Популярният инструмент на база изкуствен интелект ChatGPT, разработен от компанията OpenAI, записва трети пореден месец на спад в трафика през август, според фирмата за анализи Similarweb, цитирана от Reuters. Въпреки трите поредни месеца на спад в посещенията в уебсайта на приложението, има индикации, че слабият период може и да е към своя край.
Настолните и мобилни посещения от целия свят на уебсайта на ChatGPT намаляват с 3.2% до 1.43 млрд. броя през август, след като през предходните два месеца бе отчетен спад от приблизително 10% за всеки от периодите.
Времето, което потребителите прекарват в сайта също намалява на месечна база от март насам, от средно 8.7 минути до 7 минути през август.
Но по отношение на уникалните посещения, през август те нарастват до 180.5 млн. потребители спрямо 180 млн. потребители.
Началото на новата учебна година през септември може да помогне на трафика към ChatGPT.
Трафикът към ChatGPT в САЩ нараства леко през август.
“Учениците, които търсят помощ за домашните, изглежда са част от ситуацията: процентът на по-младите потребители на уебсайта спадна през лятото и сега започва да се възстановява”, казва Дейвид Кар от Similarweb, който редовно следи ChatGPT и неговите конкуренти.
ChatGPT постави началото на масовото използване на генеративен изкуствен интелект в ежедневието за задачи от програмиране до редактиране на текстове, като достигна 100 млн. месечни активни потребители през януари тази година – само два месеца след дебюта си.
Генеративният изкуствен интелект използва налични данни, за да създаде ново съдържание, например есе или стихотворение.
Преди Meta да пусне своя инструмент Threads, ChatGPT бе най-бързорастящото потребителско приложение в историята, като понастоящем е сред топ 30 уебсайта в света.
Няколко конкуренти на ChatGPT, включително Bard на Google, бяха пуснати през тази година. Bing, търсачката на Microsoft, също предоставя безплатен достъп до чатбот, захранван от OpenAI.
OpenAI пусна и ChatGPT приложение за iOS през май, което може да е подкопало леко трафика към уебсайта на инструмента. ChatGPT е безплатен за употреба, но също така се предлага и премиум версия, която струва 20 долара на месец.
Освен чрез ChatGPT, OpenAI печели пари и чрез продажба на достъп до своите AI модели на разработчици и предприятия директно и чрез партньорството си с Microsoft. Софтуерната компанията инвестира над 10 млрд. долара в OpenAI.
Компанията зад ChatGPT може да генерира приходи от 1 млрд. долара през следващите 12 месеца
Шефът на компанията зад ChatGPT стартира крипто проект за дигитални паспорти
„Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята“: Два начина как да се възползвате
Трафикът към ChatGPT намаля за първи път от дебюта на чатбота

В румънския парламент е внесен законопроект, който, ако бъде приет, ще принуди Министерството на вътрешните работи на страната да гласува срещу интересите на държавите, които не допускат Румъния в Шенгенското пространство, в Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС, предава Romania Gazette и БГНЕС.
Основните мишени на това предложение са Австрия и Нидерландия заради тяхното вето през декември 2022 г., което блокира приемането на България и Румъния в зоната.
Инициативата цели също да принуди Министерството на външните работи на Румъния да започне процедура в Съда на ЕС, ако Съветът по правосъдие и вътрешни работи, в резултат на изразеното от Австрия и Нидерландия вето, одобри или не одобри решения за пълното прилагане на достиженията на правото на ЕС в Румъния, се посочва в публикацията.

Новият проектозакон е наречен „Законодателно предложение за допълнение на закон № 373/2013, относно сътрудничеството между Народното събрание и правителството в областта на външните работи“. Инициатори на това предложение са депутатите Богдан Александру Бола и Александру Кочиш Кристеа. Предложението е внесено в румънския парламент на 24 август и е отворено за обществено обсъждане до 5 октомври.
И България, и Румъния чакат да станат членки на Шенгенското пространство над 10 години, но процесът още не е финализиран.
ЕК оцени, че София и Букурещ са готови да станат част от Шенген, а Европейският парламент подкрепи скорошното им приемане в резолюция от 5 октомври 2022 г. и в дебат на 14 декември.
Освен това през юли тази година ЕП призова Съвета да позволи на двете страни да станат част от Шенген до края на 2023 г.
Министерството на вътрешните работи на Австрия обаче отново подчерта, че позицията му по този въпрос остава непроменена.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви са последните позиции на канцлерите на Германия и Австрия за приемането на България в Шенген?
Говорител на ЕК каза как ще се отрази убийството на Алексей Петров на приемането ни в Шенген
Внасят иск в съда на ЕС заради неприемането на България в Шенген?

Търсенето на уран за ядрени реактори се очаква да скочи с 28% до 2030 г. и да се удвои до 2040 г., тъй като правителствата увеличават ядрения си капацитет, за да постигнат климатичните си цели, сочи доклад на Световната ядрена асоциация (WNA), предава Reuters.
Интересът към ядрената енергия е нараснал през последната година и половина след началото на руската инвазия в Украйна, тъй като много страни търсят алтернативи на руските енергийни доставки, се казва още в доклада, който излиза веднъж на две години.
„От началото на следващото десетилетие всички планирани и потенциални мини ще трябва да заработят, за да задоволят търсенето“, се посочва в доклада, пише БТА.
Глобалният добив на уран спадна с едва четвърт в периода 2016-2020 г. до 47 731 тона, а през 2022 г. леко се повиши до 49 355 тона. След катастрофата с АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г. много страни затвориха част от ядрените си реактори от съображения за сигурност.
Глобалният ядрен капацитет към края на юни 2023 г. беше 391 гигавата електричество, произвеждано от 437 реактора, а още 64 гигавата са в процес на изграждане.
Ядреният капацитет се очаква да се увеличи с 14 на сто към 2030 г. и със 76 на сто към 2040 г. и да достигне 686 гигавата, се казва в доклада. Увеличението ще стане възможно не само чрез строителство на нови реактори, най-вече в Китай и Индия, но и чрез удължаването на живота на вече работещите.
„Няколко държави, които разполагат с много реактори, като Канада, Франция, Япония, Русия и Украйна, удължават живота им до 60 години, а в САЩ той стига дори до 80 години“, се твърди в доклада.
Скорост набират и малките модулни реактори, които са по-евтини и по-лесни за производство.
В резултат търсенето на уран ще се увеличи до 83 840 тона през 2030 г. и до 130 000 тона през 2040 г. от сегашните 65 650 тона.
През последните три години спот цената на урана се удвои, но все още е под пиковите си стойности от 140 долара за паунд (453 грама), достигнати през 2007 г. През настоящата седмица уранът се продава за около 60 долара за паунд спрямо 56 долара преди месец.
Според Денков: Може ли АЕЦ „Белене“ да бъде построена и да привлече инвеститори?
Франция уджължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори
В САЩ пуснаха първия реактор AP1000 в търговска експлоатация
Нова атомна централа свали драстично цената на тока в тази страна