изплащане на пенсиите през септември
На фона на това средната основна пенсия у нас достига 668.85 лева, като средната стойност на пенсиите за стаж и възраст възлиза на 701 лева. Ако се считат и всички добавки към плащанията към пенсионерите, то средната пенсия у нас всъщност нараства до 742.22 лева за първото полугодие на тази година – средно 735.48 лева през първото тримесечие и средно 748.97 лева през второто тримесечие.
Средният размер на изплатената пенсия на един пенсионер конкретно за осигурителен стаж и възраст достига 784.34 лева през първото полугодие. Средната сума при мъжете е 891.48 лева, а при жените – 722.69 лева.
Така делът на пенсионерите с плащания, възлизащи под минималния праг, намалява до 19% от всички лица с право на пенсии за стаж или малко над 292 000 души. От друга страна, дори след включването към основния размер на водещата пенсия на сумата за изплащане на останалите пенсии и добавките, хората с пенсия за стаж, получаващи плащания под средната пенсия за страната, са приблизително половината пенсионери. Казано с други думи, над 830 999 души от общо над 1.5 млн. лица получават пенсии за стаж до 700 лева към края на първото полугодие на тази година.
Защо хиляди българи, работещи в Гърция, няма да могат да получат гръцка минимална пенсия?
Най-висок среден размер на изплатените пенсии се наблюдава в София-град – средно 904.71 лева през първото полугодие на тази година. Най-ниски са пенсиите в Кърджали – средно 598.62 лева.
На фона на всичко това, средната изплатена пенсия за стаж продължава да увеличава дистанцията пред минималната работна заплата. Тя е с около 180 лева повече, отколкото реално получават работниците на минимална заплата у нас.
Към настоящият момент минималната работна заплата възлиза на 780 лева брутно или 605 лева нетно. Очаква се от началото на следващата година минималната заплата да скочи с 20% до 933 лева, според предложение на управляващите. Дори и в този си размер, минималната заплата ще бъде под нивото на средната пенсия у нас, тъй като нетното изражение на предложената сума е 724 лева.
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната 
Вдигат с 20% минималната работна заплата
София и всички останали: Къде у нас заплатите са най-високи и най-ниски?
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност