Всякакви опити да бъде построена АЕЦ „Белене“ не срещат необходимата икономическа обосновка, която да привлече инвеститори. Това заяви министър-председателят Николай Денков, който за трети път отговаряше на граждани по време на живо излъчване във Facebook.
В началото на юли парламентът възложи на министъра на енергетиката да започне преговори с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“. Според Денков няма смисъл оборудването да стои, след като няма инвеститори. „Ако е имало колебание преди Русия да нападне Украйна, в момента няма смисъл да обсъждаме оборудването. Ясно е, че агресорът ще бъде дълги години под санкциите от страна на ЕС“, обясни премиерът. По думите му няма как да работим с Русия по отношение на построяването на площадката. „Оборудването струва над 1 млрд. лева и е изключително добре, че се появи купувач“, каза той и добави, че България развива ядрената си енергетика.
Цените на горивата

Междувременно Николай Денков коментира и покачващите се напоследък цени на горивата у нас. Цените на горивата в България зависят от регионалния пазар. Всеки, който погледне какви са цените в Румъния и Гърция, ще види, че в България са малко по-ниски от тези в Румъния и доста по-ниски от тези в Гърция“, заяви премиерът и добави, че „не може да контролираме цените“.
„Преди 2-3 месеца цената на нефта на международните пазари беше под 70 долара за барел, а сега е 90 долара. Цената на нефта се отразява на тази на горивата“, каза Денков. Според него България може да излезе от дерогацията, без да се променят цените на горивата. Ако се направят резки промени, могат да се реализират и доста черни сценарии, каза още министър-председателят.
По думите му държавният дълг спрямо БВП е около 20% и остава горе-долу на едно и също ниво.
Ситуацията в Черно море

„Не виждаме никаква пряка заплаха за българските пристанища. Вижда се едно желание да се блокира част от икономическата зона, която е извън териториалните води“, заяви Денков. Работим с нашите съседи – Румъния и Турция, и е подадена информация в структурите на НАТО. На най-високо ниво е вдигнато предупреждението, че се опитва Черно море да бъде направено „руско езеро“, заяви премиерът и добави, че България трябва да развие Военноморските си сили.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Правителството даде „зелена светлина“ на руския „Атомстройекспорт“ за поддръжката на АЕЦ „Белене“
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?
Слагат край на дисбалансите при заплатите в администрацията

Аграрният сектор остава с най-ниска производителност на труда у нас, докато най-високо ниво се наблюдава в сектора на индустрията, сочат предварителните данни на Националния статистически институт.
През второто тримесечие на тази година, брутната добавена стойност (БДС) в аграрния сектор възлиза на 2 920.3 лева на един зает, което представлява едва 7.6% лева за един отработен човекочас. В същото време равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 12 906.2 лева брутна добавена стойност средно на един зает и 31.7 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 10 359.9 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 25.8 лв. от текущия обем на показателя.
Като цяло на едно заето лице у нас се падат 11 880.5 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 29.7 лв. БВП за един отработен час.
Брутната добавена стойност средно на един зает през второто тримесечие на 2023 г. се увеличава реално с 2.1% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2.0%.
През второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 1.7% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г., по предварителни данни.

Заетите лица в икономиката са 3.561 млн., а общият брой отработени часове е 1.426 милиарда. Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2023 г. спрямо второто тримесечие на 2022 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в индустрията и в аграрния сектор.
Изработваме близо 30 лева БВП на час 
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам

Икономиката на България забавя растежа през второто тримесечие на тази година, нараствайки с набй-бавния темп от 2 години насам, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт.
Брутният вътрешен продукт на България нараства с 1.9% на годишна база през второто тримесечие на 2023 година, сочат сезонно изгладените данни на националната статистика. Това е най-слабият годишен темп на растеж от първото тримесечие на 2021 година насам, когато за последно икономиката на страната се сви, сочи справка в данните на НСИ. Нарастването е малко над очаквания ръст от 1.8% за периода, който бе поместен в експресните оценки на националната статистика.
БВП на България през първото тримесечие на тази година записва ръст от 2.2% на годишна база, според последните данни.
Икономиката на страната нараства с 0.4% през второто тримесечие спрямо първите три месеца на тази година, запазвайки темпа на растеж от първото тримесечие. Тримесечният растеж съвпада с експресните оценки, който също посочваха ръст от 0.4%.
За цялата минала 2022 година, БВП на България нарасна с 3.4% спрямо предходната 2021 година, според предварителните данни на НСИ.

Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година
Прогнозите за растежа на БВП на България през тази година са по-скромни спрямо отминали периоди. Така например Българската народна банка прогнозира ръст на българската икономика от едва 1% през 2023 година, докато според Международния валутен фонд растежът за периода ще е 1.4%. Според прогнозата на Министерство на финансите, БВП на България ще нарасне с 1.8% през тази година.
БВП на България през второто тримесечие
През второто тримесечие на 2023 г. произведеният БВП възлиза на 42.315 млрд. лева по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 6 564 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.797387 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 23.543 млрд. долара и съответно на 3 652 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е 21.635 млрд. евро, като на човек от населението се падат 3 356 евро.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през второто тримесечие на 2023 г. възлиза на 37.444 млрд. лв. по текущи цени, като нараства с 2.2% на годишна база и 0.6% на тримесечна база.
През второто тримесечие на 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 4.2%, което е нарастване с 0.2 процентни пункта спрямо второто тримесечие на 2022 година.
Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2.0 процентни пункта до 30.0%.
Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, се увеличава до 65.8% през второто тримесечие на 2023 г. при 64.0% през второто тримесечие на 2022 година.
През второто тримесечие на 2023 г. за крайно потребление се изразходват 79.7% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17.6% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.
Българската икономика забавя растежа до 1% през тази година, прогнозира БНБ
Българската икономика се забавя: Какъв е ръстът на БВП за второто тримесечие? 
България отчете най-бавния растеж на БВП за последните години
ЕК прогнозира забавяне на българската икономика
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България

Ще направим сериозна крачка към премахването на дисбалансите при заплатите в държавната администрация. Това заяви премиерът Николай Денков, който отговаряше на въпроси на граждани и медии по време на живо излъчване във Facebook.
Денков обясни, че до моментa заплатите в съответната администрация са се определяли от това доколко успешно е лобирал ресорният министър пред министъра на финансите при подготовката на годишния бюджет. Премиерът увери, че настоящият кабинет ще промени този подход.

„Поискахме от всички министерства информация за това какви са заплатите в съответните министерства и в структурите, включително в Националния статистически институт и Агенцията за борба с градушките, които основно имат оплаквания, и то основателни. Срокът беше 15 септември. На базата на тази информация, в хода на подготовката на бюджета за 2024 г., трябва да направим сериозна крачка за премахване на тези дисбаланси. Не мога да обещая, че ще успеем изцяло тази година, но със сигурност ще направим обща система, която да замести историята с лобирането. Заплатите трябва да бъдат свързани с експертизата, опита и натоварването“, обясни премиерът Денков.
Той подчерта, че в сферата на здравеопазването също има дисбаланси. „В закона сме заложили възможността да има правила в колективния трудов договор, които да премахнат тази ужасяваща ножица между най-високите заплати, които правят от директорите на болници милионери, и заплатите на лекарите и медицинските сестри, които са мизерни“, заяви още Денков.
По думите на министър-председателя най-мощното средство за борба с демографската криза е „да направим живота в България по-добър“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?
Инвестират 2 млрд. лв. европейски средства в три региона у нас. Ето кои са те
Николай Денков обясни защо договорът с „Боташ“ крие големи рискове