Министър-председателят Николай Денков доказа, че разбира от туризъм по-малко и от нищо неразбиращата от туризъм министърка на туризма Зарица Динкова. Това пише в обща позиция на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) и Сдружението на заведенията в България (СЗБ). Тя е по повод телевизионно интервю на премира, в което той заявява, че не вижда основание намалената ставка на ДДС за ресторантьорите да остане в сила. По думите му броят на туристите у нас е „голям“ и няма предпоставка 9-те процента данък да продължат да действат.
„Справка с последната нормална предпандемична година – 2019, показва спад от близо 250 000 чужденци, посетили страната ни с цел почивка през юли“, твърдят от БАЗ. Данните за юни също сочат спад и през август едва ли ще обърне тази тенденция. Всъщност броят на туристите наистина определя до голяма степен ставката на ДДС за ресторантьори и хотелиери. Колкото повече са те, толкова по-благоприятни трябва да са условията за бранша. Иначе в Гърция, например, нямаше да има диференцирано ДДС.

Според официалните данни след намалената ставка на ДДС, средствата влезли в държавния бюджет от преки и косвени данъци в ресторантьорския бранш са се нараснали, а не са намалели. В 24 държави от ЕС ставките за ДДС в секторите хотелиерство и ресторантьорство са диференцирани, пише БАЗ.
Според справка на БТА в Гърция стандартната ставка за ДДС е 24%. Прилагат се и две намалени ставки. С 13% се облагат храните, водоснабдяването, пътническия транспорт и хотелиерските услуги. С 6% се облагат лекарствата, помощните средства за инвалидите, книгите, вестниците и списанията и билетите за театри и концерти. Ресторантите се облагат с 24%, но при определени случаи е възможно да се ползва временно намалена ставка.
В Италия стандартната ДДС ставка е 22%. Предвидени са намаления за конкретни стоки и услуги – с 4% се облагат хранителни стоки, напитки и селскостопански продукти; с 5% – някои храни, а с 10% – доставка на електроенергия и газ за битови нужди, лекарства и дейности за възстановяване на сградния фонд за специфични стоки и услуги.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заведенията у нас искат оставката на министъра на туризма
БХРА настоява за запазване на 9% ДДС за ресторантите
На колко възлизат щетите от наводненията по Южното Черноморие?

През 2022 г. 9,3% от жителите на Европейския съюз са посочили, че не са могли да си позволят да отопляват адекватно домовете си, става ясно от проучване на европейската статистическа служба Евростат, цитирано от БТА. България изпъква с най-висок дял на анкетираните, посочили, че не са могли да отопляват дома си.
Спрямо 2021 г. броят на „студуващите“ европейци се увеличава с 2,4 на сто. Ситуацията варира в широки граници в различните страни членки.
Най-много хора, които твърдят, че не са могли да се отопляват достатъчно, има в България (22,5 на сто), Кипър (19,2 на сто), Гърция (18,7 на сто), Литва и Португалия (по 17,5 на сто), Испания (17,1 на сто) и Румъния (15,2 на сто).
На обратния полюс са Финландия (1,4 на сто), Люксембург (2,1 на сто), Словения (2,6 на сто), Австрия (2,7 на сто), Чехия (2,9 на сто), Швеция (3,3 на сто) и Естония (3,4 на сто).
Ето какво установи КЕВР при сметките за парно на „Топлофикация София“ за април
Над 30% от българите не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия
Увеличението на пенсиите няма да лиши пенсионерите от помощи за отопление

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност у нас нарастват с 11.2% или 1.028 млрд. лева на годишна база до общо 10.201 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка към края на месец юни тази година. За сравнение, преди година активите на застрахователните дружества достигаха 9.173 млрд. лева. Спрямо края на първото тримесечие на тази година, управляваните средства намаляват с минималните 82.2 млн. лева или 0.8%.
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 67.3 млн. лв. (2.5%) – от 2.716 млрд. лв. към края на юни 2022 г. до 2.783 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 година. Спрямо края на март 2023 г. (2.814 млрд. лв.) те намаляват с 31.1 млн. лв. (1.1%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на юни 2023 г. е 27.3% при 29.6% към края на второто тримесечие на 2022 г. и 27.4% в края на март 2023 година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 960.4 млн. лв. (14.9%) – от 6.457 млрд. лв. към края на юни 2022 г. до 7.418 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 г. и се понижават с 51.1 млн. лв. (0.7%) спрямо края на март 2023 г. (7.469 млрд. лева). Към края на юни 2023 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 72.7% при 70.4% в края на второто тримесечие на 2022 г. и 72.6% в края на края на март 2023 година.
В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2023 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 523.6 млн. лв. (12.6%) до 4.686 млрд. лева. Спрямо края на юни 2022 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават с 523.5 млн. лв. (30%) до 2.269 млрд. лв., вземанията от застрахователни операции намаляват с 65.8 млн. лв. (5.3%) до 1.180 млрд. лв., а депозитите намаляват с 10.1 млн. лв. (1.5%) до 651.4 млн. лева. В края на второто тримесечие на 2023 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 45.9% при 45.4% към края на същото тримесечие на 2022 г., на акциите и другите форми на собственост – 22.2% при 19% към края на юни 2022 г., на вземанията от застрахователни операции – 11.6% при 13.6% към края на второто тримесечие на 2022 г. и на депозитите – 6.4% при 7.2% към края на юни 2022 година.

Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, преобладават активите в евро, като към края на юни 2023 г. относителният им дял от общия размер на активите е 38.6% при 38.3% към края на второто тримесечие на 2022 година. Активите в левове са 34.5% при 36.4% към края на юни 2022 година. Към края на второто тримесечие на 2023 г. активите в щатски долари са 3% при 3.2% към края на юни 2022 г., а в други валути – 23.9% при 22.1% към края на юни 2022 година.
По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база с 502.5 млн. лв. (13.7%) до 4.168 млрд. лв. при 3.666 млрд. лв. към края на юни 2022 година. Техният относителен дял е 40.9% към края на юни 2023 г. при 40% към края на същия месец на 2022 година. В края на второто тримесечие на 2023 г. средствата, инвестирани в останалите държави от Европейския съюз, нарастват на годишна база с 642.4 млн. лв. (13.8%) до 5.284 млрд. лв. при 4.642 млрд. лв. към края на юни 2022 година. Относителният им дял към края на юни 2023 г. е 51.8% при 50.6% в края на юни 2022 година.
Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2023 г. са 10.201 млрд. лева. Собственият капитал е 3.785 млрд. лв. към края на юни 2023 г., като нараства с 1.002 млрд. лв. (36%) спрямо края на юни 2022 г. (2.782 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на второто тримесечие на 2023 г. е 37.1% при 30.3% към края на същото тримесечие на 2022 година. Към края на юни 2023 г. застрахователните технически резерви намаляват на годишна база с 307.7 млн. лв. (5.8%) до 5.002 млрд. лв. при 5.309 млрд. лв. към края на юни 2022 година. Техният дял в размера на пасивите е 49% към юни 2023 г. при 57.9% към края на юни 2022 година.
Застрахователни технически резерви
Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 3.782 млрд. лв. към края на второто тримесечие на 2023 г. при 3.670 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година.
Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на юни 2023 г. е 75.6% при 69.1% в края на второто тримесечие на 2022 година. Към края на юни 2023 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД нарастват с 95.2 млн. лв. (3.4%) до 2.885 млрд. лв. при 2.790 млрд. лв. към края на юни 2022 година. Към края на второто тримесечие на 2023 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 57.7% при 52.5% към края на юни 2022 година. На годишна база към края на второто тримесечие на 2023 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия се увеличават с 2.2 млн. лв. (0.3%) до 726.7 млн. лв. при 724.5 млн. лв. към края на юни 2022 г. и представляват 14.5% от застрахователните технически резерви при 13.6% към края на второто тримесечие на 2022 година.
Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) нарастват с 12.5 млн. лв. (32.1%) до 51.4 млн. лв. към края на юни 2023 г. при 38.9 млн. лв. към края на второто тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 1% в края на юни 2023 г. при 0.7% към края на юни 2022 година.
Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на второто тримесечие на 2023 г. намаляват с 419.2 млн. лв. (25.6%) до 1.220 млрд. лв. при 1.639 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на юни 2023 г. е 24.4% при 30.9% в края на юни 2022 година.
Активите на застрахователните дружества нараснаха до 10.3 млрд. лева към края на първото тримесечие
Застрахователният пазар остава стабилен, въпреки икономическите трудности и високата инфлация
Едва 2% от застраховките в България са на имоти

Колко е твърде много? Това е въпросът, с който Европейската централна банка ще се бори на срещата за паричната политика в четвъртък. Въпреки че има нарастващи доказателства за изпадането на еврозоната в рецесия, не може да се прогнозира дали Управителният съвет ще реши, че е нужно повишение с четвърт пункт на лихвения процент по депозитите за ограничаване на инфлацията, пише редакторът на Bloomberg Маркъс Ашуорт.
Срещата тази седмица включва актуализирани прогнози, като повечето анализатори очакват намалени очаквания за растеж, но малка промяна в прогнозите за инфлацията. Производството в еврозоната вероятно ще се свие през третото тримесечие и е малко вероятно останалата част от годината да бъде по-добра, което може да поеме голяма част от тежестта на успокояването на потребителските цени.
Ястребова пауза, запазване на склонността към затягане, би била най-разумният курс на действие за оценка на последствията от деветте покачвания на лихвения процент по депозитите на ЕЦБ от отрицателните 0,5% през юли 2022 г. до сегашните 3,75%. Политиците още могат да подчертаят, че е възможно последващо увеличение по-късно тази година и има инструменти, различни от лихвените проценти, които ЕЦБ може да използва, за да поддържа строга парична позиция. Възможно е по-нататъшно разтоварване на портфейла от облигации за количествено улесняване, заедно с други мерки за намаляване на баланса.
Това, което е ясно е, че ужасните икономически данни идваха едни след други през последните седмици. Фабричните поръчки в Германия през юли паднаха с 11,7%. Съставните крайни августовски поръчки на мениджърите по покупки в еврозоната паднаха още под линията на растеж – свиване от 50 до 46,7 пункта. PMI в сектора на услугите при 47,9 е в зоната на свиване. Производственият PMI също спадна, като германският показател беше под 40. Производствените цени в еврозоната през юли се сринаха допълнително до минус 7,6% на годишна база. Проучването на банковото кредитиране на ЕЦБ от юли показа, че кредитните условия и кредитирането са значително затегнати.

