Търговията между Европейския съюз и Русия е силно засегната в резултат на ограниченията в износа и вноса, наложени след руската инвазия в Украйна.
Както износът, така и вносът са намалели значително под нивата от преди инвазията, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Сезонно изгладените стойности сочат, че делът на Русия във вноса на ЕС от трети страни е намалял от 9.6% през февруари 2022 година до едва 1.7% през юни 2023 година, докато делът на страната в европейския износ се е свил от 3.8% до 1.4% за същия период.
През март 2022 година, месецът следващ инвазията, ЕС отчете пиков търговски дефицит с Русия, предизвикан от високите цени на енергийните продукти. Дефицитът тогава достигна 18.5 млрд. евро. Този отрицателен търговски баланс бе намален до 0.4 млрд. евро до юни 2023 година, оставяйки под 1 млрд. евро четири поредни месеца през тази година (0.1 млрд. евро през март, 0.8 млрд. евро през април и 0.4 млрд. евро през май).

Промяната е сериозно повлияна от спад в размер на 18.6 млрд. евро в месечната стойност на вноса от Русия между март 2022 (21.9 млрд. евро) и юни 2023 година (3.3 млрд. евро). В същото време стойността на износа е намаляла от 3.4 млрд. евро през март 2022 до 2.9 млрд. евро през юни 2023 година.
Търговският дефицит с Русия на полето на енергията намалява рязко
През второто тримесечие на 2023 година, търговският баланс между ЕС и Русия по отношение на търговията със стоки, възлиза на 1.6 млрд. евро, което е сериозно подобрение спрямо дефицита в размер на 45 млрд. евро, отчетен през второто тримесечие на 2022 година.
Значителното свиване на този дефицит се дължи до голяма степен на спада във вноса на енергия от Русия. Търговският дефицит на полето на енергията намалява от 40.4 млрд. евро през второто тримесечие на 2022 година до 5.7 млрд. евро през второто тримесечие на настоящата 2023 година.

През последните 2 години зависимостта на ЕС от вноса на руска енергия е намаляла значително. По-конкретно, делът на изкопаемите горива като въглища, природен газ и петрол от Русия са намалели сериозно. През второто тримесечие на тази година спрямо второто тримесечие на 2021 година, делът на петрола е паднал с 27 процентни пункта (от 29.2% до 2.3% през 2023 година), природният газ се е свил с 26 процентни пункта (от 38.5% до 12.9%), а делът на въглищата е паднал с 45 процентни пункта (от 45% до 0%).
ЕС отчита положителен търговски баланс след 6 поредни тримесечия на дефицит
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Русия загуби енергийната битка в Европа
Българският износ намалява с 15.6% през юни

Кражбите на ИТ оборудване и данни, както и дигиталният и индустриалният шпионаж и саботаж ще струват на Германия 206 милиарда евро през настоящата година, посочва германската дигитална асоциация „Битком“ , цитирана от Ройтерс.
За трета поредна година щетите надхвърлят 200 милиарда евро, сочи проучването на асоциацията, в което участват над 1000 компании.
„Германската икономика е привлекателна цел за престъпници и враждебни страни. Границите между организираната престъпност и държавно-контролираните играчи все повече се размива“, казва президентът на „Битком“ Ралф Винтергерст. По думите му голяма част от кибератаките идват от Русия и Китай.
Още: Как телефонният ви номер може да служи за онлайн измами, без да подозирате
Близо три четвърти от включените в проучването компании посочват, че през последните 12 месеца са били обект на кибератаки. Това е спад спрямо предходната година, когато кибератаки са докладвали 84 на сто от интервюираните компании.
„Лекият спад на броя на атакуваните компании е положителен знак и показва, че защитните ни мерки дават ефект“, казва Винтергерст.
За пръв път обаче повече от половината от компаниите посочват, че кибератаките застрашават съществуването им. Преди година това важеше за 45 на сто от интервюираните дружества, а преди две години – за едва 9 на сто.
Разпространяват фалшиви имейли от името на НАП