Къде се нарежда България в класацията на най-богатите страни? България заема 35-та позиция от близо 60 страни по най-висок размер на нетните финансови активи на глава от населението през 2022 година, според най-новото издание на доклада Global Wealth Report на Allianz, който проследява активите и задълженията на домакинствата по света. Подреждането се оглавява от САЩ, следвани от Швейцария и Дания.
Трудна година
2022 г. беше слаба година за спестителите. Следвайки най-лошия сценарий, цените на активите повсеместно отбелязаха спад. Резултатът беше спад с 2.7% на глобалните финансови активи на частните домакинства, който е най-големият след Глобалната финансова криза през 2008 г. Темповете на растеж на трите основни класа активи обаче се различават значително. Докато ценните книжа (-7.3%) и застраховките/пенсионните спестявания отбелязаха силен спад, банковите депозити отбелязаха стабилен ръст от 6.0%.
Като цяло са загубени финансови активи на стойност 6,6 трилиона евро, а общите финансови активи възлизат на 233 трилиона евро в края на 2022 г. Спадът е най-силно изразен в Северна Америка (-6.2%), следвана от Западна Европа (-4.8%).
Азия, от друга страна, с изключение на Япония, продължава да отбелязва силни темпове на растеж. Финансовите активи на Китай нараснаха значително, отбелязвайки ръст от 6.9%. В сравнение с предходната година (+13.3%) и дългосрочната средна стойност за последните 20 години (+15.9%), това е доста разочароващо развитие – локдауните си казаха думата.
България на 35-то място сред най-богатите страни
Брутните финансови активи на българските домакинства са се увеличили със скромните 2.6% през 2022 г., далеч под рекордното предизвикано от пандемията увеличение през предходната година (29%). Основен двигател бяха банковите депозити, които нараснаха с 10%. Класът активи застраховки/пенсионни спестявания, от друга страна, загуби -3.0% в стойност, докато ценните книжа не отчетоха промяна (-0.1%).
Променящото се спестовно поведение играе важна роля в това. Докато през 2021 г. новите спестявания нараснаха и по-голямата част от тях бяха инвестирани в капиталовите пазари, през 2022 г. се завърнаха старите модели: спестителите намалиха покупките на ценни книжа до нула (след като закупиха ценни книжа на стойност 20 милиарда евро през предходната година) и използваха всички свежи спестявания, които намаляха с 86%, за банкови депозити, достигайки 28%.
В сравнение с предпандемичната 2019 г., финансовите активи са с 40.3% по-високи, но само в номинално изражение. Приспособено към инфлацията, ръстът е намалял наполовина – с 19.2% за три години. Растежът на пасивите остава висок на 11.1% (10.1% за 2021 г.). Въпреки това, благодарение на високия номинален растеж, съотношението дълг/БВП спадна с 2 процентни пункта до 27.4%; сега е със 7 процентни пункта под пика си през 2009 г.
В крайна сметка нетните финансови активи се увеличиха с едва 0.8%. С нетни финансови активи на глава от населението от 14 510 евро България остава на 35-а позиция в класацията на най-богатите страни (виж таблицата в края на материала).
Без номинални печалби
Въпреки горчивите загуби в номинално изражение, в края на миналата година глобалните финансови активи на домакинствата бяха с близо 19% над нивата преди Ковид-19. Приспособени към инфлацията, почти две трети от номиналния растеж станаха жертва на увеличенията на цените, намалявайки реалния растеж до оскъдните 6.6% за три години. Докато повечето региони могат поне да запазят някакъв реален растеж на богатството, ситуацията в Западна Европа е различна: всички номинални печалби бяха заличени, а реалното богатство намаля с 2.6% през 2019 г.
„В продължение на много години спестителите се оплакваха от нулеви лихвени проценти“, коментира Лудовик Субран, главен икономист на Allianz.
„Но истинският враг на спестителите е инфлацията, и не само скокът ѝ по време на Ковид-19. В световен мащаб три четвърти от номиналния растеж на финансовите активи през последните 20 години бяха изядени от инфлацията. Това подчертава необходимостта от разумно спестяване и висока финансова грамотност. Инфлацията е звяр, който трудно може да се победи. Без стимули и субсидии за дългосрочно спестяване повечето спестители могат да срещнат затруднения.“
Няма добри перспективи
След спада през 2022 г. глобалните финансови активи трябва да се върнат към растеж през 2023 г. Засега това се подкрепя преди всичко от положителното развитие на фондовите пазари. Като цяло, Алианц очаква глобалните финансови активи да се увеличат с около 6%, като се има предвид и по-нататъшното „нормализиране“ на спестовното поведение. Като се има предвид световен процент на инфлация от около 6% през 2023 г. спестителите трябва да бъдат пощадени за още една година от реални загуби на финансовите им активи.
Една от най-богатите жени в Азия загуби над 80% от състоянието си само за две години
„Средносрочната перспектива е доста смесена“, коментира Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „Няма добри парични и икономически перспективи. През следващите три години средният ръст на финансовите активи вероятно ще се движи между 4% и 5%, при предполагаема средна възвръщаемост за фондовите пазари. Но подобно на времето, което става все по-екстремно на фона на климатичните промени, трябва да се очакват повече колебания на пазара в новия геополитически и икономически пейзаж. „Нормалните“ години може по-скоро да се превърнат в изключение.“
Затягане на коланите
Обратът на лихвените проценти се усети и в задълженията на частните домакинства. След като глобалният частен дълг се повиши със 7.8% през 2021 г., миналата година растежът отслабна значително до 5.7%. Най-рязък спад отбеляза Китай: миналогодишният ръст от 5.4% беше най-ниският досега. Като цяло, глобалният дълг на домакинствата възлизат на 55.8 трилиона евро към края на 2022 г. С разширяването на границата между дълга и икономическия растеж до 3.9 процентни пункта, съотношението глобален дълг към БВП (задълженията като процент от БВП) намаля значително – с повече от 2 процентни пункта – до 66.1% през 2022 г.
Това означава, че коефициентът на глобалната задлъжнялост на частните домакинства се връща на приблизително същото ниво, както беше в началото на хилядолетието – забележително ниво на стабилност, което трудно се вписва в широкоразпространения разказ за свят, който се дави в дългове.
Кои са градовете с най-много милиардери в света?
Въпреки това има големи промени в състоянието на световния дълг. На първо място, стабилността характеризира развитието в напредналите икономики. От друга страна, повечето нововъзникващи пазари отбелязаха рязък ръст на коефициента на задлъжнялост през последните две десетилетия. Китай е начело в списъка с коефициент, който се е увеличил повече от три пъти до 61%.
Източник: Allianz
Какви ще са ефектите от присъединяването на България към еврозоната?
Колко пари са нужни, за да сте в горния 1% по богатство в различните страни по света?
Норвежки богаташи се стичат към Швейцария, за да избягат от високите данъци
Евтиното излиза скъпо: За какво богатите хора никога не харчат парите си?
В една от най-богатите страни всеки десети гражданин е над 80-годишна възраст