Според макростратега на Bloomberg News Саймън Уайт, един от най-добрите водещи индикатори за икономически растеж в еврозоната е паричното предлагане М1. Той рязко спадна през последните месеци, което показва продължаващо отслабване на икономиката.
Ако ЕЦБ направи пауза, както сочи ценообразуването на фючърсния пазар, гуверньорът Кристин Лагард без съмнение ще застъпи политическа позиция „по-високи за по-дълго“ на пресконференцията си. Поддържането на лихвените проценти като „високопланинско плато“, както го описа главният икономист на АЦБ Хю Пил в реч на 31 август, бързо се превръща в пътеводна звезда на големите централни банки. Въпреки че намаленията на лихвените проценти не се оценяват в пазарните фючърси на еврото до средата на 2024 г., ЕЦБ ще бъде решена да не създава впечатлението, че цикълът на повишаване на лихвените проценти може бързо да се обърне.
Притесненията за вторичното покачване на инфлацията, предизвикано от по-високите разходи за енергия, са основните притеснения на ястребите от ЕЦБ, които искат да продължат да увеличават разходите по заемите. Нарастващите цени на суровия петрол, изострени от съкращенията на производството, допринесоха за още по-широк диапазон от мнения от обикновено през последните седмици.
Според проучване на Bloomberg сред икономисти мнението е почти равномерно разделено между увеличение или пауза. Очевидно е време за класически компромис на ЕЦБ. Пауза тази седмица, заедно със запазването на заплахата от окончателно увеличение до по-късно през годината може да помогне за предотвратяване на очакванията за намаляване на лихвените проценти да бъдат внедрени в пазара. Паузата представлява сигнал за проблеми – но Федералният резерв успя успешно да се справи с такава пауза на заседанието си през юни и възобновяването на затягането месец по-късно.

Очакванията за бъдеща инфлация в еврото остават най-високи от 10 години и, за нещастие на ЕЦБ, още са доста над целта от 2%. Миналата седмица Шнабел предупреди за рискове от повторна инфлация на фона на влошаващ се растеж, водещ до стагфлация. Протоколът от юлското заседание на ЕЦБ сочи, че участниците са загрижени за ефектите от затягането на паричната политика.
Така че мерки, различни от лихвените проценти, могат да влязат в действие. ЕЦБ вече намалява баланса си, но увеличаването на пасивното изчерпване на нейния портфейл от 5 трлн. евро би било логично. Към момента постъпленията от падежиращи облигации от по-голямата наследена програма за купуване на активи не се реинвестират, докато обратното изкупуване от по-гъвкавата програма за спешни покупки при пандемия ще продължи да се реинвестира изцяло до края на следващата година. Това вероятно е напът да се промени.
Основните държави от еврозоната имат обърнати криви на доходност, където доходността на по-краткосрочния дълг е по-висока от тази на дългосрочните облигации. Това може да има депресивен икономически ефект и често се разглежда като предвестник на рецесия. Увеличаването на количественото затягане би трябвало да има по-големи последици върху облигациите с по-дълъг матуритет предвид удължения матуритетен профил на активите на ЕЦБ. Може да помогне за обръщане на инверсията.
Нагел често призовава за повече QT, след като лихвите достигнат връх. Холцман заяви в края на август, че е „голям защитник на започването на дебата за прекратяване на реинвестициите в PEPP по-рано, отколкото се предвижда в момента“. Въпреки това Нот заяви в сряда, че докато „обосновката за продължаване на реинвестициите става все по-слаба… отказът от предишни насоки има цена. В този момент не мисля, че трябва да поемаме този разход.“
Срещата на ЕЦБ няма да е лесна, но глътка въздух със сигурност ще се отрази добре на икономиката на еврозоната. Това може дори да доведе до по-добре информирана парична политика след една задъхана година на непрекъснато затягане. Време е да се следват правилата на Фед и да се внесе малко разнообразие, предава Bloomberg.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Целите на ЕЦБ да намали инфлацията: Идва ли краят на лихвените повишения?
ЕЦБ повиши основните лихви до най-високото ниво в своята история
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват