– Жена, мисля си как се търкалят годините… Имаме си дом, вила, две коли и две деца. А помниш ли едно време – Живеехме на квартира, карахме колело и парите все не стигаха, но пък всяка вечер си лягах с двадесетгодишна!
– Ти си легни с някоя двадесетгодишна и ще видиш как ще ти се върнат и квартирата, и колелото, и безпаричието!

На британски заведения за обществено хранене е наредено да забранят популярни фрази, тъй като те насърчават хората с проблеми с алкохола да се напиват.
Според Международния алианс за отговорно пиене (МАОП) трябва да се избягват изрази като „пак същото ли?“ и „това двойно ли ?“, за да се ограничи пиенето.
Тези съвети са част от ръководствата за обучение на работещите в барове, кръчми и ресторанти, обяви The Sun.
Онлайн курсовете, които са безплатни за всички служители, целят да спрат персонала да използва език, който подтиква хората да пият повече. Те също насърчават служителите да избягват да пренебрегват хората, които избират варианти с ниско съдържание на алкохол или без алкохол.

На обучаващите се, които използват ръководството, се казва: „Избягвайте да използвате презумптивен език: той може да накара клиентите да се чувстват притиснати да пият. Например, не казвайте „пак същото?“, а „какво бихте искали този път?“. Не казвайте „Искате ли голямо?“, а „Искате малка или голяма мярка?“.
МАОП е организация с нестопанска цел, посветена на намаляването на вредното пиене и се подкрепя от най-големите производители на алкохол, сред които Heineken, Diageo, AB InBev, Beam Suntory, Pernod Ricard и Brown-Forman.
„Компаниите, членуващи в МАОП, подкрепят усилията на търговците на дребно и на заведенията за хранене и развлечения да накарат персонала си да продава и сервира алкохолни напитки отговорно, за да се предотврати продажбата и сервирането на непълнолетни или употребили големи количества алкохол лица. За тази цел с гордост представяме най-новите си ресурси, които могат да се използват, за да се даде на персонала увереността да откаже продажбата и обслужването, когато е необходимо“, смята Хенри Ашуърт, президент и главен изпълнителен директор на организацията.
„Заедно можем да помогнем да се гарантира, че положителният спад на вредното пиене, наблюдаван в много части на света, ще продължи да се разпространява, създавайки дълготрайни промени в общностите по целия свят“, гласи още в изявлението на Ашуърт.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Heineken инвестира милиони долари в пъбове
Пъбовете в Англия и Уелс – по-малко от всякога

През следващите месеци се очаква протичащият глобален процес на затягане на паричната политика да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в страната. Това посочват от Българската народна банка в съобщение за определяне на нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България.
Според БНБ, пренасянето на затегнатата парична политика, реализирана чрез повишаване на основните лихвени проценти от основните централни банки по света, се очаква „да повлияе за ограничаване на кредитната активност, наред със започнатия от БНБ процес на увеличение на минималните задължителни резерви от средата на 2023 г.”
„Въпреки че това би смекчило ефектите, които продължителните периоди на висок кредитен растеж създават по отношение на задлъжнялостта и акумулирането на кредитен риск в баланса на банковата система, в непосредствен план вероятността за материализация на кредитния риск остава значителна.”, пише в съобщението.
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
„Предвид колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. В допълнение, тенденцията на повишение на лихвените проценти ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите.”, посочват от БНБ.
„Във връзка с това кредитните институции следва да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което отчита вероятността от изостряне на рисковете или нови негативни тенденции в икономическата среда.”, посочват от Централната банка.
В резултат на тези очаквания Управителният съвет на БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2.0% през четвъртото тримесечие на 2024 година, като по този начин запазва нивото, което определи с решение от септември 2022 година.
Финансовият сектор у нас: Лихвите по кредитите ще вървят нагоре
През 2021 г. УС на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1.0% от 1 октомври 2022 г. и на 1.5% от 1 януари 2023 г., като бе сред първите национални органи в ЕС, увеличили равнището на буфера след пониженията, които много държави предприеха в отговор на ефектите на кризата от COVID-19. През септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2.0% в сила от 1 октомври 2023 г.
Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2.0% през четвъртото тримесечие на 2024 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките, добавят от БНБ.
Ипотечните кредити с нов рекорд
БНБ обяви поредно повишение на основния лихвен процент 
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките
Колко дълго централните банки ще държат лихвите високи?

