Хърватската национална банка (ХНБ) ще пусне в обращение на 15 септември първата възпоменателна монета със стойност 2 евро, с която ще отбележи въвеждането на единната европейска валута като парична единица на Хърватия, съобщи банката, цитирана от хърватската новинарска агенция Хина.
Хърватия стана 20-ият член на еврозоната на първи януари тази година. 
Общо в 250 000 монети от 2 евро ще бъдат пуснати. Дизайнът на монетата е на скулптора Никола Вудраг. Тя е изсечена от монетния двор на Хърватия.
Още: Започна информационна кампания за еврото: Какво е еврозоната? (ВИДЕО)
Освен нумизматичното си значение, възпоменателната евро монета има и статут на разменна монета, така че по правило не се начислява такса за нейния обмен. Ще може да се закупи срещу две 2 евро в банките и на касата на ХНБ, предаде БТА.
Най-много пет монети ще могат да се купуват при една трансакция през първите седмици след пускането й, за да може повече хора да имат възможност да се сдобият с възпоменателната монета.
Над 250 000 европейци са отговорили как си представят бъдещите евробанкноти

Зърнопроизводителите излизат на протест. Той е провокиран от намерението на управляващите след 15 септември вносът на украинско зърно отново да се разреши на територията на страната ни.
На този етап още няма окончателно решение, защото предстои гласуване в пленарната зала. Предложението е подкрепено от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Според българските зърнопроизводители това ще доведе до сериозни загуби за тях, защото заради войната цената на украинското зърно е по-ниска, а това прави невъзможно оцеляването им на пазара.
Това заяви и министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в ефира на bTV, като по думите му земеделските производители са заявили стачна готовност. „Решението за отмяна на забраната за внос на украинско зърно ще предизвика тежки протести“, категоричен е той.

Вчера парламентарната комисия по икономическа политика и иновации прие проекта на решение за позицията на България за удължаването на превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. на свое извънредно заседание.
Окончателното решение предстои да бъде взето в пленарна зала. В проекта на позицията на България се посочва, че страната ни не подкрепя продължаването след 15 септември 2023 г. на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед от Украйна и се възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия за изразяване на позицията.
„Искрено се надявам да има много разум при обмислянето на окончателното решение, не само от народните представители, но и от земеделските производители, защото и със, и без забрана настоящата година е изключително тежка за селското стопанство заради сушата, наводненията, заради това, че има срив на световния пазар на зърно“, отбеляза Вътев.
Той заяви, че откакто е започнала войната в Украйна, „нищо не е същото“. „Всичко е много различно и голяма част от земеделските стопани са в критично състояние“, заяви министърът.

По думите му народните представители не са обсъждали с него отпадането на забраната. „От вътрешнополитическа гледна точка това ще създаде изключително напрежение в целия аграрен сектор. Не знам от външнополитическа гледна точка какви договорености има“, отбеляза Вътев.
„Това решение ще предизвика тежки протести. Това трябва да бъде оценено много внимателно. Солидарността с Украйна е налице и през България текат коридори на солидарността. България е максимално съпричастна, но все пак имаме собствено производство и производители, чиито интереси трябва да бъдат защитени“, категоричен е министърът.
По думите му, дори и да отпадне забраната за внос на зърно от Украйна, едва ли това би се отразило на цените на крайните продукти у нас.
България въведе забрана за внос на зърно от Украйна през април. От ЕК тогава обещаха подкрепа на българските производители, но такава и до днес не е оказвана, казват зърнопроизводителите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България се отказа от забраната за внос на украинско зърно
Лоши новини: Пазарът на българско зърно замря, земеделските производители – пред фалит

Ще бъде ли удъжена забраната за внос на украинско зърно до края на годината?

Нова директива, която по-строго регламентира отпускането на потребителски кредити, бе гласувана от Европарламента. Целта е кредитните пазари да функционират гладко, но и да се гарантира високо равнище на защита на потребителите.
Законодателството обхваща договори за кредит в размер до 100 хил. евро. Тяхната реклама винаги трябва да съдържа ясно и видно предупреждение, че заемането на пари струва пари. Подобно законодателство има за цигарите и алкохола, при които са задължителни надписи, че може да има вреда от тях.
Според новите изисквания кредиторите ще трябва да правят задълбочена оценка на този, който иска заема. Ще се проверява и способността на потребителя да изпълни задълженията си. Финансиращите институции трябва да действат в интерес на потребителя и да предотвратят изпадане в свръхзадлъжнялост.
Още: Какво ще се случи след драстичното поскъпване на потребителските кредити?
Въвежда се и таван на таксите, които се събират при отпускането и обслужването на кредит. Така щели да се предотвратят злоупотреби и да се гарантира, че потребителите не могат да бъдат таксувани с прекомерни лихвени проценти или други общи разходи по заемите.
Овърдрафтът и превишаването на кредитните лимити също се вкарват в общата регулация.
От Европарламента посочват, че това се прави, защото те стават все по-често срещани, но и скъпи форми на кредитиране и с новите текстове се дава допълнителна защита от свръхзадлъжнялост.

Още: Няколко неща, които трябва да имате предвид, преди да изтеглите кредит
Дава се право на потребителите да се откажат от договора за кредит в срок от 14 дни, без да посочват причина за това. Освен това могат да погасят заема предсрочно и да намалят общите разходи по него. В преддоговорната информация следва ясно да се посочва как трябва да бъде изчислена тази компенсация.
Хората, които са преживели рак и кандидатстват за кредит, за който се изисква застраховка, ще имат “правото да бъдат забравени ”. Тоест след съответен период от време заболяването да не се отрази на застрахователните проценти.
Небанковите кредитори и кредитните посредници ще бъдат вписани в регистър и ще има надзор върху тях от страна на националните независими органи. Това означава, че БНБ ще има право да контролира и фирмите за бързи кредити.
Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в официалния вестник на ЕС. След това държавите имат 2 години, за да приемат необходимите закони и административни разпоредби, и 3 години, за да я приложат.
Промени при рекламата на кредити
България на практика вече е изпълнила голяма част от изискванията по новата евродиректива. У нас има действащ закон за потребителските кредити още от 2010 г. В текстовете там са записани таван на оскъпяването, възможност за отказ от заема в 14-дневен срок, овърдрафтът също е включен, когато се погасява за повече от 3 месеца. Освен това е предвидена и възможността за предсрочно погасяване, като таксата за това не може да е повече от 1% от стойността на заема.
Това означава, че промените се отнасят най-вече за текстовете за рекламата. В момента се изисква да се посочват лихвеният процент, общият размер на кредита, годишният процент на разходите, срокът, цената на стоката или услугата, когато тя се заплаща в брой, общата сума, дължима от потребителя, и размерът на вноските. Вече ще трябва да се включат и предупредителните надписи.