България няма да подкрепи удължаването на забраната за внос на украинско зърно след 15 септември. Такова проекторешение са внесли в деловодството на парламента депутати от ГЕРБ -СДС, ПП-ДБ и ДПС. Текстът на проекторешението е подписан от Кирил Петков („Продължаваме промяната“), Делян Пеевски (ДПС), Атанас Атанасов („Демократична България“), Хамид Хамид (ДПС), Румен Христов (СДС) и Александър Иванов (ГЕРБ).
„Отчитайки солидарността на Република България с Украйна и считайки, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб, без това да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители, Република България не подкрепя удължаването след 15 септември на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна“, се казва в него.
България досега подкрепяше удължаването
България първоначално подкрепи удължаването на забраната. На 22 юли министърът на земеделието и храните Кирил Вътев обяви, че страната ни подкрепя искането за удължаване на ограничителните мерки срещу украинския земеделски внос от пет от държавите от ЕС. Управляващите обаче, очевидно са променили позицията си по въпроса за внос на украинско зърно.
Още: Унгария и други европейски страни настояват за удължаване на забраната за внос на украинско зърно до края на годината
Възмутени зърнопроизводители
В отговор, от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изразиха своето възмущение от депозираното решение на Комисията по икономическа политика и иновации относно отмяна на забраната за внос от Украйна. 

„Да помагаш на хора в бедствие е благородно, да помагаш на окупирана държава, намираща се в тежка икономическа криза, е солидарно, но да пренебрегваш нуждите на собствената си държава за сметка на друга, прилича повече на предателство. Отпадането на забраната за внос от Украйна е най-бързият и сигурен начин да загине родното земеделие“, се казва в позицията на НАЗ.
На 2 май Европейската комисия въведе едномесечна забрана върху украинската пшеница, царевица, рапица и слънчоглед, за да „облекчи логистичните затруднения“, свързани с тези стоки в петте държави. Забраната беше удължена на 5 юни и ще изтече на 15 септември. В замяна на това България, Унгария, Полша и Словакия се ангажираха да отменят едностранните си ограничения върху тези и други продукти от Украйна.
Още: ЕК удължи ограничителните мерки за внос на зърно от Украйна за 5 страни, включително и България
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Унгария и други европейски страни възнамеряват да постигнат решение на ЕК, с което да бъде удължена забраната за внос на зърно от Украйна до края на годината. Това заяви унгарският министърът на земеделието Ищван Над преди срещата си с колегите си от Румъния, България и Словакия, обяви ТАСС.
Над припомни, че на 15 септември изтича ембаргото на ЕС върху доставки от Украйна на четири вида зърнени и маслодайни култури – пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Във връзка с това са планирани преговори в Букурещ, София и Братислава.
„Само чрез обединяване на усилията ще можем да защитим интересите на фермерите. Днес ще обсъдя с трима мои колеги – министри на земеделието – необходимостта от запазване на ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти след 15 септември, поне до края на годината“, написа във Facebook унгарският министър.

От своя страна Полша е готова да наложи едностранна забрана върху вноса на украинско зърно, ако ЕК откаже да удължи настоящите ограничения, обяви полският министър на икономическото развитие и технологиите Валдемар Буда в ефира на държавното „Радио 1“, предаде Укринформ.
Министърът посочи, че има правомощието да издаде заповед, с която да блокира вноса в Полша. Той заяви, че няма да се поколебае да го направи, ако няма решение на ЕК по въпроса. Той подчерта, че Полша подкрепя транзита на украинско зърно за трети страни, но няма да допусне дестабилизация на вътрешния пазар на зърнени продукти.
През април България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия забраниха вноса на зърно и други видове селскостопански продукти от Украйна. По-късно те отмениха тези мерки, но с уговорката, че ЕК ще наложи ембарго върху доставките на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна.
Киев обяви, че ако ЕК удължи забраната за внос на украинско зърно след 15 септември, може да обмисли налагането на реципрочни мерки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?
ЕС може да наложи санкции на страна членка заради украинското зърно
Лоши новини: Пазарът на българско зърно замря, земеделските производители – пред фалит

Норвежкият суверенен фонд стана най-големият акционер в банка UBS, след като по-рано този месец увеличи дела си в швейцарския банков гигант до над 5%, пише британският в. Financial Times.
Най-големият суверенен фонд в света, чийто активи се оценяват на 1,4 трлн. долара, е акционер в швейцарската банкова група от почти 20 години.
Ръководителите на UBS са подложени на натиск през последните 6 месеца да убедят инвеститорите, че придобиването на конкурентната швейцарска банка Credit Suisse е успешно.

Съгласно сделката, организирана през март от регулаторните институции на Конфедерация Швейцария, UBS плати 3 млрд. швейцарски франка (3,23 млрд. долара) за изпадналата във финансово затруднение Credit Suisse и пое нейни загуби в размер на до 5 млрд. швейцарски франка (5,61 млрд. долара).
Много мениджъри на големи инвестиционни фондове следят внимателно как протича сложният процес на интеграция на Credit Suisse в UBS. Те се интересуват и в какъв най-кратък срок швейцарската банкова група ще възстанови възвращаемостта на инвестициите на акционерите в нея, пише FT.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Забраниха на UBS и Credit Suisse да се разпореждат с дяловете им в руските дружества
UBS е спечелила 28,88 млрд. долара, след като купи Credit Suisse
Инвеститори на дребно в Credit Suisse оспорват в съда придобиването ѝ от UBS