Анализирайки последните налични данни за макроикономическите индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в динамиката на БВП, безработицата, средната работна заплата и инфлацията в страната. 
Анализаторите на банката отчитат, че според предварителните изгладени данни на НСИ през второто тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база.
„Ръстът през тримесечието се очакваше да бъде по-нисък от този за първото тримесечие (2.3%), поради все още високата и устойчива инфлация, която подкопава потреблението, рецесия в най-големия търговски партньор Германия, повишение на лихвите за фирмите и др.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. 
През второто тримесечие ръстът на БВП се движеше от крайното потребление, което се ускори умерено – с 1.3% спрямо съответното тримесечие на 2022 г., и от инвестициите, чието реално увеличение достигна 3.4% на годишна база.
„Въпреки че потреблението нарасна умерено, заради големия си относителен дял (76.5% от БВП), то стабилизира ръста на икономиката като цяло, който допълнително се засили от по-интензивния ръст при инвестициите, въпреки  техния по-нисък относителен дял (19.2% от БВП). Наистина, положителен факт за тримесечието бе ръстът на инвестициите, за трето поредно тримесечие, след седем тримесечия на спад преди това. Освен това и нетният експорт бе положителен, поради годишно свиване на износа с 0.8% и забавяне на вноса с 6.7%. “, допълни Калчев. 
„За първото шестмесечие на годината се очертава реален ръст от около 2.0%, а за второто шестмесечие очакваме известно забавяне до около 1.5% в съзвучие с глобалната тенденция. Според нас ръстът за цялата 2023 г. ще достигне 1.8%, оставайки умерено оптимистични за динамиката на икономическата активност през третото и особено през четвъртото тримесечие на годината, когато се очертава струпване на някои рискове – покачване на лихвеното равнище, на цените на енергоносителите, проинфлационни настроения от страна на бизнеса и потребителите и др.“, прогнозира д-р Калчев. 
Хармонизираната безработица в края на второто тримесечие се задържа на нивото си от края на първото от 4.0%.

„Тенденцията за поддържане на ниска безработица, близка до т.нар. естествена безработица, се предопределя от демографски фактори и отразява понижаващото се качеството на образованието и  отворения характер на националната икономиката в ЕС. На този фон, средната работна заплата логично отново се повиши (спрямо края на второто тримесечие на 2022 г.), но осезаемо се забави до 12.6% (от 16.3%), което пак е растеж над темпа на годишната инфлация, но по-умерен и здравословен за икономиката.“, разясни Емил Калчев
Инфлацията през юли нарасна – от 7.5% към юни (хармонизирана) на 7.8% (спрямо юли 2022 г.), прекъсвайки тренда си на спад от края на 2022 г. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно също нарасна – от 10.0% на 10.3% през юли. От своя страна, потребителската инфлация (по националната методология) продължи да се забавя, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната и по-ниски от базисната.
„Причина за все още двуцифрената базисна инфлация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване, именно енергията и храните движеха инфлацията. Впоследствие тя се разпространи към останалите стоки и услуги, чиито цени сега спадат по-бавно от енергията и храните, с което задържат и общата инфлация на относително високи нива.“, заключи г-н Калчев. 

Производствените цени в промишлеността през юли са спаднали с 0,6 на сто в Европейския съюз и с 0,5 на сто в еврозоната, отнесено към юни 2023 г., според оценки на европейската статистическа служба Евростат, цитирани от БТА.
През юни цените се понижиха с 0,4 на сто както в еврозоната, така и в ЕС.
През юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. цените на производител в промишлеността са намалели със 7,6 на сто в еврозоната и с 6,6 на сто в Евросъюза. Цените на производител и в двете зони като цяло са се понижили през юли, както на месечна така и на годишна основа.
В еврозоната спадът на месечна база е бил с 0,5 на сто през юли, а на годишна – производствените цени са били надолу със 7,6 на сто. Това е седми пореден месечен спад на индикатора на месечна основа, но е по-малък от очакваното от анализаторите понижение с 0,6 на сто. На годишна база прогнозите съвпадат с данните, отбелязва Ройтерс.
В ЕС като цяло понижението на месечна база през юли спрямо юни е с 0,6 на сто, а на годишна – с 6,6 на сто.
На месечна база осем страни от ЕС, за които има налични данни, са отчели ръст на производствените цени, в други две страни те са били без изменение, а в 17 са се понижили.
Най-значително повишаване на производствената инфлация през юли в ЕС са наблюдава в Латвия (+2,2 на сто), Словакия (+1,7 на сто) и Хърватия (+1,3 на сто).
Спрямо юни през юли цените са се понижили най-значително в Ирландия (-8,1 на сто), Нидерландия (-2,6 на сто) и Швеция (-1,8 на сто).
На годишна база, спрямо юли 2022 г, цените са нараснали най-много в Унгария (+18,8 на сто), Словакия (+17,8 на сто) и Словения (+6,8 на сто).
Най-голямо понижение през юли спрямо същия месец на 2022 г. е регистрирала Ирландия (-39,5 на сто), България (-18,1 на сто) и Италия (-13,8 на сто).
В сравнение с предходния месец, през юли производствените цени в България са били надолу с 0,3 на сто.
Храните на едро за българския пазар поскъпват, докато тези за износ поевтиняват
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец
Цените на производител в промишлеността намаляват с близо 11% на годишна база през юни