След като Китай наложи ограничения върху износа на редкоземни метали, още една страна обяви подобни планове. Малайзия ще разработи политика за забрана на износа на редкоземни суровини, за да избегне енсплоатация и загуба на ресурси. Това става ясно от думите на премиера на страната Ануар Ибрахим, предава Reuters.
Малайзия е дом на малък дял от световните резерви от редкоземни материали с приблизително 30 000 метрични тона, според данни на Геоложкия институт на САЩ. Китай от дрига страна е най-големият източник с резерви от 44 млн. тона.
Решението идва на фона на усилията на света да се диверсифицира от Китай, която е най-големият производител на ключови редкоземни минерали, които се използват в индустриите за полупроводникови чипове, електромобили и военно оборудване.
Ануар посочва, че правителството ще подкрепи развитието на индустрията за редкоземни суровини в Малайзия, като подобна забрана би „гарантирала максимум възвращаемост за страната.”
Той не посочва кога предложението би влязло в сила.
Индустрията за редкоземни суровини се очаква да допринесе с до 2 млрд. долара за брутния вътрешен продукт на страната през 2025 година, създавайки близо 7 000 работни места, става ясно от думите на Ануар пред парламента на Малайзия.
„Подробно картографиране на източниците на редкоземни елементи и всеобхватен бизнес модел, който комбинира индустрии нагоре, в средата и надолу по веригата, ще бъдат разработени, за да се поддържа веригата за стойност на редкоземните елементи в страната”, казва той.
Малайзийската забрана може да окаже влияние върху продажбите към Китай, който е внесъл около 8% от своята рекоземна руда от южноазиатската страна в периода януари – юли тази година, според митническите данни на Китай.
Ключови минерали
По-рано през тази година Китай обяви ограничения върху износа на някои метали, използвани в индустрията за полупроводници, като ходът се разглежда като ответно решение, провокирано от щатската забрана за продажба на някои американски технологии на Китай.
Тези действия провокираха страхове, че Китай може да ограничи износа на други ключови минерали, включително редкоземни.
Анализаторът Дейвид Мериман от Project Blue казва, че въздействието на малайзийската забрана не е ясно веднага поради липса на подробности, но забраната за редкоземни руди може да засегне китайските компании, опериращи в Малайзия.
„Законодателството може да има някои отрицателни въздействия върху потенциалните инвестиции в Малайзия от китайски представители, които са погледнали към други азиатски нации, откъдето да доставят непреработени или смесени редкоземни съединения като суровина за (редкоземни) съоръжения за преработка в Южен Китай“, казва Мериман.
Австралийската компания Lynas Rare Earths Ltd , най-големият производител на редкоземни материали, намиращ се извън Китай, има мощност в Малайзия за преработка на концентрат, извличан от Австралия.
Не е ясно дали планираната забрана за износ на Малайзия ще засегне Lynas, която не е отговорила веднага на молбата за коментар.
Малайзия наложи ограничения върху някои от операциите по преработка на Lynas, позовавайки се на опасения относно нивата на радиация от крекинг и излугване.
Lynas оспори обвиненията и каза, че е в съответствие с разпоредбите.
Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Саудитска Арабия се насочва към по-малко бляскав източник на богатство
Страната с вторите най-големи залежи на редкоземни метали в света планира драстично увеличение на продукцията
Норвегия откри голямо находище на редкоземни метали на дъното на морето (СНИМКИ и ВИДЕО)

Пазарът на българско зърно от новата реколта тотално замря, като сделки за износ трудно се реализират в момента. Това обяви председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение до медиите. Според него причина за това са ниските цени на пшеницата на международните пазари и високата себестойност на продукцията у нас. Същото е положението и при търговията на слънчоглед и царевица от новата реколта. Същевременно добивите са по-ниски спрямо предходни години заради сушата, казва Стоянов.
При пшеницата себестойността е от 190 до 220 лева за декар. При слънчогледа и царевицата е около 120-140 лева за декар, в зависимост от торенето и препаратите. Отделно са разходите за ренти на земеделската земя. „Ние сме обезпокоени за земеделските производители, тъй като голяма част от тях са пред фалит, защото изпитват затруднения да покрият задълженията си и да обезпечат сеитбата за следващата стопанска година. Много от тях са притиснати от ниските добиви и високите разходи на тазгодишната продукция“, заяви Георги Стоянов.
България отстъпи третото място в класацията на износителите на мека пшеница от ЕС от началото на селскостопанския сезон (1 юли) и вече е четвърта с 877 000 тона, сочат данни на ЕК. Първа остава Румъния с 1,35 млн. тона, следвана от Полша с 1,03 млн. тона и Франция с 939 000 тона, а след нас, макар и на голяма разлика, е Германия с 467 000 тона. Общо от началото на сезона от ЕС е осъществен износ на 5,03 млн. тона мека пшеница – с 32% по-малко спрямо същия период на миналия сезон.