След последното увеличение на заплатите в съдебната система прокурорските помощници получават по-малко от съдебните помощници. Разликата в заплатите е 100 лв. и е установена от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов.
Той е сигнализирал Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за проблема, която днес изравни възнагражденията на прокурорските помощници с тези на съдебните. Най-общо проблемът е възникнал заради различния процент, с който бяха увеличени заплатите на младшите съдии и прокурори и на останалите магистрати и служители, предава lex.bg.
Според чл. 247 от Закона за съдебната власт съдебните и прокурорските помощници получават основно възнаграждение в размер до 90% от основната заплата за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност, която е тази на младшите магистрати.

През август ВСС увеличи заплатите на младшите магистрати с 16%, или 3471 лв. На всички останали съдии, прокурори, следователи и служители, каквито са съдебните и прокурорските помощници, възнагражденията бяха актуализирани с 15% от 1 април.
В класификаторите за длъжностите в администрациите на съдилищата и на прокуратурата обаче възнагражденията на помощниците са описани по различен начин. Според този за съдилищата те получават заплата съобразно ЗСВ и в диапазон от 70 до 90% от този за най-ниската магистратска длъжност, а в този за прокуратурата са посочени твърди суми – от 2094 лв. до 2629 лв.
С 15-процентов ръст на твърдите суми, заплатите на прокурорските помощници са станали от 2408 лв. до 3023 лв.
При съдебните помощници обаче като база за увеличение на възнагражденията са послужили заплатите на младшите магистрати, коитобяха увеличени не с 15%, а с 16% и така най-високата заплата за съдебен помощник е станала 3124 лв., или със 100 лв. повече от колегите им в прокуратурата.

