Две костенурки прекосяват пустиня. След две седмици, умряли от жажда, намират оазис. Едната се навела да пие директно от оазиса, а другата възмутено казала:
– Ние да не сме селянки, как ще пиеш директно от локвата, изчакай да се върна малко по-назад по пътя ни, имаше чаша, а ти пази оазиса и не пий от водата! Обещаваш ли?
Съгласила се другата костенурка и зачакала. Минали няколко дни и не се виждало и следа от културната костенурка и нашата се навела да пие. А от един храст се чул гласа на другата:
– Ааа, ако ще се лъжем, въобще няма да тръгвам!