Засиленото търсене на уран провокираха внушителен скок в цените на суровината. Цените на урановия концентрат скочиха до най-високото си ниво от 12 години, подчертавайки глобалното възраждане на ядрената енергетика, тъй като все повече компании се опитват да си гарантират доставки на суровината, от която се произвежда ядрено гориво, пише финансовото издание Financial Times, цитирано от БТА.
Цените на така наречения „жълт кекс“, ниско обогатен уран, който след преработка се използва за захранване на реактори, скочиха с около 12 процента до 65,50 долара за един паунд (0,45 кг) през последния месец, надминавайки миналогодишния максимум. Подобни ценови нива на „жълтия кекс“ не са достигани от 2011 г., според доставчика на данни за пазара на ядрени продукти UxC.
Търсенето на уран бе тласнато нагоре от много страни по света, предприели действия за енергийна независимост чрез удължаване на живота на съществуващите ядрени реактори, докато обмислят изграждането на нови, след като цените на газа скочиха до небето заради руската инвазията в Украйна.
„Фокусът върху енергийната сигурност се сблъсква с фокуса върху чистата енергия“, казва Грант Айзък, главен финансов директор на канадската корпорация Cameco, вторият по големина производител на уран в света.
От БТА припомнят, че през пролетта компанията подписа 10-годишен договор с Westinghouse за осигуряване на достатъчни обеми на естествен уранов хексафлуорид, (така нареченият UF6), за да отговори на пълните изисквания на 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.
„Дните на покупки на уран за 40 долара (за паунд – бел. р.) свършиха, както вероятно и за 50 или 60 долара. Ще имаме нужда от нови доставки“, обясни Айзък, цитиран от британското бизнес издание.
Канада смята да изгради най-голямата атомна електроцентрала в света
Отдръпването от ядрената енергия след катастрофата във АЕЦ „Фукушима“ доведе до липса на нови проекти, което помогна да се положат основите за по-високите цени на урана.
Превратът в Нигер, който произвежда около 4 процента от урана в световен мащаб, тласна допълнително цените нагоре.
Ефект върху цените оказа и обявените в началото на месеца от „Камеко“ по-ниски прогнози за производство на уран през настоящата година заради предизвикателства пред добива от мината Cigar Lake в Канада.
Цените на урановия концентрат все още са далеч под равнището си от 73 долара за паунд, достигнато преди катастрофата във АЕЦ „Фукушима“, която създаде свръхпредлагане на пазара на уран за повече от десетилетие, след като Япония и Германия започнаха да извеждат от експлоатация своите атомни енергоблокове.
Франция уджължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори
Очакват търсенето на уран за ядрени реактори да скочи с една трета до 2030 година
„Евратом“ не смята, че има риск от прекъсване на доставки на уран от Нигер
Военният преврат в Нигер притесни европейската ядрена енергетика
Русия още печели милиарди от доставки на ядрено гориво на САЩ и Европа

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.
Румъния ще атакува Австрия в Европейския съд и ще иска обезщетение, ако австрийското правителство продължи да настоява за вето по отношение на присъединяването на Румъния към Шенген. Това обяви самият румънски премиер в интервю за в. „Дер Щандард“, цитирано от румънските медии, и отбелязва, че щетите, причинени на страната от австрийската блокада, се оценяват на най-малко 2% от БВП, т.е. на няколко милиарда евро.
„Не е възможно да се изисква сигурност на европейско ниво и същевременно да се отхвърля основно право на Румъния като това за присъединяване към Шенгенското пространство“, заяви Чолаку. Той определи като „невярно“ твърдението на австрийския канцлер Карл Нехамар, че има много активна миграция през Румъния.

„Заедно със Сърбия сме въвели съвместен контрол, за да изместим тази тема от центъра на дискусиите. Но в случай, че канцлерът Нехамер отново неоснователно използва правото си на вето, аз като министър-председател ще трябва да обжалвам решението на Австрия пред Европейския съд, за да поискам обезщетение за загубите, причинени от неприсъединяването“, категоричен е Чолаку.
Според него Австрия е създала прецедент и това е най-лошото.
„Обикновено страните членки следват препоръките на институциите на ЕС. Хърватия кандидатства за членство преди 4-5 години. Румъния и България можеха да блокират присъединяването, но ние не го направихме“, отбеляза Чолаку.
„Испания като председател на Съвета на ЕС подкрепя присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство и се грижи тази тема да бъде отново в дневен ред – през октомври или на 4 или 5 декември в рамките на Съвета на вътрешните министри на ЕС. Всички други държави – без Австрия – подкрепят присъединяването на Румъния“, заяви румънският премиер попитан от вестника за стратегията, която ще използва.
Той не отхвърли твърдението на медията, че Австрия плаща на Русия „кървави“ пари (Blutgeld), както наскоро се изрази бившият генерален секретар на ЕК Мартин Зелмайер. „Румъния отдавна си е научила урока и затова вече не е зависима от руския газ“, отбеляза Чолаку.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Австрия отново удари България и Румъния за Шенген
Румъния готви ответен удар срещу стрените членки, които блокират членството ѝ в Шенген

