Ръстът на заплатите в Обединеното кралство се е задържал на рекордно високо ниво през трите месеца до юли, сигнализирайки за упорита инфлация, която ще продължи да притиска Bank of England да повиши отново лихвите си, съобщава Bloomberg.
Средните седмични възнаграждения, без бонусите, са нараснали със 7,8% през трите месеца до юли на годишна база, като запазват най-бързия си темп на растеж, откакто данните са започнали да се отчитат през 2001 г., обяви националната статистическа служба (ONS) във вторник. Резултатът съвпада с очакванията на икономисти, участвали в проучване на Bloomberg. Общият ръст на заплатите се е ускорил неочаквано до 8,5% – рекордно ниво, като се изключи периодът по време на пандемията.
Резултатът е налице въпреки признаците, че пазарът на труда е започнал да се охлажда в отговор на напрежението, създадено от повишението на лихвите до най-високото им ниво от 2008 г. Безработицата е нараснала за трети пореден месец до 4,3% през юли, а свободните работни позиции са продължили да намаляват. Това обаче едва ли ще спре АЦБ да увеличи лихвите за 15 пореден път този месец, в опита си да овладее инфлацията си, доста по-висока от целта.
Паричните пазари очакват повишение с четвърт пункт до 5,5 %, като смятат, че има над 50% шанс лихвите да бъдат повишени отново до края на годината. След това очакват лихвите да се задържат на същото ниво през по-голяма част от 2024 г. – този възглед беше споделен и от главния икономист на АЦБ Хю Пил, според който по-добре лихвите да останат повишени за известно време.
„Годишният ръст на средните седмични възнаграждения ще бъде проблем за АЦБ и ще бъде аргумент на ястребово настроените членове в комисията по паричната политика“, заяви Джанет Муи, ръководител на пазарния анализ в RBC Brewin Dolphin, Лондон.
Между централните банкери възникнаха силни разногласия за това как трябва да се реагира срещу инфлацията. Гуверньорът на АЦБ Андрю Бейли намекна, че регулаторът под управлението му е близо до това да сложи край на най-бързата кампания за повишаване на лихвите от над три десетилетия. Въпреки това колегата му Катрин Ман в понеделник разкри потенциално разделение на комисията по паричната политика, когато подкани представителите на регулатора да „сгрешат като затегнат допълнително паричната политика“, за да попречат на ускорената инфлация да се задържи.
„Окуражаващо е да видим, че броят на новите работни места все още е близо до рекордно високи нива и че нивото на безработица в страната е много по-ниско от това на останалите държави по света. Ръстът на заплатите остава висок, отчасти отразявайки еднократните възнаграждения на работниците в държавния сектор, но за да растат реалните заплати стабилно, трябва да се придържаме към плана да забавим инфлацията наполовина“, заяви министърът на финансите Джеръми Хънт.
Имаше и несигурни признаци за обрат при заплатите в частния сектор, които АЦБ следи внимателно. Редовните заплати в частния сектор са нараснали малко по-слабо с 8,1%.
„Възнагражденията в брой, продължават да се увеличават с рекорден темп, като се изключи периода, засегнат от пандемията. В съчетание с по-слабата инфлация това означава, че реалните заплати на хората вече не намаляват“, заяви Дарън Морган, директор на отдела за икономическата статистика в ONS.
Натискът върху финансите на домакинствата от рязко ускорилата се инфлация най-накрая е започнал да отслабва с първото реално увеличение на заплатите от 16 месеца. Реалните общи възнаграждения са нараснали с 0,6% през трите месеца до юли спрямо година по-рано.
АЦБ очаква безработицата да се увеличи стабилно до 5% до 2026 г., но ключов въпрос е колко далеч трябва да стигне, преди пазарът на труда да се охлади достатъчно, за да поеме ефекта от ръста на заплатите, което работниците изискаха, опитвайки се да се справят с нарастващите разходи за живот. От Bloomberg Economics смятат, че трябва да достигне повече от тези 4,25%, които АЦБ прогнозира в момента.
Дефицитът на работна ръка направи работниците по-силни в преговорите, въпреки че напоследък има признаци, че много хора се връщат на пазара на труда.
Икономиката e загубила още 281 000 работни дни заради стачки през юли, като общият брой за последните 12 месеца достигнал 4,2 млн. – най-много от 1989-90 г. Противоречивите правила за стачки станаха закон през юли, който принуждава някои служители да работят по време на стачни действия или да бъдат уволнени, разгневявайки профсъюзите, които обещаха оспорват.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заплатите на Острова растат най-бързо от 20 години, но изостават от цените
Британската инфлация се забави до 15-месечен минимум през юли
Английската централна банка повиши основните си лихви до 15-годишен връх
Все повече британци търсят работа