Оборотът на търговците на дребно в Европейския съюз продължава да се свива и през месец август, става ясно от сезонно изгладените оценки на европейската статистическа служба Евростат.
Оборотът в търговията на дребно в ЕС намалява през август с 2% на годишна база, като конкретно за еврозоната понижението е 2.1%, продължавайки тенденцията от предходните месеци.
На месечна база оборотът на търговците на дребно в ЕС се свива с 0.9% спрямо предходния месец юли, като понижението за еврозоната е 1.2%. Спадът за ЕС се наблюдава за трети пореден месец.
ОЩЕ: Топлото време удря търговците на дрехи, прогнозират масови намаления, за да избегнат натрупването на непродадени наличности

Оборотът в търговията на дребно в България нараства през август с минималните 0.1% на годишна база, но записва свиване на месечна база, отстъпвайки с 0.1% спрямо предходния месец юли. Това е трето поредно месечно свиване на оборота в търговията на дребно у нас, докато на годишна база за последно е отчитан спад в оборота на дребно у нас през април тази година (-2.7%).
Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям годишен спад в общия обем на търговията на дребно през август се регистрира в Словения (-21.5%), Белгия (-8.5%) и Естония (-7.9%). Най-високите увеличения се наблюдават в Люксембург (+8.7%), Испания (+8.1%) и Кипър (+5.9%)
Най-голям спад в оборота на дребно в ЕС през август се отчита в търговията с автомобилни горива в специализирани магазини (-7.4% на годишна база), следван от спад в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия (-3%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
Близо 9% ръст в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия през юли
Оборотът в търговията на дребно нараства през юни

Икономиката на еврозоната вероятно се е свила през последното тримесечие, показва ново проучване. То отчита, че търсенето е намаляло през септември с най-бързия си темп от почти три години насам, тъй като задлъжнелите потребители са ограничили разходите на фона на нарастващите разходи по заемите и по-високите цени.
Още: Въпреки прогнозите: ЕЦБ отново повиши лихвите
Общият индекс на мениджърите по продажбите (PMI), съставен от S&P Global и смятан за добър показател за цялостното здраве на икономиката, се е повишил до 47,2 пункта през септември от 46,7 пункта през август, съобщава Reuters.
Резултатът обаче, остава под границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването за четвърти пореден месец, макар и малко по-висок от предварителната оценка за 47,1 пункта.
Кога ще се усети ефектът от повишаването на лихвите в еврозоната?
Проучването от сряда показа, че спадът е широкомащабен, тъй като, подобно на август, производството е намаляло както в сектора на услугите, така и във фабричния сектор.
 

Румънците искат страната им да бойкотира австрийски компании заради ветото на Австрия за Шенген. Близо 1/3 от румънците, или 28% искат страната им да бойкотира австрийските компании заради отказа на Австрия за присъединяването към Шенген. Това сочат данните от анкета на надпартийния институт за пазарни проучвания Avangarde, поръчана от Социалдемократическата партия, предава БТА, като се позовава на Digi24.
27% от анкетираните смятат, че Румъния трябва да съди Австрия в Съда на ЕС. 13% искат страната да използва правото си на вето и да блокира решенията на ЕС, докато Австрия не я приеме в Шенген.
ОЩЕ: Румъния атакува ветото на Австрия за присъединяването ѝ към Шенген

Според 33% от румънците Австрия не иска Румъния в Шенген заради официално декларираните от нея причини – проблемът с граничния контрол. Според 31% от анкетираните Австрия се противопоставя на членството на Румъния по поръчка на Русия.
Само 10% смятат, че Румъния не заслужава да бъде в Шенген.

От анкетираните 54% са на мнение, че премиерът Марчел Чолаку трябва да започне процедури спрямо Австрия в Европейския съд за отказа да приеме Румъния в Шенгенското пространство.
Проучването показва и какви резултати биха получили партиите, ако изборите за Европейски парламент бяха следващата неделя. Управляващата Социалдемократическа партия (PSD) би се наредила на първо място с 31% от гласовете, следвана от Национално-либералната партия (PNL) с 21% и Националистическата партия „Алианс за единство на румънците“ (AUR) с 19%.
Опозиционната партия „Съюз за спасение на Румъния“ (USR) би била четвърта с 13% от гласовете. Демократичният съюз на унгарците в Румъния (UDMR) и националистическата партия „SOS Румъния“ на сенаторката Диана Шошоака биха прескочили 5-процентната бариера.
Над половината от анкетираните, 57% са съгласни, че от 2025 г. Румъния трябва да извърши административно-териториална реформа, дори това да доведе до изчезването на някои населени места в техния окръг. 33% са против, 10% – нямат мнение.
Проучването на Avangarde е проведено между 20 и 28 септември чрез метода телефонни интервюта. Участвали са 994 души. Максимално допустимата грешка на данните е ± 3,2% при ниво на достоверност 95%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Австрия отново удари България и Румъния за Шенген
При кои случаи ще се възобновяват граничните проверки в Шенген?
Румъния готви ответен удар срещу стрените членки, които блокират членството ѝ в Шенген