Фон дер Лайен призова България да бъде приета в Шенген незабавно

Министърът на финансите Асен Василев изпрати писмо до кметовете на общините, в което се напомня, че вече втори месец на общините се предоставят средства за делегираните от държавата дейности. Повод за писмото са твърденията за недостиг на средства в общините за изплащане на увеличените заплати на учителите, съобщават от пресцентъра на финансовото ведомство.
Допълнителни средства за увеличение на учителските заплати са отпуснати към 5-ти август 2023 г., както и към 5-ти септември 2023 г. Министерството на финансите е предоставило завишените средства към общините чрез по-високи лимити за делегираните от държавата дейности в частта заплати за педагогическия състав.
С приемането на държавния бюджет за 2023 г. бяха осигурени допълнителни средства за увеличение на заплатите на учителите, така че да достигнат 125 % от средната работна заплата. Средствата се предоставят от държавата на общините ежемесечно, до 5-то число, при спазване на чл. 54 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Кметовете трябва да предприемат действия, за да стигнат допълнителните средства за по-високи заплати до директорите и учителите. Това е възможно още от 5-ти август насам, независимо дали общината е приела своя бюджет за 2023 г. или не. Задължение на кметовете е да насочат средствата за делегираните от държавата дейности към съответните институции и неизпълнението на това задължение е нарушение на бюджетната дисциплина, пише в съобщението.
В 7-дневен срок от получаване на средствата от централния бюджет, първостепенните разпоредители с бюджет, включително общините, трябва да ги предоставят на училищата, на детските градини и на центровете за подкрепа на личностното развитие. Общините предоставят средствата на съответните структури по функции. Например 392,4 млн. лв. са отпуснати за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал с 15 на сто със задна дата, считано от 1 януари 2023 г. Осигурени са и средствата за социалните услуги по стандарти, включително месечна помощ за деца, която е увеличена на 90 лв.
Всички стандарти за делегираните от държавата дейности са определени и актуализирани с Решение № 337 на Министерския съвет от 2023 г. Нарушение на бюджетната дисциплина е неизпълнението на §2 от допълнителните разпоредби към Закона за публичните финанси, на закона за държавния бюджет за съответната година, на законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове, на Закона за държавния дълг и на Закона за общинския дълг, на нормативните и други актове, приети или издадени на основание на тези закони, както и на указанията на министъра на финансите по Закона за публичните финанси и по закона за държавния бюджет за съответната година, добавят от пресцентъра на Министерство на финансите.
Вдигат учителските възнаграждения с 15%. Колко става минималната основна заплата?
София и всички останали: Къде у нас заплатите са най-високи и най-ниски?
Изплатиха близо 2.6 млн. лева забавени заплати след намесата на Инспекцията по труда, започват засилени проверки на работодатели
Вдигат с 20% минималната работна заплата

Инфлацията у нас намаля до най-ниското си ниво от края на 2021 година. Годишната инфлация през месец август забавя темпа на растеж до 7.7%, спрямо ниво от 8.5% през предходния месец юли, сочат данните на Националния статистически институт. За последно по-ниска годишна инфлация у нас е имало през месец ноември 2021 година, когато нивото е било 7.3%, сочи справка на Expert.bg в данните на националната статистика.
Така, за първи път от 20 месеца насам, годишната инфлация, според национлания измерител на България, падна под ниво от 8%. За последно това се случи през месец декември 2021 година, когато равнището бе 7.8%.
Месечната инфлация през август възлиза на 0.4%, което представлява забавяне спрямо предходния месец юли, когато бе отчетено ускорение в потребителските цени от 0.9%. Припомняме, че през месеците май и юни у нас бе отчетена дефлация на месечна база, което не се бе случвало от 2 години насам.
Инфлацията от началото на годината (август 2023 г. спрямо декември 2022 г.) достига 3.7%, а средногодишната инфлация за периода септември 2022 – август 2023 г. спрямо периода септември 2021 – август 2022 г. е 13.4%.

Очаквайте подробности. 

Агенцията по храните на ООН предупреди, че около 47 млн. души в над 50 страни по света са на крачка от глада, предаде АФП.
„Войната, икономическите сътресения и все по-масовите климатични промени и влошаването на околната среда всяка година тласкат милиони хора към бедност и отчаяние До 783 млн. души не знаят кога и дали изобщо ще могат да се хранят отново“, заяви изпълнителният директор на Световната продоволствена програма Синди Маккейн пред Съвета за сигурност на ООН.
„Броят на децата, попаднали в хватката на глада, е потресаващ: смята се, че 45 млн. деца на възраст под 5 години страдат от остро недохранване“, заяви тя.

Маккейн заяви, че намаляването на хуманитарното финансиране от правителствата принуждава агенцията на ООН да направи мъчителния избор да намали хранителните дажби за милиони уязвими хора.
„Предстоят нови съкращения. Това е новата реалност за хуманитарната общност – нашата нова нормалност“, обясни Маккейн.
Тя призова Съвета за сигурност да бъде решителен в използването на правомощията и влиянието си, за да създаде по-добри условия, които ще позволят на публично-частните партньорства да процъфтяват.
Тя също призова частния сектор да се активизира и да поеме отговорността да помогне за изграждането на общества, които да позволят на техните предприятия да успеят.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ООН: Броят на страдащите от хроничен глад хора по света се увеличава
Заради кризите: С колко се е увеличил броят на гладуващите хора в света?
Проблемът с недостига на храна става все по-сериозен. Задава ли се глад?