Правителството одобри допълнителен трансфер в размер до 40 млн. лв. по бюджета на Столична община за изграждането на Линия 3 на метрото в София.
Етап 3 на лот 2 включва участъците: ул. „Шипка“ – ж.к. „Гео Милев“, район „Слатина“ – зала „Арена Армеец“, „София Тех парк“ – бул. „Цариградско шосе”.
Средствата са за проектиране, изграждане, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на системи за контрол и управление на влаковото движение, комуникации, перонни преградни врати и придобиване на метровлакове.

Необходимите средства ще се осигурят за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2023 г., информират от пресслужбата на МС.
Към момента метрото е с обща дължина 52 км и 47 метростанции, а всяко следващо разширение го утвърждава като основна транспортна система в столицата.
Вчера кметът на София Йорданка Фандъкова направи проверка на строителството на разширението на третата линия на метрото от 3 км и три метростанции от ж.к. „Хаджи Димитър“ до ж.к. „Левски“. Към момента то се изгражда в срок и се очаква да завърши в края на 2025 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Софийското метро ще бъде разширено и до Студентски град
ЕС инвестира 179 милиарда евро за сближаването и устойчивото развитие
Буферните паркинги в София вече са за всички

Работа за близо 10 000 безработни ще бъде осигурена по програми и мерки от Националния план за действие по заетостта за 2023 г., одобрен от кабинета. Приоритетните цели на документа са да насърчи икономическата активност и заетостта на населението, включително сред младежите, които не работят и не учат, и да намали безработицата.
Сред основните задачи на плана е и повишаването на качеството на работната сила чрез придобиване на дигитални умения съобразно потребностите на икономиката. Предвижда се около 9 500 работещи и безработни да бъдат включени в обучения, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда.
Бюджетът на Плана по заетостта за 2023 г. е 73 млн. лева. В резултат от изпълнението на заложените в него дейности се очаква средногодишната стойност на безработицата в България да спадне до 4,1% от икономически активното население.

Включените в програми за заетост безработни на пълен работен ден ще получават трудово възнаграждение от 780 лв., субсидирано от държавата. Субсидия със същия размер ще получават и работодателите, наели безработни по мерки от Закона за насърчаване на заетостта. Трудовото възнаграждение на младежите, включени в програма „Старт на кариерата“ ще се повиши от 860 лв. на 920 лв.
Увеличават се и заплатите на наетите по националната програма „Активиране на неактивни лица“. Възнагражденията на младежките медиатори към общините ще се повишат на 950 лв., на психолозите и мениджърите на случай – на 1 070 лв., а на ромските медиатори – на 950 лв. На 820 лв. се повишават и заплатите на наетите висшисти по програмите „Помощ за пенсиониране“ и „Мелпомена“ и по Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания.
По двугодишния план на държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ ще бъдат обучени 1 566 безработни от различни групи в неравностойно положение на пазара на труда. Около 530 души ще работят по проект „Красива България“. По проекти на социалните партньори 6 246 безработни ще се включат в обучения за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация по търсени на пазара на труда професии.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК дава на България милиони евро за инвестиции в райони с висока безработица
България е първа в ЕС по ръст на заетостта за първото тримесечие на 2023 г.
Каква е действителността за работещите млади хора у нас?

Търговското салдо на България със страните от ЕС е положително, но с останалите е отрицателно. Това показват  окончателните данни за 20022 г. на Националния статистически институт, публикувани днес.
През 2022 г. от България са изнесени стоки на стойност почти 92.92 млрд. лв., което е с 35.8% повече спрямо 2021 г. При сравнение на месечните данни най-голям ръст се наблюдава при експорта през май (61.4%), спад не е регистриран в нито един месец.
При износа на стоки от България най-голям ръст е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (159.1%). Спад не се наблюдава в нито един сектор.
Още: Българският износ намалява с 15.6% през юни
Внесените стоки през 2022 г. са за 107.91 млрд. лв., което е с 40.6% повече от предходната година. Съпоставката на месечните данни за вноса през 2022 и 2021 г. показва, че най-голямо е увеличението през юни (58.7%), а понижение не е регистрирано през нито един месец.
 При вноса на стоки най-голям ръст е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (222.1%), докато спад не се наблюдава в нито един от секторите.
Външнотърговското салдо за 2022 г. е отрицателно и е в размер на 14.99 млрд лв.
Износът за ЕС е с 971 млн. лева по-голям от вноса
Още: Българският износ се свива на фона на забавянето на световната икономика
През 2022 г. износът на стоки от България за страните от ЕС се увеличава с 33.8% спрямо предходната година и е над 60.58 млрд лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 67.8% от експорта.
При износа на стоки от България за ЕС през 2022 г. в сравнение с 2021 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (126.0%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (9.9%).
Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2022 г. нараства с 28.7% в сравнение с 2021 г. и стига малко над 59.61 млрд лв. Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия, които представляват 60.9% от вноса от ЕС.
При вноса на стоки от ЕС, най-голям ръст е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (81.8%). Спад не се наблюдава в нито един от секторите.
Външнотърговското салдо на България със страните от ЕС за 2022 г. е положително и е в размер на 971.1 млн. лева.
Търговското салдо със страните извън ЕС е отрицателно
През 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 39.6% спрямо предходната година и е за над 32.33 млрд. лв. Водещи търговски партньори са Турция, Сърбия, Украйна, Съединените американски щати, Китай, Република Северна Македония и Обединеното кралство, които формират 51.6% от експорта.
Вносът на стоки в България от страни извън ЕС през 2022 г. нараства с 58.8% в сравнение с 2021 г. и достига 483 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и Сърбия, чийто дял е 66.9%.
Външнотърговското салдо на България с трети страни за 2022 г. е отрицателно и е почти 15.97 млрд. лв.

Българска фондова борса (БФБ), инициатор на Green Finance & Energy Centre (Център за устойчиви финанси и енергетика, Зелен център), официално се присъедини към Глобалния Договор на ООН, съобщават от БФБ.
Глобалният договор на ООН е най-голямата инициатива за корпоративна устойчивост в света, която обединява над 15 000 компании и 3 000 организации с идеална цел в над 160 държави и над 70 местни мрежи. Българската мрежа е обединение на компании, образователни институциии и неправителствени организации.
„Българска фондова борса е един от основните генератори, който стимулира растежа на българския пазар. В този смисъл членството на борсата е в унисон и с визията ни да поставяме политиките и темите, свързани с устойчивите финанси на най-високо ниво пред взимащите решения за бизнеса и управлението на държавата“, заяве изпълнителният директор на БФБ и председател на Зеления център доц. д-р Маню Моравенов.

Глобалният договор на ООН e инициатива, призоваваща компаниите да възприемат 10 универсални принципа в областта на:
• Човешките права;
• Трудовите стандарти;
• Околната среда;
• Борбата с корупцията.
Чрез своя ангажимент по отношение на всеобщо възприети ценности и чрез минимизирането на негативните ефекти от стопанската своята дейност, компаниите могат да дадат приноса си за постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стартира нов индекс на БФБ
Apple, Tesla, Volkswagen: В кои международни компании инвестират най-много българите?