Членовете на Европейския парламент дадоха окончателното си одобрение във вторник на правнообвързващи цели, които изискват разширяване на възобновяемата енергия с по-бърз темп това десетилетие, централна част от плановете на Европа за ограничаване на климатичните промени и отказа от изкопаеми горива, пише Reuters.
Директивата сериозно повишава целите на ЕС за възобновяема енергия, като изисква 42,5% от енергията в ЕС да бъде произведена от възобновяеми източници до 2030 г. вместо сегашната цел за 32%.
Законодателството също ще ускори процедурите за издаване на разрешения за нови централи за енергия от възобновяеми източници, като слънчеви панели или вятърни генератори, или за адаптиране на съществуващите такива. Националните органи следва да одобряват в срок от максимум 12 месеца нови инсталации за енергия от възобновяеми източници, ако са разположени в т.нар. предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници. За останалите зони срокът на процедурата не трябва да надхвърля 24 месеца.
В транспортния сектор внедряването на възобновяеми източници следва да доведе до спад на емисиите на парникови газове с 14,5% до 2030 г. чрез използване на по-голям дял биогорива от ново поколение и по-амбициозна квота за възобновяеми горива от небиологичен произход, като водород.

Директивата беше подложена на тежки преговори сред правителствата на страните членки и получи подкрепата на Франция едва след като издейства изключение за ядрената енергия, която е нисковъглеродна, но невъзобновяема.
ЕП одобри директивата с голямо мнозинство – 470 депутати гласуваха „за“, 12 бяха „против“, а 40 се въздържаха.
Страните членки трябва също да дадат зелена светлина на окончателния законопроект, преди да влезе в сила, като процесът обикновено преминава през предварително договорени сделки без промени.
„Фактът, че Зелената сделка се придвижва напред е много важен сигнал“, заяви евродепутатът Паскан Канфен, имайки предвид обхватния климатичен план на ЕС да сведе до нула нетните емисии от парникови газове до 2050 г.
Страните членки на ЕС и евродепутатите се договориха за закон за възобновяемата енергия още през март, но се стигна до забавяне заради стремежа на някои страни за по-голямо признание на ядрената енергия.

Държавите членки одобриха сделката през юни, след като Брюксел предложи писмени уверения, че ще обмисли изключването на някои заводи за амоняк от целите за възобновяеми горива, позволявайки им да работят вместо това с горива, базирани на ядрената енергия.
Франция заяви, че преходът на Европа към зелена енергия ще изисква водород, произвеждан както от възобновяеми източници, така и от ядрена енергия и че директивите на ЕС трябва да подкрепят и двете.
Противниците, включително Германия и Испания, считат, че добавянето на ядрената енергия към директивата за възобновяемата енергия ще подкопае усилията за голямо разширяване на вятърната и слънчевата енергия.
По-строгите цели, включващи конкретни цели за увеличаване на употребата на възобновяема енергия в транспорта и индустрията, трябва да стимулират огромните инвестиции, нужни за изпълнението на зелените цели на Европа.
Старият континент е произвел 22% от енергията си от възобновяеми източници през 2021 г., последната година, за която са налични официални данни на ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Мощностите от ВЕИ ще се увеличат с една трета
Почти 50% ще бъде възобновяемата енергия в ЕС още до 2030 г.
Нови помощи във Франция, ако искаш да развиваш ВЕИ

Ръстът на заплатите в Обединеното кралство се е задържал на рекордно високо ниво през трите месеца до юли, сигнализирайки за упорита инфлация, която ще продължи да притиска Bank of England да повиши отново лихвите си, съобщава Bloomberg.
Средните седмични възнаграждения, без бонусите, са нараснали със 7,8% през трите месеца до юли на годишна база, като запазват най-бързия си темп на растеж, откакто данните са започнали да се отчитат през 2001 г., обяви националната статистическа служба (ONS) във вторник. Резултатът съвпада с очакванията на икономисти, участвали в проучване на Bloomberg. Общият ръст на заплатите се е ускорил неочаквано до 8,5% – рекордно ниво, като се изключи периодът по време на пандемията.
Резултатът е налице въпреки признаците, че пазарът на труда е започнал да се охлажда в отговор на напрежението, създадено от повишението на лихвите до най-високото им ниво от 2008 г. Безработицата е нараснала за трети пореден месец до 4,3% през юли, а свободните работни позиции са продължили да намаляват. Това обаче едва ли ще спре АЦБ да увеличи лихвите за 15 пореден път този месец, в опита си да овладее инфлацията си, доста по-висока от целта.
Паричните пазари очакват повишение с четвърт пункт до 5,5 %, като смятат, че има над 50% шанс лихвите да бъдат повишени отново до края на годината. След това очакват лихвите да се задържат на същото ниво през по-голяма част от 2024 г. – този възглед беше споделен и от главния икономист на АЦБ Хю Пил, според който по-добре лихвите да останат повишени за известно време.