След сигнал на и.ф. главния прокурор, Комисията „Съдебна администрация“ към ПК на ВСС днес предложи промяна на Класификатора за длъжностите в администрацията на прокуратурата като за прокурорските помощници изрично да се запише, че получават заплата съобразно ЗСВ и в диапазон от 70 до 90% от най-ниското магистратско възнаграждение. Така беше преодоляно несъответствието в двата класификатора.
Предложението беше подкрепено единодушно от кадровиците, а промяната влиза в сила от 1 октомври 2023 г.
Същевременно днес Прокурорската колегия прие становище по тълкувателното дело на Върховния административен съд, с което трябва да се даде отговор на въпроса с какво мнозинство се потвърждава наказанието „забележка“, наложено от съответния административен ръководител.
Мнението на ПК на ВСС не се различава от това на Съдийската колегия – за потвърждаване на това наказание са нужни поне 6 гласа от общия брой членове на Прокурорската колегия. А за отхвърляне на наказанието са достатъчни повече от половината от присъстващите кадровици.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ВСС реши: Вдигат заплатите на магистратите и служителите. С колко?
Заради кризата: По-скромни коледни бонуси в съдебната власт
До една заплата премия за съдебната система това лято

Насред световните призиви и ангажименти за зелен енергиен преход британското правителство одобри разработването на огромно петролно и газово находище в Северно море в сряда, демонстрирайки ясно, че ще продължи да произвежда изкопаеми горива през следващите десетилетия.
Находището Rosebank, разположено северозападно от Шетланд в Шотландия, чийто мажоритарен собственик е норвежката държавна енергийна компания Equinor, е най-голямото неразработено петролно и газово находище в Северно море, с потенциал за производство на 500 милиона барела петрол, предава CNN.
Решението на британското правителство предизвика яростни критики за въздействието, което ще има находището върху климатичната криза и способността на Великобритания да изпълни обещанието си да намали нетните си въглеродни емисии до нула до 2050 година.
„Днес одобрихме Плана за развитие на находището Rosebank, който позволява на собствениците да продължат с проекта си“, казва говорител на петролния и газовия регулатор North Sea Transition Authority в изявление.
Икономиката на Великобритания е по-голяма, отколкото всички си мислеха, но въпреки това има „проблем с растежа“
Говорителят добавя, че решението е взето, „като са взети под внимание съображенията за нетно нулеви емисии през целия жизнен цикъл на проекта“. Под постигането на въглеродна неутралност се разбира светът да премахва поне толкова затоплящо планетата замърсяване, колкото излъчва.
Премиерът на Великобритания Риши Сунак наскоро заяви, че иска да „максимизира“ разработката на нефт и газ в Северно море и да издаде стотици нови лицензи. Сунак твърди, че тези резерви ще дадат на Обединеното кралство енергийна сигурност и ще помогнат за по-ниски сметки.
„Дори когато достигнем въглеродна неутралност през 2050 г., една четвърт от енергийните ни нужди ще идват от нефт и газ. Но има хора, които предпочитат да идва от враждебни държави, отколкото от доставки, които имаме тук у дома“, казва Сунак в изявление през юли.
Но критиците посочват, че Великобритания изнася 80% от петрола си.
„Rosebank няма да направи нищо, за да намали сметките за гориво или да повиши енергийната сигурност на Обединеното кралство. По-голямата част от този петрол ще бъде изпратен в чужбина и след това ще бъде продаден обратно на нас на каквато и да е цена, която носи най-голяма печалба на петролната и газовата промишленост“, казва Теса Хан, изпълнителен директор на британската организация Uplift и адвокат по климата.
Руската търговия с енергия се възстановява на фона на поскъпването на петрола
Климатичните групи също така посочват, че продължаването на производството на нови изкопаеми горива десетилетия напред в бъдещето застрашава ангажиментите на Великобритания в областта на климата.
Международната агенция по енергетика посочи през 2021 г., че не трябва да има нови петролни и газови находища, ако светът иска да има добри шансове да ограничи глобалното затопляне с до 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива.
Линдзи Уолш, съветник по политиката по изменението на климата в неправителствената организация Oxfam, казва, че Rosebank закрепостява Великобритания „по-нататък в зависимост от изкопаеми горива и нарастващи емисии, докато рекордните горещи вълни, наводнения и горски пожари унищожават животи“.
Анализ от Uplift установи, че замърсяването на планетата, произведено от Rosebank, ще бъде достатъчно, за да изтласка Великобритания отвъд климатичните ѝ цели от 2028 г. нататък.
Според МАЕ: Инвестициите в климатична неутралност трябва да достигнат 4,5 трлн. долара годишно
Клер Коутиньо, британският министър на енергийната сигурност и въглеродната неутралност, посочва, че Rosebank ще създаде работни места и ще позволи на Обединеното кралство да намали зависимостта от вноса на петрол и газ.
„Ние сме световен лидер в намаляването на въглеродните емисии, но колкото и да сме амбициозни, трябва да сме прагматични“, каза тя чрез публикация в X (бившият Twitter) в сряда.
Rosebank е около два пъти по-голямо от противоречивото петролно находище Cambo, също в Северно море, което беше напът да бъде разработено, докато Shell реши да се оттегли от проекта през 2021 г., позовавайки се на икономически причини.
Uplift посочва, че ще започне правни действия срещу правителството, за да оспори решението на Rosebank.
Одобрението идва само седмица след като Sunak обяви отлагане на ключови ангажименти за климата, включително отмяна на забраната за продажба на бензинови и дизелови автомобили и забавяне на плановете за постепенно премахване на газовите котли. Експерти по климата казват, че тези решения също така ще направят много по-трудно за Обединеното кралство да изпълни ангажиментите си за въглеродна неутралност.
Богатите петролни държави трябва да плащат климатичен данък, според бивш премиер на Великобритания
Великобритания обмисля отлагане на забраната за бензинови и дизелови автомобили 
Дългогодишната зависимост на петролните пазари от Китай скоро може да приключи
Русия изпитва недостиг на горива, въпреки че е един от най-големите петролни играчи в света