Една поговорка гласи, че когато САЩ кихнат, останалата част от света настива. Но какво се случва, когато Китай се разболее?
Втората по големина икономика в света, дом на над 1,4 млрд. души, е изправена пред множество проблеми – включително бавен растеж, висока младжежка безработица и хаос в имотния пазар, пише bbc.com.
Наскоро председателят на силно задлъжнялат компания за недвижими имоти в страната Evergrande беше поставен под полицейско наблюдение, а акциите на компанията – спрени на фондовия пазар.
Въпреки че тези проблеми създават голямо главоболие за Пекин, но колко важно е това за останалия свят?
Анализаторите смятат, че опасенията за предстояща глобална катастрофа са преувеличени. Но независимо от това международни корпорации, както и техните работници и дори хората, които нямат пряка връзка с Китай, вероятно ще усетят поне някои от ефектите. В крайна сметка зависи от това кой си.
Победители и губещи

Снимка: iStock
„Ако китайците започнат да обяда по-малко навън навън например, това засяга ли световната икономика? Отговорът не е толкова, колкото може да си представите, но със сигурност засяга фирмите, които пряко разчитат на вътрешното китайско потребление“, казва Дебора Елмс, изпълнителен директор на Азиатския търговски център в Сингапур.
Стотици големи световни компании като Apple, Volkswagen и Burberry генерират значителна част от приходите си от огромния потребителски пазар в Китай и ще бъдат засегнати, ако домакинствата харчат по-малко. След това страничните ефекти ще бъдат усетени от хилядите доставчици и работници по света, които разчитат на тези компании.
Като вземете предвид, че Китай отговаря за над 1/3 от икономическия растеж в света, всеки вид забавяне ще бъде усетен извън границите на страната.
ОЩЕ: Китай предприема ключови стъпки за съживяване на болната си икономика
Миналия месец американската кредитна агенция Fitch, заяви че забавянето на Китай „хвърля сянка върху перспективите за глобален икономически растеж“ и понижи прогнозата си за целия свят през 2024 г.
Според някои икономисти обаче идеята, че Китай е „двигателят“ на глобалния просперитет, е преувеличена.
„Математически, да, Китай допринася за около 40% от световния растеж. Но кого облагодетелства този растеж? Китай има огромен търговски излишък. Страната изнася много повече, отколкото внася, така че колко расте или не Китай всъщност зависи повече от самата страна, отколкото от останалия свят“, отбелязва Джордж Магнус, икономист от Китайския център на Оксфордския университет.

Снимка: iStock
Независимо от това, по-малките разходи на Китай за стоки и услуги или за строеж на жилища означава по-малко търсене на суровини и стоки. През август страната е внесла с близо 9% по-малко спрямо същото време на 2022 г., когато още с ограничения за нулев COVID.
„Големи износители като Австралия, Бразилия и няколко страни в Африка ще са най-силно засегнати от това“, смята Роланд Раджа, директор на Индо-тихоокеанския център за развитие към института Lowy в Сидни.
Слабото търсене в Китай означава и че цените ще останат ниски. От гледна точка на западните потребители, това би било добре дошло за ограничаване на нарастващите цени и не включва допълнително повишаване на лихвите.
ОЩЕ: Ще се срине ли икономиката на Китай така, както стана със СССР?
„Това е добра новина за хората и компаниите, които се стремят да се справят с високата инфлация“, смята Раджа. Така в краткосрочен план обикновените потребители може да бъдат облагодетелствани от забавянето в Китай. Има обаче по-дългосрочни въпроси за хората в развиващите се страни.
През последните 10 години Китай е инвестирал над 1 трлн. долара в огромни инфраструктурни проекти, известни като инициативата „Един пояс, един път“. Над 150 държави са получили пари и технологии от Китай за изграждане на пътища, летища, пристанища и мостове. Според Раджа ангажиментът на Китай към проектите може да започне да страда, ако икономическите проблеми у дома продължават. „Сега китайските фирми и банки няма да имат същата финансова щедрост, за да влагат в чужбина“, казва той.
Китай в света

Снимка: iStock
Възможно е китайските инвестиции в чужбина да бъдат намалени, но към момента не е ясно как икономическа ситуация в Китай ще се отрази на външната му политика.
Според някои анализатори един по-уязвим Китай може да се опита да възстанови влошените отношения със САЩ. Американските търговски ограничения отчасти допринесоха за 25-процентовия спад на китайския износ за САЩ през първата половина на годината. А министърът на търговията на САЩ Джина Раймондо наскоро определи Китай като „неподходяща за инвестиране“ за някои американски комапнии.
Няма доказателства обаче, които да предполагат, че подходът на Китай се смекчава. Пекин продължава да отмъщава със собствени ограничения, като често критикува „манталитета на Студената война“ на западните страни и изглежда поддържа добри отношения с авторитарни лидери на санкционирани режими като руския Владимир Путин и сирийския Башар Ал-Асад.
ОЩЕ: Западни компании обръщат гръб на Китай, пренасочвайки инвестициите си към други развиващи се пазари

Същевременно официални лица на САЩ и ЕС продължават да пътуват до Китай всеки месец, за да поддържат преговорите за двустранна търговия. Истината е, че малко хора знаят какво стои между китайската реторика и китайската политика.
Едно от по-екстремните прочити на тази несигурност идва от наблюдатели във Вашингтон, спред които спад в китайската икономика може да повлияе на отношенията на страната с Тайван, самоуправляващият се остров, който Китай счита за своя собствена територия.