Ситуацията при цените на международните пазари не показва съществена промяна. На фючърсния пазар при пшеницата за доставка през септември 2023 г. се наблюдава намаление на котировките с 1,75 евро/тон – от 235,25 евро/тон в началото на месеца до 233,50 евро/тон в края. Средната фючърсна цена за месец септември е 234,25 евро/тон, сочат данните на Министерството на земеделието и храните в своя месечен обзор на международните пазари на зърнени и маслодайни култури.
На европейския фючърсен пазар за доставка през ноември 2023 г., царевицата стартира с цена от 228,25 евро/тон. В края на разглеждания период достига 214,75 евро/тон, като намалението на котировките е с 13,50 пункта. Средната фючърсна цена за ноември е 219,81 евро/тон.
След понижението на цената ФОБ на хлебната пшеница в Чикаго преди седмица, в последните дни не се регистрира промяна и остава 235 щатски долара/тон. Във Франция се отбелязва понижение от 2 евро до 227 евро/тон, в Украйна – с 5 долара до 240 щатски долара/тон, докато в Русия цената леко се вдига – с 3 долара до 250 долара/тон.
Движението при цените на царевицата е по-осезаемо – в САЩ има ръст с 8 долара до 232 долара/тон. Във Франция царевицата поскъпва с 1 евро до 215 евро/тон, а в Русия пак остава без промяна на 228 долара/тон, съобщават от Софийската стокова борса. Цената на нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам, след като цял месец се повишаваше стабилно, а после обърна тренда и се сгромоляса, продължава да пада и се срина с още 20 долара. Котировката вече достига 930 долара/тон.

В петък Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати позиция до медиите, в която заявява, че „липсата на отношение и мерки през последните месеци, във връзка с дестабилизацията на сектора, е не просто грешка, а най-бързият и сигурен начин да загине родното земеделие“.
НАЗ цитира данни, според които България има над 35 млн. декара обработваема земя, повече от 15 000 земеделски производители, изплатили рентни за над 2,5 млрд. лева, произвели продукция за над 7 млрд. лева за годината (инвестиции пряко в икономиката на България) и получили 0 лева помощ от страна на държавата във връзка с последиците от войната в Украйна. „Все още сме в очакване на нови пазари и действия по отношение на облекчаване на административни тежести“, отбелязва НАЗ.
Асоциацията е изпратила декларация със своята позиция до Министерство на земеделието и храните на 5 септември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Аграрният сектор с най-ниска производителност на труда у нас
Тревожни новини: Предприятията за производство на олио у нас са пред затваряне
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?

Европейската комисия леко понижи в понеделник прогнозите си за брутния вътрешен продукт на ЕС и еврозоната, но подобри очакванията си за инфлацията в двата региона. Това се вижда от Лятната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на ЕС.
Според актуализираните перспективи икономиката на ЕС ще се разрасне с едва 0,8% през тази година спрямо 1% в пролетните прогнози, и с 1,4% през 2024 г. спрямо 1,7% по-рано.
Ръстът е ревизиран и за еврозоната – до 0,8% за 2023 г. (от 1,1%) и до 1,3% през 2024 г. (от 1,6%).
Очакванията са инфлацията да продължи да се забавя през прогнозирания хоризонт. Хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP) в ЕС ще достигне 6,5% през 2023 г. (спрямо 6,7% в предишния доклад) и 3,2% през 2024 г. (спрямо 3,1% по-рано). Що се отнася до еврозоната, прогнозите са инфлацията да бъде 5,6% през 2023 г. (от 5,8%) и 2,9% през 2024 г. (от 2,8%).
По-слаб импулс при растежа

Според доклада последните данни потвърждават, че икономическата активност в ЕС е била потисната през първата половина на 2023 г. на фона на огромните сътресения, които блокът претърпя. Слабото вътрешно търсене, по-специално потреблението, сочи, че високите и още нарастващи потребителски цени за повечето стоки и услуги се отразяват по-сериозно от очакванията в Пролетната прогноза. Това се случва въпреки намаляващите цени на енергията и изключително силния пазар на труда.
Същевременно рязкото забавяне при банковото кредитиране показва, че затягането на паричната политика си проправя път в икономиката.
Световната икономика се представя малко по-добре от очакваното през първата половина на годината въпреки слабите резултати на Китай. Въпреки това перспективите за световния растеж и търговия остават непроменени спрямо пролетта, което означава, че икономиката на ЕС не може да разчита на силна подкрепа от външно търсене.
Очаква се по-слабият импулс на растеж в ЕС да продължи до 2024 г., а въздействието на строгата парична политика ще продължи да ограничава икономическата активност. През 2024 г. обаче се предвижда леко възстановяване на растежа, тъй като инфлацията продължава да се забавя, пазарът на труда остава стабилен и реалните доходи се възстановяват.
Инфлацията