След като се разшири с 3,4% през миналата година, икономиката на България се охлажда на фона на по-слабото външно търсене и предизвиканото от инфлацията забавяне на потреблението. Това пише в най-новия доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, посветен на регионалните икономически перспективи.
Растежът на икономиката на България за 2023 г. се очаква да бъде 1,6%, тъй като ефектът от по-слабото потребление може да бъде компенсиран от по-голямото доверие на инвеститорите, което се приписва на сметката на новосформираното коалиционно правителство, проправящо пътя към подобряване на политическата стабилност, отбелязват експертите на ЕБВР. За 2024 г. банката прогнозира, че българската икономика ще се разшири с 2,6%.
В югоизточния регион на ЕС се предвижда годишен икономически растеж с 2% през тази година и с 2,8% през 2024 г., с което очакванията за икономиката на региона надминават заложените за българската икономика числа.
В сравнение с оценките на ЕБВР за икономиката на България, направени през пролетта, сега прогнозите за 2023 г. са подобрени. Банката обяви през май, че растежът на българската икономика ще бъде 1,3% през настоящата година. Оценката за догодина обаче сега е понижена с 0,3 пр. п.

През първото и второто тримесечие на 2023 г. българският БВП нарасна съответно с 2,1 и 1,8% спрямо същите тримесечия на 2022 г., а годишният растеж на частното потребление се забави до 1,3% през април – юни т.г., сочат заключенията в доклада.
Същевременно българският износ е регистрирал спад с 0,8% през второто тримесечие на годишна база, тъй като износът на суровини и енергия се е свил през първите месеци на 2023 г., след като отбеляза силен растеж през 2022 г.
Намалението на износа се дължи на свиване на производството на въглища и ядрена електроенергия и на умерените нива на пазарните цени, което прави българската електроенергия по-малко конкурентоспособна, посочват от ЕБВР.
Спадът на износа се е отразил неблагоприятно и на промишлеността, която е понижила продукцията си през март 2023 г. Ефектът от свиването на износа върху българския БВП е бил компенсиран от намаление на вноса с 6,7% през второто тримесечие на годишна основа.

Като положително развитие банката отчита, че чуждестранните инвестиции у нас са напът да се възстановят след 3 години, в които не се представяха добре.
Независимо от планираната фискална консолидация и по-ниските държавни разходи, фондовете на ЕС биха могли допълнително да подкрепят инвестициите.
За 2024 г. в доклада се прогнозира, че българският икономически растеж ще се засили до 2,6%, тласнат нагоре от отслабването на инфлацията, ускоряването на усвояването на евросредства и по-силното външно търсене.
Основните рискове пред прогнозата са евентуален нов шок в цените на енергията и продължителна слабост в ключови търговски партньори за България. Експертите предпупреждават, че политическите рискове също остават високи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕБВР с оптимистична прогноза за икономическия растеж на България
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам
Мрачни прогнози: Накъде се движи световната икономика според ОИСР?