Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, тази седмица се понижава с 0,14% до 2,175 пункта. Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта, а през първата третина на март достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта. Преди година – през първата седмица на септември 2022 г. – показателят беше на ниво 2,073 пункта или с 5% по-ниско. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г. Обикновено цените на храните са най-ниски през лятото – и то заради сезонното поевтиняване на плодове и зеленчуци.
Плодове

Тази седмица пъпешите поскъпват с 2,1% до 1,46 лева за кг, а дините вдигат цената си със 7,7% до 0,84 лева за кг. Ябълките от внос поскъпват с 5,7% до 2,03 лв. Бананите прибавят 4 ст. и се предават по 2,73 лева за кг, а лимоните поевтиняват с 2,6% до 2,94 лв. за кг. Прасковите падат с 8,2% до 2,46 лв. за кг.
Зеленчуци

Картофите поевтиняват с 4,4% до 1,29 лв. за кг, зелето – с 8,5% до 1,08 лева за кг. Оранжерийните краставици свалят цената си с 14,7% до 2,55 лева за кг. Доматите (оранжерийни) поскъпват с 9,6% до 2,75 лева за кг. Зелените чушки поевтиняват през седмицата с 8,1% до 1,58 лева за кг, а червените чушки – с 3,5% до 2,18 лева за кг. Зрелият лук кромид от внос се продава с 1,3% по-евтино по 1,53 лева за кг. Морковите губят 10,7% от стойността си и се търгуват по 1,25 лева за кг.
Млечни продукти

Кравето сирене поевтинява с 0,8% до 11,22 лева за кг, кашкавалът тип „Витоша“ – с 0,4% и се продава по 17,28 лева за кг. Киселото мляко (3 и над 3% масленост) поевтинява с 2,7% и кофичка от 400 г. се продава за 1,07 лв. Прясното мляко (3% масленост) отстъпва с 1,4% и се продава по 2,12 лева за литър.
Други

Пилешкото месо поевтинява с 1,8% и се предлага по 6,44 лв. за кг.
Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.
Оризът поевтинява с 4,2% и се търгува по 3,16 лв. за кг. Лещата спада с 1,4% до 4,11 лв. за кг в края на седмицата, а зрелият фасул рязко поевтинява – с 27,3% до 2,95 лв. за кг.
Захарта поевтинява с 0,8% и се продава по 2,43 лв. за кг, а брашното тип 500 – с 2,1% до 1,40 лева за кг. Олиото се търгува по 2,95 лв. за литър в пластмасова бутилка, а кравето масло (пакетче от 125 гр) отстъпва с 2,7% до 2,50 лв. за брой.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световният индекс на цените на храните спадна до двугодишно дъно
Храните на едро за българския пазар поскъпват, докато тези за износ поевтиняват

И тази седмица цените на храните леко се покачват. Кое с колко поскъпва?

Виетнамските авиолинии са подписали авиационна сделка на стойност 7,8 млрд. долара с Boeing, се казва в изявление на Белия дом, предава АФП, цитирана от БГНЕС.
След среща в Ханой президентът на САЩ Джо Байдън и министър-председателят на Виетнам Фам Мин Чин „приветстваха знаковата сделка“ между Boeing и националния превозвач на Виетнам, съобщи Белият дом, като добави, че сделката „ще подкрепи повече от 30 000 работни места в САЩ“.
Франция призова за край на евтините самолетни билети
Най-голямата сделка в историята: Airbus получи огромна поръчка от индийска авиокомпания

Множество западни компании напуснаха Русия бързо след инвазията на Москва в Украйна. Но тези, който не сториха това, понастоящем изпитват трудности да напуснат руския пазар.
За фирми, които искат да напуснат, на фона на сериозните репутационни и финансови щети, изтеглянето от руския пазар става все по-трудно начинание с времето.
„Някои компании решиха да останат, защото рискът от напускането на Русия, поне към този момент, е по-висок, отколкото риска от оставане.”, казва Наби Абдулаев, партньор в Control Risks и бивш редактор в Moscow Times.
Това е така, защото руското правителство постоянно променя правилата за мултинационалните компании, желаещи да напуснат страната, правейки процеса особено дълъг. Фирмите, които искат да прережат връзките си със страната и да напуснат рискуват активите им да бъдат взети от държавата и „рискуват наказателно преследване на руските служители”, казва Абдулаев пред CNBC през миналия месец.
През юли, руските операции на Carlsberg и Danone бяха конфискувани от руския президент Владимир Путин като ключовете към тези бизнеси бе предаден на двама от близките му съюзници. Компаниите планираха продажба на руските си активи преди конфискацията.
Руският пазар е опасен за западни компании и тъй като прозорецът за напускане на страната се свива, те рискуват да бъдат хванато в геополитически кръстосан огън.
„Отчуждаването на Danone и Carlsberg беше значителен ход, защото направи действията на руското правителство спрямо останалите компании непредвидими. Това изпрати ясен сигнал до останалите компании, че дори нестратегическите компании могат да бъдат атакувани“, казва Мария Шагина, старши научен сътрудник по икономически санкции, стандарти и стратегия в International Institute for Strategic Studies.
Сред бизнесите, които все оперират в Русия, попадат Unilever, Nestle, Philip Morris, UniCredit, Raiffeisen and PepsiCo. Изследователи предполагат, че около 500 западни фирми са останали в страната.
Някои от тези компании обещаха да намерят купувачи, да напуснат или да прекратят операциите си. Докато са на руския пазар, те също така трябва да плащат и данъци на руското правителство, което провокира тежки критики.
Украинското правителство например, определи Unilever, както и други фирми, за „международен спонсор на войната”.
От своя страна Unilever посочиха, че няма да инвестират капитал в Русия и не печелят от присъствието си в страната.
Неудобство
Борбата на Heineken да напусне руския пазар демонстрира трудностите, пред които са изправени други компании със същите планове.
Пивоварната компания има 1800 служители в руското си звено и нямаше възможност да реализира бързо напускане на пазара. В скорошно обявление, в което компанията се ангажира да напусне страната, посочва, че „последните събития в Русия през лятото на 2023 г. (включително национализацията на големи западни компании) показват, че за бизнеса е още по-трудно да си осигури одобрение за напускане.”
Heineken посочват още, че е чувствала ”неудобство” от перспективата руската държава да се възползва от всякакви потенциално незаконно присвоени активи.
На 25 август, повече от една година след обявения план за напускане, Heineken намери купувач в лицето на руската Arnest Group, която придоби руския бизнес на компанията за 1 евро.
Приходите на Heineken от Русия през 2022 година възлизат на 613 млн. долара, според Kyiv School of Economics.
Компании, гледащи да напускат Русия, са изправени пред рестрикции, поставени от правителството и страх от конфискация на фона на събитията с Carlsberg и Danone.
Западните компании, които остава в Русия, могат да продължат да правят бизнес, тъй като трансакциите и други активности все още са разрешени.
„Като част от подхода на „интелигентните“ санкции, гражданският и хуманитарният сектор не са набелязани и много западни компании продължават да работят в тези сектори“, казва Шагина.
За сравнение, санкциите срещу Иран и Северна Корея представляват много по-тежка среда за работа за западни компании.
Някои имат критики към руския подход. Главният финансов директор на една от най-големите компании за алуминий в света, Пол Килдемо от Norsk Hyrdo, казва пред CNBC, че „нашите пазари се борят с много руски материали, които все още намират своето място на пазара на намалени цени“.
Междувременно в Русия корпоративната среда и икономиката се променят, като пазарният дял на компании, различни от тези западните, се увеличава след изтеглянето на някои големи бизнеси.
„Комбинираният ефект от международните санкции и напускането на стотици западни компании вероятно ще има отрицателно въздействие върху икономическата производителност на Русия“, казва Андриус Турса, съветник на консултантската фирма Teneo за Централна и Източна Европа.
„С течение на времето това може допълнително да ограничи потенциала за икономически растеж на Русия и да направи страната още по-зависима от Китай.“
Русия става все по-зависима от китайските банки
Хайнекен най-накрая напусна руския пазар със загуба от стотици милиони
Русия пое контрол над операциите на Danone и Carlsberg в страната
Тютюнев гигант продава бизнеса си в Русия и Беларус
Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?
Активите на Volvo в Русия са собственост на местен инвеститор

Китай започва кампания, с която да съживи изоставащия фондов пазар и да повиши на доверието на инвеститорите в болната икономика на страната, пише Reuters.
Пекин обяви множество мерки, които включват намаляване на разходите за търговия, забавяне на темпото на първичните публични предлагания, насърчаване на маржин финансиране и защита на малките инвеститори.
Китайската комисия за регулиране на ценните книжа (CSRC) облекчава някои ограничения за инвеститорите и подобрява механизмите за търговията, разширява маркет-мейкърите и въвежда маржин финансиране за всички акции, регистрирани на пазара.
Комисията планира да насърчи и повече взаимни фондове да разширят инвестициите си на китайските пазари. Регулаторът на ценните книжа също издаде правила за облекчаване на правилата за листване и подобряване на качеството на публичните компании.
Предприети са и мерки за финансирането на иновативни малки компании, които се специализират в нишови сектори

Една от мерките предвижда намаляване на гербовия налог върху борсовата търговия наполовина от 28 август. Таксите за обработка на трансакции от борсите също са намалени.
Китайските фондови борси също ще намалят маржин изискванията, за да насърчат финансирането от инвеститорите. Мярката влеза в сила от 8 септември.
Регулаторът посочва, че Китай ще забави темпото на първичните публични предлагания (IPO), за да насърчи динамичния баланс между набирането на капитал и инвестиционните дейности. Предвижда се и затягане на ограниченията за дейностите по рефинансиране от публични компании, насочено към губещи и недобре представящи се дружества.
CSRC затяга и правилата за продажба на акции от големи акционери, когато текущата цена на акциите е по-ниска от цената на IPO-то или нетната стойност на активите на акция, или когато компанията не е декларирала достатъчно парични дивиденти през последните 3 години.

Комисията забрани и трейдърите да купуват и продават акции в един и същи ден с аргумента, че може да предизвика спекулации и да навреди на малките инвеститори. Мярката разочарова някои играчи на пазара. Сега инвеститорите в Китай могат да продават акции най-рано на втория ден след покупката им.
Китайският регулатор сигнализира и за по-бърза регистрация на индексни фондове и стимули за развитието на дяловите фондове, след като в кратки срокове одобри 37 фонда за търговия на дребно. Пазарните участници очакват появата на по-иновативни индексни продукти.
Регулаторът работи върху оптимизирането на правилата за обратното изкупуване на акции, включително облекчаване на изискванията, когато цените на акциите падат. Обратното изкупуване на акции от компаниите се счита за добър знак от инвеститорите, тъй като означава, че те са подценени.
CSRC планира също да включи повече дългосрочни инвеститори, като например пенсионни фондове, в инвестициите на китайския капиталов пазар. Проучват се и възможностите за удължаване на часовете за търговия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо хроничната липса на търсене в Китай е най-големият икономически проблем в света?
Ще се срине ли икономиката на Китай така, както стана със СССР?

Втората най-голяма икономика в света удължава данъчните облекчения за чуждестранни работници до 2027 г.