Търговското салдо на България със страните от ЕС е положително, но с останалите е отрицателно. Това показват  окончателните данни за 20022 г. на Националния статистически институт, публикувани днес.
През 2022 г. от България са изнесени стоки на стойност почти 92.92 млрд. лв., което е с 35.8% повече спрямо 2021 г. При сравнение на месечните данни най-голям ръст се наблюдава при експорта през май (61.4%), спад не е регистриран в нито един месец.
При износа на стоки от България най-голям ръст е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (159.1%). Спад не се наблюдава в нито един сектор.
Още: Българският износ намалява с 15.6% през юни
Внесените стоки през 2022 г. са за 107.91 млрд. лв., което е с 40.6% повече от предходната година. Съпоставката на месечните данни за вноса през 2022 и 2021 г. показва, че най-голямо е увеличението през юни (58.7%), а понижение не е регистрирано през нито един месец.
 При вноса на стоки най-голям ръст е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (222.1%), докато спад не се наблюдава в нито един от секторите.
Външнотърговското салдо за 2022 г. е отрицателно и е в размер на 14.99 млрд лв.
Износът за ЕС е с 971 млн. лева по-голям от вноса
Още: Българският износ се свива на фона на забавянето на световната икономика
През 2022 г. износът на стоки от България за страните от ЕС се увеличава с 33.8% спрямо предходната година и е над 60.58 млрд лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 67.8% от експорта.
При износа на стоки от България за ЕС през 2022 г. в сравнение с 2021 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (126.0%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (9.9%).
Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2022 г. нараства с 28.7% в сравнение с 2021 г. и стига малко над 59.61 млрд лв. Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия, които представляват 60.9% от вноса от ЕС.
При вноса на стоки от ЕС, най-голям ръст е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (81.8%). Спад не се наблюдава в нито един от секторите.
Външнотърговското салдо на България със страните от ЕС за 2022 г. е положително и е в размер на 971.1 млн. лева.
Търговското салдо със страните извън ЕС е отрицателно
През 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 39.6% спрямо предходната година и е за над 32.33 млрд. лв. Водещи търговски партньори са Турция, Сърбия, Украйна, Съединените американски щати, Китай, Република Северна Македония и Обединеното кралство, които формират 51.6% от експорта.
Вносът на стоки в България от страни извън ЕС през 2022 г. нараства с 58.8% в сравнение с 2021 г. и достига 483 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и Сърбия, чийто дял е 66.9%.
Външнотърговското салдо на България с трети страни за 2022 г. е отрицателно и е почти 15.97 млрд. лв.

Българска фондова борса (БФБ), инициатор на Green Finance & Energy Centre (Център за устойчиви финанси и енергетика, Зелен център), официално се присъедини към Глобалния Договор на ООН, съобщават от БФБ.
Глобалният договор на ООН е най-голямата инициатива за корпоративна устойчивост в света, която обединява над 15 000 компании и 3 000 организации с идеална цел в над 160 държави и над 70 местни мрежи. Българската мрежа е обединение на компании, образователни институциии и неправителствени организации.
„Българска фондова борса е един от основните генератори, който стимулира растежа на българския пазар. В този смисъл членството на борсата е в унисон и с визията ни да поставяме политиките и темите, свързани с устойчивите финанси на най-високо ниво пред взимащите решения за бизнеса и управлението на държавата“, заяве изпълнителният директор на БФБ и председател на Зеления център доц. д-р Маню Моравенов.

Глобалният договор на ООН e инициатива, призоваваща компаниите да възприемат 10 универсални принципа в областта на:
• Човешките права;
• Трудовите стандарти;
• Околната среда;
• Борбата с корупцията.
Чрез своя ангажимент по отношение на всеобщо възприети ценности и чрез минимизирането на негативните ефекти от стопанската своята дейност, компаниите могат да дадат приноса си за постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стартира нов индекс на БФБ
Apple, Tesla, Volkswagen: В кои международни компании инвестират най-много българите?

Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България приветства внесеното предложение от народни представители за отпадане на забраната за внос на слънчоглед от Украйна след 15 септември 2023 г.
„Подкрепяме отпадането на забраната, защото предприятията за производство на олио продъжават да изпитват недостиг на суровина в страната. Най-накрая здравият разум надделя и България се върна към националноотговорна икономическа политика“, заяви Яни Янев, председател на браншовата организация.
Заводите, преработващи слънчоглед у нас, са с годишен капацитет над 4 млн. тона. „България обаче произвежда около 2 млн. тона от суровината на година и затова фирмите разчитат на внос, включително от Украйна. Заводите за олио и шрот ще трябва да затворят или да намалят производството си, ако вносът на слънчоглед продължи да бъде забранен“, предупреди Яни Янев.

„България създаде промишленост, в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация“, каза той. Съществуващата забрана за внос на украински слънчоглед показа, че не подпомага с нищо производителите в България, но убива преработвателите.
Тя не доведе както се очакваше до цени на зърна и маслодайни култури над международните за местните производители, и продължаването и с тази цел само ще продължи да вреди и на двата бранша предвид на продължаващия тренд на спад на цените на маслодайните култури в световен мащаб. Откакто е въведена забраната, цената на слънчогледа е паднала с около 150 лв., затова не може да се очаква, че удължаването и ще подкрепи местните производители на суровината.
По данни на Министерството на финансите държавният бюджет е загубил 164 млн. лв. несъбрани данъци от това, че не се внася украинско зърно. Забраната може да доведе и до повишение на инфлацията в страната, като повишаването на местните изкупни цени, според исканията на земеделците, неизбежно ще се отрази в цената на слънчогледовото олио за българския потребител.
България в последните години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство, присредна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната – към момента над 4 млн. тона годишно.

„На страната е нужен внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част само от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България трябва спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания“, заяви Янев.
Липсата на предлагане на слънчоглед от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това доведе до намаляване и спиране на работата на големи предприятия от преработваща промишленост поради липсата на суровина през лятото.
„Ако се допусне да продължи ситуацията с невъзможността на производителите да си подсигурят нужните количества слънчоглед необходим за преработка, ще доведе до спиране на производствени мощности и загуба на БВП за България, загуба на пазари, и поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар за българските потребители“, заявяват от асоциацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ще процедира правителството, ако вносът на украинско зърно бъде възстановен?
След отмяната на забраната за внос: Зърнопроизводителите излизат на протест
България се отказа от забраната за внос на украинско зърно

България е на 9-о място в класацията на платформата Forex за държави, които са готови да търгуват с криптовалута. В нея участват страни от ОИСР, Г-20 и Европейския съюз. 
Страната ни за първи път влиза в топ 10 на класацията.
В класацията България е на трето място сред държавите членки на ЕС. Лидер е Хонконг, следван от Швейцария и САЩ. Следват Грузия, Словения, Канада и Австралия. Осма, точно преди нас е Германия.
Още: Колко биткойн милиардери има по света?
5,83 (от максимална 10) е оценката на готовността ни да търгуваме с криптовалута. Това е напредък в сравнение с миналогодишния резултат от 5,8 и така страната ни се изкачва в класацията с 4 места спрямо миналогодишното 13-о място.
У нас има 36 криптобанкомата, което се равнява на 0,5 на 100 000 души население или 0,32 на 1000 кв. км.
Още: Колко пари са откраднати от пазара на криптовалути през последното десетилетие?