„Годишният ръст на средните седмични възнаграждения ще бъде проблем за АЦБ и ще бъде аргумент на ястребово настроените членове в комисията по паричната политика“, заяви Джанет Муи, ръководител на пазарния анализ в RBC Brewin Dolphin, Лондон.
Между централните банкери възникнаха силни разногласия за това как трябва да се реагира срещу инфлацията. Гуверньорът на АЦБ Андрю Бейли намекна, че регулаторът под управлението му е близо до това да сложи край на най-бързата кампания за повишаване на лихвите от над три десетилетия. Въпреки това колегата му Катрин Ман в понеделник разкри потенциално разделение на комисията по паричната политика, когато подкани представителите на регулатора да „сгрешат като затегнат допълнително паричната политика“, за да попречат на ускорената инфлация да се задържи.
„Окуражаващо е да видим, че броят на новите работни места все още е близо до рекордно високи нива и че нивото на безработица в страната е много по-ниско от това на останалите държави по света. Ръстът на заплатите остава висок, отчасти отразявайки еднократните възнаграждения на работниците в държавния сектор, но за да растат реалните заплати стабилно, трябва да се придържаме към плана да забавим инфлацията наполовина“, заяви министърът на финансите Джеръми Хънт.
Имаше и несигурни признаци за обрат при заплатите в частния сектор, които АЦБ следи внимателно. Редовните заплати в частния сектор са нараснали малко по-слабо с 8,1%.

„Възнагражденията в брой, продължават да се увеличават с рекорден темп, като се изключи периода, засегнат от пандемията. В съчетание с по-слабата инфлация това означава, че реалните заплати на хората вече не намаляват“, заяви Дарън Морган, директор на отдела за икономическата статистика в ONS.
Натискът върху финансите на домакинствата от рязко ускорилата се инфлация най-накрая е започнал да отслабва с първото реално увеличение на заплатите от 16 месеца. Реалните общи възнаграждения са нараснали с 0,6% през трите месеца до юли спрямо година по-рано.
АЦБ очаква безработицата да се увеличи стабилно до 5% до 2026 г., но ключов въпрос е колко далеч трябва да стигне, преди пазарът на труда да се охлади достатъчно, за да поеме ефекта от ръста на заплатите, което работниците изискаха, опитвайки се да се справят с нарастващите разходи за живот. От Bloomberg Economics смятат, че трябва да достигне повече от тези 4,25%, които АЦБ прогнозира в момента.
Дефицитът на работна ръка направи работниците по-силни в преговорите, въпреки че напоследък има признаци, че много хора се връщат на пазара на труда.
Икономиката e загубила още 281 000 работни дни заради стачки през юли, като общият брой за последните 12 месеца достигнал 4,2 млн. – най-много от 1989-90 г. Противоречивите правила за стачки станаха закон през юли, който принуждава някои служители да работят по време на стачни действия или да бъдат уволнени, разгневявайки профсъюзите, които обещаха оспорват.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заплатите на Острова растат най-бързо от 20 години, но изостават от цените
Британската инфлация се забави до 15-месечен минимум през юли
Английската централна банка повиши основните си лихви до 15-годишен връх
Все повече британци търсят работа

България няма да подкрепи удължаването на забраната за внос на украинско зърно след 15 септември. Такова проекторешение са внесли в деловодството на парламента депутати от ГЕРБ -СДС, ПП-ДБ и ДПС. Текстът на проекторешението е подписан от Кирил Петков („Продължаваме промяната“), Делян Пеевски (ДПС), Атанас Атанасов („Демократична България“), Хамид Хамид (ДПС), Румен Христов (СДС) и Александър Иванов (ГЕРБ).
„Отчитайки солидарността на Република България с Украйна и считайки, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб, без това да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители, Република България не подкрепя удължаването след 15 септември на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна“, се казва в него.
България досега подкрепяше удължаването
България първоначално подкрепи удължаването на забраната. На 22 юли министърът на земеделието и храните Кирил Вътев обяви, че страната ни подкрепя искането за удължаване на ограничителните мерки срещу украинския земеделски внос от пет от държавите от ЕС. Управляващите обаче, очевидно са променили позицията си по въпроса за внос на украинско зърно.
Още: Унгария и други европейски страни настояват за удължаване на забраната за внос на украинско зърно до края на годината
Възмутени зърнопроизводители
В отговор, от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изразиха своето възмущение от депозираното решение на Комисията по икономическа политика и иновации относно отмяна на забраната за внос от Украйна. 

„Да помагаш на хора в бедствие е благородно, да помагаш на окупирана държава, намираща се в тежка икономическа криза, е солидарно, но да пренебрегваш нуждите на собствената си държава за сметка на друга, прилича повече на предателство. Отпадането на забраната за внос от Украйна е най-бързият и сигурен начин да загине родното земеделие“, се казва в позицията на НАЗ.
На 2 май Европейската комисия въведе едномесечна забрана върху украинската пшеница, царевица, рапица и слънчоглед, за да „облекчи логистичните затруднения“, свързани с тези стоки в петте държави. Забраната беше удължена на 5 юни и ще изтече на 15 септември. В замяна на това България, Унгария, Полша и Словакия се ангажираха да отменят едностранните си ограничения върху тези и други продукти от Украйна.
Още: ЕК удължи ограничителните мерки за внос на зърно от Украйна за 5 страни, включително и България