След пореден сигнал за измама с български работници навън Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) публикува напътствия за основните правила при започване на работа в чужбина.
Писмено договорени условия за работа в чужбина
Независимо от начина на изпращане – чрез фирма – посредник, предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР), или работодател, който командирова в рамките на предоставяне на услуга, хората трябва да тръгват от България с договорени писмено условия на работа и данни за работодателя в държава, при когото ще полагат труда. Преди заминаването си работниците трябва да се запознаят и писмено с минималните условия на труд и заплащане в държавата, в която ще се полага трудът. Разходите за транспорт се поемат от работодателя и на ПОВР, а разходите за настаняване (квартирни пари) могат да бъдат уговорени предварително между страните.
Регистрация на фирми
Фирмите посредници и ПОВР подлежат на регистрация. Списъкът с регистрираните фирми е публичен на сайта на Агенцията по заетостта. Липсата на регистрация създава риск за трудовите права на хората.

Българите, които започват работа в чужбина, трябва да внимават при какви условия приемат да излязат навън;
Снимка: iStock
Мнима кореспонденция
Сигурен знак за измама е воденето на кореспонденция само чрез интернет, през социалните мрежи и когато предлагащият работа отказва лични срещи или определя такива на публични места вместо в офис. Друг сигнал за нередност е отказът от сключването на договор или предоставянето на такъв на неразбираем за работника език.
Таксите за работа в чужбина са забранени
Заплащането на такси за осигуряване на работа в чужбина от фирми посредници са забранени. Предприятията, които осигуряват временна работа и работодателите, които командироват свои работници и служители в чужбина, също нямат право да искат такси. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи за какво са заплатените суми.
Задържане на лични документи при работа в чужбина
Ясен знак за измама и попадане в схема за трафик на хора с цел трудова експлоатация е задържането на личните документи от работодателя на търсещите работа лица, отбелязват от ИА ГИТ.
ОЩЕ: Как мамят и експлоатират българските работници в Белгия?
Повече информация за правата Ви в чужбина се публикува периодично на сайта на Агенцията https://www.gli.government.bg/bg/node/12431
В случай, че гражданите преценят, че трудовите им права са нарушени, могат да се обърнат към ИА ГИТ, за да се предприемат нужните действоя, ако са изпратени по законосъобразния ред – чрез фирма посредник, ПОВР или командироващ работодател. Ако договарянето е директно изпълнителната агенция може да сигнализира контролните органи в приемащата държава.
За българи, работещи в чужбина, търсещи работа зад граница или работодатели, които искат да изпратя работници навън, се поддържа телефонен номер 00359 2 8101 747, на който в работно време могат да получат консултация и съдействие.

Снимка: iStock
ИА ГИТ се самосезира във връзка с публикация в медия за лоши условия на труд на български работнци, гроздоберачи във Франция. В конкретния случай от агенцията посочват, че според информацията хората са тръгнали срещу устна договорка, без сключен писмен договор и напомнят, че липсата на документ с трудовите условия в него, предоставен преди заминаването, е сигурен знак за измама. В този случай правата на контролните органи на Инспекцията по труда са ограничени, тъй като казусът е свързан с директно договаряне с чуждестранен работодател, когото не могат да проверяват.
При директното наемане на работници често търсещите работа се насочват към чуждестранния работодател от близки и познати или от хора, наети от него. Затова трудовите инспекторите у нас са затруднени да защитят правата на българските работници заради липсата на фирма – посредник, предприятие, което осигурява временна работа, или командироващ работодател с дейност в България. Контролните органи в приемащата държава също имат затруднения при контрола, тъй като често при наемането чрез устна уговорка работниците нямат достатъчно данни за работодателя, което затруднява идентифицирането му и установяването на мястото.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бруталният живот на източноевропейските гурбетчии в Германия

Европейският съюз слага край на неплатените стажове?
Все повече българи се връщат от чужбина, но знаят ли как могат да си върнат данъците?
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност