Казахстан ще проведе референдум, за да реши дали да построи първата си атомна електроцентрала, заяви днес президентът Касъм-Жомарт Токаев, като добави, че датата ще бъде определена по-късно, предаде Ройтерс.
Правителството на централноазиатската държава отдавна обсъжда идеята, като се позова на необходимостта от нов капацитет за производство на електроенергия, и  дори определи планираното място за съоръжението в югоизточната част на област Алмари. Като потенциален партньор за изграждането на стратегическия обект се споенава „Росатом“.
Но някои активисти се противопоставят на проекта поради загриженост за безопасността и историята на Казахстан, където се намира Семеи, където по времето на Съветския съюз се провеждаха изпитания на ядрени оръжия.
Още: Саудитска Арабия обмисля оферта за изграждане на АЕЦ
„От една страна, Казахстан, като най-големият в света производител на уран, трябва да има собствен капацитет за ядрена енергия“, казва Токаев. „От друга страна, много граждани и някои експерти са загрижени относно безопасността на атомните електроцентрали.“
Франция удължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на юли 2023 г. възлиза на 37.252 млрд. лева, като бележи намаление с 357.9 млн. лв. спрямо края на юни 2023 година. Вътрешните задължения са 10.762 млрд. лева, а външните 26.490 млрд. лева, съобщават от Министерство на финансите.
В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 20.2%, като делът на вътрешния дълг е 5.8%, а на външния дълг – 14.4%. В структурата на дълга на подсектора за юли 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 28.9% и 71.1%.
В структурата на дълга по инструменти към 31 юли 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 54.8 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 27.9 % и заеми – 17.3 %.
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98.5 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99.9 %). В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59.1 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30.0 % и от 1 до 5 г. – 10.9 %. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 2.0 %, 37.4 % – от 1 до 5 г., 34.0 % – от 5 до 10 г. и 26.5 % – над 10 години.
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 юли 2023 г. е в размер на 673.0 млн. лева. Вътрешните гаранции са 58.8 млн. лева, а външните – 614.2 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0.4 %.
Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юли 2023 г. достига до 36.346 млрд. лева или 19.7 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10.615 млрд. лева, а външните – в размер на 25.731 млрд. лева.
Държавногарантираният дълг през юли 2023 г. възлиза на 1.582 млрд. лева, вътрешните гаранции са 58.8 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0.9 %.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май
Брутният външен дълг възлиза на 44.05 млрд. евро към края на юни
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват

Бюджетът да излезе на минимален дефицит в размер на около 100 млн. лева или 0.05% от прогнозния брутен вътрешен продукт към месец август тази година, очакват от Министерство на финансите на база на база на предварителни данни и оценки, съобщават от пресцентъра на ведомството.
Основните причини за очакваното влошаване на бюджетната позиция през август са свързани с по-високите разходи през месеца, включително поради одобрени със Закона за държавния бюджет за 2023 г. плащания, дължими за вече изминали периоди (през август НОИ изплати увеличения размер на паричните обезщетения за отглеждане на дете (780 лв.) за юли, както и доплащането до новия размер за периода януари-юни), по-високи здравноосигурителни плащания, разходи за издръжка и други, пише в съобщението.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към август 2023 г. са в размер на 42,4 млрд. лв. (61,1 % от годишния разчет) и нарастват с 3,1 млрд. лв. (8 на сто) спрямо отчетените към края на месец август 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 3,0 млрд. лв. (9,8 на сто), неданъчните – с 0,6 млрд лв. (8,6 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,4 млрд. лева.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2023 г. са в размер на 42,5 млрд. лв. (57,4 % от годишния разчет). За сравнение, разходите по КФП към август 2022 г. бяха в размер на 37,6 млрд. лв., което означава, че разходите нарастват номинално с 13,1 на сто. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,1 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискалният резерв към края на септември е 13.1 млрд. лева
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юли 2023 г. е положително в размер на 455,3 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 423,2 млн. лв. и по европейските средства в размер на 32,1 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи основно на приходната страна на бюджета, съобщават от Министерство на финансите.
Вдигат с 20% минималната работна заплата
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 г. са в размер на 37.512 млрд. лв. или 54,0 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3.678 млрд. лв. (10,9 %) спрямо отчетените към юли 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 4.103 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 424,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 28.865 млрд. лв., което представлява 54,3 % от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2.750 млрд. лв. (10,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,0 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6.047 млрд. лв. или 52,0 % от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 12.219 млрд. лв. (52,2 % от разчетите за годината). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.854 млрд. лв. (в т. ч. 696,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“), което представлява 69,6 % от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 8.743 млрд. лв., или 56,5 % от разчета за 2023 година.
Неданъчните приходи са в размер 7.165 млрд. лв., което представлява 64,2 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1.481млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2023 г. възлизат на 37.056 млрд. лв., което е 50,0 % от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4.741 млрд. лв. (14,7 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 35.686 млрд. лв., което представлява 50,4 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 32.943 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2.701 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 41,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 380,6 млн. лв. (46,2 % от планираните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 990,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.07.2023 г. е 13,1 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Бюджетът изтри над 1 млрд. лева дефицит и излезе на излишък към края на първото полугодие
Бюджет 2023 вече е факт – с основен акцент върху заплатите

Минималната работна заплата да нарасне с близо 20% от 1 януари 2024 година, предлага Министерски съвет чрез проект за постановление за определяне на размера на минималното заплащане в страната, публикуван за обществено обсъждане в портала strategy.bg.
Предвижда се минималната заплата да нарасне от настоящите 780 лева до 933 лева, което представлява увеличение от 153 лева.
Според предложението, минималната часова работна заплата скача на 5.58 лева при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
След промените в Кодекса на труда, размерът на минималната работна заплата у нас се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
В мотивите към предложението се отбелязва, че актуализацията на минималната заплата е наложителна поради инфлационните процеси през последните години.
Наетите на минимална работна заплата у нас към второ тримесечие на 2023 г. са около 442 403 души, като намаляват с 5.0% на годишна база, според данните на Националния статистически институт.
Съотношението на настоящата минималната работна заплата от 780 лв. към средната работна заплата (1865 лв.) за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2022 г. и първите две на 2023 г. е 41,8%, пише в доклада към предложението. Спрямо средната работна заплата (1957 лв.) за второ тримесечие на 2023 г. то е 39,9%.
Отбелязва се, че тази съпоставка показва отклонение от директивата на ЕС, която налага нова формула за определяне на минималното заплатаще, „т.е. идентифицирана е необходимост за предприемане на конкретни действия в рамките на периода на прилагане на актуализираната стойност по начин, който да запази постиженията на социалния модел в страната, като гарантира балансирано развитие на различните подоходни групи и се съобразява с провежданата бюджетна политика.”, пише в доклада.
Средната работна заплата у нас за първи път прехвърли 2 000 лева
София и всички останали: Къде у нас заплатите са най-високи и най-ниски?
Недостиг на кадри: Български град с под 20 000 души население предлага 9 000 лева заплата
Минималната работна заплата се вдига сериозно, но от 2024 година