Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България приветства внесеното предложение от народни представители за отпадане на забраната за внос на слънчоглед от Украйна след 15 септември 2023 г.
„Подкрепяме отпадането на забраната, защото предприятията за производство на олио продъжават да изпитват недостиг на суровина в страната. Най-накрая здравият разум надделя и България се върна към националноотговорна икономическа политика“, заяви Яни Янев, председател на браншовата организация.
Заводите, преработващи слънчоглед у нас, са с годишен капацитет над 4 млн. тона. „България обаче произвежда около 2 млн. тона от суровината на година и затова фирмите разчитат на внос, включително от Украйна. Заводите за олио и шрот ще трябва да затворят или да намалят производството си, ако вносът на слънчоглед продължи да бъде забранен“, предупреди Яни Янев.

„България създаде промишленост, в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация“, каза той. Съществуващата забрана за внос на украински слънчоглед показа, че не подпомага с нищо производителите в България, но убива преработвателите.
Тя не доведе както се очакваше до цени на зърна и маслодайни култури над международните за местните производители, и продължаването и с тази цел само ще продължи да вреди и на двата бранша предвид на продължаващия тренд на спад на цените на маслодайните култури в световен мащаб. Откакто е въведена забраната, цената на слънчогледа е паднала с около 150 лв., затова не може да се очаква, че удължаването и ще подкрепи местните производители на суровината.
По данни на Министерството на финансите държавният бюджет е загубил 164 млн. лв. несъбрани данъци от това, че не се внася украинско зърно. Забраната може да доведе и до повишение на инфлацията в страната, като повишаването на местните изкупни цени, според исканията на земеделците, неизбежно ще се отрази в цената на слънчогледовото олио за българския потребител.
България в последните години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство, присредна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната – към момента над 4 млн. тона годишно.

„На страната е нужен внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част само от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България трябва спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания“, заяви Янев.
Липсата на предлагане на слънчоглед от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това доведе до намаляване и спиране на работата на големи предприятия от преработваща промишленост поради липсата на суровина през лятото.
„Ако се допусне да продължи ситуацията с невъзможността на производителите да си подсигурят нужните количества слънчоглед необходим за преработка, ще доведе до спиране на производствени мощности и загуба на БВП за България, загуба на пазари, и поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар за българските потребители“, заявяват от асоциацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ще процедира правителството, ако вносът на украинско зърно бъде възстановен?
След отмяната на забраната за внос: Зърнопроизводителите излизат на протест
България се отказа от забраната за внос на украинско зърно

България е на 9-о място в класацията на платформата Forex за държави, които са готови да търгуват с криптовалута. В нея участват страни от ОИСР, Г-20 и Европейския съюз. 
Страната ни за първи път влиза в топ 10 на класацията.
В класацията България е на трето място сред държавите членки на ЕС. Лидер е Хонконг, следван от Швейцария и САЩ. Следват Грузия, Словения, Канада и Австралия. Осма, точно преди нас е Германия.
Още: Колко биткойн милиардери има по света?
5,83 (от максимална 10) е оценката на готовността ни да търгуваме с криптовалута. Това е напредък в сравнение с миналогодишния резултат от 5,8 и така страната ни се изкачва в класацията с 4 места спрямо миналогодишното 13-о място.
У нас има 36 криптобанкомата, което се равнява на 0,5 на 100 000 души население или 0,32 на 1000 кв. км.
Още: Колко пари са откраднати от пазара на криптовалути през последното десетилетие?

Правителството смята за правилно вносът на зърно от Украйна да бъде възстановен. Това заяви днес премиерът Николай Денков преди началото на редовното правителствено заседание.
„Има две гледни точки – на зърнопроизводителите, които искат забраната да продължи и обвиняват правителството в липса на държавна подкрепа за скетора. Втората гледна точка е на правителството, което има грижа да осигури по-ниски цени на храните и на фуражите, по-ниска инфлация, постъпления в бюджета от внос и износ и подкрепа на засегнатите зърнопроизводители“, заяви той.
По думите му освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на основните храителни стоки, ще намали инфлацията и ще увеличи приходите в бюджета.
Пропуснатите ползи за бюджета са 146 млн. лв. досега за тази година. Тези средства биха могли да се използват за образование, култура или подпомагане на земеделския сектор, ще осигури работата на заводи за рафинирано олио и биодизел, които работят за българските и чуждите пазари“, посочи премиерът.

Денков поясни, че за тази година са изплатени предвидените за изплащане към земеделските производители около 2 млрд. лв. от субсидии и помощи. Той е изненадан, че „сектор, който получава 2 млрд. лв. за година, може да твърди, че липсва каквато и да е държавна подкрепа“.
„От тези 2 млрд. лв. 890 млн. лв. са от Държавен фонд „Земеделие“ по европейска линия, 388 млн. лв. от ДФ „Земеделие“ от държавния бюджет, отделени, така че да отидат за подкрепа на земеделските производители, отделно 390 млн. лв. от централния бюджет и 290 млн. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и храните“, разясни премиерът.
„Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си“, заяви Денков.
По думите на министър-председателя от началото на септември властите призовават европейския сектор за ограничаване на надценките по веригата от аграрния производител до крайния потребител. „Ще обсъдим и предложим механизъм за ограничаване на тези надценки, като временна мярка за подкрепа на производителите и потребителите“, заяви премиерът.

Денков добави, че ще се поискат от ЕК допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители, особено на тези на слънчоглед.
„Ще се включим в коридорите за износ на зърно от Украйна като транзит през България към гръцките пристанища, за да се изнесе зърното от региона към другите региони, които имат нужда от него. За тази дейност ще поискаме подкрепа от ЕК за транспортна инфраструктура“, обясни Денков.
„Ще засилим фитосанитарния контрол при вноса, за да гарантираме здравето на гражданите. Така ще проявим национално отговорна грижа за цялото общество, а не само за един сектор в държавата“, заяви премиерът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След отмяната на забраната за внос: Зърнопроизводителите излизат на протест
Ще бъде ли удъжена забраната за внос на украинско зърно до края на годината?

България се отказа от забраната за внос на украинско зърно