Туроператорът „Ню травълс ейджънси“ има невърнати средства към клиенти и други туристически агенции заради Ковид пандемията. Това съобщи TravelNews.
Проверка в Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ) и Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС за България 2020 (ИСУН) показва, че компанията „Ню травъл ейджънси“ е получило финансиране от Министерство на туризма в периода 2020-2022 г. за подкрепа на туристическия сектор във връзка с COVID-19 на обща стойност 256 797 лв. Туроператорът е имал възможността да използва част от получения ресурс за възстановяване на дължими суми към клиенти. Контролен орган по разходването на държавната помощ за възстановяване на суми на клиенти за неосъществени пътувания е АДФИ, обясниха от Министерството на туризма за TravelNews.
От Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) казаха, че не могат да контролират частни компании. Инспекторите могат да проверяват по закон само изразходването на средства от държавни ведомства и дружества. По програмите контролни органи са съответните министерства, които отпускат парите и НАП, казаха за TravelNews от АДФИ.
Още: Резервиране на почивка: Какво трябва да знаете и за какво да внимавате?
НАП вече обяви, че са изискали по една от програмите, които те са управлявали, „Ню травълс ейджънси“ ЕООД да върне средства. Едно от основните задължения на предприятията, получили подпомагане с оборотен капитал заради временните противоепидемични мерки, е да отчетат използваните средства в ИСУН 2020. В рамките на процедура BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, НАП е изплатила на „Ню травълс ейджънси“ ЕООД финансова помощ в размер на 3 415,63 лв. С цел да гарантира правилното отчитане и изразходването на получените средства, НАП извършва последващ контрол на дружествата, като подборът кои фирми ще бъдат проверени се прави по утвърдени правила и методология, подчертаха от приходната агенция.
Няма отчет
Дружеството „Ню травълс ейджънси“ не е изпълнило задължението си да подаде в ИСУН 2020 отчетни документи за изразходване на получената безвъзмездна финансова помощ. По тази причина, спрямо него са предприети контролни действия от страна на НАП. При проверката компанията не е представила изискани от проверяващия служител документи, в резултат на което на дружеството е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане №BG16RFOP002-2.95-4002/21.04.2022 г. С този акт фирмата е задължена да възстанови получената сума в размер на 3 415,63 лв. безвъзмездна финансова помощ заедно със законна лихва, считано от дата на предоставяне на помощта, се казва още в становището на НАП до TravelNews.
Министерството на туризма не разполага с информация каква част от получените от туроператора средства са върнати на клиенти. С оглед спецификата на проблема, актуален за фирмата и към момента, ведомството незабавно ще сигнализира съответните контролни органи за извършване на проверка във връзка с предоставения на предприятието безвъзмезден финансов ресурс. През месец март 2021 г. Министерството на туризма е сезирано чрез постъпил сигнал от туристически агент, регистриран съгласно българското законодателство, с твърдение за дължима сума към клиенти и задържана неправомерно от месец май 2020 г. с издаването на ваучери от името на компанията “Costa Cruises”, Италия.
Още: Германски туроператор постави български хотел в световен Топ 25
Министерството на туризма предприе действия, като сезира Комисията за защита на потребителите за извършване на проверка в рамките на тяхната компетентност съгласно Закона за туризма. Комисията за защита на потребителите извършва последващ контрол за спазване изискванията на закона, на туроператорите, туристическите агенти и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги. В Министерството не са постъпвали други жалби и сигнали срещу „Ню травълс ейджънси“ за възстановяване на заплатени суми по нереализирани туристически пакети.
Дължи пари на други туроператори
Туроператорът дължи най-много средства на други туроператори и агенти. „Взеха средства от държавата, но не върнаха на никой. Смениха собствеността на фирмата и повече не могат да бъдат открити“, заяви Калина Тодорова, управител на туроператора „Аполо“. Те са изгорели с около 36 000 лв., които сами са възстановили на клиенти за неосъществени круизи по време на пандемията. „Ню травълс ейджънси“ са работили основно с големите италиански круизни концерни MSC Cruises и Costa Cruises.
Същото обясни и Красимир Златанов, управител на туроператора „Екзотик холидей“. Имаше клиенти, които бяха платили през нас за круизи с „Ню травълс ейджънси“, но заради пандемията не се осъществиха. Те издадоха ваучери на хората, но никога не успяха да ги ползват, каза той. „Трябваше ние да ги обезщетим с наши средства, като остана да получаваме пари от другия туроператор, но така или иначе никога не ни преведоха“, коментира Златанов. Той също отбеляза, че фирмата е била прехвърлена на непознато лице от Италия и са загубили всякакъв контакт. Дори са се обърнали към Посолството на Италия в България, но не са получили никакво съдействие.

Най-много средства „Ню травълс ейджънси“ дължи на „Руал травел“ – към 85 000 лв., каза управителят на потърпевшата компания Димитър Балтов, който е и зам.-председател на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ (ОБТ). Те също са възстановили парите на хората, но не са им върнати от „Ню травълс ейджънси“. „Фирмата е прехвърлена на малоимотен италианец и няма никакви активи, за да ги осъдим“, обясни Балтов. Той препоръча българите да внимават и да не се обръщат за круизи към „Ню травълс ейджънси“, защото ще изгорят. Вече идвали сигнали, че продължавали да работят с индивидуални клиенти.
Агенцията изчезна
Сайтът на „Ню травълс ейджънси“ ЕООД в момента не работи, а на телефоните никой не отговаря, установи проверка на TravelNews. В регистъра на туроператорите към Министерството на туризма е отбелязано, че компанията е без валидна застраховка „отговорност на туроператора“, което означава, че при проблеми или фалит няма кой да покрие щетите на клиентите.
В момента фирмата е собственост на Фабио Берти, показва справка в Търговския регистър. Преди това е била собственост на Марко Монтеки и неговия син – Роберто Монтеки. Дълги години Марко Монтеки беше президент на Италианската търговска камара в България. В момента гради политическа кариера в Италия, като дори беше кандидат за народен представител на последните парламентарни избори в страната от партия „Либерална стойност“. 

Икономическата свобода в България продължава да намалява според публикуваното днес от Института за пазарна икономика съвместно с канадския институт „Фрейзър“ изследване „Икономическа свобода по света 2023“, отреждайки на страната 43-ото място сред 165 държави и територии, обявиха от Института.
Изданието е базирано на данни от 2021 г. – най-новите международно сравними данни за всички страни. Средният резултат за страните по света е 6,77 т. (от максимални 10 т.), колкото и този от предходната година. За втора поредна година COVID-19 остава най-голямата катастрофа за икономическата свобода, изтривайки десетилетие развитие и разширяване на свободата в световен мащаб.
За първи път в историята на издаване на индекса, Хонконг отстъпва първата позиция заради опитите на Китайската комунистическа партия да контролира частния сектор, ограничавайки практически всички свободи – икономическа, гражданска и политическа. Лидер в тазгодишното издание на Индекса е Сингапур, а Хонконг остава на втора позиция, но се очаква дългогодишният лидер да пада още в следващите години. Топ 10 допълват още Швейцария, Нова Зеландия, САЩ, Ирландия, Дания, Австралия, Великобритания и Канада. На дъното остава Венецуела.
Къде е България?

Изследването класира България на 43-то място, а оценката за икономическата свобода в страната намалява. Резултатът по данните от 2021 г. е 7,46 т. (от максимални 10 т.), спад с 0,23 т. спрямо предходното издание (ревизирано).
В класирането на включените в изследването държави България дели една позиция с Бахрейн и е между Република Корея и Ямайка.
В миналогодишното издание България се класира по-напред в подреждането на включените държави, основно заради по-разхлабените ограничителни мерки при започването на пандемията, но и тогава резултатът на България е по-нисък спрямо предходното издание, посочват от ИПИ. Със спада за втора поредна година нивото на икономическата свобода в България се връща с десетилетие назад. На практика обаче за поредна година виждаме, че силните аспекти в икономиката на страната остават високо оценени, а най-слабите изобщо не се подобряват.
Къде България се представя добре?

България има някои котви, които устойчиво осигуряват стабилност през годините и реално показват високи оценки и добро място в класацията на индекса. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниските мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки), посочват от Института.
Проблемите
В най-слабата за България категория – „Правна система и право на собственост“, липсва чувствително подобрение. Резултатът е 5,81 т., или с 0,06 т. повече от миналогодишното издание, въпреки ниската база. Особено лошо е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост. Така, докато в останалите страни членки на ЕС оценките са около 8 т., резултатът на България е близък и дори по-нисък от този в държави като Руанда, Уругвай, Молдова.
Слабата правна система и защита на право на собственост спъва инвестициите, предприемачеството и дългосрочното развитие на икономиката и това не може да бъде компенсирано и преодоляно с по-добри постижения в други измерения на свободата, коментират от ИПИ.
Защо свободата е важна?

И тази година индексът изследва връзката между свободата и различни аспекти на икономическия и социален живот и илюстрира разликите в развитието между най-свободните и най-несвободните:
– Брутният вътрешен продукт на човек от населението е близо 8 пъти по-висок;
– Доходът на най-бедните 10% от населението е над 8 пъти по-висок;
– Продължителността на живота е с 16 години по-висока;
– Детската смъртност е 9 пъти по-ниска;
– Нивото на бедност от много по-ниско;
– Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България се изкачва с 13 места по икономическа свобода в света
България се изкачва с 6 места в индекса за икономическа свобода
 

Преките чуждестранни инвестиции у нас достигат 2.05 млрд. евро към края на месец юли тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Нетният поток на преките вложения в страната нарастват с 32.5% на годишна база или с 505.4 млн. евро. За сравнение, през същия период на миналата година нетният поток отново е бил положителен в размер от 1.55 млрд. евро.
Конкретно през месец юли нетният поток на преките чужди инвестиции в България е положителен и достига 137.8 млн. евро, спрямо 145.4 млн. евро през същия месец на миналата година.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – юли 2023 г. са от Нидерландия (556.9 млн. евро), Белгия (248.6 млн. евро) и Германия (216.1 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Швейцария (43 млн. евро) и Италия (35.8 млн. евро).

Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 8 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 9 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 16.3 млн. евро за януари – юли 2022 година.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 356.5 млн. евро за януари – юли 2023 г. Той е по-голям със 270.6 млн. евро от този за януари – юли 2022 г., който е положителен в размер на 85.8 млн. евро, сочат данните на БНБ.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1.615 млрд. евро, при положителна стойност от 1.323 млрд. евро за януари – юли 2022 година.
Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 86.1 млн. евро, при положителна стойност от 143.6 млн. евро за януари – юли 2022 година.
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юли 2023 г. възлиза на 358.9 млн. евро (0.4% от БВП), при 353.1 млн. евро (0.4% от БВП) за януари – юли 2022 г. През юли 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 28 млн. евро, при положителна стойност от 93 млн. евро за юли 2022 година.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.
Чуждите инвестиции у нас нарастват с близо 90% към края на май