Българската народна банка пуска в обращение от днес златна възпоменателна монета, посветена на 100-годишнината от създаването на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщават от Централната банка на страницата си в интернет.
Цената на монетата при пускане в обращение е 1470 лева. Номиналната стойност на монетата е 100 лв. и в тираж от 4000 броя.
На лицевата страна на монетата са изобразени емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, в матиран сектор под нея са изписани номиналната стойност „100 лева“ и годината на емисията „2023“, а околовръст горе – „Българска народна банка“.
На обратната страна на монетата е изобразена сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, а под нея е изписана годината „1923“. Околовръст има надписи – отгоре „Богословски факултет“, а отдолу върху лента – „100 години“.

Монетата ще се продава в БНБ – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София, ул. „Михаил Тенев“ 10. Всеки клиент ще може да купи от касите на БНБ само една монета, независимо дали купува от свое име и за своя сметка, или от името и за сметка на друго лице, обясняват от БНБ.
За купуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за купуването на възпоменателната монета. Ако клиент, в качеството си на физическо лице, купи монета от касите на БНБ, той няма право да купи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети няма да се продават на лица, ненавършили 18 години.
До края на работния ден на 25 септември новата монета ще бъде предоставена от БНБ на „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за продажба в техни офиси и клонове. Списък на тези офиси и клонове може да се види тук.
Това е петата възпоменателна монета, пусната от БНБ тази година след тези, посветени на 175 години от рождението на Христо Ботев, 200 години от рождението на Найден Геров, 100 години от основаването на Българския олимпийски комитет и 125 години от рождението на Димитър Талев, според справка на сайта на БНБ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БНБ пуска в обращение златна монета на цена от 1 470 лева
БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на изтъкнат български писател

БНБ обяви какви възпоменателни монети ще пусне през следващите три години

Най-богатите петролни страни в света трябва да плащат данък върху извънредните печалби, за да помогнат на по-бедните държави в битката с изменението на климата, посочва бившият премиер на Великобритания Гордън Браун, предава BBC.
По думите му, страни като Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Норвегия се облагодетелстват от поскъпването на горивата през миналата година.
Според него, данъкът, който би събрал сума от порядъка на 25 млрд. долара, би могъл да засили перспективите относно сделка за климатичен фонд в подкрепа на по-бедните страни. Призивът на Браун идва преди предстоящата среща за климата COP 28 в Дубай, насрочена за месец ноември тази година.
Говорейки по време на срещата на ООН, посветена на климата, през миналата седмица в Ню Йорк, генералният секретар на организацията Антонио Гутериш предупреди, че световните лидери не се справят с усилията си за намаляване на въглеродните емисии.
Той призова страните, отделящи най-много емисии, да се съгласят за договор за климатична солидарност, чрез които да намалят емисиите и да подкрепят нововъзникващи икономики.
По думите на Гордън Браун, неговият план би предотвратил безизходицата и потенциалния срив по време на срещата COP 28 в Обединените арабски емирства (ОАЕ) – един от най-богатите производители на петрол.
Според него, „нефтодържавите“ са регистрирали „почти невъобразими печалби“ от покачването на цената на петрола през последните години, като петте най-богати – които включват и Кувейт – са удвоили приходите си от петрол през 2022 година.
Цитирайки данни от Международната агенция по енергетика (IEA), той казва, че глобалните приходи от петрол и газ са скочили от 1.5 трилиона долара преди COVID пандемията до безпрецедентните 4 трилиона долара.
„За да придадем контекст на тези необичайни цифри, 4 трилиона долара са 20 пъти целия световен бюджет за хуманитарна помощ. Този приход е толкова голям, че надвишава целия брутен вътрешен продукт на Великобритания”, казва той.
„Тези държави производители не са направили буквално нищо, за да спечелят тази безпрецедентна неочаквана печалба. Това представлява едно от най-големите трансфери на богатство от бедни към богати нации.”, посочва той.
Гордън Браун добавя, че високата цена на петрола и газа е била основният фактор за потенциалното тласкане на допълнителни 141 милиона души по света към крайна бедност, което е високият диапазон на оценка от научно проучване, проведено по-рано тази година.
Той призовава най-богатите петролни държави да дадат 3% от приходите си от износ – което се равнява на общо 25 милиарда долара за 2022 г., като казва, че „това е най-малкото, което могат да направят“.
Бившият министър-председател – посланик на ООН за глобалното образование и посланик на Световната здравна организация за глобалното финансиране на здравеопазването – казва, че „последиците от такъв грандиозен жест биха били огромни“.
„Ще дадем на раздираните от криза страни това, което липсваше на последните срещи на върха: надежда“, казва той.
Светът може да изпита недостиг на ключова суровина за зеления преход още през 2025 г. 
2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
Очакват търсенето на уран за ядрени реактори да скочи с една трета до 2030 година

България да впише в официален документ 1 януари 2025 година като целева дата за членство в еврозоната. Това предвижда проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 168 на правителството от юли 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. Документът е публикуван за обществено обсъждане правителствения сайт strategy.bg. Датата на приключване на общественото обсъждане е 23 октомври 2023 г.
С проекта за изменение се предлага да бъдат приети нормативни промени в Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г. „с оглед създаването на предпоставки за по-ефективна и своевременна координация на управлението и изпълнението на подготовката на Република България за членство в еврозоната с оглед реализирането на целта България да въведе еврото от новата индикативна дата – 1 януари 2025 г.“

Предлага се актуализация на функциите и ръководството на някои от работните групи към Координационния съвет за подготовка на Република България, като същевременно се прави предложение за сформирането на нова подгрупа „Държавни ценни книжа“ към работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“, която да отговаря за адаптирането на нормативната база и системите за работа с държавни ценни книжа от левове в евро, се посочва на сайта.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как влизането в еврозоната ще повлияе на кредитите?

Защо България може да влезе в еврозоната едва през 2027 година?
Ето какво може да поскъпне при приемането на еврото