Мъж и жена работят на полето. Мъжът вика на жената:
– Работи, работи жена, па довечера моа да те лаа кучето.
После се прибрали. Седнали да вечерят, а мъжът пак:
– А така жена – нарежи салатка, сипи ракийка, па довечера ша те лаа кучето…
Вечерта си легнали, той подпийнал, а жената рекла:
– Генадиии, ша мъ лаа ли кучето таа вечер?
– Кво да те лааа ма…, уно те познава!

Депутатите приеха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Депутатите решиха да бъде назначен особен търговски управител в Лукойл, който да е отговорен пред Народното събрание и контролиран от него. Това стана с гласовете на 122 народни представители.
Законопроектът е внесен от Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Делян Пеевски, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Мустафа Карадайъ и Ивайло Мирчев.
Особен управител
Вносителите посочват, че особеният търговски управител в Лукойл ще се избира по предложение на Министерския съвет, а в изключителни случаи, при които няма действащо Народно събрание, особеният управител ще се назначава от Министерския съвет.
Още: На комисия: Отказваме се от дерогацията за руски петрол
Особеният търговски управител ще бъде стриктно контролиран от Комисията по икономическа политика и иновации, както и от Народното събрание в цялост. Той ще бъде задължен да представя подробни шестмесечни планове за действие, които ще са неразделна част от договора за управление и ще бъдат приемани от Комисията по икономическа политика и иновации.
Отмяна на дерогацията
Българското правителство трябва да прекрати използването на дерогацията на Европейския съюз, която й позволява да внася руски суров петрол до края на 2024 г. Диверсификация на доставките на суров петрол и прилагането на правилата за достъп до отворена инфраструктура са ключови за осигуряване на конкуренция на българския пазар на горива, както и осигуряване на равнопоставен достъп до съхранение на рафинирани продукти и пристанищни услуги за всички търговци на горива.
След прекратяването на концесионния договор с Лукойл за експлоатация на петролния терминал Росенец следващата стъпка е отпадането на дерогацията за внос на руски петрол и петролни продукти за преработка. В случай, че компанията не спази условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството ще трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от Лукойл, под държавен контрол чрез особен търговски управител.
Преди законопроектът да бъде гласуван на първо четене не липсваха спорове и дебати.
Още: Правителството подготвя прехода на „Лукойл“ към неруски петрол

Румен Гечев от БСП каза, че никой от вносителите не е казал защо се предлага това. „Вносителите ги е срам за какво иде реч“, смята той. Според него, ако спрем вноса на суров петрол от Русия, то тя просто ще се ориентира към други държави например Китай и Индия.
„Руският петрол идва у нас преработен, но на по-високи цени“, поясни той. Гечев каза, че Лукойл държи 40% от българския пазар на петролни продукти. „Ние ще извадим 40/100 от пазара на България и това няма да има ефект върху цените ли?“, запита той.
Хамид Хамид от ДПС репликира и каза, че не е вярно, че рафинерията е работила само с руски петрол и подчерта, че назад през годините сме достигали до използване на над 50% не руски петрол и не от сорта уралс. „Мит е, че тази рафинерия може да работи само с руски петрол“, подчерта той и коментира, че аргументът, че ще има увеличаване на цените е несъстоятелен.
Ивайло Мирчев от ПП-ДБ също се включи в дебата и каза, че дерогацията е била направена заради: „Вместо ние да имаме по-евтини горива, Лукойл приходите си ги изнесе. Къде са тези 700 млн.лв., който Лукойл трябваше да внесе в българския бюджет? Нашата цел е Лукойл да мине на не руски петрол и да внася средства в нашия бюджет“, обясни той. Мирчев обвини БСП, че обслужват Лукойл.
Деян Николов от „Възраждане“ каза, че е ясно, че партията им няма да подкрепи подобно решение, защото крие само заплахи за стратегически сектор за България. „Крайният потърпевш ще бъде българският народ. Рискуваме проблеми с цените на горивата, рискуваме допълнителна инфлация“, смята той. Според него нищо не се е променило и се търси начин как да се заработят няколко милиона комисионни и влезе в хипотеза, че управляващите ще направят полунационализация на рафинерията.
Тошко Йорданов от ИТН каза, че това, което обсъждат няма нищо общо с икономическата логика и те няма да подкрепят законопроекта. Той коментира, че дерогацията ни е дадена и съгласувана с нашите партньори. Йорданов каза, че ако се откажем от дерогацията цените на горивата ще се увеличат. „Дизелът е 3,37 лв. за литър и всички, които се занимават с този бизнес обясняват как, ако това се случи, горивата ще бъдат по-скъпи. Това, което правите е идеология, а не икономика“, каза още той.

Агенцията за социално подпомагане вече изплаща добавката от 148,35 лв. на уязвими домакинства с деца с цел оказване на подкрепа за енергийни разходи. Те бяха предварително подбрани служебно сред семейства, получавали така наречените „детски надбавки“ в периода от април 2022 г. до края на март 2023 г.
Тези семейства не са подпомагани с помощи за отопление през отоплителен сезон 2022/2023 г. Финансовата подкрепа цели да компенсира част от техните енергийни разходи за този минал период.
Те получават добавката по начина, по който са получавали месечните си помощи за деца – по банкова сметка или по пощата, съобщиха от Агенцията за социално подпомагане.
Още: Правителството насочва 350 млн. лв. европейски средства за енергийни компенсации
С този транш финансовата подкрепа се изплаща на 314 906 семейства. Общият размер на преведената сума е 46 716 305 лв.
Средствата са осигурени по проект „Подкрепа за уязвими домакинства – SAFE”, финансиран от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Работата по проекта продължава.
„Активни потребители“: 2,8 млн. души, или над 40% от българите, са енергийно бедни