Снимка: iStock
По-рано този месец конгресменът на републиканците Майк Галахър, председател на Комитета за Китай в Камарата на представителите на САЩ – заяви, че проблемите у дома правят китайския лидер Си Дзинпин „по-малко предсказуем“ и могат да го накарат да „направи нещо много глупаво“ по отношение на Тайван.
Идеята е, че ако, както твърди Раджа, стане очевидно, че „икономическото чудо“ на Китай е свършило, тогава реакцията на Комунистическата партия „може да се окаже наистина много последователна“.
Има обаче много хора, които отхвърлят тази идея, включително и президентът на САЩ Джо Байдън. Попитан относно подобна възможност, той заяви, че Си Дзинпин в момента е ангажиран с икономическите проблеми на страната. „Не мисля, че това ще накара Китай да нахлуе в Тайван – всъщност точно обратното. Китай вероятно няма същия капацитет както преди“, каза Байдън.
Очаквай неочакваното
„Ако все пак има един урок, който може да бъде начуен от историята, той е да очаква неочакваното. Преди 2008 г. малко хора очакваха, че високорисковите ипотеки в Лас Вегас ще предизвикат сътресения в световната икономика“, отбелязва Елмс.
Случилото се през 2008 г. накара някои анализатори да се притесняват от т.нар. „финансова зараза“. Това включва кошмарния сценарий, при който кризата в имотния сектор в Китай може изцяло да срине китайската икономика, което да предизвика финансов срив в глобален аспект.

Снимка: iStock
Със сигурност е изкушаващо да се направи паралел с кризата с високорисковите ипотеки, довела до краха на инвестиционния гигант на Уолстрийт Lehman Brothers и глобалната рецесия. Според Магнус обаче този паралел не е напълно точен.
„Това няма да е шок от типа на Lehman. Малко вероятно е Китай да остави големите си банки да фалират – и те имат по-силни счетоводни баланси от хилядите регионални банки, които фалираха в САЩ“, казва той.
Елмс също споделя това мнение, като по думите ѝ китайският имотен пазар не е свързан с финансовата инфраструктура по същия начин, по който бяха американските високорискови ипотеки. Освен това финансовата система на Китай не е така доминираща, за да има пряко световно въздействие, както това в САЩ през 2008 г.
„Ние сме глобално взаимосвързани. Когато един от големите двигатели на растеж не функционира какт трябва, това се отразява на всички останали и често ги засяга по начини, които не са били очаквани“, казва тя.
„Това не означава, че смятам, че сме тръгнали към повторение на 2008 г., но идеята е, че това, което понякога изглежда като вътрешни проблеми, може да има ефект върху всички нас. Дори по начини, които не сме си представяли“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо хроничната липса на търсене в Китай е най-големият икономически проблем в света?
Дългогодишната зависимост на петролните пазари от Китай скоро може да приключи
Втората по големина икономика в света ще инвестира внушителна сума в енергетиката до 2060 г.
Втората най-голяма икономика в света удължава данъчните облекчения за чуждестранни работници до 2027 г.

Дневният добив на природен газ от Черно море в Турция се е увеличил от 2 млн. куб. м на 4 млн. куб. м дневно, като се очаква в края на годината добивът да нарасне до 7 млн. куб. м., съобщи местното издание „Ekonomi“, цитирано от БГНЕС.
При пълен капацитет природният газ от черноморските запаси ще задоволява 30 % от потреблението на Турция. Тъй като добивът от тези находища се ускорява, общият дневен добив на природен газ в Турция се очаква да достигне 8 млн. куб. м в края на 2023 г.
Турция потребява годишно около 50 милиарда кубически метра природен газ и почти цялата консумация се покрива от внос.
Още: Газът за крайните потребители ще е с 4,6% по-евтин през октомври
Миналата година потреблението на природен газ в страната възлиза на 53,5 млрд. куб. м, докато вътрешният добив е бил около 379 млн. куб. м.
От януари до юли потреблението е спаднало с 8,4% до 31,6 млрд. куб. м спрямо година по-рано, а вътрешното производство е скочило с близо 25% до 262 млн. куб. м.
Общите запаси от природен газ, открити в Черно море, са 710 млрд. куб. м, съобщи президентът Реджеп Тайип Ердоган през април тази година.

Още: Спират добива на газ от най-голямото находище в Европа
Добивът на природен газ от черноморските находища по време на тестовата фаза на производство е бил 2 млн. куб. м на ден, а в края на септември добивът се е покачил до 4 млн. куб. м.