Икономиката на България забавя растежа през второто тримесечие на тази година, нараствайки с набй-бавния темп от 2 години насам, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт.
Брутният вътрешен продукт на България нараства с 1.9% на годишна база през второто тримесечие на 2023 година, сочат сезонно изгладените данни на националната статистика. Това е най-слабият годишен темп на растеж от първото тримесечие на 2021 година насам, когато за последно икономиката на страната се сви, сочи справка в данните на НСИ. Нарастването е малко над очаквания ръст от 1.8% за периода, който бе поместен в експресните оценки на националната статистика.
БВП на България през първото тримесечие на тази година записва ръст от 2.2% на годишна база, според последните данни.
Икономиката на страната нараства с 0.4% през второто тримесечие спрямо първите три месеца на тази година, запазвайки темпа на растеж от първото тримесечие. Тримесечният растеж съвпада с експресните оценки, който също посочваха ръст от 0.4%.
За цялата минала 2022 година, БВП на България нарасна с 3.4% спрямо предходната 2021 година, според предварителните данни на НСИ.

Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година
Прогнозите за растежа на БВП на България през тази година са по-скромни спрямо отминали периоди. Така например Българската народна банка прогнозира ръст на българската икономика от едва 1% през 2023 година, докато според Международния валутен фонд растежът за периода ще е 1.4%. Според прогнозата на Министерство на финансите, БВП на България ще нарасне с 1.8% през тази година.
БВП на България през второто тримесечие
През второто тримесечие на 2023 г. произведеният БВП възлиза на 42.315 млрд. лева по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 6 564 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.797387 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 23.543 млрд. долара и съответно на 3 652 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е 21.635 млрд. евро, като на човек от населението се падат 3 356 евро.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през второто тримесечие на 2023 г. възлиза на 37.444 млрд. лв. по текущи цени, като нараства с 2.2% на годишна база и 0.6% на тримесечна база.
През второто тримесечие на 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 4.2%, което е нарастване с 0.2 процентни пункта спрямо второто тримесечие на 2022 година.
Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2.0 процентни пункта до 30.0%.
Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, се увеличава до 65.8% през второто тримесечие на 2023 г. при 64.0% през второто тримесечие на 2022 година.
През второто тримесечие на 2023 г. за крайно потребление се изразходват 79.7% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17.6% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.
Българската икономика забавя растежа до 1% през тази година, прогнозира БНБ
Българската икономика се забавя: Какъв е ръстът на БВП за второто тримесечие? 
България отчете най-бавния растеж на БВП за последните години
ЕК прогнозира забавяне на българската икономика
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България

Ще направим сериозна крачка към премахването на дисбалансите при заплатите в държавната администрация. Това заяви премиерът Николай Денков, който отговаряше на въпроси на граждани и медии по време на живо излъчване във Facebook.
Денков обясни, че до моментa заплатите в съответната администрация са се определяли от това доколко успешно е лобирал ресорният министър пред министъра на финансите при подготовката на годишния бюджет. Премиерът увери, че настоящият кабинет ще промени този подход.

„Поискахме от всички министерства информация за това какви са заплатите в съответните министерства и в структурите, включително в Националния статистически институт и Агенцията за борба с градушките, които основно имат оплаквания, и то основателни. Срокът беше 15 септември. На базата на тази информация, в хода на подготовката на бюджета за 2024 г., трябва да направим сериозна крачка за премахване на тези дисбаланси. Не мога да обещая, че ще успеем изцяло тази година, но със сигурност ще направим обща система, която да замести историята с лобирането. Заплатите трябва да бъдат свързани с експертизата, опита и натоварването“, обясни премиерът Денков.
Той подчерта, че в сферата на здравеопазването също има дисбаланси. „В закона сме заложили възможността да има правила в колективния трудов договор, които да премахнат тази ужасяваща ножица между най-високите заплати, които правят от директорите на болници милионери, и заплатите на лекарите и медицинските сестри, които са мизерни“, заяви още Денков.
По думите на министър-председателя най-мощното средство за борба с демографската криза е „да направим живота в България по-добър“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?
Инвестират 2 млрд. лв. европейски средства в три региона у нас. Ето кои са те
Николай Денков обясни защо договорът с „Боташ“ крие големи рискове

Светът рискува „голямо фрактура” в своите икономически и финансови системи, посочва генералният секретар на ООН Антонио Гутериш по време на среща на високо ниво между Асоциацията на страните от Югоизточна Азия ( АСЕАН), Китай, САЩ и други, провеждана в Индонезия.
В широкообхватна реч, която засегна геополитическото напрежение, многостранното финансиране на развитието и изменението на климата, Гутериш призова световните лидери да намерят мирни и приобщаващи решения на предизвикателствата, пред които е изправен светът, предава Reuters.
„Съществува реален риск от фрагментация – от голяма фрактура в световните икономически и финансови системи; с различни стратегии за технологии и изкуствен интелект и противоречиви рамки за сигурност“, казва той.
Той призова за механизъм за предоставяне на облекчения за затъналите в дългове развиващи се икономики, който да включва спиране на плащания, по-дълги срокове на кредитиране и по-ниски лихвени проценти.
Той също така изрази подкрепа за пренасочване на допълнителни 100 милиарда долара от специалните права на тираж на Международния валутен фонд чрез многостранни банки за развитие за увеличаване на ликвидността и подкрепа на нуждите на развиващите се икономики.
Богатите страни се съгласиха през 2021 г. да пренасочат неизползваните средства, които представляват международна резервна валута, към бедните страни.
На срещата на върха в Париж през юни тази година световните лидери подкрепиха стремежа многостранни банки за развитие като Световната банка да изложат на риск повече капитали, за да стимулират кредитирането.
Президентът на Световната банка Аджай Банга очерта „набор от инструменти“ на тази среща на върха, включително предлагане на пауза в изплащането на дълга, даване на гъвкавост на страните да пренасочват средства за реагиране при извънредни ситуации, предоставяне на нови видове застраховки за подпомагане на проекти за развитие и подпомагане на правителствата да изградят напреднали системи за спешни случаи.
Гутериш посочи също, че остава „дълбоко загрижен“ за „влошаващата се политическа, хуманитарна ситуация и ситуация с човешките права“ в Мианмар, нация, обсадена от война след военен преврат през 2021 година.
„Отново призовавам военните власти на Мианмар да се вслушат в стремежите на своя народ, да освободят всички политически затворници и да отворят вратата за връщане към демократично управление“, заяви той.
В изявление в сряда председателят на АСЕАН Индонезия заяви, че регионалните лидери са изразили „сериозна загриженост“ относно липсата на съществен напредък по техния мирен план от пет точки за Мианмар.
Лидерите на АСЕАН ще проведат разговори с ООН по-късно в четвъртък.
Кристалина Георгиева: Светът рискува ново разделяне на съперничещи си блокове
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Ново напрежение по оста Вашингтон – Пекин: Байдън подписа заповед, ограничаваща американските инвестиции в Китай
Разширяването на БРИКС изглежда като голяма победа за Китай. Но дали е така?
„Китай се промени”: Германия представи план за намаляване на зависимостта си от втората най-голяма икономика в света
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия