ЕС дава 2,25 млрд. евро на Гърция заради щетите от наводненията

ЕС ще подкрепи Гърция с до 2,25 млрд. евро, за да смекчи икономическото влияние от наводненията миналата седмица, които отнеха живота на 15 души и унищожиха инфраструктура и земеделска земя, предава Bloomberg.
„Гръцкият народ може да разчита на Европа за бърз подкрепа, максимална гъвкавост и че ние сме до вас не само в този кратък момент, но и при възстановяването и реконструкцията“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайн във вторник след среща с гръцкия премиер Кирякос Мицотакис.
Те са решили да сформират работна група, която ще помогне средствата да се разпределят по-бързо. „Първоначалният пакет от до 2,25 млрд. евро може да бъде допълнен с други източници, като фонда за солидарност на ЕС“, заяви Фон дер Лайен.

Лидерите се срещнаха след бурята Даниел, която причини най-големите щети на земеделски земи и села от много десетилетия. Националната магистрала, която свързва столицата Атина с втория по големина град в страната, остава затворена в части от района на Тесалия, влаковата връзка също е спряна заради повреда на жп линията.
Цели села бяха покрити с вода, която постепенно се заменя с кал, дървета и различни материали. Много животни умряха, като властите побързаха да ги съберат, погребат или изгорят, преди да се разпространяват болести.
Бизнеси и фабрики бяха наводнени, тъй като бурята засегна около 72 000 хектара. Магазините в Атина вече изпитват недостиг на продукти. Регионът на Тесалия беше най-тежко засегнатата област с унищожени цели реколти от памук, царевица, домати и ябълки.

„В състояние сме да покрием много преки нужди, без да се отклоняваме от нашите бюджетни цели. ЕС трябва да покаже максимална подкрепа и гъвкавост и да излезе с иновативни идеи как да подкрепи Гърция незабавно, както и в краткосрочен до среден период“, заяви Мицотакис.
В опит да облекчи притесненията на инвеститорите икономическият съветник на Мицотакис Алекс Пателис обеща, че Гърция ще се придържа към фискалните си цели въпреки въздействието на природните бедствия. Отворена е онлайн платформа за обезщетения, за да предостави помощ на засегнатите, докато властите се опитват да изчислят точната цена на бурята.
Мицотакис каза, че ще „направя моя лична мисия“ да убедя колегите си лидери от ЕС, че „трябва да допълним фондовете за солидарност със значително повече налични средства“, за да подкрепим страни, страдащи от финансови бедствия, пряко свързани с изменението на климата, както и с други видове природни бедствия.
Наводненията последваха големи щети, причинени от горски пожари през лятото.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Гърция предлага безплатна почивка заради пожарите на остров Родос
Туристически хаос в Гърция: Много отменени полети, затворени хотели и евакуирани туристи
На колко възлизат щетите от наводненията по Южното Черноморие?
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?

Вечерен виц: В болницата изпробват ново лекарство

В болницата изпробват ново лекарство. Пациентите са разделени на две – „нормална група“, която пие истинските хапчета, и „контролна група“, на която дават имитации на хапчета. Един от пациентите пита лекаря:
– Докторе, защо подменихте хапчетата ми?
Докторът (шашнат, че са го разкрили):
– Как позна?
– Ами преди, като ги хвърлях в тоалетната плуваха, а сега потъват.

Милен Коев, Регионален съюз на фермерите „Дунавско зърно“: Тази година е апокалиптична за сектор земеделие

Натискът върху земеделския производител е много по-голям. Разходите много трудно ще бъдат оправдани – имаме вече три култури, които са на загуба, а …

ЕП прие законопроект за по-високи цели в използването на възобновяемите енергии

Членовете на Европейския парламент дадоха окончателното си одобрение във вторник на правнообвързващи цели, които изискват разширяване на възобновяемата енергия с по-бърз темп това десетилетие, централна част от плановете на Европа за ограничаване на климатичните промени и отказа от изкопаеми горива, пише Reuters.
Директивата сериозно повишава целите на ЕС за възобновяема енергия, като изисква 42,5% от енергията в ЕС да бъде произведена от възобновяеми източници до 2030 г. вместо сегашната цел за 32%.
Законодателството също ще ускори процедурите за издаване на разрешения за нови централи за енергия от възобновяеми източници, като слънчеви панели или вятърни генератори, или за адаптиране на съществуващите такива. Националните органи следва да одобряват в срок от максимум 12 месеца нови инсталации за енергия от възобновяеми източници, ако са разположени в т.нар. предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници. За останалите зони срокът на процедурата не трябва да надхвърля 24 месеца.
В транспортния сектор внедряването на възобновяеми източници следва да доведе до спад на емисиите на парникови газове с 14,5% до 2030 г. чрез използване на по-голям дял биогорива от ново поколение и по-амбициозна квота за възобновяеми горива от небиологичен произход, като водород.

Директивата беше подложена на тежки преговори сред правителствата на страните членки и получи подкрепата на Франция едва след като издейства изключение за ядрената енергия, която е нисковъглеродна, но невъзобновяема.
ЕП одобри директивата с голямо мнозинство – 470 депутати гласуваха „за“, 12 бяха „против“, а 40 се въздържаха.
Страните членки трябва също да дадат зелена светлина на окончателния законопроект, преди да влезе в сила, като процесът обикновено преминава през предварително договорени сделки без промени.
„Фактът, че Зелената сделка се придвижва напред е много важен сигнал“, заяви евродепутатът Паскан Канфен, имайки предвид обхватния климатичен план на ЕС да сведе до нула нетните емисии от парникови газове до 2050 г.
Страните членки на ЕС и евродепутатите се договориха за закон за възобновяемата енергия още през март, но се стигна до забавяне заради стремежа на някои страни за по-голямо признание на ядрената енергия.

Държавите членки одобриха сделката през юни, след като Брюксел предложи писмени уверения, че ще обмисли изключването на някои заводи за амоняк от целите за възобновяеми горива, позволявайки им да работят вместо това с горива, базирани на ядрената енергия.
Франция заяви, че преходът на Европа към зелена енергия ще изисква водород, произвеждан както от възобновяеми източници, така и от ядрена енергия и че директивите на ЕС трябва да подкрепят и двете.
Противниците, включително Германия и Испания, считат, че добавянето на ядрената енергия към директивата за възобновяемата енергия ще подкопае усилията за голямо разширяване на вятърната и слънчевата енергия.
По-строгите цели, включващи конкретни цели за увеличаване на употребата на възобновяема енергия в транспорта и индустрията, трябва да стимулират огромните инвестиции, нужни за изпълнението на зелените цели на Европа.
Старият континент е произвел 22% от енергията си от възобновяеми източници през 2021 г., последната година, за която са налични официални данни на ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Мощностите от ВЕИ ще се увеличат с една трета
Почти 50% ще бъде възобновяемата енергия в ЕС още до 2030 г.
Нови помощи във Франция, ако искаш да развиваш ВЕИ

Жоро Пентаграм за делото „ЛГБТ-Милена“: Абсолютно скалъпен сценарий, у нас нахлуха НПО-та и започнаха да ги радикализират

Жоро Пентаграм е една от популярните личности и общественици, които засвидетелстваха публично подкрепата си към рок-иконата на българската музика …

Проф. Милена Стефанова за ситуацията в Резово: Хората се организират, за да поправят щетите преди зимата

Причините за наводнението в района на Царево са вероятно комплексни, много са се насложили, много фактори са оказали влияние. Това каза в аудиокаста …

Борисов за избора на Илиана Иванова: Огромната подкрепа е оценка за нейния професионализъм и за работата на ГЕРБ

След като Илиана Иванова беше избрана за нов българския еврокомисар, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публикува пост в социалната мрежа, в който я …

Заплатите във Великобритания са нараснали с най-бързия си темп от 22 години

Ръстът на заплатите в Обединеното кралство се е задържал на рекордно високо ниво през трите месеца до юли, сигнализирайки за упорита инфлация, която ще продължи да притиска Bank of England да повиши отново лихвите си, съобщава Bloomberg.
Средните седмични възнаграждения, без бонусите, са нараснали със 7,8% през трите месеца до юли на годишна база, като запазват най-бързия си темп на растеж, откакто данните са започнали да се отчитат през 2001 г., обяви националната статистическа служба (ONS) във вторник. Резултатът съвпада с очакванията на икономисти, участвали в проучване на Bloomberg. Общият ръст на заплатите се е ускорил неочаквано до 8,5% – рекордно ниво, като се изключи периодът по време на пандемията.
Резултатът е налице въпреки признаците, че пазарът на труда е започнал да се охлажда в отговор на напрежението, създадено от повишението на лихвите до най-високото им ниво от 2008 г. Безработицата е нараснала за трети пореден месец до 4,3% през юли, а свободните работни позиции са продължили да намаляват. Това обаче едва ли ще спре АЦБ да увеличи лихвите за 15 пореден път този месец, в опита си да овладее инфлацията си, доста по-висока от целта.
Паричните пазари очакват повишение с четвърт пункт до 5,5 %, като смятат, че има над 50% шанс лихвите да бъдат повишени отново до края на годината. След това очакват лихвите да се задържат на същото ниво през по-голяма част от 2024 г. – този възглед беше споделен и от главния икономист на АЦБ Хю Пил, според който по-добре лихвите да останат повишени за известно време.

„Годишният ръст на средните седмични възнаграждения ще бъде проблем за АЦБ и ще бъде аргумент на ястребово настроените членове в комисията по паричната политика“, заяви Джанет Муи, ръководител на пазарния анализ в RBC Brewin Dolphin, Лондон.
Между централните банкери възникнаха силни разногласия за това как трябва да се реагира срещу инфлацията. Гуверньорът на АЦБ Андрю Бейли намекна, че регулаторът под управлението му е близо до това да сложи край на най-бързата кампания за повишаване на лихвите от над три десетилетия. Въпреки това колегата му Катрин Ман в понеделник разкри потенциално разделение на комисията по паричната политика, когато подкани представителите на регулатора да „сгрешат като затегнат допълнително паричната политика“, за да попречат на ускорената инфлация да се задържи.
„Окуражаващо е да видим, че броят на новите работни места все още е близо до рекордно високи нива и че нивото на безработица в страната е много по-ниско от това на останалите държави по света. Ръстът на заплатите остава висок, отчасти отразявайки еднократните възнаграждения на работниците в държавния сектор, но за да растат реалните заплати стабилно, трябва да се придържаме към плана да забавим инфлацията наполовина“, заяви министърът на финансите Джеръми Хънт.
Имаше и несигурни признаци за обрат при заплатите в частния сектор, които АЦБ следи внимателно. Редовните заплати в частния сектор са нараснали малко по-слабо с 8,1%.

„Възнагражденията в брой, продължават да се увеличават с рекорден темп, като се изключи периода, засегнат от пандемията. В съчетание с по-слабата инфлация това означава, че реалните заплати на хората вече не намаляват“, заяви Дарън Морган, директор на отдела за икономическата статистика в ONS.
Натискът върху финансите на домакинствата от рязко ускорилата се инфлация най-накрая е започнал да отслабва с първото реално увеличение на заплатите от 16 месеца. Реалните общи възнаграждения са нараснали с 0,6% през трите месеца до юли спрямо година по-рано.
АЦБ очаква безработицата да се увеличи стабилно до 5% до 2026 г., но ключов въпрос е колко далеч трябва да стигне, преди пазарът на труда да се охлади достатъчно, за да поеме ефекта от ръста на заплатите, което работниците изискаха, опитвайки се да се справят с нарастващите разходи за живот. От Bloomberg Economics смятат, че трябва да достигне повече от тези 4,25%, които АЦБ прогнозира в момента.
Дефицитът на работна ръка направи работниците по-силни в преговорите, въпреки че напоследък има признаци, че много хора се връщат на пазара на труда.
Икономиката e загубила още 281 000 работни дни заради стачки през юли, като общият брой за последните 12 месеца достигнал 4,2 млн. – най-много от 1989-90 г. Противоречивите правила за стачки станаха закон през юли, който принуждава някои служители да работят по време на стачни действия или да бъдат уволнени, разгневявайки профсъюзите, които обещаха оспорват.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заплатите на Острова растат най-бързо от 20 години, но изостават от цените
Британската инфлация се забави до 15-месечен минимум през юли
Английската централна банка повиши основните си лихви до 15-годишен връх
Все повече британци търсят работа