Колко пари щяхте да спечелите, ако вместо да купувате всеки нов модел iPhone през годините, бяхте влагали същата сума пари в акции на Apple?
Специализираното издание за технологичния бизнес TechCruch опитва да намери отговор на този въпрос. Според публикацията, ако човек е вложил еднократно 20 000 долара в акции на Apple преди появата на първия iPhone през 2007 година, то в наши дни стойността на тези акции би била около 1.5 млн. долара и то с редица условности, като например да сте знаели предварително, кога Apple ще пусне продукта си и прочее.
Но това не отговоря на въпроса, какво би се случило, ако инвестицията в акции се случва на порции при дебюта на всеки нов модел iPhone.
Според изчисленията на медията, ако човек е купувал най-добрият iPhone всеки път, когато Apple пусне нов модел на пазара, то през годните би следвало да е платил около 16 000 долара за тези смартфони. След изглаждане с инфлацията тази сума се равнява на около 20 000 долара в наши дни.
Така, ако вместо в смартфони, тeзи средства бяха инвестирани в акции поетапно през годините, то придобитите книжа (910 акции в наши дни) щяха да бъдат понастоящем на стойност от около 147 000 долара, което се равнява на печалба от около 131 000 долара.
Apple, Tesla, Volkswagen: В кои международни компании инвестират най-много българите?

Източник: TechCrunch/Haje Kamps
Новият iPhone 15: Какви са подобренията в новите устройства на Apple?
Световният пазар на смартфони ще достигне най-ниското си ниво от десетилетие тази година
Apple стана първата компания в света с пазарна капитализация от 3 трлн. долара
Продадоха първо поколение iPhone за 100 пъти по-висока цена от оригиналната
„Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята“: Два начина как да се възползвате

Гражданска инициатива в Швейцария иска да проведе гласуване за частично национализиране на UBS Group AG, предава в. Sonntagszeitung, цитиран от Bloomberg.
Инициативата предлага изменение на швейцарската конституция, според което „големите банки от системно значение ще се управляват като акционерни дружества с конфедерацията като мажоритарен акционер по отношение на дялов капитал“, посочва изданието.
Текстът в момента се разглежда от федералните власти. Ако му дадат зелена светлина, инициаторите ще разполагат с 18 месеца да съберат 100 000 подписа за каузата. След това парламента и министрите от кабинета ще трябва да дадат мнението си, преди гласуването да бъде проведено на национално ниво – процес, който най-вероятно ще отнеме няколко години.
Гражданските инициативи са ключова част от швейцарската система на пряка демокрация. Дори и да не са успешни, често оказват сериозно влияние върху обществения дебат.

След подпомогнатото от правителството придобиване на бившия си конкурент Credit Suisse активите на UBS сега 2 пъти размера на швейцарската икономика. Това повдигна някои притеснения, че банката може в даден момент да се окаже твърде голяма, за да бъде спасена.
UBS е „клъстерен риск за нашата икономика. При следващата криза цялата страна може да потъне“, заяви Бернард Шмид, 58-годишен директор на училище от покрайнините на Цюрих, начело на инициативата, посочват от Sonntagszeitung.
Засега комитетът на инициативата се състои изцяло от приятели и семейството на Шмит, казва самият той, „но се надявам, че нова подкрепа и донори скоро ще се появят“.
Говорител на UBS е отказал коментар.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето кой стана най-големият акционер в UBS
UBS е спечелила 28,88 млрд. долара, след като купи Credit Suisse

Забраниха на UBS и Credit Suisse да се разпореждат с дяловете им в руските дружества

Общо 154 214 възрастни хора над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване и хора с увреждания са подкрепени в домовете си с интегрирани здравно-социални услуги. Подкрепата е осигурена с проектите на 234 общини по мярката „Патронажна грижа“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, която е реализирана в четири компонента с общ бюджет от над 161 млн. лв.
Основната цел на операцията е създаване на мрежа от услуги за подкрепа в домашна среда с акцент върху предоставяне на почасови мобилни здравно-социални услуги в домовете на хората в затруднение. Възрастните и хората с увреждания бяха подкрепяни с доставка на храни, лекарства и продукти от първа необходимост, закупени със собствени средства. Те получаваха и съдействие за навременен достъп до неотложни административни услуги, психологическа подкрепа и консултиране.
В разгара на пандемията, предизвикана от COVID-19, мярката беше надградена с възможности за адаптиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, с цел превенция от заразяване с коронавирус. Дейностите включваха дезинфекция на сградите на социалните услуги, тестване на персонала и потребителите, преграждане на помещения с цел изолиране на заразени потребители, осигуряване на допълнителни възнаграждения за персонала за извънреден труд.
Още: Тръгват 66 проекта за достъпна жилищна среда и мобилност на хора с увреждания
Подкрепата за възрастните и хората с увреждания продължава и по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027. С обявяването на първата мярка за новия програмен период „Грижа в дома“ продължи предоставянето на мобилни здравно-социални услуги в домовете на хората в затруднено положение. В момента 229 общини в Република България изпълняват проекти на обща стойност близо 150,9 млн. лв.
Дания дава нова социална помощ на бедни семейства и пенсионери

Украйна планира да съди Полша, Унгария и Словакия заради наложената от тях забрана за внос на селскостопански стоки от страната, предаде Reuters, като се позова на украинския зам.-министър на икономиката Тарас Качка, изразил тази си позиция пред в. Politico.
По думите на Качка Украйна ще предприеме реципрочни мерки срещу Полша, ако не вдигне забраната. „Ще се наложим да вземем мерки и ще забраним вноса на плодове и зеленчуци от Полша“, заяви министърът.
Преди дни Полша, Унгария и Словакия – три граничещи с Украйна държави от ЕС – наложиха едностранно забрана на вноса на зърно от бившата съветска република, нападната от Русия, предаде Reuters, позовавайки се на техни официални изявления.
Решенията бяха оповестени веднага след като ЕК обяви в петък, че няма да удължи временните ограничения за земеделския внос от бившата съветска република. Броени минути след това Полша първа обяви, че ще удължи едностранно забраната за внос на украинско зърно.

Малко след това Унгария също наложи едностранно забрана на вноса от Украйна на 24 селскостопански продукта, включително на зърното, предаде Reuters, цитирайки правителствен указ.
Едностранната забрана, влязла в сила на 16 септември, се отнася за зърнените култури, редица зеленчуци, няколко месни продукта и за меда.
Малко след това Словакия също наложи едностранно забрана за внос на зърно от Украйна, обяви още Reuters, като се позова на министъра на земеделието и развитието на селските райони Йозеф Биреш.
Земеделските производители в 5 източноевропейски държави от ЕС – Унгария, Полша, Словакия, Румъния и България – се оплакват, че са заплашени от фалит, тъй като евтиният украински внос подбива цените на вътрешния пазар, отбелязва агенцията.
Четири от тези страни предупредиха, че може да удължат самостоятелно ограниченията, ако бъдат отменени на европейско равнище. Единствено България отмени тази забрана.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще бъде ли удъжена забраната за внос на украинско зърно до края на годината?
Окончателно: Парламентът отмени забраната за внос на зърно от Украйна
След решението: Земеделските производители излизат на протести в цялата страна