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ реши земеделските стопани, подали заявление до 26 септември т.г. по схема на държавна помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, след обработването на заявленията да получат подпомагане до 3 работни дни, обявиха от пресцентъра на Фонда.
За останалите земеделски стопани срокът за подаване на заявление е както утвърдения досега – до 6 октомври, като те следва да получат плащането на помощта след обработка на заявленията до 27 октомври 2023 г.
От ДФЗ припомнят, че на свое заседание на 14 септември т.г., УС утвърди финансов ресурс в размер на 22 100 000 лева и указания за прилагане на схема за държавната помощ за събития, настъпили през 2023 г.
На подпомагане подлежат земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи за щети, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия до края на месец юли 2023 г. Финансовата подкрепа по помощта се предоставя на производители, претърпели щети в резултат от измръзване, слана, пороен дъжд, проливен дъжд, продължителен дъжд, наводнение, градушка, суша, засушаване.

За засегната продукция към 31 юли 2023 г. на земеделски стопани са издадени 805 констативни протокола за установяване на 100% пропаднали площи от настъпилите тежки метеорологични събития. Пропадналите площи възлизат на 40 518 декара, като са унищожени следните земеделски култури: бадеми, кайсии, сливи, орехи, праскови, вишни, дюли, ябълки, круши, череши, ягоди, лешници, рапица, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, картофи, копър, дини, пипер (на открито), домати (на открито).
Отпуснатите средства се разпределят при следния интензитет от производствените разходи по култури:
– до 80% от действителните разходи за отглеждане на плодове и зеленчуци (бадеми, кайсии, сливи, орехи, праскови, вишни, дюли, ябълки, круши, череши, лешници, картофи, копър, дини, пипер и домати (на открито), ягоди;
– до 40% от действителните разходи за отглеждане на зърнено-житни и маслодайни – пшеница, ечемик (зимен), царевица и слънчоглед, с изключение на рапица.

Помощта се изчислява на база определени от Министерство на земеделието и храните ставки, съобразно посочения интензитет от производствените разходи по култури.
В случаите, в които пострадалите от природни бедствия стопани нямат застраховки, получават половината от изчисления размер за подпомагане.
ДФЗ също утвърди бюджет в размер на общо 426 000 000 лева и изменения в указанията за прилагане на схема за държавна помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на войната в Украйна, прилагана през 2023 г. в направления Едри и дребни преживни животни, коне, и пчелни семейства – 204 млн. лева; и Плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди полски, малини полски, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан и пипер полски, домати оранжерийни, краставици оранжерийни, пипер оранжериен, ягоди оранжерийни, малини оранжерийни, картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши), маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн – 222 млн. лева.
С приетия Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., в Област Земеделие бяха предвидени допълнително 150 000 000 лева, които да бъдат изплатени на земеделските стопани чрез схемата за държавна помощ във връзка с последствията от войната в Украйна. Осигурени са и допълнителни 63 млн. лева, които да бъдат изплатени на земеделските стопани посредством държавна помощ. Така общият бюджет на помощта се увеличава от 213 000 000 лева на 426 000 000 лева, като утвърдените ставки по направления ще бъдат увеличени. Решението е във връзка с поетия ангажимент допълнителните средства в размер на 213 000 000 лева да бъдат разплатени до 30 септември 2023 г.

Максималният размер на финансовата помощ е до 250 000 евро (488 957 лева) на предприятие, чиято дейност е в сектора на първичното производство на селскостопански продукти. При определянето му се отчита и подпомагането, което кандидатът е получил от март 2022 г. до декември 2023 г. по схемата за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.
Изменените Указания за прилагане на схемите ще бъдат публикувани на сайта на ДФЗ.
Приетите от ДФЗ промени бяха направени във връзка с поетия ангажимент на 20 септември с Меморандума между Министерския съвет, Министерството на земеделието и храните, Министерството на финансите и Инициативния комитет за провеждане на общонационален земеделски протест. Това бяха две от исканията на земеделските производители, които протестираха миналата седмица.
Протестните действия, които започнаха с блокиране на ключови точки в цялата страна и се пренесоха на входовете на столицата, приключиха 2 дни след началото си, когато беше подписан горепосочения меморандум.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кабинетът отпусна допълнителните 63 млн. лева за земеделците
Окончателно: Земеделските производители подписаха меморандум и прекратиха протеста
Окончателно: Парламентът отмени забраната за внос на зърно от Украйна