Инфлацията продължи да се забавя през първата половина на 2023 г. в резултат на спада на цените на енергията и смекчаването на инфлационния натиск от храни и промишлени стоки. В еврозоната нивото ѝ достигна 5,3% през юли, или точно половината от върха от 10,6%, регистриран през октомври 2022 г., и остана без промян през август.
Очаква се цените на енергията да продължат да намаляват до края на 2023 г., но със забавящи се темпове. Предвижда се те отново леко да се увеличат през 2024 г., водени от по-високите цени на петрола.
Инфлацията при услугите досега е по-устойчива от прогнозираното преди, но се очаква да продължи да се забавя, тъй като търсенето намалява под въздействието на затягането на паричната политика и затихващия тласък след COVID. Цените на храните и неенергийните промишлени стоки ще продължат да допринасят за облекчаване на инфлацията.
Прогнози за най-големите икономики

В лятната си прогноза ЕК не предоставя актуализирани прогнози за всички страни членки, а само за най-големите икономики, които обаче се влошават.
Според доклада икономиката на Германия ще се свие с 0,4% през 2023 г. и ще се разшири с едва с 1,1% през 2024 г. Това е рязка разлика спрямо Пролетната прогноза, в която бяха заложени ръст от съответно 0,2% и 1,4%. Общата инфлация ще стигне 6,4% през 2023 г., което все пак е под прогнозата за 6,8% в предишния доклад, и 2,8% през 2024 г. (от 2,7%).
За разлика от Германия обаче, прогнозите за икономиката на Франция леко са повишени. Според доклада БВП на страната ще се увеличи с 1% през 2023 г. (от 0,7% в по-рано) и с 1,2% през 2024 г. (1,4%). По отношение на инфлацията, нещата също леко се влошават – до 5,6% през 2023 г. (5,5%) и 2,7% през 2024 г. (2,5%).
Икономиката на Италия също ще се разшири с по-малко от очакваното преди – с 0,9% през 2023 г. (1,2%) и 0,8% през 2024 г. (1,1%). Прогнозите за инфлацията обаче са по-добри – 5,9% през 2023 г. (6,1%) и 2,9% през 2024 г. (2,9%).
Рискове и несигурност

Продължаващата война в Украйна и по-широкото геополитическо напрежение продължават да крият рискове и остават източник на несигурност, гласи докладът на ЕК. Освен това затягането на паричната политика може да натежи върху икономическата активност по-силно от очакваното, но може и да доведе до по-бързо забавяне на инфлацията, което би ускорило възстановяването на реалните доходи. Ценовият натиск обаче може да се окаже по-устойчив.
Нарастващите климатични рискове, както стана ясно от екстремните климатични условия и безпрецедентните горски пожари и наводнения през лятото, също натежават върху перспективите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономиката на ЕС свива растежа, 11 страни със спад на БВП през второто тримесечие
ЕК ревизира прогнозата за икономиката
ЕК обяви прогнозата си за българската икономика

Министър-председателят Николай Денков доказа, че разбира от туризъм по-малко и от нищо неразбиращата от туризъм министърка на туризма Зарица Динкова. Това пише в обща позиция на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) и Сдружението на заведенията в България (СЗБ). Тя е по повод телевизионно интервю на премира, в което той заявява, че не вижда основание намалената ставка на ДДС за ресторантьорите да остане в сила. По думите му броят на туристите у нас е „голям“ и няма предпоставка 9-те процента данък да продължат да действат.
„Справка с последната нормална предпандемична година – 2019, показва спад от близо 250 000 чужденци, посетили страната ни с цел почивка през юли“, твърдят от БАЗ. Данните за юни също сочат спад и през август едва ли ще обърне тази тенденция. Всъщност броят на туристите наистина определя до голяма степен ставката на ДДС за ресторантьори и хотелиери. Колкото повече са те, толкова по-благоприятни трябва да са условията за бранша. Иначе в Гърция, например, нямаше да има диференцирано ДДС.

Според официалните данни след намалената ставка на ДДС, средствата влезли в държавния бюджет от преки и косвени данъци в ресторантьорския бранш са се нараснали, а не са намалели. В 24 държави от ЕС ставките за ДДС в секторите хотелиерство и ресторантьорство са диференцирани, пише БАЗ.
Според справка на БТА в Гърция стандартната ставка за ДДС е 24%. Прилагат се и две намалени ставки. С 13% се облагат храните, водоснабдяването, пътническия транспорт и хотелиерските услуги. С 6% се облагат лекарствата, помощните средства за инвалидите, книгите, вестниците и списанията и билетите за театри и концерти. Ресторантите се облагат с 24%, но при определени случаи е възможно да се ползва временно намалена ставка.
В Италия стандартната ДДС ставка е 22%. Предвидени са намаления за конкретни стоки и услуги – с 4% се облагат хранителни стоки, напитки и селскостопански продукти; с 5% – някои храни, а с 10% – доставка на електроенергия и газ за битови нужди, лекарства и дейности за възстановяване на сградния фонд за специфични стоки и услуги.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заведенията у нас искат оставката на министъра на туризма
БХРА настоява за запазване на 9% ДДС за ресторантите
На колко възлизат щетите от наводненията по Южното Черноморие?